Здравейте, аз съм една щастлива майка! Безкрайно много благодаря на доцент Бранков от клиниката по детска хирургия "Пирогов" че спаси малкото ми съкровище! Кристиан вече е почти на 11 месеца, храни се много добре, щурее, смее се... Бих искала да разбера как са другите дечица с такава операция, ще чакам да ми пишете!
- Публикувана: 4 март 2006, 15:02 ч.
- Последно мнение: 19 дек. 2007, 00:56 ч.
бебчета, родени с прекъснат хранопровод
здравей, никога до сега тук поне не ни е писала майка на дете с такъв проблем - имаме мама Иги, на чието детенце се е наложила пластика на стомаха, но това е станало към 1г.
Ако искаш опиши вашите перипетии - които слава богу май са вече зад гърба ви - и ще можеш да помогнеш с инфо и на др хора с вашия проблем.
Много се радвам, че малкото слънчице е добре.
Ако искаш опиши вашите перипетии - които слава богу май са вече зад гърба ви - и ще можеш да помогнеш с инфо и на др хора с вашия проблем.
Много се радвам, че малкото слънчице е добре.
Ето хубав повод нови мами да дойдат да се запознаят с нас на живо. Подробности за срещата ето в този линк:
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=77601.0
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=77601.0
Здравейте пак! Много се радвам, че си организирате такива срещи, но за съжаление ние в момента живеем в Девин и не можем да дойдем. ...Може би през лятото отново ще сме в София и тогава!
...За Криси - когато се роди, бях най-щастливата майка на второ момченце! Желанието да го видя веднага, ме вдигна на крака много бързо след секциото. Завлачих се към бебешко отделение и вече чувах как плачат малките човечета, когато една сестра ме попита дали аз съм майката на Кристиан. Върна ме в стаята ми и започна да ми обяснява колко сложно е състоянието на бебчо и че нямало никакви надежди, но въпреки това да отида да се подпиша, за да го вземат в Пирогов. Разрешиха ми да го погледам мъничко...но не и да го пипна!...И го взеха...Не пожелавам на никоя майка да стои в родилно отделение без бебче, защото кошмарът не се описва с думи! 7 дни бях сама в болницата, а той - в "Пирогов". на осмия ден, сменяйки 2 автобуса и ходейки пеша половин час /след секцио не е много лесно/ отидох да го видя - мъничко човече в кувьоз, на което от всякъде стърчаха разни системи, маркучи... Успокоиха ме, той бил много силен и му е помогнало това, че се е родил по-големичък /3,900кг./
Няколко дни след това и аз отидох в болницата при него, а като се закрепи, ни изписаха. 4-5 пъти след това го приемаха отново, за да направят разширение на хранопровода, разбира се, под пълна упойка, при което всеки път, стоях и чаках, без да знам какво става. Не ме бива много в писането, затова не мога да ви опиша притеснението, което се изживява в такива моменти, но се моля никога да не го разберете! Последния път, Доцент Бранков ни обясни, че вече няма да се налага да се прави нищо, но трябва да се ходи на контролен преглед. До колкото разбрах, при въвеждането на твърда храна може да имаме проблеми, но слава Богу, до сега всичко е наред! ...Съжалявам, ако съм била прекалено подробна, но всеки път, когато говоря за това, го изживявам отново. И много, много се моля, ако все пак се родят такива дечица, да попаднат на правилното място, в правилното време.../мислих да раждам в Пловдив, добре, че се разубедих/!
Благодаря ви, че толкова бързо отговорихте на темата ми. Много здраве и щастие на всички мами и бебоци!
...За Криси - когато се роди, бях най-щастливата майка на второ момченце! Желанието да го видя веднага, ме вдигна на крака много бързо след секциото. Завлачих се към бебешко отделение и вече чувах как плачат малките човечета, когато една сестра ме попита дали аз съм майката на Кристиан. Върна ме в стаята ми и започна да ми обяснява колко сложно е състоянието на бебчо и че нямало никакви надежди, но въпреки това да отида да се подпиша, за да го вземат в Пирогов. Разрешиха ми да го погледам мъничко...но не и да го пипна!...И го взеха...Не пожелавам на никоя майка да стои в родилно отделение без бебче, защото кошмарът не се описва с думи! 7 дни бях сама в болницата, а той - в "Пирогов". на осмия ден, сменяйки 2 автобуса и ходейки пеша половин час /след секцио не е много лесно/ отидох да го видя - мъничко човече в кувьоз, на което от всякъде стърчаха разни системи, маркучи... Успокоиха ме, той бил много силен и му е помогнало това, че се е родил по-големичък /3,900кг./
Няколко дни след това и аз отидох в болницата при него, а като се закрепи, ни изписаха. 4-5 пъти след това го приемаха отново, за да направят разширение на хранопровода, разбира се, под пълна упойка, при което всеки път, стоях и чаках, без да знам какво става. Не ме бива много в писането, затова не мога да ви опиша притеснението, което се изживява в такива моменти, но се моля никога да не го разберете! Последния път, Доцент Бранков ни обясни, че вече няма да се налага да се прави нищо, но трябва да се ходи на контролен преглед. До колкото разбрах, при въвеждането на твърда храна може да имаме проблеми, но слава Богу, до сега всичко е наред! ...Съжалявам, ако съм била прекалено подробна, но всеки път, когато говоря за това, го изживявам отново. И много, много се моля, ако все пак се родят такива дечица, да попаднат на правилното място, в правилното време.../мислих да раждам в Пловдив, добре, че се разубедих/!
Благодаря ви, че толкова бързо отговорихте на темата ми. Много здраве и щастие на всички мами и бебоци!
сега в родилно Тина Киркова има една такава мама с близначета на която момченцето е с този проблем в момента е в Пирогов а мамата с момиченцето при нас в родилното и само плаче - молете се за бебетата
момичето е в кувиоз за всеки случай а момчето в понед. ще кажат дали се възстановява. проблема е че са го нахранили и тогава установили че храноп. е прекъснат
надявам се скоро да гушка и двамата
момичето е в кувиоз за всеки случай а момчето в понед. ще кажат дали се възстановява. проблема е че са го нахранили и тогава установили че храноп. е прекъснат
надявам се скоро да гушка и двамата
тези неща би трябвало да се разберат още по време на бременността, но в България все още спестяват някои изследвания.
Например, при мен имаше огромно количество околоплодни води, което е предпоставка за някаква аномалия, но никой не си направи труда да ми обясни, или да ме прати на по-специални изследвания!
Не знам как са разбрали за бебчо, но съм много благодарна на всички, които са реагирали навреме!
Например, при мен имаше огромно количество околоплодни води, което е предпоставка за някаква аномалия, но никой не си направи труда да ми обясни, или да ме прати на по-специални изследвания!
Не знам как са разбрали за бебчо, но съм много благодарна на всички, които са реагирали навреме!
тези неща би трябвало да се разберат още по време на бременността, но в България все още спестяват някои изследвания.
извинете, че така разпитвам, но не съм в час
Да ако е добър специалиста може да се види и както е написала Гергана има и други начини да се установи че има някакъв проблем и да се направи по-задълбочено изследване. А се установява Агнешка за жалост в много от случаите точно както е писала Светлето, след като ги нахранят и бебетата започнат да се давят или развият пневмонии и всичко останало за което се сетите, представи си ти например, пиеш вода, но имаш преграда и водата си стои някъде след гърлото ти, на всичкото отгоре си и легнала, какво смяташ че ще стане? Част от нея ще изтече обратно навън, а другата може да вдишаш, а те са и толкова малки!
Наистина стискам палци да има повече предродови специалисти за тези неща, имало е случаи, когато тази аномалия е откривана ощев утробата на майката и е реагирано веднага при раждането, незнам с тези напреднали технологии дали ще има бременна, която да прекъсне бремеността си заради такова аномалия в плода, но не казвам че сигурно няма и такива случаи. Само знам със сигурност че има майки, които си оставят така родените деца в домове и познавам такова детенце, което е голям щастливко, тъй като са го синовили страхотни хора и са го оперирали при доц. Бранков. Желая и на него и на такива родители много здраве и щастие!
Наистина стискам палци да има повече предродови специалисти за тези неща, имало е случаи, когато тази аномалия е откривана ощев утробата на майката и е реагирано веднага при раждането, незнам с тези напреднали технологии дали ще има бременна, която да прекъсне бремеността си заради такова аномалия в плода, но не казвам че сигурно няма и такива случаи. Само знам със сигурност че има майки, които си оставят така родените деца в домове и познавам такова детенце, което е голям щастливко, тъй като са го синовили страхотни хора и са го оперирали при доц. Бранков. Желая и на него и на такива родители много здраве и щастие!
определено е отвратително когато ГТИНЕКОЛОГ пропусне да забележи МАЛКО или МНОГО околоплодни води.
дори в обикновена книга от 80г за зачеване и бременост пише, че много околоплодни води обикновено е сигнал за генетично увреждане! и се прави амниоцентеза.
Грехота е за гинеколога, който не еоБЪРНАЛ внимание! въпроса е, че ако това се ЗНАЕ предварително, може да се осигурят нужните неонатолози и техника, за да се запази живота на бебето, а не това да става в последния момент и на принципа - умне съм бил сетил съм се овреме къде епроблема!
дори в обикновена книга от 80г за зачеване и бременост пише, че много околоплодни води обикновено е сигнал за генетично увреждане! и се прави амниоцентеза.
Грехота е за гинеколога, който не еоБЪРНАЛ внимание! въпроса е, че ако това се ЗНАЕ предварително, може да се осигурят нужните неонатолози и техника, за да се запази живота на бебето, а не това да става в последния момент и на принципа - умне съм бил сетил съм се овреме къде епроблема!
Здравейте,при нас също се появи подобен проблем.Родих секцио и още на 2,3-тата минута след като извадиха беба педиатърката каза ,че сондата не стига до хранопровода.В този момент не разбрах какво точно се случва,но мъката дойде след около час.Оказа се ,че хранопровода е прекъснат и няма връзка със стомаха.Започнаха да ми носят някакви документи да подписвам,за да откарат беба в Пирогов.На втория ден от раждането й беше първата операция,която трябваше да съедини стомаха с хранопровода.Всичко мина добре ,аз излязох още на третия ден да я видя-беше добре,смееше се ,дори риташе с крачета.Изписаха ме на 4-ия ден,дойде ми такава сила,че не усещах никаква болка от операцията...Когато отидохме да я видим на 4-ия ден( с толкова надежди,че всичко се нарежда)и отвориха вратата за свиждането в 12.30ч,сякаш света се срина -казаха ,че се получила инфекция на хранопровода и се наложило да го изведат на шийката.Информация друга не получихме-казаха да изчакаме следващия ден,когато се наложило ново отваряне на гръдния кош за някакъв дрен....Пак ни оставиха на изчакване,с единствената информация,че на другия ден предстои малка операцийка за поставяне на гастрострома-доколкото разбрах маркуче ,от което тя ще се храни следващите 6 месеца,когато предстои операция за свързване на стомаха,който се предполага ,че е пораснал и ще може да се изтегли достатъчно ,за да се свърже със скъсения хранопровод.Не знам какво ме очаква от тук нататък,но знам ,че няма да е леко.Ако има и други такива случаи,моля пишете,за да обменим опит и да го преживеем по-леко.Пожелайте ми късмет..................