Публикувана: 14 март 2006, 09:41 ч.
Последно мнение: 16 март 2006, 15:35 ч.

Бият се

14 март 2006, 09:41 ч.

София
Мнения: 1 352

Не съм очаквала такова нещо от мойте деца Embarassed

Започнаха да си посягат. Митко бие кака си. То тя че е драка, спор няма. Непрекъснато го дразни, взима му играчките, дърпа го, да го облича и съблича и той милия се нерви. Но това да се бият - не мога да се примиря. Имам брат със 7 години по-голям от мен и не си спомням някога да ме е ударил или аз да съм му посегнала.
Как да процедирам??? newsm78

Да наказвам ли? Да ги оставя ли сами да се оправят? newsm78

Как се справяте вие?

# 1 14 март 2006, 09:46 ч.

Мнения: 1 883

Разликата в годините им е голяма така ,че ги остави да се оправят сами. Митко най вероятно иска да се "докаже " като мъж. Мъжа ми и девер ми са по на 30г и още се дърпат и бият hahaha

# 2 14 март 2006, 10:46 ч.

някъде ... тук ...
Мнения: 8 171

Опитай се да обясняваш, обясняваш...
Едно време с брат ми се биехме много жестоко, за най-малкото, но разликата ние 1г7м. Разликата на твоите деца е голяма, но оставянето да се оправят сами едва ли ще реши проблема.

# 3 14 март 2006, 10:48 ч.

Мнения: 7 821

При нас нещата протекоха по същия начин. Малкия започна, а в един момент баткото започна да отвръща. В началото и аз се чудех какво да предприема, даже пусках тема. Но сега вече се опитвам да не драматизирам излишно , защото при малката разлика е неизбежно да делят територия. Докато не загрубеят нещата не се намесвам, а когато се наложи просто ги разделям в различни стаи или взимам това за което се бият.
Мен ме радва това, че въпреки че всеки ден се намира нещо за което да се сдърпат, всъщност много се обичат и хубаво си играят.

# 4 14 март 2006, 10:54 ч.

София
Мнения: 1 352

vikuna, Ели Тотева аз си мислех че това е малка разлика - 3г.и 4 м. и че проблемите идват от там.
Ellypr, те и мойте се обичат и се търсят когато не са заедно, но се страхувам малкия да не я удари лошо, щото тя не знае да се пази.

# 5 14 март 2006, 11:20 ч.

Мнения: 7 821

Цитат на: Gercho в вт, 14 мар 2006, 10:54

Ами тъкмо ще се научи да се пази Wink

. Виктор също не знаеше как да се пази (не е ходил на ясла, а в началото не ходеше и на градина), но се научи.
При нас трябва да ти кажа, че в дъното на свадата почти винаги е баткото Sad

. Опитвам се да не му правя забележки непрекъснато, но такава е истината Wink

# 6 14 март 2006, 11:28 ч.

София
Мнения: 39 744

Ние с брат ми също се поплясквахме като малки, ту единя ронеше сълзи, ту другия, може би по-скоро аз.
Обясняваш, ако не вдяват, пак обясняваш. Наказание в краен случай.

# 7 14 март 2006, 11:34 ч.

София
Мнения: 1 352

Ellypr - мда, при нас също свадите май започват от каката. Винаги и се доиграва внезапно точно с тази играчка, която е взел Митко.
AnMary - това и правя, обяснявам, обяснявам... Вчера дори ги заплаших, че ще ги накажа да не играят заедно. Rolling Eyes

Май не ги уплаших особено Laughing

# 8 14 март 2006, 15:06 ч.

Бургас
Мнения: 605

Разликата между моите деца е 3г.3м. и свадите вече започнаха.
Обикновено причина е баткото. Малката посяга само, когато е провокирана. С наказания или без, случките продължават.
И аз се лутам в ситуацията и дори на моменти си мисля, че е по-добре изобщо да не се намесвам.

# 9 15 март 2006, 19:12 ч.

София
Мнения: 488

Сигурно и на мен ще се случи- така че ще следя с интерес, но засега нямам опит/ дано и да не проимам, но...../

# 10 16 март 2006, 13:47 ч.

При нас положението е отчайващо.Те даже не могат да играят заедно.Баткото винаги иска да го мачка и бори,а малкия тъкмо се е заиграл с нещо .И обратното-бати си намери занимавка/рисува,пише и т.н./ и тогава естествено другия отива да му взима всичко.На моменти се чувствам като звероукротител.И да обясняваш и да се караш все тая-мир и любов за 10 минути.Но от 2 седмици малчо е на ясли и като се прибере явно са се затъжили един за друг и положението е по-добро.Надявам се да го израстат и като пораснат да си помагат и подкрепят.

# 11 16 март 2006, 14:00 ч.

София
Мнения: 1 352

Цитат на: kiti в чт, 16 мар 2006, 13:47

На моменти се чувствам като звероукротител.И да обясняваш и да се караш все тая-мир и любов за 10 минути. Но от 2 седмици малчо е на ясли и като се прибере явно са се затъжили един за друг и положението е по-добро.Надявам се да го израстат и като пораснат да си помагат и подкрепят.

Мда, и мен това ме крепи, че ще израстат и ще си бъдат близки приятели. Praynig

Но за момента положението е неспасяемо. И това с писането и рисуването е кошмар - каката рисува, малкия дърпа моливите, къса листата. Христина по тази причина още не знае да пише буквите - ами предпочитам да не я уча да пише, вместо да се бият и скубат заради едни лист и химикал #Cussing out

Може би след години ще ми е смешно, но сега си се ядосвам Sick

# 12 16 март 2006, 14:12 ч.

На черешата
Мнения: 8 393

Уф,ако знаеш удома каква война е,не минава вечер без да се ступат.При нас проблемите идват от малкото.Кака му си играе мирно и кротко малката отива до нея и я тупва с нещо по гърба и тръгва да бяга.Познай какво се случва след това.Пробвахме с говорене,с наказание,с пляскане през ръцете-нищо не помага.Сега съм казала на каката,като я удря да удря и тя smile3511

.Може да не е правилно,но вече се изчерпах.

# 13 16 март 2006, 14:17 ч.

Мнения: 481

Не се притеснявай и не драматизирай излишно!
Ние с моята сестра редовно се биехме като бяхме малки. Даже баба редовно ни навикваше и ни се караше с репликата "Те хорските деца как добре си играят, а пък вие....!!!".
Всичко отминава с времето. Сега сме много добри приятелки и се разбираме идеално. За мен това си е от възрастта.

# 14 16 март 2006, 14:43 ч.

Пловдив
Мнения: 1 162

Мисля, че това е така при всички деца с малка разлика. Моят брат е с 2 години и 4 дена по-малък от мен и наистина се поступвахме яко като малки. За това и по време на ваканциите първо в детската градина, после в училище бяхме разделени при двете баби. Войната продължи някъде докато аз навърших 10-11 години. След това мир и любов. Mr. Green

Не мога да кажа, че не сме се обичали във войнствения ни период, напротив. Когато бяхме разделени винаги се затъжвахме един за друг и съберяха ли ни играехме спокойно около час и след това старата песен на нов глас. Но извън дома винаги се защитавахме, отначало аз като по-голямата го пазех от другите деца, после той започна да стърчи над мен една глава и влезна в ролята на пазителя. Имаше дори един случай като по-малки, може би брат ми е бил 1-ви клас, не се сещам точно за причината/трябва да е било нещо сериозно, защото по принцип много рядко родителите ни прибягваха до шамари, при мен даже изобщо/, но изяде здрав бой от баща ми, а аз плачех в детската, че бият брат ми. А точно същата вечер отново бяхме на топка двамата. Спасение от този период няма, наказвали са ни, говорили са ни, но полза от това никаква. Просто го израстнахме в един момент. Сега сме в чудесни взаимоотношения, знам, че винаги мога да разчитам на него и той на мен също.

Препоръчани теми

Нещо смешно, което децата казаха - 15 тема

Задух при дете

Двигателни умения на дете на 1и половина

Детски песнички, инструментали, текстове, стихове, приказки, онлайн забавления

Причина:

Причина: