За сините лета на нашите деца

  • 1 049
  • 5
  •   1
Отговори
  • Мнения: 3 376
Снощи гледах една от сериите на любимият ни сериал от нашето детство "Синьо лято". Разбира се, стана ми носталгично като си припомних приключенията на любимите герои. А после ме изби и на леко философска вълна:) Искам да споделя тук тези свои мисли и да разбера какво мислите и вие по въпроса.

"Синьо лято" представя детството, както изглеждаше в нашите детски години - тумби от безгрижни деца, които се шляят където си поискат, завързват приятелства/вражди и опознават света около тях такъв, какъвто е. Родителите не се тревожат много много къде се мотаят децата им, защото знаят, че е по-важно децата им да се чувстват свободни, от колкото постоянно да бъдат под родителския контрол. Всъщност, по този начин изглеждаше детството не само за децата във филма, но и за повечето деца в реалния живот.

А представете си сега едно типично лято на днешните деца... Първо, надали вече децата се движат на такива групи. Откак компютърните игри и чата заемат основното свободно време на децата, надали много им се излиза на улицата. Да не говорим пък да тръгнат да "изследват' света около тях, представен от кварталните забележителности. А и родителите да вземем - в тези размирни времена, за родителите е много по-спокойно децата им да са пред компютъра (т.е. на безопасно място пред очите им), от колкото да не ги знаят къде  са из квартала. Не ги обвинявам, аз нямам деца, но от сега се усещам как и аз ще разсъждавам по същия начин:(

Та, идеята ми е: не лишава ли днешното време децата от възможността да преживеят такива сини лета, които да оставят щастлив отпечатък върху целия им живот по-нататък?

П.П. Сори, ако тази философска тема ви идва в повече в тази неделна сутрин;)

# 1
  • София
  • Мнения: 39 722
не, на мен лично не ми идва в повече Wink
Цитат
Та, идеята ми е: не лишава ли днешното време децата от възможността да преживеят такива сини лета, които да оставят щастлив отпечатък върху целия им живот по-нататък?

Тази тенденция не е от скоро. Аз съм живяла и при баба си на село и беше супер. Дори и дете на разведени родители мога да кажа, че съм имала щастливо и ползотворно детство.
Между другото има разлика м/у децата по градовете и селата.
Аз имах наблюдение над братовчедите си 83 и 85ти набор. Просто тези деца не знаеха как да си играят. Вярно не са стоели вътре в къщата, не са имали компютри, но и игрите им не бяха разннобразни. Братовчедката играеше на мач с момчетата  Laughing Планината е едва ли не 50м от къщата, но братовчеда започна да ходи по планините едва след като порасна и то с мотор, и то за да свалял момичета.
Може би просто на децата им липсва инициатива.
Но може би и времената са такива ... размирни.
Дъщеря ми е още много малка. няма да се заричам ... мисля да не я спирам, не говоря за дискотеките Wink
Уф, отплеснах се, а дребното си иска своето Wink

# 2
  • Мнения: 3 562
И аз да се включа ...........
Като прочетох написаното ме обзе едно носталгично настроение....... Нестига, че е есен и зимата идва  cold , а на това отгоре и мисълта за това - какво детство би могла да има дъщиря ми тук Confused: Май отговора е НИКАКВО.
Само като се сетя какво беше когато бех малка - бяхме 15-тина деца на близка възраст, по цял ден скитахме из квартала, бандата ни се казваше Джинги-би  rotfImbo ........ Сигурна съм, че майка ми се е притеснявала за мен, но определено днешните майки има за какво да се притесняваме и при това с основание. Та в центъра на Хасково за минутка изпуснато от поглед момиченце изчезна посред бял ден, сред толкова много хора Sign Exclamation Ами какво ще стане, ако излезе да играе само ..........

# 3
  • Мнения: 8 769
Миналата година нашите кумове (с деца на 10 и 5 години) ни разказваха как сегашните деца не умеят да си играят. Нямат инициатива. Беше ми трудно да го повярвам, но те ми разказаха доста случки...ако им покажеш , ако им дадеш идея-да, занимават се, но нищо не излиза от тях. Дали е само въпрос на компютри и чат....не съм сигурна. Но пък мнооого отдавна не съм виждала момиченца да играят на ластик, момчета да забиват ножка в калта, да играят на фунийки, да се гонят.... Виждам около блока на тумбички събрани-стоят и си приказват...дори и по-малките. Да се чуди човек...толкова ли са умни, и непрекъснато нещо обсъждат, или просто са много затормозени и те с проблемите на нас, възрастните. Сега новата мания сред 8-10 годишните са картите Йо-ги-о...ако питате мен са голяма глупост, всичко е описано на английски, естествено децата не могат да го разберат и си измислят коя е по-силна, и прочие...
В интерес на истината, спокойствието и сигурността на нашето детство ги няма....и аз бих се чувствала изключително притеснена, ако знам,че детето ми е забило някъде близката горичка с още 3-4 деца.... (например)Shocked

# 4
  • Мнения: 5 500
Да, ужасно е Sign Exclamation
Обаче как ще го оставя в днешното време да си "играе" на вън и да не е пред очите ми Shocked То не е едно време Sign Exclamation
Ужасно, ама ужасно много се страхувам да не ми го откраднат Sign Exclamation На разходка е почти винаги за ръчичка, но вече се пуска, самостоятелен милия Grinning , и беж напред, обърща се да види дали съм след него и ако го гоня той още по-бързо Grinning хора, навалица Close Какво ти синьо лято, така ме втриса днешната обстановка и аз не знам какво да правя.
Племенника ми е на 14, стои в къщи на компютъра, после на у-ще, много рядко излиза да порита топка, ама много рядко. Добре, че с мъжа ми излизаха да поритат на игрището зад блока. Има едно, две приятелчета. Интересуват се от нови игри, МР3, РС-мании, СD-та и тем подобни. И телевизора на Евроспорт нон стоп.
Моето дете не го очаква нещо по-различно, май...

# 5
  • Варна
  • Мнения: 6 848
Цитат на: AFRODDITA
Да, ужасно е Sign Exclamation
Обаче как ще го оставя в днешното време да си "играе" на вън и да не е пред очите ми Shocked То не е едно време Sign Exclamation
Ужасно, ама ужасно много се страхувам да не ми го откраднат Sign Exclamation На разходка е почти винаги за ръчичка, но вече се пуска, самостоятелен милия Grinning , и беж напред, обърща се да види дали съм след него и ако го гоня той още по-бързо Grinning хора, навалица Close Какво ти синьо лято, така ме втриса днешната обстановка и аз не знам какво да правя.
Племенника ми е на 14, стои в къщи на компютъра, после на у-ще, много рядко излиза да порита топка, ама много рядко. Добре, че с мъжа ми излизаха да поритат на игрището зад блока. Има едно, две приятелчета. Интересуват се от нови игри, МР3, РС-мании, СD-та и тем подобни. И телевизора на Евроспорт нон стоп.
Моето дете не го очаква нещо по-различно, май...


Не е задължително компютъра да е номер 1 в игрите. Не, че ще отсъства де ама...знам ли!
Това за времето в което живеем сте го казали верно, аз съм  от малък град където все още децата играят! Сина ми допреди 2-3 години прекарваше целите си ваканции там и мисля, че имаше хубаво детство...река, планина - с две думи - свобода!
Сега вече не му е интересно толкова там ама то и детството му е на привършване.Simple Smile
За малките...гледам ги в махалата...играят! Топки, ролери, играят много на една игра/6-10годишните/ ама аз не я знам....чертаят нещо, дърпат се и се кикотят по цяла вечер! Момчетата пък играят на топчета...
Не мога обаче да свикна с гледката, 5-6 годишни момиченца сами на площадката, станала съм много страхлива, ужас!

Общи условия

Активация на акаунт