Голямата ми дъщеря ревнува

Има една хубава книга - Позитивното възпитание, мисля че ще ти допадне и ще ти е полезна.

Безкрайно търпение и не угаждай толкова на голямата?!?!!!

Моята кака е на 13 г. и все ощте усещам нотки на ревност, но тя просто до сега е била единствено дете и изведнъж...

   У дома имаше ревност в началото като се появи бебока,но след известно време нещата се успокоиха.

Не е необходимо да огаждаш на детето си, а да го направиш съпричастно. Аз са съжаление все още имам едно детенце и не съм запозната с проблема, но много ме впечетли и ми хареса подходът на Sakari. Ще си позволя да цитирам:
Sakari"....Още докато бях бременна с Криси промих мозъка на Сашо, за да нямам проблеми след това...Той я обичаше още докато ми беше в корема.Говореше й през пъпа ми, като на микрофон.Родих дъщеря ни на 19.09.2001.Умишлено не пуснах Сашо на детска, колкото и да ми беше трудно с двамата.За да не се чувства той изолиран правех следните неща.Когато някой се обадеше по телефона да ни честити аз казвах само "благодаря" и помолвах веднага съответния човек да честити надълго и нашироко първо на баткото.После хващах слушалката и загрявах линията, но исках първо той да получи необходимото внимание по повода.По същия начин, ако някой дойдеше вкъщи да види бебето го карах след като влезе у дома да иска разрешение от баткото да влезе при бебето.Хубавото е, че близките ни веднага включваха за номера и се хващаха на хорото.Сашо се правеше на важен и ги караше първо да си измият ръцете и после ги пускаше при бебето при условие, че не го пипат.Така го карах да се чувства по-важен от бебето и господар на положението.Ако навън някой съсед искаше да надникне в количката пак баткото даваше разрешение.Става ми смешно като си спомня.Ако някой дойдеше вкъщи само с някакво подаръче за бебето, но не и за баткото аз не разрешавах да бъде подарено, като тактично обяснявах защо.Имала съм много сконфузни ситуации, но мисълта за сина ми беше по-важна.Ако някой обърнеше внимание първо на бебето или правя знаци или сритвам по кокълчето, за да загреят, че първо сина ми е на ред.Много ми е жал за втори деца, които са пращани при баби веднага след раждането на второто дете.При ежеминутното и ежедневно обслужване на бебето го полех да ми помага, колкото и досадно да ми е било.Правех се на безпомощна и че само той може да спаси положението.В повечето случаи ми пречеше и избеснявах вътрешно, но виждах колко значим се чувстваше, направо летеше.Така не го изолирах в ъгъла само да гледа и да си мисли, че бебето го е изместило и вече е номер две.Казвах му да ми донесе това или онова, да маже с 1 пръстче дупето на бебето с крем, да й държи шишето, да й избира дрехите, да я къпе заедно с мен, по-късно да я храни под мой контрол, да залепва лепенките на памперса, да й пуска музика, да вози количката/но сам пред мен/, да й мие играчките, да сипва лъжичките адаптирано мляко в шишето пак под мой контрол и т.н. и т.н. По този начин той живееше с мисълта, че ми е невероятно необходим, беше адски горд и наистина се чувстваше по-важен от бебето.А тя се радваше най-много на батко си.Спомням си, че тя се обрина по едно време и той си стискаше ръцете в юмручета, трепереше от зор, че не можеше да я пипа, но очите и лицето му грееха, когато застане пред нея.Това което искам да ти кажа е, че дъщеря ти разбира нещата буквално в момента.Щом мама се занимава само с бебето, значи само него обича.Я да го обърна на щуротии, че дано ме забележи, пък нищо, че ми вика.Тя не разбира, че бебето е напълно зависимо от теб в този момент и във всяка една минута трябва да го обслужваш.За нея това не е нормално.За нея бебето си е нашественик и узурпатор, колкото и да го обича.И понеже го обича, не може да превърне ревността си в агресия към бебето, а го обръща на пълен негативизъм спрямо теб.По този начин те обвинява за това, че нямаш време за нея.Сори за тежките думи, но това го приеми като зов за помощ от нейна страна.Не ти го пожелавам, но може би има вероятност да се обърне срещу брат си, ако не вземеш мерки.Пределно ми е ясно и до болка ми е познато колко ти е трудно с двете деца.Но мисля, че ако сега не си постелеш, а и между тях също, по-късно ще ти стане много по-трудно да оправиш нещата.Ако се скарам на едното ми дете, веднага си намирам повод да смъмря и другото.Ако похваля единия, другия сам се бута да го похваля и него за нещо.Но това не го правят, за да се състезават, а защото се научиха да получават по равно всичко от мен.Детето не трябва да се чувства специално или единствено, а достатъчно и наравно важно с другото дете в семейството, колкото и да ти е трудно.Сашо казва, че сестра му му е най-близкия човек, защото са направени от едни и същи половинки.Това ми говори изключително много.В някоя тема казах, че сина ми скоро разсъждаваше на глас кого обичам повече - него или сестра му.Понеже не можа да си отговори каза, че той е на далавера, защото съм обичала само него 6 години и после съм заобичала и двамата еднакво.Не мога да кажа, че няма проблеми между тях, но те са несъществени и категорично не виждам ревност.
Та когато родих Криси, Сашо беше неотлъчно до нас двете може би месец и половина.В един момент сам пожела да ходи пак на градина, защото му липсвали приятелите.Отиде на градина с бонбони, за да почерпи.Може би вече беше спокоен, че всичко е наред и нищо не се е променило за него у дома.Аз така си обяснявам нещата.На него му предложих 3-4 имена за малката и той й го избра.Даде си парите от касичката, когато й дупчихме ушите и много се гордее с това.От всяка екскурзия или лагер носи подарък само за нея.Давам му пари за училище, а той купува и за нея разните му там боклуци.Когато й се карам ми казва да му се карам на него, а нея да я оставя на мира.Сега съм отпуска, мъжа ми много пътува.Вися по цяла нощ във форума и сутрин спя до 11-12ч.Те стават двамата, отиват в хола, пускат си ТВ, а той прави закуска и за двамата.Маже филии, топли млляко на микровълновата, прави корнфлекс.И сега й помага да се облича.Не разбирай, че той я е поел изцяло и я отглежда.Понякога ми отказва.Просто съм го научила, че като помага на нея, значи помага на мен, за да имам време и за двамата.Научил я е на 7-8 думи и изрази на английски, на някои леко хулигански жаргони и се спукват от смях.Тя също умира за него.Когато го водехме на у-ще в първи клас ревеше след него като магаре във фоайето на първия етаж.Разделяха се по 10 мин. с целувки и прегръдки и събирахме всички погледи.Когато замине на лагер или екскурзия тя го търси зад вратите, под леглата и редовно плачеше:"Аз си нямам батко ми...".Забавляват се страхотно, играят си, рисуват, тя му се катери на конче, редовно я намирам сутрин гушната в неговото легло.Не разбирай, че са стигнали до болезнена зависимост един от друг.Има за какво да се дразнят взаимно.Тя на моменти много му досажда, все се вре при него.Има моменти, в които ги разтървавам.Тогава ги изгонвам на стълбите и гледам сеира през шпионката.Криси си бърка в носа, зяпа, защото не знае къде се намира и не разбира съвсем какво е станало.А нали е с батко си и не се трогва особено.А той- овесил нос и мисли...По едно време взе да й говори :"Видя ли сега какво направихме...Ние се скарахме и ядосахме мама.Сега тя ще погрознее и ще стане стара и ще бъдеме без майка.Хайде да се сдобриме и да бъдеме добри.Ще видиш мама как ще се зарадва!".Следват прегръдки целувки, а аз паднах от смях.Звънят, ухилили се до ушите и влизат по-тихи от тревата.Това беше може би преди 2 години.
Разказах ти основно само хубави моменти, за да ти кажа какво разбирам под резултат от добро постилане.Но мисля, че трябва да се започне от самото начало.Мисля, че не е късно и при теб.Стига да имаш търпение и да полагаш усилия.Голямото ти дете страда според мен, липсваш й, въпреки, че си непрекъснато с нея.Аз сравнително често трапосвам малката на свекърва ми и със Сашо ходиме да се черпиме - пасти, пици и т.н.той ми казва, че сега съм само негова, но без злоба към сестра си.Моята логика е, че в една възраст детето се нуждае болезнено основно от майка си.Използвам максимално и пълноценно това време със сина ми.След 2-3 години, а може би по-малко ще се нуждае съвсем естествено повече от приятели и гаджета.Но ако не му наситя сега душичката и не го обогатя не виждам как би се развил правилно и пълноценно в емоционално отношение.И оттам не би могъл да общува нормално.Много често му се извинявам за нещо.Знае, че и аз правя грешки като него и като всички.И най-сладко ми е когато ми каже :"Мамич, ти си мамич-трепач!"Вдъхвам на децата си самочувствие и вяра в себе си.Казвам им, че те са най-красиви, най-умни, че с всичко могат да се справят.Че майка им е най-хубавата и най-добрата.Че татко им е най-силния, най-добрия.Че най-много ги обичаме, че техния дом е най-хубавия и т.н. и т.н.Когато някое от децата ми е нарисувало нещо, а то на нищо не прилича му казвам, че е страхотно, но можеш още по-добре.Никога не съм казвала на някое от децата ми :"Ти си малък, не можеш още...еди какво си."Предпочитам :"Много си голям/а/, но трябва още малко да пораснеш...Да опитаме все пак!".Много мразя израза :"Да бъдеш послушен/а/!"Направо го ненавиждам.Детето не е куче, че да бъде послушно...Винаги казвам :"Да бъдеш добър/а/".Това включва всичко, което трябва да включва, но не само послушание.Ужасна дума - робска.Говоря страшно много с децата си.Развинти ми се ченето и съм скапана от мислене и говорене.Искам тишина, да съм сама, да гледам тъпо в 1 точка...С деца е трудно, но без деца е АД.Темите, в които жените страдат, че не могат да забременеят ме разстройват ужасно.Прекланям се пред тези жени.Не мога да им помогна, нито да им кажа нещо умно.Всички като мен и теб трябва да си тежим на нашето място и да се справяме колкото можем по-добре, защото децата ни го заслужават.Заслужават го с това, че са ни направили МАЙКИ.Това само по себе си е най-голямото щастие, но от нас зависи доколко те ще са щастливи."

Децата ми са с малко повече от 3 години разлика. При нас също имаше сътресение и период на адаптация след като се роди Митко. За съжаление не можах да приложа подхода, описан в постинга на Лекси. Може би не бях узряла и подготвена за това да гледам 2 деца с такава разлика. Въпреки всичко се опитвах и продължавам да опитвам да бъда баланьор между двамата, да им засвидителствам обич и уважение. В началото ревността на Христина ме влудяваше - крещеше когато бебето спи, влизаше по 100 пъти в стаята докато кърмех, сърдеше се за всичко. Сега сякаш нещата поулегнаха, децата попорастнаха и започнаха да си играят заедно. Е, не мога да кажа, че са чак такава либофф  като на Sakari децата, но мисля, че се разбират добре. Когато не са заедно се търсят непрекъснато, Христина на всеки разказва какво е направил Митко, какво е казал...
Малкия пък непрекъснато я как-осва, а когато я удари или скубне по косата - веднага почва да я прегръща и да и се извинява. 
Написах ти всичко това, за да ти дам кураж и да те успокоя, че всичко ще си дойде на мястото. Просто имай търпение и показвай на голямата си дъщеря, че нищо не се е променило в отношението ти към нея откакто се е родила сестричката и.