Вече не съм бременна

  • 2 397
  • 23
  •   1
Отговори
Цитат
бях бременна преди 11дена в 11седмица когато отидох на лекар и ми ка3аха 4е беб4ето няма сарде4на деиност.Наложи се да ме кюртажират и сега много ми е мъ4но.Ако някои е преживиал такова не6то моля да ми пи6е.

----------------------------------------------
Моля, пишете на кирилица

Последна редакция: вт, 28 мар 2006, 14:43 от nikoela

# 1
Съжалявам, мила. Тук май всички сме преживяли подобно нещо. И на мен се случи. Знам, че каквото и да ти кажа, няма да те успокои. На мен все още ми е тъжно, макар че беше преди почти 2 месеца. Все пак това са нашите бебчета
Но знам, че един ден и ние ще държим бебчета в ръцете си. Бъди силна и кураж...  bouquet

# 2
  • Мнения: 2 257
Здрасти. Не си сама, когато имаш нужда, пописвай тук.  Hug

# 3
  • Мнения: 388
Зрасти миличка! Hug
НЕ СИ САМА!
Ние тук всички сме загубили бебче!
Аз също....бях в пети месец
Знам, че много те боли!
Но имам приятелка която също мина от този форум /Финети/ и е бременна и всеки момент ще ражда!

Ти бъди силна и мисли за бъдещото бебче!
А това бебче се е превърнало в ангелче и бди над нас!
ако имаш мъка споделия с нас и знай, че тук момичетата са истинки жени и.....просто са страхотни!
За което много им БЛАГОДАРЯ

# 4
  • Мнения: 2 825
Здравей мила, знам че колкото и да ти казват момичетата, че не си сама и единствената, която е преживяла ужаса, а някои и по голям от този, това няма да ти помогне изобщо. В момента ти трябва подкрепата на любимия и много любов от негова страна. Когато ти се говори за това говори, когато ти се плачи, плачи... изкарвай всичко навън и не задържай болката в себе си.
Аз минах през същото преди точно 20 дена, бях в 11 седмица..... не съм се въстановила психически все още, но определено се чувствам по-добре. Това, което на мене ми вдъхна много кураж и нова надежда (освен мъжа ми), бяха думите на лекаря от контролния преглед. Каза ми, че всичко е наред и според него след 2-3 нормални цикъла може да опитаме от ново. Това май бяха думите, които ме извадиха от дупката.... опитвам се да мисля повече за една бъдеща бременност.... да, виждам и страха от такава в мислите си, но за мене е по-важно, че усещам надеждата си и нетърпението си в нея. А за мене, точно това са чувствата, които ни крепят и движат напред.
Не съм се опитвала да забравя... това е невъзможно, напротив, плаках, крещях, обвинявах се.... и сега го правя, но все по-рядко....но не си позволих да изпадна в депресия и да мисля само за това.
тръгнах почти веднага (на 5-ия ден) на работа... затрупах се от работа и се опитах да впрегна всичката енергия от мъката в една позитивна насока... мисля, че успях.
А и момичетата от форума доста ми помогнаха.... четох и тяхните истории, с някои разговарях... те ми вдъхнаха също много положителни мисли, енергия и оптимисъм.
Опитвай се да гледаш напред, да мислиш положителни неща и не се оставяй да попаднеш в дупка... за мене това е най-опасното ... излизането от там е трудно и отнема време .... а всеки миг от живота ни е ценен и не трябва да го губим по този начин.
Дано не съм ви досадила с моите разсъждения, но това беше моя начин да се съвзема... мисля, че го направих успешно и бързо.
Прегръдки  Hug и много положителна енергия ти изпращам  Hug

# 5
  • Мнения: 388
Мила nikoela
писах ти преди няколко часа
и исках да Ви кажа
Финети роди-момченце!

# 6
  • Мнения: 2 849
Не губи вяра ,че скоро ще си пак бременна и всичко ще е наред и ще гушкаш здраво бебе . HugБъди силна .

# 7
  • Мнения: 1 029
Съжалявам, миличка....
Бъди силна...не е лесно наистина, но трябва да мислиш за бъдещето-детето, което те чака да се възстановиш, за да се върне при теб!
Бъди силна заради него!

  bouquet

# 8
  • BABYLAND
  • Мнения: 3 409
Миличка, не си сама. Откакто ми се случи и на мен /бях в 11 или 12 седмица/ разбрах, че 99% от момичетата, кото познавам са минали по същият път. Трънлив, но въпреки всичко накрая с успех!
   Горе главата слънчице, това, което е писано да се случи не можеш да избегнеш. Ще видиш сега колко бързо ще забременееш пак и ще родиш едно прекрасно слънчево бебе! Много успех ти пожелавам!
  Hug

# 9
  • Мнения: 3 166
Здравей, мила! Много боли! Знам! Когато аз зъ първи път писах тук, някой ми написа/сега не помня точно кой/, че с врмето болката не изчезва, а просто се научаваш да живееш се нея. И е така. Никога няма да забравиш, но това не означав, че няма да бъдеш щестлива отново! Убедена съм, че всички ние - живот и здраве - ще имаме поне още един шанс. И тогава - тогава Господ ще ни възнагради поне с едно хубаво и здраво бебече, а може и две! Каквото и друго да каже, ще бъде банално и от него няма да ти стане по-леко. Знай само че всички ние сме с теб. Ако имаш нужда от разговори - тук сме. Прегръщам те! Hug

# 10
  • Мнения: 289
Аз ще те посъветвам да си изживееш болката, да изливаш мъката си, да говориш за това с любимия - само не се затваряй в себе си, не драматизирай, не се обвинявай...Преди 6 месеца бях в твоето състояние - изпитвах чувство за вина, търсех причините за това наказание, дразнех се от успокоенията на майка ми, че "какво толкова - нали е в самото начало". После - благодарение на мъжа ми и сина ми, полекичка се съвзех...Повярвах, че има смисъл, че има надежда...И сега - имам си бебенце под сърцето, още не смея да се зарадвам видимо, както бих искала, но се моля непрестанно Бог да го опази! И с нетърпение следя признаците си...
Прегръщам те и ти желая вяра и сили - дано скоро се успокоиш и ни се похвалиш  bouquet

# 11
  • Мнения: 218
Здравей и от мен. Болката е голяма, но с времето се свиква с нея. Пиши тук когато имаш нужда, тук са твоите сродни души. Прегръщам те. Кураж!  bouquet

# 12
  • София
  • Мнения: 3 123
миличка,съжалявам за случилото се и аз го преживях на 24.01.Занам,че сега ти е много тежко,но всичко минава с времето.Мисли оптимистично-следващия път ще стане!

# 13
  • Мнения: 651
И на мен се случи, миличка, и знам колко боли и колко безсмислени ти се струват всички успокоения - така е безсмислени са в момента,в който всичко ти се струва без смисъл. Просто изживей болката си, но не й се поддавай, защото така няма да си помогнеш. Знам, че каквото и да ти говорим всички болката няма да си отиде просто така, но се надявам поне да стихне. А и това, че виждаш колко много от нас /за съжаление/ са го преживели да ти даде сили да погледнеш напред и да преживееш случилото се в името на една бъдеща успешна бременност. Пожелавам ти я от сърце. Горе главата и кураж. thumbsup

# 14
  • София
  • Мнения: 1 098
nikoela , милинка почти всяка от нас е минала по този път,за голямо наше съжаление.Болката не отминава ,тя  винаги остава наистина,но в последствие се превръща в отминал спомен,заместен може би от нарастнало ново и нестихващо желание отново да заченеш.И аз минах по този път Януари месец,така ужасно започна годината ми,след това имах малко усложнения,причинени от некадърноста на доктора,но и това отминава.Наистина е важно да ангажираш времето си с нещо,за да имаш по малко време в мисли за ужаса който преживяваш.Тук,във форума би могла да намериш мъничка утеха,но за жалост пак ще се разстройваш.Аз всеки път като прочета в някоя тема за ангелка загубила бебето си......и рукват сълзи от очите ми,но тези неща се случват.Никой не може да избяга от съдбата си.Факт е,че това,което не ни убива ни прави по-силни.На това веднага отговарям,че в крехкото ми тяло няма място за толкова сила,но е така.Надявам се бързо да се съвземеш от шока.Бъди щастлива ,че си жива и здрава,и имаш възможност да дариш нов живот...,а знае ли човек,може и два наведнъж.Успех скъпа,прегръщам те мноооого силно.  Hug

Общи условия

Активация на акаунт