Честит рожден ден сине!
Аз не помня какво съм правила в този ден, когато ти си се родил: може би съм правила баница – нали тогава беше Прошка. Но ти и не би трябвало да се родиш, ти си бил едва на 32 седмици. Лекарите ми обясниха че, ти си имал два варианта: единия да загинеш още в утробата, а другия да опиташ да се родиш. Ти си избрал живота и на теб са ти помогнали. Странно ми е да изпитвам чувство на вина за това, че не съм те посещавала в реанимацията, че не съм ти помогнала с ласки да се справиш с болезненото лечение, че не съм те взела веднага вкъщи и ти още месец след това си живял в Дома за деца. Че не съм дошла веднага, когато на теб ти е било толкова нужно да бъдеш обичан. Това чувство е в мен и едва ли някога ще ме остави. Това е част от твоя живот, която ние с теб трябва да приемем такава каквато е.
Много ми е трудно да пиша за нея... Когато си спомням за нея, пред очите ми изниква този разкривен почерк, и кривите редчета – “Отказвам се от сина си”. Какво е правила тя, когато другите жени в стаята са кърмили своите бебета, весело са обсъждали това на кого приличат и са слушали внимателно думите на лекарите? Мислила ли е за нещо? Спала ли е? Или си е превързвала стегнато гърдите, за да отреже и последната връзка със захвърления в реанимацията син? Искала е да се откаже веднага след като е разбрала, че е бременна или когато е било вече късно за аборт? Или изведнъж е решила, когато са и казали, че детето може да стане инвалид? Какво е казала вкъщи? Че е умрял? Поне веднъж плакала ли е? Поне мъничко обичала ли те е?
Да, аз съм и благодарна за твоя живот, даже и така лошо започнат, но не мога да и простя. Ти ще можеш ли? Добре, ако можеш..
“Две майки. Едната ти е подарила живот, а другата ти е дала дом”% - обичат да казват свръхкоректните американци.
Но аз неизвестно защо, не вярвам, че твоята драма може да се опакова в тази красива кутийка и да се сложи във витринката.
Ти си чувствително и умно момченце. Аз знам, че още много неща ще осмислиш в живота и само ти единствен ще можеш да ме научиш как да се отнасям към това...
С какво се хвалят при навършване на 1 годинка. С многото пораснали зъбчета? С умението да ходиш? С познаването на предметите?
Ти си се научил на нещо много по-важно: да се доверяваш, да приемаш обичта и да обичаш, да плачеш, когато те боли и да се усмихваш когато си радостен, да приемаш своите и да се боиш от чуждите.
Така, че приеми моите поздравления сине! Честит рожден ден!
Мама
Аз не помня какво съм правила в този ден, когато ти си се родил: може би съм правила баница – нали тогава беше Прошка. Но ти и не би трябвало да се родиш, ти си бил едва на 32 седмици. Лекарите ми обясниха че, ти си имал два варианта: единия да загинеш още в утробата, а другия да опиташ да се родиш. Ти си избрал живота и на теб са ти помогнали. Странно ми е да изпитвам чувство на вина за това, че не съм те посещавала в реанимацията, че не съм ти помогнала с ласки да се справиш с болезненото лечение, че не съм те взела веднага вкъщи и ти още месец след това си живял в Дома за деца. Че не съм дошла веднага, когато на теб ти е било толкова нужно да бъдеш обичан. Това чувство е в мен и едва ли някога ще ме остави. Това е част от твоя живот, която ние с теб трябва да приемем такава каквато е.
Много ми е трудно да пиша за нея... Когато си спомням за нея, пред очите ми изниква този разкривен почерк, и кривите редчета – “Отказвам се от сина си”. Какво е правила тя, когато другите жени в стаята са кърмили своите бебета, весело са обсъждали това на кого приличат и са слушали внимателно думите на лекарите? Мислила ли е за нещо? Спала ли е? Или си е превързвала стегнато гърдите, за да отреже и последната връзка със захвърления в реанимацията син? Искала е да се откаже веднага след като е разбрала, че е бременна или когато е било вече късно за аборт? Или изведнъж е решила, когато са и казали, че детето може да стане инвалид? Какво е казала вкъщи? Че е умрял? Поне веднъж плакала ли е? Поне мъничко обичала ли те е?
Да, аз съм и благодарна за твоя живот, даже и така лошо започнат, но не мога да и простя. Ти ще можеш ли? Добре, ако можеш..
“Две майки. Едната ти е подарила живот, а другата ти е дала дом”% - обичат да казват свръхкоректните американци.
Но аз неизвестно защо, не вярвам, че твоята драма може да се опакова в тази красива кутийка и да се сложи във витринката.
Ти си чувствително и умно момченце. Аз знам, че още много неща ще осмислиш в живота и само ти единствен ще можеш да ме научиш как да се отнасям към това...
С какво се хвалят при навършване на 1 годинка. С многото пораснали зъбчета? С умението да ходиш? С познаването на предметите?
Ти си се научил на нещо много по-важно: да се доверяваш, да приемаш обичта и да обичаш, да плачеш, когато те боли и да се усмихваш когато си радостен, да приемаш своите и да се боиш от чуждите.
Така, че приеми моите поздравления сине! Честит рожден ден!
Мама
