Често срещани проблеми между детето и родителите му

  • 1 265
  • 8
  •   1
Отговори
  • София
  • Мнения: 533
ЧЕСТО СРЕЩАНИ ПРОБЛЕМИ МЕЖДУ ДЕТЕТО И ОСИНОВИТЕЛИТЕ

• Въпреки своята постоянна любвеобилност, осиновителите се чудят и тревожат защо детето им не им отвръща със същото – не ги целува, не ги гали, не търси физическа близост с тях. Отговорът се крие в това, което детето е преживяло – раздялата с биологичната си майка и следователно разстройство на привързаността. На него просто ще му е по-трудно да се привързва отново, този процес ще става по-бвно и постепенно, с много търпение и усилия от страна на осиновителите.

• Негативно поведение спрямо майката вкъщи, открита демонстрация на любов навън – детето се страхува майката да не го отхвърли вкъщи, а навън е сигурно, че тя няма да отблъсне ласките му

• Амбивалентно отношение спрямо майката-осиновителка – проектирано от амбивалентността спрямо биологичната майка. Много често срещана реакция в пубертета: «Ти не си ми майка, за да ми забраняваш...». Също така често срещано явление е осиновеното дете да проектира образа на изоставящата майка въру майката осиновителка. Тя е на разположение, докато другата майка не е.

Как детето възприема майката-осиновителка? В представите му тя е ту майката-спасителка, ту изоставящата майка. В резултат на тези смесващи се представи, детето демонстрира амбивалентни чувства спрямо нея – ту силна привързаност, ту враждебност. Тези чувства предпазват детето от уязвимостта на евентуалната загуба и отхвърляне и са объркващи както за него самото, така и за майка му

Дори когато детето стане достатъчно голямо и осъзнае, че майката-осиновителка не е майката, която го е изоставила, то се страхува, че един ден тя може да го изостави. В крайна сметка, след като се е случило веднъж, значи може да се случи отново. Фредерик Стоун отбелязва, че осиновеното дете непрестанно си задава въпроса “Защо  собствената ми майка ме е изоставила?”, последван от тревожната мисъл „И след като тя го е направила, защо един ден и ти да не го направиш?”

Доказано е, че независимо от това колко интелектуални обяснения бъдат дадени на детето защо майка му го е изоставила, то продължава да се чувства предадено, ядосана, тъжно и съответно проектира тези чувства върху майката-осиновителка. Ако майката-осиновителка се чувства несигурна по отношение на привързаността си спрямо детето и ако детето усети тази нейна несигурност, то може да се възползва от обстоятелствата. “Лошата” майка-осиновителка в крайна сметка не е “истинската” ми майка и не е нужно аз да й обръщам внимание и да я слушам”. Осиновителката може да се поддаде на манипулациите на детето и да му позволи да се държи както си иска, само и само то отново да я обича. Или ако самата тя се чувства отхвърлена, може да се държи с него ядосано и отблъскващо. По този начин и тя, и детето се завъртат в един омагьосан кръг на гняв, отхвърляне, тревожност, което води до непоследователно родителстване и провокативно поведение у детето.

• Силно провокативно поведение спрямо осиновителите, чрез което детето ги изпитва. Но ако осиновителите не занят това, много често се стига до онова, от което осиновеното дете най-много се страхува – да не бъде отново изоставено. Започва се един цикъл от непрекъснати заплахи от осиновителите, че ще го върнат там, откъдето са го взели, детето бяга от вкъщи, после отново се завръща, родителите се извиняват и след няколко седмици – отново същият сценарий. Подобен тип поведение от страна на осиновителите скоро превръща отношенията между тях и детето в непоносими.

Защо е толкова важно родителите да са запознати с това, което преживява осиновеното дете?

Липсата на информация за травмата от загубата, която детето изстрадва, може да доведе до чувство на вина, неадекватност и несправяне с майчината роля. Ако детето е кротко, майката може да не забележи нищо до пубертета – моментът, в който детето започва да изгражда своята идентичност, да търси отговор на въпроса “Кой съм аз?”. Този период обикновено провокира промяна в поведението на децата.

Независимо от темперамента на детето, връзката му с майката-осиновителка е най-важната и най-амбивалентна връзка в живота му. Именно тя е човекът, с когото то иска да се свърже и с когото изграждането на тази връзка е най-опасно. “Не мога да вярвам на една майка. Тя може да ме изостави.”

Последна редакция: сб, 25 мар 2006, 22:55 от Tea_

# 1
  • Мнения: 256
О ,да!Чувствам невероятната обич и гняв!Невероятната ревност и борба,дистанция и после се гушкаме.Толкова го обичам това малко момче,че всичко друго не ме плаши.Надявам се ,че ще се справим!Теа,превеждай,моля те!!!

# 2
  • София
  • Мнения: 533
Руми, естествено, че ще се справите!!! Любовта с всичко се справя, всичко преодолява, особено безусловната майчина обич...

Ще превеждам,обещавам Simple Smile

# 3
  • на път
  • Мнения: 2 804
Това явно се отнася за поотраснали деца, които знаят че са осиновени.
А засега по-"гушкав", любообвилен и целуващ двегодишен малчуган от наш Малчо не съм виждала. Явно трябва да бъдем много подготвени в бъдеще... За сега всичко е просто прекрасно, забавно, весело ....изпълващо с емоции и събития ежедневие ... 

# 4
  • Мнения: 127
Този момент го наблюдавам при едни мои познати.Тяхната дъщеря научава за това ,че е осиновена точно в пубертета и тогава започва техния ад.Тя точно е бягала и се е завръщала,имали са големи циркове.Момичето е започнало да си ляга с който и падне, правила е аборти и какво ли още не.Родителите и са стигнали до мисълта да развалят осиновяването и то след 16години,представяте ли си.Добре че бабата се намесила и ги разубедила.Майката и до ден днешен ,си мисли, че ако не и е потвърдила ,че е осиновена, е нямало да се случат тези неща.Аз обаче искам да споделя и нещо друго.Това момиче сега е жена на 30 години.Има дете ,а със съпруга си е пред развод.Ходи с малки момчета,поведението и е незряло.Още докато беше с мъжа си ,го преспиваше и ходеше къде ли не,вкарваше мъже през деня ,докато той е на работа и т.н.Не искам повече да разказвам тези гадни неща.Ще добавя само, че в същото време тя е едно безкрайно добро същество и ако усети,че някой я обича е готова да даде живот си за него.
Значи въпроса ми е.Така ли щеше да се случи,ако тя беше научила по-късно или никога?И още,означава ли,че родителите не са съумели да и покажат,че няма да я изоставят?От това ли се страхува тя , и не е ли възможно това да пренесе на собственото си дете,въпреки че тя е биологичен родител.

# 5
  • на път
  • Мнения: 2 804

Значи въпроса ми е.Така ли щеше да се случи,ако тя беше научила по-късно или никога?И още,означава ли,че родителите не са съумели да и покажат,че няма да я изоставят?От това ли се страхува тя , и не е ли възможно това да пренесе на собственото си дете,въпреки че тя е биологичен родител.

Все си мисля, че осиновеното детенце трябва да си знае от малко за осиновяването за да не се получават такива сривове. Освен това ми се струва, че е много важно да познава и други такива деца и семейства за да не се чувства като черна овчица сред другите дечица....

# 6
  • София
  • Мнения: 533
Mar_mar, това, което описваш, е типичен сценарий за един от възможните начини да реагира дете, което научава, че е осиновено в пубертета. С подобни случаи, за съжаление, се сблъсквах много често.  И именно защото РАЗСИНОВЯВАНЕТО, на което ти реагираш с "Представяте ли си?", защото наистина ти е трудно да си представиш, се оказва често предпочитан изход от трудностите за родителите. Когато работех (сега съм в майчинство) имахме два случая за разсиновяване, като в единия успяхме да откажем родителите. А в момента колегите ми казват, че работят по много такива случаи... Ето това е един от основните ми мотиви да превеждам литературата, която имам, и макар и тежка и болезнена, да ви я пускам тук - защото това е един от начините да се предотврати разсиновяването, да се избегнат проблемите и грешките, които родителите допускат поради незнание.

Момичето е започнало да си ляга с който и падне, правила е аборти и какво ли още не.

Това се случва понякога при осиновените момичета. Подобно поведение е опит на момичето да се идентифицира с биологичната си майка, тъй като едно от най-честите обяснения за това, че тя го е изоставила,е защото е била прекалено млада. Промискуитетното поведение, забременяването, абортът, дори раждането на детето и даването му за осиновяване са все начини, по които момичето се опитва да се идентифицира с майка си (несъзнавано), да разбере как се е чувствала, какво е да носиш дете в себе си, да го родиш и да го изоставиш...

Значи въпроса ми е.Така ли щеше да се случи,ако тя беше научила по-късно или никога?И още,означава ли,че родителите не са съумели да и покажат,че няма да я изоставят?От това ли се страхува тя , и не е ли възможно това да пренесе на собственото си дете,въпреки че тя е биологичен родител.

Никой не може със сигурност да каже дали така щеше да се случи, ако тя беше научила по-рано, по-късно или никога. Вероятността това да се случи, ако тя е знаела за осиновяването си по-рано, е по-малка. А за родителите й - да, след като са стигнали до желанието да я разсиновяват, значи много пъти преди това са я заплашвали, че ще я изоставят или както се изразяват осиновителите в такива случаи "Ще те върнем там, откъдето те взехме. Там ти е мястото! Ти съсипа живота ни..."

Последна редакция: вт, 04 апр 2006, 15:43 от Tea_

# 7
  • Мнения: 1 652
Ето това е един от основните ми мотиви да превеждам литературата, която имам, и макар и тежка и болезнена, да ви я пускам тук - защото това е един от начините да се предотврати разсиновяването, да се избегнат проблемите и грешките ....
   Теа     smile3501 и благодаря! Ама много сърдечно ти благодаря.

Мисля, че е много полезно да обсъждаме случаи, като този описан от мар-мар. Това прилича на обучение с казуси. Можем да ги отделим в отделна тема или към всяка тема да се постараем да превеждаме повече примери и да ги дискутираме. На те трябва да са по-подробни и да обсъждаме - Коя е причината?Къде е грешката ? И как може да се избегне?

По случая описан от мар-мар. Смятам, че освен всичко има и един друг фактор - кармично изпитание. Според мен всичко е съдба, гени и възпитание. Да приемем, че не можем да променим съдбата. Гените също не можем да променим, но можем да повлияем на проявлението им.

Никой не може със сигурност да каже дали така щеше да се случи, ако тя беше научила по-рано, по-късно или никога. Вероятността това да се случи, ако тя е знаела за осиновяването си по-рано, е по-малка.
Имам въпрос към всички за случая описан от мар-мар : Коя е грешката  и как можеше да се избегне?

# 8
  • Мнения: 127
Много добре ,нека да дискутираме.Аз отдавна си блъскам главата по този случай.Много съм впечатлена.Сравнявам със себе си като осиновена,мисля за себе си като бъдещ осиновител(дай боже).Защото ако има подводни камъни, не е лошо да бъдат открити навреме.Искам да кажа нещо за майката и бащата,което бях пропуснала.Може би е от значение.Това са хора за които материалните неща са пред всичко останало.Винаги са имали много и са парадирали с това.Аз лично предполагам,че едно от нещата които са пропуснали с детето си е да изразят любовта си към него по друг начин,а не само със скъпи парцали и играчки.Не се съмнявам за миг ,че не я обичат,но май са пропуснали да и го кажат.

Общи условия

Активация на акаунт