Хареса ми,а може би Ще се хареса и на вас?

Браво, браво. И на мен ми хареса. Чак да ти се прииска да се прибереш.

Едно от най-хубавите от многото хубави неща в България е обичаят по вратите и стените да се закачат известия с имената и снимките на покойниците.
Първоначално това ми се стори отблъскващо,
но всъщност напомнянето за онези, които някога са ходили сред нас, насажда страхотно чувство за общност, а освен това ни кара да се съсредоточим върху нещата, които наистина имат значение

Това адски ми хареса. Никога не го бях поглеждала по този начин.

Много симпатична статия.Мерси .Винаги ми е интересно да чета или слушам впечатления на чужденци от Бьлгария, да виждам и тяхната гледна точка.Все пак сьм живяла в БГ толкова дьлго, че незнам какво положително или отрицателно е впечатлително, защото ми е станало ежедневие и навик(например да срещам некролозите).

Да,наистина е приятно да про4етеш такива впе4атления.
Много свежо ми действа да видя през техните о4и неЩа,с които дотам съм свикнала,4е по4ти не забелязвам.А те тепърва ги откриват и се удивляват.

 
 
   


За нас единственото разочарование в Пловдив бе липсата на сняг - и затова след три дни там решихме да тръгнем към планините.

Седемчасовото пътуване с влак от Пловдив до Банско

няма да е най-бързото жп пътешествие в живота ви, но може да се окаже най-запомнящото се. Последните пет часа, след като сменихме влака на гара Септември, се движите по тясна линия, която се провира през някои от най-впечатляващите планински пейзажи в Европа.

На половината път, при една от многобройните спирки, се качи група селяни, чийто тартор беше веселяк с физиономията на Тери Томас (британски актьор, 1911-1990 г. - бел.ред.), който в продължение на два часа забавлява всички пътници в нашия вагон с български фолклорни песни в съпровод на акордеон. Кога за последен път сте преживявали нещо такова във влаковете на "Върджин"?
Ей това ме развесели,4ак си спомних студентските години и пътуванията ми с влака.Във вагоните неизбежно ставахме приятели с хора,които пове4е нямаше да видя,но пък ми разказваха охотно техния живот.




 

Майтап! Май оста Пловдив - Банско - София е много популярна точно в този ред
Моят благоверен хубаво го размотахме точно по тези места, в този ред, като преди това с леки прекъсвания го заведохме и в Созопол и го качихме на Пирин Общо взето този пътепис и аз някак си го видях през очите както на мъжа ми, така и на написалите статията...
Аз лично не бях ходила в Пловдив никога, дори и като живеех в БГ - останах очарована - разкошен град, страшна архитектура, амфитеатъра няма какво да го обсъждаме, старите къщи също! А в какъв ресторант хапнахме....просто ми се зави свят - забравих му името обаче - стара къща, страшно красива и долу в двора имаше механа - птички пеят, едно слънце грейнало следобедно лениво, всичко удавено в зеленина, един сервитьор като носи тия Мавруди в едни кани - малииии, хич не ми се тръгваше за София.....
Хареса ми статията, да....Само за транспорта в София не разбрах - последно съм се возила на такъв като студентка, което си беше достатъчно отдавна - да не би да се е променил - "чист, навреме"?!?!?!

П.П. Ох, сетих се нещо много смешно! Пак в Пловдив! Объркахме се някак си и вместо грандиозно навлизане в града през парадния вход, взехме, че се изгубихме и то не къде да е, ами в Столипиново!
Честно да ви кажа, нямах време да гледам мъжа ми като чужденец как реагира, защото мен лично ме заболя корема от смях - то не бяха блокове с изпочупени джамове, обаче със сателитки по тях, то не бяха коне с каруци, сто мангала накачулени и музиката да свири, то не бяха дандании и малки групички от мургавите каки, насядали по земята с кеф и увесили по едно цигане на гърдата, на полата, на главата си, то не беше кон, паркиран пред входната врата на една разбрицана къщурка (поршето, какоооо) и една крава! вързана на стената на една къща! Голям купон, много се хилих тогава и само го бъзиках моя, който също се забавляваше страхотно де. Въобще уникално "grand entrance'' се получи!

Страхотна статия - какво друго да кажа

И аз точно вчера я четох, пратих я и на мама. И на мен ми хареса 

 на мен ми хареса много...ще вzемем да го направим тоzи маршрут таzи година

Много хубава статия.
Стана ми мъчно за България.

Статията е хубава като цяло но ето тези пасажи ме изумиха 

"Липсата на вандализъм не е единствената област, в която България надминава Великобритания."

"Общественият транспорт е не само евтин, но също чист и пристига навреме. Хората може да не са прекалено словоохотливи и да не викат по улиците, но са любезни, приятелски настроени и отзивчиви; семейните връзки и религиозните вярвания са се запазили. Престъпността е ниска, а общото равнище на образованост - високо."

Благодаря:).Сгря ми сърцето,та ча се разплаках.Толкова хубаво ми стана.Нямам търпение да се прибера.Най-сетне след 2 години и 2 месеца се прибираме с децата за дълга ваканция на 08/04:).Дано повече чужденци оценят това ,което имаме като наследство от поколенията.Ние българите рядко го правим за съжаление.

  Преди време четох отзиви в английската преса,относно това,че България измества Испания като туристическа дестинация!Което естествено може само да радва!

  А за това ,че  е добре да се посети страната "преди акулите от бизнеса с недвижими имоти, еврокомисарите и другите емисари на "напредъка" да я повредят завинаги"..помня още преди 10 години думите на един италианец...че най-голямото предимство на страната ни е нейната самобитност!

За мен определено няма нищо ново в тази статия - е, признавам си че ми хареса.
Но мъжът ми е влюбен в София - за българската кухня, няма да споменавам.
Не сте видели, как французи от елита играят българско хоро с лула в устата, а само как се бяха захласнали на сватбата в църквата. Определено ми взехме акъла. Но едно със сигурност не харесаха - Слънчев бряг - тъпканицата, пренаселеността и липсата на спокойствие. Заявиха, че Слънчев бряг си е чист панаир, и че там повече кракът им няма да стъпе.
Много харесаха Старият Несебър, като се изключат сергиите там. Въобще, всички харесват автентичното българско, това което ни различава от другите. А МакДоналдс и модерни луксозни ресторанти могат да се видят на всякъде по света.

 

толкова е приятно да четеш подобни статии!
  Дано по често да ни се случва!