искам да се обърна към вас с един призив, апел или както искате го наречете.
Дайде си 2-ри шанс, дайте си време, бъдете търпеливи и се научете на компромиси!
Най-лесно е да се развали 2-ката...По-трудно е да останете заедно. Това си е ясно.
Аз, със своите близо 11г. брачен живот мога само това да ви кажа: имали сме и ние търкания, мислела съм да се разделим, но...
Премислих, научих се да поглеждам и през неговите очи и най-вече на компромиси и толерантност един към друг.
И сега, смея да твърдя, че имам стабилен брак. И като се върна назад във времето и се сетя за какво сме се карали, чак се чудя как съм могла...това аз ли съм била?!?!?!
Не позволявайте моментното състояние на обидени и огорчени да надделее над истинските Ви чувства. Над взимането на правилното и трудно решение да сте все пак заедно. Трябва любов, трябва уважение - да. Но все пак едно дете се нуждае от 2-ма родителя, които да се грижат за него заедно (не поотделно)!
Не знам ...малко объркано стана, но четейки колко от вас искат да станат самотни родители, направо ме зашемети...
Дерзайте и дано и Бог да помага