А има ли някой успял да го стори?
В момента полагам бесни усилия да сторя точно това. Приемам всички условия на вече бившия си мъж. Опитвам се да спазвам добрия тон, прескачам обвиненията в...какво ли не. Единственото, което повтарям като развалена плоча е, че имаме дете и трябва да мислим за нея, да не се обвиняваме, да не гледаме назад, а напред...
Нещо малко взех да се изморявам, но това е бял кахър.
Това, което ми е доста странно е, че хората около нас не ми вярват Даже собствената ми майка и баща са леко учудени, че не се тръшкам, не крещим нон-стоп и не се замерваме с чинии.
Не ме разбирайте погрешно. На мен също ми хрумват разни мръсни номерца и идейки...ей така за спорта, за нараненото самолюбие може би и от самосъжаление...но ги преглъщам. А дали трябва?