Синдромът "Нямам нужда от мъж"

каси, тук въпроса е друг, или: дори и да мога да си позволя още едно разо4арование - не мога да си позволя да го при4иня на детето си или да го въвлека в отношения, които ще приклю4ат независими от неговото желание и вместо увереност и спокойствие да му донесат други 4уства, при това негативни.
не, няма човек на тая земя който да иска да е сам до края на живота си.
въпросът е какво може да си позволи да плати за 4астица време не-самота.
и не иде ре4, 4е жените тук търсят приемни бащи на децата си, те просто имат две барикади - децата едната и студените си стъпала от другата страна - каквото и да се слу4и, стъпалата все ще са студени, защото все ще прити4ват - от едната на другата. това са жени. не са мъже. мъжете са по-компилациите - 3ки, 4ки колкот дойдат - елате ми вси4ки. жената концентрира. дали може да раздели сърцето си?! не. дали може да разтвори сърцето си и да игнорира децата си за коли4ество време? дали може да балансира между мъжа, с който иска да сподели живота си в забележи времето, което не е отдадено на детето.
вси4кото това е най-малкото уморително. не казвам невъзможно.
искам да ви кажа на вси4ки, оба4е - не бързайте. излекувайте сърцето си, нау4ете се да милвате душата си и не препирайте любовната тръпка. новия мъж в живота ви няма да излекува раните. по вероятно да си тръгне или да го нараните вие.
ами, това е каси.
според мен. и мисля, 4е съм права.

милк - желае хубави дни на вси4ки

Не мисля че някоя от нас се чувства добре сама. Но другия вариант е да тръгнем да се оплакваме колко ни е зле и как сам не се живее. Ами живее се...
По-добре да гледаме от положителната страна на нещата. А и аз мисля, че човек има какво да даде на друг, само ако сам се чувства пълноценен и щастлив. Та не опира въпроса до това дали имаш нужда...

Каси, не знам какво конкретно те е  навело на тези мисли, но след N на брой години, след като преодолееш едно, но после идва второ, трето разочарование... наистина идва време в което разумът ти казва, че търсенето е приключило. Не, че не искам да си легна и да заспя до мъж, когото обичам, но знам, че това е вече ненаучна фантастика дори... имам две деца... няма как да баланасирам между техните интереси, тези на един нов човек в живота ми( говорим за съжителство, което мисля, че ти имаш предвид, а не за връзка, в която евенетуално бих моглда да го държа настрани)но тогава идва ред на това, което каза Милк- нали един човек, ако наистина е въвлечен в една връзка това ще го нарани и той ако не рано, късно- но ще си тръгне.... защото кой е съгласен да е втора ръка... след едното ми дете, след другото... след моите приоритети, в които той никога не може да заеме първо място???
 За това, когато аз поне съм казвала,че за мен нещата явно са вече в окончателния си вид- първо съм имала предвид,че съм на доста повече години и второ, че има неща, които няма как да поправя- т.е следва да живея с тях...За това и в други теми съм казвала на тези от вас, които са по-млади и най- малкото е по-реалистично да намерят мъж, с когото да споделят живота си- да го правят умно и много внимателно, защото, когато грешките се натрупат не можеш да се върнеш назад.
Така, че не  е въпроса според мен какво искам, а какво мога да имам  и ми  ВЯРВАЙ, ЧЕ НЕОСЪЗНАВАНЕТО НА  РЕАЛНОСТИТЕ  носи най-големи вреди.
За щастие малко от вас са в положение да нямат избор( както смятам съм аз) така, че нека това, което пиша да е просто една червена лампичка, която да ви свети по пътя на търсенето:)))

Jaly1 аз си мисля, че късмета и щастието - те не гледат ВЪЗРАСТТА
Има много верни неща в думите ти, но пък и това да срещнеш сродна душа - това е късмет, който не зависи от ума, предвидливостта и грешките на човека. За това няма готови "рецепти" за една добра връзка - щото повечето е късмет, /не че от нас не зависи дали ще се оплетем като крава в кълчища или ще се измъкнем относително сухи/
НО! Никога не спирай да се надяваш - което не значи да се мяташ на врата на всеки дето ти хареса, но и не значи да се затвориш и да не се срещаш с никого...

Децата... ми те понякога не са добре и при РОДНИЯ баща... или родната майка /горещ пример ВИолета от ВИП Брадъра/. Това не значи да не допускате никого до тях - не е възможно и да искате. Но и не значи да се влачи всеки срещнат в къщи... просто някакъв умерен баланс.

Мисля, че Каси призовава към умереност - т.е. да не се отрича истината, но и да не се пада на  нивото на0

ех, каси... всяко нещо с времето си, бих казала аз.


естествено, че след едно сериозно разочарование, човек има нужда да остане сам. да се пребори с въпроси, на които намира хиляди противоречиви отговори и нито един верен. и цялата "каша" в главата се свежда до едно - аз ли бъркам? или къде сбърках?
има нужда да се справи с яда си към живота, света, другия... себе си.
има нужда да остане сам, за да започне отново да гради себеувереността си и желанието да допусне отново някой друг в живота си, без да се пита "ами, ако пак..."
и когато бурята отмине и небето отново стане синьо, слънцето - топло и птичките запеят, когато животът отново изглежда хубав, защото ти си в мир със себе си, намерила баланса, тогава е дошло времето да се замислиш дали наистина предпочиташ да бъдеш сама (в което се съмнявам). тогава ще ти бъде по-лесно да прецениш какво би могла да очакваш от една връзка и докъде да оставиш да се развият нещата... но бавно и полека, без да бързаш. а дотогава - дръж си защитите в изправност, защото рискуваш отново да бъдеш наранена... 

Kатнадийн,
Аз от днешната си гледна точка не вярвам много, че всичко е въпрос на късмет... мисля, че има много решения и много избори в живота ни, които определят накъде и как вървим. Колкото сме успели да пораснем, такива са ни били и решенията...Имали сме подобни дискусии тука...тия приказки с "точния човек" ,"истинския човек" и бля бля на мен хич не  ми връзват с реалността. За най-голямо съжаление смятам, че много от пишещите тука- в това число и аз) страдат от синдрома на безкрайните компромиси...ето това например в голяма степен определя живота и отношенията с другия пол, изкривява китерия... и някъде по пътя се оказваш изгубен. И затова казах, че когато му е времето, човек трябва да се старае да взима "добри" решения.....
Не съм искала да звуча като обречена, не се чувствам зле от това... просто си плащам цената на собствените грешки, наивност и кво ли не още... и ако не го съзнавах, живота ми сигурно щеше да е пълен ад... Исках да кажа на Каси, че още не познава състоянието на духа след поредната дупка в сърцето и дано никога не й се наложи...... а като станат повече.. .ми то място не остава... това е... Поне за мен най-разрушително за душата ми е било, когато съм преодолявала съзнателно всичките си съмнения и страхове, доверила съм се и съм се оказала излъганото овчарче:)) И ако е тука Пантер сега, ще ми каже: " ми като са ти такива преценките"... и за мое съжаление ще е прав

Нали не става въпрос за това ,сама да отглеждаш детето си или да си разведена, да живееш без мъж до себе си, защото повярвайте още по-самотно и безпомощно се чувства човек, когато е семеен и никога не е бил подкрепян в нищо, не знае какво е мъжка опора, но иначе на хартия сте семейство и какво от това??? Така че абсолютно подкрепям тези, които предпочитат да бъдат сами "отколкото зле придружени" 

JAly1 аз знаеш съм съгласна с отговорностите, и съм съгласна в това отношение и с Пантер.
Исках да кажа, че живота е странно нещо и ако има закономерност - не винаги я виждаме.
За да ме разбереш ще дам пример - позната прави 3 пъти аборт и пак си родибез проблем /ем поне последния път си беше съзнателно забременяла/, друга позната много искаха бебе - забременя и пометна и сега вече почти година - нищо... Съгрешилия - няма проблеми, тоя дето не е сторил нищо нередно - няма късмет.
СЪзнавам, че това е повърхностно разсъждение, но въпреки всичко е начин да охарактеризирам това което исках да ти кажа - че въпреки сътворените грешки, може да се окаже, че по определни причини съдбата е решила нещата да свършат добре...
Май на това му се вика - надежда
И нали аз съм Надежда - винаги въпреки върлия си песимизъм - тая искирица надежда, че за всекиго ще има прошка и щастие!

Аз когато съм била сама съм се люшкала от пълното отриане на нуждата от мъж, до гонене на мъже... и открих, че квото ти е писано ще стане - трябва търпение, но и никога да не ГУБИШ НАДЕЖДА - защото тогава правиш същите глупости, като да вярваш, че всичко ще е ок ей така по презюнкция!

Мила, "както и да е", ми нали за да се стигне до раздяла и развод и ние сме били дълго време уж "с някой", ама всъщност сами. И аз още преди да се разделя с мъжа си бях писала и чела в този форум.. по понятни съображения.

@милк
Като цяло си права, но точно това отгоре е пълна глупост. Такива са мъжете които ти харесват на теб явно. А за такива жени дето смяташ че ги няма мога да ти дам реални примери.

Не виждам защо трябва да игнорираш децата си. А балансирането - милиони жени по света го правят. Е, при вас пътечката е малко по-тясна, но всеки си носи кръста.


@jaly1
Нали си ме знаеш - аз така си приказвам. Каквото ми е в главата това ми е на устата. Не ми се връзвай много. 

Ми аз от тоя синдром не мога да заболея, защото имам нужда от мъж - ако ще само за да ми удря по едно рамо чат-пат. Пък и съм влюбчива натура по принцип и кой знае какво ще ми дойде до главата  . А и още си вярвам в това, че наистина всичко е до късмет - един прост пример са родителите ми, които са се оженили напук на всички роднини след няма и два месеца връзка и имаха 30-годишен щастлив брак.

Винаги можеш да намериш баланса, трябват малко повече усилия и желание... Няма невъзможни неща според мен... А пък и аз съм от онези, които никога не губят надежда. Ако не бяха такава, до сега сигурно щях да съм се гръмнала.....

Аз също съм от тези дето не губят надежда и наистина съм щастлива сама! Точно сега! Чувствам се чудесно, радвам се на това, което имам и за нищо не съжалявам. Ако има нещо, което ми липсва съм готова да се боря за него и да си го извоювам!
Това обаче далеч не значи, че страдам от синдрома "нямам нужда от мъж", напротив. Много ми се иска да имам някой до себе си, но не кой да е мъж, а човек, който си заслужава.
Все още имам надежда, че и аз ще открия такъв човек, но не смятам, че това трябва да стане веднага и на всяка цена. И това ще стане, КОГАТО МУ ДОЙДЕ ВРЕМЕТО! 
 

абсолютно! за да бъдеш щастлив с някой друг, първо трябва да бъдеш щастлив със себе си... 

Аз съм абсолютно съгласна с всички ви, но незнам може би не забелязвате, тези за които беше предназначена темата ми не са отговаряли. .....