Аз ли бъркам някъде във възпитанието?

  • 1 529
  • 27
  •   1
Отговори
  • Мнения: 1 089
Мили мами, вече нямам сили. Винаги съм мразела разглезените деца, а май моето е на път да се прревърне в такова. Виктория е невероятно палаво и щуро дете. В момента в който си отвори очити докато ги затвори прави само бели и щуротии. Винаги съм и показвала колко много я обичам, но не съм я глезела. Карам и се когато трябва, дори напоследък имам чувството,че съм се превърнала в  истеричка, която само крещи. Но от извесно верме ако не стане на нейната се тръшка, пищи и др. такива екстри. От детски площадки, пясъчници и пр. си тръгваме кошмарно. След всяко мое НЕ само ме поглежда из под вежди и продължава с това, което си е наумила. Къде ли бъркам  Sad

# 1
  • Мнения: 1 113
Никъде не бъркаш, просто детето е в такава възраст. Тук мамите му викат бебешки пубертет. Ще отмине, зареди се с много нерви и си повтаряй, че е временно!   bouquet

# 2
  • Мнения: 655
Ами май не си само ти. И аз винаги съм мразила лигавите деца, но моето - макар че е още малко вече проявява характер и ако не стане на неговото започва да крещи и да плаче. Аз също се карам и мисля, че той добре ме разбира, но както казваш си прави тихомълком каквото е решил.
Не мисля, че бъркаш във възпитанието. Просто си има по-палави деца - като нашите. Пък и Вики е още мъничка, за да я наказваш или да й се караш много. Търпение му е майката май. Wink

# 3
  • Мнения: 4 414
като ви гледам възрастта, никъде не бъркаш  bouquet
поредният период е това. пробва докъде може да стигне. зареди се с търпение, не се ядосвай и не се депресирай - повтаряй, повтаряй и чакай да отмине...това е. ще престане когато разбере, че и да се тръшка, няма да стане нейната...е, Ния и досега се пльосва на пода от време на време, но мнооооого по-рядко.
успех!

# 4
  • Мнения: X
да, много добре те разбирам, беше същото и при нас. Напоследък вместо да се грижа правилно, аз изтерясвах, ставах нервна и сприхава, от което детето също и за това я пратих на ясла. Доста по-добре е сега Wink

# 5
  • Мнения: 1 089
ох, за пореден път се убеждавам, че не е трудно да отгледаш, а да възпиташ дете! Да го направиш добър и стойностен човек! Дано това да е само поредният период от нейното развитие и да успея в това трудно начинание  - да и дам добро възпитание. Но когато сме навън и понякога ми спретне поредния "номер" има майки, които така ме поглеждат, все едно ми казват " ужас какво дете", от което не ми става никак по-добре. Само който има палаво дете може да ме разбере за какво става дума.  Благодаря ви много за топлите думи  bouquet А за възпитанието - няма да се отказвам, накрая аз ще съм победител в този двубой Wink

# 6
  • При хората, които обичам
  • Мнения: 3 192
А за възпитанието - няма да се отказвам, накрая аз ще съм победител в този двубой Wink


Не е двубой, съвсем добронамерено го казвам. В момента, в който осъзнах, че не водя война с детето си /за Дени се отнася/ и нещата потръгнаха. Те някак усещат, че искаш да им надделееш и се превръща в борба за преимущество. Просто спираш да се впечатляваш толкова, оставяш я три пъти да се наплаче както трябва и продължавате.

ПП. И да не се разплачеш и ти, че аз така направих и посли Дени ме разнесе, че съм ревла. newsm45

# 7
  • София
  • Мнения: 2 493
tan, точно пък от другите майки изобщо не трябва да ти пука.  Tяхната работа е да си гледат техните деца. Аз отдавна не се впечатлявам от "другите майки", които намират методите ми за странни. Още повече, че съм на 22, а изглеждам понякога и по-малка и често ме мислят за сестрата... Редовно отнасям критики, особено от баби...
Моята хубавица, като започне да се тръшка, я оставям и изобщо не й обръщам внимание - да крещи колкото иска... Започна все по рядко да го прави. Надявам се скоро съвсем да отшуми. Освен това, когато не искам да прави нещо й казвам "НЕ" и гледам да й отколня вниманието с нещо друго... Например: тя отива и започва да бърка в кофата за боклука - отивам при нея казвам "не", взимам я и отиваме на пързалката... Идеята ми е, че като й кажеш, че нещо НЕ МOЖЕ да й покажеш нещо интересно, което МОЖЕ да се прави и е позволено. Надявам се ми схващаш мисълта...

Последна редакция: ср, 29 мар 2006, 14:17 от Yanche

# 8
  • Мнения: 5 622

 Само моите ли принципи на възпитание се различават от на всички останали?  Thinking Аз не виждам НИЩО, ама НИЩО лошо в това детето да е разглезено. И въобще не ми пука какво ще кажат другите мами по площадки, или другаде. Не приемам съвети от рода" много си го разглезила" и "това е така, защото не го биеш..."  #Crazy

Аз съм възпитавана така(без бой , с много, много любов и разглезване ако щете) и ако мога да възпитам поне малко сина, както майка ми е успяла да възпита мен, ще се гордея ужасно със себе си. Смятам се за стойностен човек, обграждан цял живот с много любов! Сега се старая да я раздавам и на всички около себе си в същата доза и степен  Hug

# 9
  • София
  • Мнения: 2 493
БУБЕ, какво разбираш под "разглезено" дете? Аз разбирам това нон-стоп да му се угажда на всеки каприз, на всяко желание, за всяко нещо... Това мисля не е нужно (според мен). Разглезеното дете за мен НЕ Е ТОВА, което е обградено с любов и постоянно да му обясняваш колко го обичаш, да го гушкаш и да не го биеш. Майка ми много ни обичаше, но изобщо не ни е гушкала с брат ми, както и не ни е повтаряла колко ни обича, никога не ни е наричала с галЬовни думички и т.н. Просто не е толкова емоционална като мен - когато сме си в къщи постоянно я гнявя малката, гушкам целувам, поне по веднъж на ден й акзвам че много я обичам... Не мисля, че това е разглезване.

# 10
  • Мнения: 1 089
Бубе, може би влагаме различен смисъл в понятието "глезене". Виктория е много желано и обичано дете, НЕ е  лишавана от обич, целувки, прегръдки и мили думи. А за бой и дума не може да става, НЕ съм привърженик на възпитанието чрез силови методи. Ама и не мисля, че е нормално за всяко нещо, което не и е  по угодата да се тръшка и пищи.

  vanya68, това за двубоя го казах малко нашега. Естествено че не водя война с детето си Wink

Yanche, опитвала съм се да и отвличам вниманието с нещо друго, но не минава номера, като си реши че трябва да отиде или направи нещо........ край Wink

# 11
  • София
  • Мнения: 6 767
Ужас, моята е по-малка ,но от една седмица почна да се тръшка по улиците. В пака не ме слуша изобщо, не иска на пързалките, само обира боклуците, дърпа играчките на децата, и въобще не ме чува.  Cry Нямам идея как ще изкараме лятото на площадката в парка. Вчера едва съм я прибрала, рита, блъска, реве, крещи...всички ме гледат. И аз се чувствам ужасно като ме погледнат лошо майките на "послушните" деца.  Embarassed И аз уж не я глезя, но и гледам да не забранявам непрекъснато. Аз съм била много кротко дете, а баща и е бил такъв като нея. Но аз не съм виждала друго такова дете, на такава малка възраст да не мога да и се наложа. Отчайвам се вече.

# 12
  • София
  • Мнения: 6 999
БУБА, абсолютно подкрепям   bouquet Даже нещо повече - по принцип не отказвам на желанията на Дариа. Децата са си хора. Много би ме изнервило ако някой непрекъснато ми отказва, ей така за принципа.

tan, изобщо да не ти дреме. Всеки се 'излага' с детето си понякога. Дариа последно се просна в цял ръст насред ЦУМ и ме загледа нагло, защото не желаеше да я държа за ръка и аз да казвам на къде ще вървим. Постоях, погледах я, подмятайки, че не ме впечатлява и тя стана... пак я хванах за ръка и тя пак се просна ooooh! и аз пак седя и я гледам. Хората ни заобикалят, но аз се правя, че изобщо не ми пука. Накрая аз победих  Joy и не смятам, че е разглезена изобщо. Това е нейния начин да покаже, че не е съгласна с мен.

Та, съвета ми е, да се опиташ да разбереш детето и да й дадеш възможно най-голямата свобода, която нервите, чувството ти на мярка и възпитанието ти ти позволят.


# 13
  • София
  • Мнения: 39 718
Моите приятели казват, че детето ми било разглезено, понякога лигаво. Лично аз, а и други не са забелязвали такова нещо, но всеки мисли различно.
И наистина не е трудно да отгледаш дете, трудно е да го възпиташ. На мен, честно, това ми е най-големия страх... дали ще съумея да я възпитам добре.

# 14
  • София
  • Мнения: 2 493
Цитат на: Isa
Децата са си хора. Много би ме изнервило ако някой непрекъснато ми отказва, ей така за принципа.

не става дума за непрекъснато отказване, а за разумно задоволяване на желанията. Аз поне така разбирам нещата. Все пак за да получават децата ми се струва, че трябва и да дават - а те могат да ни дадат обичта си и добро отношение. Не само към нас, а и към света. Аз се опитвам да поощрявам доброто й държание и да не забелязвам неприемливото.

Общи условия

Активация на акаунт