Можем ли да се разделим приятелски?

  • 2 851
  • 34
  •   1
Отговори
  • София
  • Мнения: 6 999
Как мислите - можем ли?

А има ли някой успял да го стори?

В момента полагам бесни усилия да сторя точно това. Приемам всички условия на вече бившия си мъж. Опитвам се да спазвам добрия тон, прескачам обвиненията в...какво ли не.  Wink Единственото, което повтарям като развалена плоча е, че имаме дете и трябва да мислим за нея, да не се обвиняваме, да не гледаме назад, а напред...
Нещо малко взех да се изморявам, но това е бял кахър.

Това, което ми е доста странно е, че хората около нас не ми вярват  Stop Даже собствената ми майка и баща са леко учудени, че не се тръшкам, не крещим нон-стоп и не се замерваме с чинии.  hahaha

Не ме разбирайте погрешно. На мен също ми хрумват разни мръсни номерца и идейки...ей така за спорта, за нараненото самолюбие може би и от самосъжаление...но ги преглъщам. А дали трябва?  newsm78

# 1
  • На остров
  • Мнения: 13 498
Ми може поне спред мен, но аз не го постигнах и минах през доста тежки неща за да стигна до пълно безразличие и свеждане на всякакв род контакти и разговори само до абсолютният минимум.Иначе считам, че трябва да са нормални и приятелски взаимотношенията. Не се измъчвай ако виждаш че не се получава вината няма да е в теб.

# 2
  • Мнения: X
Значи, зависи от него /щом ти искаш да може, значи си направила твойто/.
При нас нещата са на ръба. Бившият иска /на думи/ да е баща, на дела не е. Аз естествено ще му позволя... стига срещите с детето да се регулярни /не тип иди ми дойди ми/.
Това, което ти можеш да направиш, е да му търпиш /прощаваш или както там го наречи/ прегрешенията - да пропусне, да забрави нещо. А той ако иска, ще се докаже - ще идва, ще я вижда, ще я взима.
Според мен може, може би ще ми е много трудно но мисля, че с моичкия натам сме тръгнали. Но той излезе доста упорит. Ако мъжът иска да има дете, може.
Ако няма чувства и от двете страни, защо да не сте приятели?

# 3
  • Мнения: 312
може, isa, може! аз успях да направя точно това. да ти кажа, че всичко е минало по вода, значи да те излъжа. хич не беше лесно и много пъти бях на път да се откажа и да му тегля една...  #Cussing out но после се сещах защо си давам целия този труд  smile3540 и отново стисках зъби. и трябва да ти кажа, че усилията си струват!!!  Wink
така че, успех и не се отказвай току-така! невъзможни неща няма...   Peace

# 4
  • Мнения: 6 315
Isa,

Моето мислене съвпада напълно с твоето. Много искам да сме в нормални отношения заради детето което имаме, но в момента това зависи единствено и само от него.... Изяснила съм собствените си позиции и желания и така.

И на мен някои от общите ни приятели не ми вярват, но истината е, че съм категорична в решението си. Дали ще остана в нормални отношения с него не зависи от мен в момента, само времето ще покаже. Надявам се да не се стига до гадости!

успех!

# 5
  • София, "Младост 3"
  • Мнения: 9 210
Isa,

Моето мислене съвпада напълно с твоето. Много искам да сме в нормални отношения заради детето което имаме, но в момента това зависи единствено и само от него.... Изяснила съм собствените си позиции и желания и така.

И на мен някои от общите ни приятели не ми вярват, но истината е, че съм категорична в решението си. Дали ще остана в нормални отношения с него не зависи от мен в момента, само времето ще покаже. Надявам се да не се стига до гадости!

успех!

Иса, ще ме простиш, но Маргарита, съжалявам, че чета, че и ти имаш проблеми - не те познавам лично и много, но съм срещала твои постове и си ми допаднала много... Дано се справите.

Иса, как да ти кажа - нямам опит с мъж, от който да имам дете. Затова беглия ми друг опит сочи, че само от едната страна ако е желанието - не става. НО пък и при едно дете винаги можеш да поставиш ТАТКОТО /ако е такъв/ в позиция да МИСЛИ /не че резултата от това му деяние ще е положителен ама Wink/. Та в този дух - нека не забравяме, че мъжете са като малките деца - винаги се цупят ако не стане на тяхното, и се тръшкат и реват, винаги е виновно "другарчето", винаги ходят при "моля другарката" да си изливат оплакванията /в случая са удари под кръста с родители, дори твоите собствени или пък общи приятели/, винаги друг е виновен за грешките им - че не им е казал или показал. Винаги са слабия пол и ако много ги притиснеш - "рухват" пред всички та да видят ква кучка си...
Все едни такива дето ме хвърлят в ужас откъм скъпия, и от към сина/щото той и на 1г3м си е мъж до мозъка на костите/.
Затова Иса бъди търпелива, а като почне той да прекалява - леко, но твърдо му покажи, че детето и ти можете без него- просто да му върнеш здравия разум на мястото... Щото поне знам,че е добър баща и си обича детето - та като му покажеш какво ще причини на малката - може да се освести.

И Иса - няма гордост в това да се прави на пук или да се фръцне човек в разгара на битката и да си иде... Гордостта е там където обикновено ние българите считаме, че има само поражение и остъпване и потъпкване на гордостта - в търпението и жертвоготовността ти като майка, в името на детето да потърпиш - ето това е твоята истинска гордост. И мъдрост!
Само, че е тежко и трудно, щото и ние сме хора... ама заради децата - ще станем и светици Wink
Вярвам, че ти с твоята упоритост и разсъдливост, ще се справиш перфектно!

# 6
  • България-Швейцария
  • Мнения: 2 535
Isi, не ти вярват, защото тези случаи са много редки. И не, че е непостижимо, но е трудно. В повечето случаи болката и обидата надделява. За теб, доколкото те познавам от всичко, което съм чела, си мисля, че е напълно възможно да го постигнеш.

Четох обаче и темата ти в дира. И на фона на всичките компромиси, които разбирам, че правиш - това:
Цитат
...обвиненията в...какво ли не.  Wink
от страна на бившия ти мъж ми се струва мааалко нахалничко Close. Колкото и да искам да съм толерантна, аз лично доста бих се вбесила при това положение. То аз съм си кибритлийка по принцип Wink, но все пак - не му позволявай в името на цивилизованата раздяла да ти се качи на главата.

Последна редакция: пт, 17 мар 2006, 18:45 от CTramell

# 7
  • Мнения: 1 327
мисля, че ако двама души се разделят преди да са стигнали "крайната точка на поносимост" може да разчитат един на друг в бъдеще. Доколко, обаче, зависи от самите тях...

# 8
  • Мнения: 910
И аз съм в такава ситуация в момента, защото разсъждавам точно като теб. А ми идва понякога такива неща да направя... Ти казваш, че са бели кахъри, но човек наистина се изморява. Лошото е, че много често доброто отношение и добрия тон провокират отсрещната страна да бъде по-нахална и настъпателна и тогава можеш да се почустваш съвсем изтощена... Аз съм на мнение, че всичко си има граници и човек може да направи доста компромиси, но трябва да дойде момента, в който да спре, да се огледа и да прецени дали си струва наистина... Аз правя всичко, изхождайки от това, че аз трябва да съм здрава и стабилна във всяко отношение, за да е добре детето ми и така решавам как да постъпя.

# 9
  • София
  • Мнения: 6 999
Аууууууууу, колко отговори съм получила Simple Smile))))))

Много благодаря за подкрепата.

casiopea Не става дума за това дали иска да е баща, а за нашите отношения м/у него и мен - те да добри. По отношение на детето за сега всичко е в...приемливи граници Wink

Margarita и нашите приятели са така... Нещо като в една съседна тема като ще съм 'самотна майка' и трябва да страдам явно - иначе нещо не го възприемат хората.

catnadeen Ако знаеш колко много си права, макар и с малък опит... поне що се отнася до моя мъж. Прилича на детенце легнало на пода и удря с юмруци и се тръшка. Ама ако го питаш - за какво? - не знае.

CTramell Хихи - хващаш ме ти навсякъде Wink Ааааааааа - обвиненията ги пускам покрай ушите си като ...пролетен вятър вече. Просто се съгласих, че съм кариеристка и лоша майка. Вбесявах се до време, ама после...кой му е крив, че си е взел жена кариериста, че и лоша майка? - То аз си работех до 8 вечерта като ме срешна...сега най-късно до 6 съм приключила.

Kisha - Хабсолютно си права. Колкото съм аз по-толерантна - толкова той се самозабравя. Не ми пречи особено, защото осъзнах, че съм спряла да го обичам и глупостите, който върши и казва вече ... ми не ме нараняват толкова. А още не съм стигнала до фазата да си удрям главата в стената и да се самообвинявам с кой акъл съм го избрала за баща на детето си.


# 10
  • София
  • Мнения: 39 718
Това е най-доброто решение.
Развод хубаво, но да не се изпозастреляте след това.

Ето моята мама не са разделили приятелски. Баща ми не съм виждала от 25г, не познавам по-малкия си братовчед (виждала съм го 2годишен), с големия братовчед се заварихме в ТУ... но не сме говорили, все едно сме "напълно" непознати.

# 11
  • Мнения: 357
Иса,
аз също съм на твоето мнение и съм заела твърдо такава позиция, решила съм, че каквото и да прави бившия ми мъж няма да му позволя да ме изкарва от равновесие, няма да му преча да вижда детето и няма да се ядосвам с него. Друг е въпроса доколко успявам... Наистина полагам големи усилия, обаче човека отсреща явно не е на моето мнение и ми се вижда невъзможно да поддържам нормални отношения с него. Затова реших да сведа контактите ни до минимум!
А за теб, мисля, че при всички положения си заслужава да опиташ заради детенцето, то има право да има и майка и баща, въпреки че са разделени. Надявам се да си заслужава усилията!
Желая ти успех и много търпение!  Wink

# 12
  • София, "Младост 3"
  • Мнения: 9 210
Иса, той може да страда от майка кариеристка и затова така остро да реагтова не ти дава отговори,но поне те примирява с мъжките недостатъци Wink
Радвам се на ведрия ти тон - със сигурност не ти е до смях, но точно така ще пребориш трудностите!
Успех!

# 13
  • с/у ОколоМръсТното
  • Мнения: 19 148
Иса,
точно това поведение ти "отива". Ти си прекалено тактичен и търпелив човек, а най-вече начетен.
Потърпи в името на детето, пък чакай слънцето да те огрее и теб някой ден!
Успех  Peace

# 14
  • София
  • Мнения: 6 999
Иса,
точно това поведение ти "отива". Ти си прекалено тактичен и търпелив човек, а най-вече начетен.
Потърпи в името на детето, пък чакай слънцето да те огрее и теб някой ден!
Успех  Peace

Шани, мерси за милите думи... Наскоро казвах, че няма значение умен ли си глупав ли си - в някои ситуации всички реагираме еднакво  Sad

А Слънцето...ми то Слънцето, как да кажа, започна и моята улица да огрява Wink и дано този път по-дълго ме топли.  Praynig

Общи условия

Активация на акаунт