• Въпреки своята постоянна любвеобилност, осиновителите се чудят и тревожат защо детето им не им отвръща със същото – не ги целува, не ги гали, не търси физическа близост с тях. Отговорът се крие в това, което детето е преживяло – раздялата с биологичната си майка и следователно разстройство на привързаността. На него просто ще му е по-трудно да се привързва отново, този процес ще става по-бвно и постепенно, с много търпение и усилия от страна на осиновителите.
• Негативно поведение спрямо майката вкъщи, открита демонстрация на любов навън – детето се страхува майката да не го отхвърли вкъщи, а навън е сигурно, че тя няма да отблъсне ласките му
• Амбивалентно отношение спрямо майката-осиновителка – проектирано от амбивалентността спрямо биологичната майка. Много често срещана реакция в пубертета: «Ти не си ми майка, за да ми забраняваш...». Също така често срещано явление е осиновеното дете да проектира образа на изоставящата майка въру майката осиновителка. Тя е на разположение, докато другата майка не е.
Как детето възприема майката-осиновителка? В представите му тя е ту майката-спасителка, ту изоставящата майка. В резултат на тези смесващи се представи, детето демонстрира амбивалентни чувства спрямо нея – ту силна привързаност, ту враждебност. Тези чувства предпазват детето от уязвимостта на евентуалната загуба и отхвърляне и са объркващи както за него самото, така и за майка му
Дори когато детето стане достатъчно голямо и осъзнае, че майката-осиновителка не е майката, която го е изоставила, то се страхува, че един ден тя може да го изостави. В крайна сметка, след като се е случило веднъж, значи може да се случи отново. Фредерик Стоун отбелязва, че осиновеното дете непрестанно си задава въпроса “Защо собствената ми майка ме е изоставила?”, последван от тревожната мисъл „И след като тя го е направила, защо един ден и ти да не го направиш?”
Доказано е, че независимо от това колко интелектуални обяснения бъдат дадени на детето защо майка му го е изоставила, то продължава да се чувства предадено, ядосана, тъжно и съответно проектира тези чувства върху майката-осиновителка. Ако майката-осиновителка се чувства несигурна по отношение на привързаността си спрямо детето и ако детето усети тази нейна несигурност, то може да се възползва от обстоятелствата. “Лошата” майка-осиновителка в крайна сметка не е “истинската” ми майка и не е нужно аз да й обръщам внимание и да я слушам”. Осиновителката може да се поддаде на манипулациите на детето и да му позволи да се държи както си иска, само и само то отново да я обича. Или ако самата тя се чувства отхвърлена, може да се държи с него ядосано и отблъскващо. По този начин и тя, и детето се завъртат в един омагьосан кръг на гняв, отхвърляне, тревожност, което води до непоследователно родителстване и провокативно поведение у детето.
• Силно провокативно поведение спрямо осиновителите, чрез което детето ги изпитва. Но ако осиновителите не занят това, много често се стига до онова, от което осиновеното дете най-много се страхува – да не бъде отново изоставено. Започва се един цикъл от непрекъснати заплахи от осиновителите, че ще го върнат там, откъдето са го взели, детето бяга от вкъщи, после отново се завръща, родителите се извиняват и след няколко седмици – отново същият сценарий. Подобен тип поведение от страна на осиновителите скоро превръща отношенията между тях и детето в непоносими.
Защо е толкова важно родителите да са запознати с това, което преживява осиновеното дете?
Липсата на информация за травмата от загубата, която детето изстрадва, може да доведе до чувство на вина, неадекватност и несправяне с майчината роля. Ако детето е кротко, майката може да не забележи нищо до пубертета – моментът, в който детето започва да изгражда своята идентичност, да търси отговор на въпроса “Кой съм аз?”. Този период обикновено провокира промяна в поведението на децата.
Независимо от темперамента на детето, връзката му с майката-осиновителка е най-важната и най-амбивалентна връзка в живота му. Именно тя е човекът, с когото то иска да се свърже и с когото изграждането на тази връзка е най-опасно. “Не мога да вярвам на една майка. Тя може да ме изостави.”