Бъдейки на един от най- големите кръстопъти в живота си, прекарах доста време в мислене по горния въпрос. Та понеже виждам, че доста от вас са много оптимистично настроени по отношение времето след развода, ми стана интересно. Как се справяте наистина момичета? Работите ли, някой помага ли ви финансово, бащите проявяват ли някаква отговорност? Наблюдавайки ситуацията в България, ми се струва доста трудно да се справяш сам, особено ако и детето поотрасне малко.
- Публикувана: 30 март 2006, 23:40 ч.
- Последно мнение: 19 септ. 2006, 17:25 ч.
Как се справяте финансово?
Aми при мен нещата са следните:работя и с моята заплата горе долу се справям,живея при родителите си.Нямам финансова помощ ,но пък поне има кой да ми помага за детенце.Иначе "бащата" не е виждал сина си около почти 4години,но иначе праща издръжка на стойност...60лв......Той е в Испания и ще не ще праща,защото иначе ще си има проблеми при идването си в Бг.Какво да ти кажа,не се оплаквам...И като се върна назад във времето ,мога да кажа че сега разполагам повече с пари ,от колкото когато бях семейна.Бившият ми съпруг изкарваше доста пари,занимаваше се със земеделие,но...вечер се прибира примерно с 400лв.,от които 390 даваше на баща си...,10лв...за нас..Но да не влизам в подробности..Не съжалявам,че се разведох,дори съм щастлива ,че не се уплаших от мисълта как ще се справя сама и предприех тази стъпка.Сега мога да кажа,че живея в истинския смисъл!Понякога ми е тъжно и малко самотно,но не че милипсва бившия..просто ми липсва човек ,който просто да ме обича ,с който да ми е спокойно,сигурно..Все се надявам,че ще срещна такъв 
Спирам,че май доста се отплеснах.. 
Спирам,че май доста се отплеснах.. 
Аз съм самичка и абсолютно никой не ми помага /за съжаление/, работя и слава богу, че заплатата ми е що годе добре, макал че с моята тинейджърка и порастващия вече бебок добра заплата е силно казано като понятие . А иначе какво правим ли - ами " дена иху, и после тихо "
Много е трудно, но това не значи, че ще се отчая.
Много е трудно, но това не значи, че ще се отчая.
И аз работя, върнах се на работа когато Ния беше на 9 месеца, но това се наложи не от финансови подбуди. Просто трябваше да си повиша квалификацията. Плащам на детегледачка, а от 10 април ще я дам на ясла. Бащата не ни помага финансово. Живея с майка ми и брат ми, но ми предстой купуване на жилище- нещо , за което не съм готова материално все още, а трябва 
Аз съм самичка и абсолютно никой не ми помага /за съжаление/, работя и слава богу, че заплатата ми е що годе добре, макал че с моята тинейджърка и порастващия вече бебок добра заплата е силно казано като понятие .
Изплащам си жилището и си гледам детето /т.е. финансово все едно имам 2 деца...
/, още съм в болничен обаче, който се плаща почти колкото заплата. Родителите ми пазаруват 1-2 пъти в месеца скромно. Бащата ми дава 100тина кинта. Те това е. Сега съм добре. За когато мина на майчинството само съм предвидила един заем от около 1500-2000 кинта който ще оползотворя и после беж обратно на работа, дечко на ясла.... или на детегледачка ако е рано... Бе справям се й сама. М/у другото забележи, че тук няма жени, които да не се справят. Жените от онзи тип просто си търпят мъжете /дори и такива които пият бият.. знаеш/, защото нямат изход. 
Замисли се и върху това. Уфффф, как се радвам че винаги съм била финансово независима...
Определено не е лесно, но нали сме се хванали на хорото, т.е счита се, че сме силни жени. На мен за момента ми помага приятеля ми, определено ми е леко, но аз от своя страна помагам на нашите, с които живеем. Плащаме и заеми, не е лесно.. по скоро ме е страх, ако изляза на квартира сама с детето, което мисля да направя скоро... винаги има начини.. ще го измисля, не искам да мизерствам, но май е по-добре отколкото в нас и лудата ми майка 
Повтаряй си, че винаги има и по-зле от теб и няма да падаш духом! Ние сме силни жени!
Повтаряй си, че винаги има и по-зле от теб и няма да падаш духом! Ние сме силни жени!
В момента не работя(и все работя по вьпроса да си намеря работа),издьржаме се напьлно от издрьжката на мьжа ми 
.Не 4е ми стига ,но поне имаме за най_важните неЩа.
Да е жив и здрав и той и приятелката му,която го промени изцяло.
Ина4е преди месец ,работех и ми беше по лесно,детето хиодеше на градина аз на работа и вси4ко беше супер
Винаги се справямe,независимо дали имаме издрьжка от бивШите или не_ВИНАГИ
Ааааааа,да ве4е ,Ще полу4авам и детски
.Не 4е ми стига ,но поне имаме за най_важните неЩа.Да е жив и здрав и той и приятелката му,която го промени изцяло.
Ина4е преди месец ,работех и ми беше по лесно,детето хиодеше на градина аз на работа и вси4ко беше супер
Винаги се справямe,независимо дали имаме издрьжка от бивШите или не_ВИНАГИ
Ааааааа,да ве4е ,Ще полу4авам и детски
Не аз за финансовото положение не съм се уплашила толкова, по- скоро е страхът че ще остана сам. Вярно, че не живеем заедно ама нали все казвам "Мъжът ми това, мъжът ми онова". А сега ако нещата наистина стигнат докрай ще почна с "Бившият ми това, бившият ми онова". Абе както и да го гледам странно си звучи
Но знаейки как е положението тук, в България, просто ми се струва наистина много трудно да си самотен родител.
Но знаейки как е положението тук, в България, просто ми се струва наистина много трудно да си самотен родител.
М, справям се. И ако трябва да съм честна - по-добре от преди.... Е, сега имах малко трудности покрай престоя у дома и в болницата (бебе имаше варицела и като резултат от нея пневмония), защото не можах да си взема заплатата, но ще се справя.... Трудничко, но се оправям и живеем добре . Имаме си всичко - храна, малко удоволствия, облечени сме и сме с покрив над главите. Това е важното! Винаги има как да се справиш! 
. Имаме си всичко - храна, малко удоволствия, облечени сме и сме с покрив над главите. Това е важното! Винаги има как да се справиш!
В интерес на истината и ние май сме по-добре от преди! Сега вземам майчинство, детски и 50 лв. стипендия от университета и между другото си работя (е, не е много легално, но си е доход!).
Ааа присъдиха ни 50 лв. издръжка
, ама тях още не сме ги видели! Обаче не смятам толкова лесно да се откажа, ще го съдя, ще се жалвам докато започнат да му ги одържат от заплатата! Не, че не се оправям без неговите 50 лв., обаче те са за детето не за мен!
И пропуснах да кажа, че живея при родителите си, което значи, че наем и сметки не плащам.
Пари на ръка не ми дават, но пък много ми помагат в грижите за детето и ми дават възможност аз да работя!
Освен това за 10 дни в месеца ми се налага да си плащам на жена да гледа бебчо за по 4-5 часа, когато всички сме на работа.
Е, няма как, ще работим повечко и ще сме силни, за да са добре дребосъците!
Ааа присъдиха ни 50 лв. издръжка
, ама тях още не сме ги видели! Обаче не смятам толкова лесно да се откажа, ще го съдя, ще се жалвам докато започнат да му ги одържат от заплатата! Не, че не се оправям без неговите 50 лв., обаче те са за детето не за мен!И пропуснах да кажа, че живея при родителите си, което значи, че наем и сметки не плащам.
Пари на ръка не ми дават, но пък много ми помагат в грижите за детето и ми дават възможност аз да работя!
Освен това за 10 дни в месеца ми се налага да си плащам на жена да гледа бебчо за по 4-5 часа, когато всички сме на работа.
Е, няма как, ще работим повечко и ще сме силни, за да са добре дребосъците!
Имаме си всичко - храна, малко удоволствия, облечени сме и сме с покрив над главите.
Да не говорим, че като са малко и рядко удоволствията колко много ги цениш и им се радваш.
Така си е! Важното е да се чувстваме добре и да сме щастливи от това, което имаме...
Ами аз толкова много прокламирам положителната нагласа, а някакси изобщо не успявам да я наложа на себе си.
горе главата! важното е здраве да има!