За плахите деца

  • 573
  • 11
  •   1
Отговори
  • Мнения: 26
Вчеря бяхме на детски рожден ден със сина ми (2 г.) в един детски клуб. Освен него имаше още 4 момченца и едно момиченце на тази възраст като май всички ходят на ясла, а синът ми го гледа жена в къщи.  Децата играеха в отделно помещение и ми направи впечатление, че моят синковец е много плах. Ако е тръгнал да се качва на пързалката и види, че идва някое детенце, слиза и му прави път; ако вземе играчка и някой тръгне към него, му я дава и т.н. Иначе е общителен и играе с децата, но не умее да отстоява територията си. По едно време даже ми стана малко гадно, че е такъв, а после се замислих кое е по добре - да се дърпа с децата за играчки или да е добронамерен и кротък newsm78 и дали това се дължи на характер или е следствие от факта,че не ходи на ясла и затова още не знае да отбранява своето. Аз като че ли предпочитам детето ми да е толеранто и добронамерено, но дали такова възпитание ще му помогне да намери мястото си в днешния свят на агресия и арогантност...
Знам, че няма еднозначен отговор на тези въпроси, но ми е интересно какво мислите по тях

# 1
  • София
  • Мнения: 39 719
Не е въпрос на ходене и неходене на ясла.

До 1.7годишна възраст на Дияна живеехме в друг квартал, на квартира. Събирахме се на едно кафе. тя беше най-малката от всички деца. В началото всички я тупаха (разбира се в преносния смисъл), най-често я посипваха с пясък в пясъчника. След това тя изведнъж реши, че това не й харесва, и започна на свой ред да посипва с пясък. Тогаваше не ходеше на ясла.

Права си с това, че няма еднозначен отговор по отношение на това дали е по-добре да ти е плахо детето или не.

Дияна е някакво средно положение. Уча я ако някой й иска нещо (помоли), става думи за тривиялни неща като играчки например, да дава. А й да се съобразява с по-малките от нея.

Цитат
Аз като че ли предпочитам детето ми да е толеранто и добронамерено, но дали такова възпитание ще му помогне да намери мястото си в днешния свят на агресия и арогантност...

Не мисля, че ако го научиш да остоява своето с бой ще стане по-добре.
Мисля, че децата не са глупави, просто трябва да се говори с тях.

Аз като малка съм била мушичка... все още не ме е смачкал живота. Е понякога ми иде да вия, но ... Simple Smile

# 2
  • гр. София
  • Мнения: 4 735
От опит мога да ти кажа че това от липса на контакти с други деца. Дъщеря ми беше същата, защото много боледуваше и почти не е ходила на детска градина. Но да видиш сега в училище как се е отворила...... Rolling Eyes Съвсем различна е. Аз в началото мислех, че пак ще е така срамежлива, притеснителна и т.н. Дори бях предупредила класната, за да я събира с деца, да говори с нея. Вече нямам този проблем. Контактите с връстници са много ценни за тях.  Laughing

# 3
  • Мнения: 2 596
Просто имаш много добро дете и това не е лошо.

# 4
  • Мнения: 1 489
Просто имаш много добро дете и това не е лошо.
Да това наистина не е лошо,но и аз се дразня като вземат играчките от ръцете й и тя не си ги дърпа,а се примирява и си взима друга,докато и тя не бъде отнета от ръцете й.И моята дъщеря е същата.И не бих казала,че е от липса на контакти с други деца,защото ние всеки ден излизаме,ходим на парка,идват деца в къщи,ние ходим на гости,но просто тя си е такава.Искам да я науча да отстоява своето и да не дава всичко с лека ръка,но явно е характер.

# 5
  • Пловдив
  • Мнения: 704
По принцип не се знае как ще се развие детето по-късно - дали ще се затвори повече или ще започне да отстоява своето. А и детето ти е още мъничко,не се е научило още да общува. Исках да ти дам примерна ситуация как може да реагираш и която мисля,че е добра:
когато някое дете се приближи и дръпне играчката от ръката на твоето,ти веднага отиваш и му казваш: детенце,моля те, върни играчката на Петьо (примерно),сега той си играе с нея. Но е важно да го направиш веднага,на момента, а не след малко и да се получи така,че все едно ти дърпаш играчката от ръцете на другото дете. Учи го,като си тръгвате от площадката,той да ходи да си събира играчките от другите деца, да се чувства сигурен в нещата, които притежава.
Успех на плахото момченце!

# 6
  • Мнения: 306
Оф,и моята дъщеря е същата! Rolling Eyesно според мен не е от липсата на контакти,ние се събираме с др.деца.най-вероятно е до х-р.всичко дава! като се върна назад се сещам,че отначало дори изисквах от нея- да дава,да дава,да не дърпа,да не удря...мама и свеки ме съветваха да не я уча да е толкова добра,защото др.деца няма да и простят и тя няма да може да се защити,а само ще реве.сега започна да се поотпуска,карам я да ме удря,а тя:на,на/с гласче на пиленце и удар на пеперуда/като си помисля за яслата-лошичко ми става! SadУСПЕХ ти желая.Лошият може да стане добър,но добриятчовек не може да стане лош!  bouquet

# 7
  • Мнения: 5 877
Абе с играчките не е така, обаче преди няколко дни сериозно се замислих.
Чувам аз писък "Мамоооо! Мамоооо!" и отивам да видя какво става, а то: "Мравкааааа!"

# 8
  • Magrathea
  • Мнения: 2 771
Наистина няма общо с ходенето на детска градина. Ела да видиш моята тиранка. Веднага се засилва към детето, започва да крещи "дай", разпеделя нещата, кара се ако някой не седи там, където тя е решила. Мнооого примери мога да дам Mr. Green

# 9
  • ново
  • Мнения: 5 887
И моята дъщеря беше много плаха и кротка, докато тръгна на ясла /на 1г9м/. Там се сблъска с реалността - първия ден я взех ухапана на ръчичката, втория ден оскубана и така......докато се научи да се отбранява и да си отстоява правата Laughing. Даже това лято останах така Shocked, като разбрах, че е набила приятелката си /с една глава по-висока от Стели/, но като разнищихме ситуацията се убедих, че не го е направила без нищо Naughty.
В детската градина, децата се променят, едва ли ще стои цял ден настрана от другите деца, ден - два и ще се отърси  bouquet

# 10
  • София
  • Мнения: 6 146
И аз мисля, че си е в характера на детето. То е добро и това е хубаво! Не знам за друго, но поне му повтаряй, че е добър и че това е едно негово положително качество. Да света е доста груб и агресивен, но това причина ли е всички да станем груби и агресивни.
Като малка бях много плаха и неуверена (и сега не съм кой знае колко отракана), въпреки че от най-ранна възраст ходех на детска градина. Просто помня, че самичка ми беше по-добре, понякога. Майка ми, която е доста разтропана жена, много се дразнеше от моята пасивност. А на мен си ми беше добре и единственото, което ме смущаваше е, че мама се дразни. Не ми пукаше, че другите деца решават на какво да се играе или че не съм лидер. Дори ми беше приятно да решават вместо мен.
Сестра ми е моя противоположност (не ходила на детска и гледана от същите родители) - нахална, много приказлива (на 1.7г. е знаела цели книги наизуст) и обожаваща компании.
Сега тя има плаха дъщеря, а аз такава, която се очертава да е нейно копие. И на двете ни е трудно да свикнем.
Разказх всичко това, за да те призова да разбереш детето си и да го приемеш каквото е. Да добре е, да стане малко по-контактно, но действай много внимателно.

# 11
  • Мнения: 26
Благодаря ви за отговорите момичета. Стана ми смешно, че паралелно с тази тема върви и друга "за контактите с другите деца" където Вече Майче на Зайче се оплаква от противополжния на моя проблем, т.е. че детенцето й  не може да играе с други деца, защото не им дава нищо от неговите играчки и вещи и се замислих как ние мамите понякога се втеляваме и ни се иска да имаме перфектни деца като тези, за които четем по разните статии и книжки за отглеждане и възпитание на детето. Може би просто по-често трябва да си слагаме спирачка в желанието си напълно да контролираме тяхното развитие и да ги оставяме свободно да преминат през етапите на порастване. Поне за себе си мисля, че често прекалявам с излишни притеснения  Embarassed

Общи условия

Активация на акаунт