Какво знаем за биологичните родители

  • 3 311
  • 24
  •   1
Отговори
  • Мнения: 273
Здравейте,
Ние сме благословени с нашите деца. Нашите осиновени деца наистина са малко по-различни – те са надарени от Бога и наша чест е да ги отгледаме, възпитаме изучим и подготвим за живота, който им предстои когато тръгнат по своя път. Безбройни са страховете ни и въпросите, които си задаваме в този процес. Но те по нищо не се различават от тези на родителите на  биологичните деца. Да при нас има още няколко въпроса, на които трябва да намерим най-правилните отговори. За щастие, сред нас осиновителите, добива популярност мнението и решението ние да сме тези, които да разкрием произхода на детето си.
А в същност какво знаем за него?! Колко от вас знаят подробности за биологичната майка? А колко са я виждали? Ще стане още по-трудно, ако намесим и бащата, който обикновенно е неизвестен и се пази в дълбока тайна от нея.  Не сте ли любопитни?
Лично аз знам имената й, ЕГН и адрес – не е малко, ще каже някой, а също така видях собственоръчно подписатната декларация за отказ от детето. Разкривеният почерк не ми хареса. Не съм настроена негативно към нея. Както написах в една друга тема – аз съм й благодарна, без нея нямаше да съм МАМА. Пожелала съм й цялото щастие на света. Но това не решава въпроса с моят, а в бъдеще и на дъщеря ми, интерес към нея.
А вие какво мислите?

# 1
  • на път
  • Мнения: 2 804
Чесно казано в къщи на този етап сме я забравили ... биологичната майка. Бащата е неизвестен изобщо. За нея знаем още по-малко - имена и възраст. Мисля си, че не ми трябва да зная друго. Ако Малчо пожелае един ден - ще му съдействам за да е щаслив, но засега ми се иска всеки да си живее неговия живот. Това детенце вече си го имаме за НАШЕ и се стараем да му дадем колкото се може повече от това което ние можем, знаем и обичаме ... пък то времето ще си покаже. Но нямаме намерение да корим за нито едно нещо с което се сблъскаме тях - биологичните родители. Считаме, че сега отговорността за всичко което ни се случва заедно е изцяло наша.

# 2
  • Мнения: 127
Ами да,трябва да се живее живота без излишни страхове.Ако постъпваме правилно с детето,после мисля,че няма да има проблеми. PraynigНека БМ да я отложим за по-късно.Гледах наскоро един филм,в който едно дете беше отвлечено от бездетна,невменяема жена.Истинските му родители го разпознаха случайно, след около десет години.Момченцето беше вече тийнейджър.Жената която го беше отвлякла вече беше покойница и той живееше с баща си.Истинските родители успяха да си го върнат, но той тъгуваше за другите.Дори след като разбра истината за себе си,той пак тъгуваше.Постояно бягаше при другото семейство и не спираше да ги нарича татко и мама.Разказваше за вече покойната си майка,че тя била много добра и много го обичала,но била болна.
Щом след такъв акт на отвличане ,детето може да заобича хората които са го отвлекли като свои родители(те са се държали като такива),мисля че в нашия случай е по-лесно. Heart Eyes

# 3
  • На небето
  • Мнения: 5 530
Всички деца са дар от Бога, вярно е че биологичната майка има връзка с бебето още от отробата си, но това не я прави по добра майка. Все пак вие давате на детето това от което тя го е лишила, дори и да нямате кръвна връзка с детето. Но така или иначе не можете да го лишите от мечтите и мислите му за тея. Това дете може да се е оказало грешка за едни, но да е благословение за други. Достатъчен е факта, че го е родила, а не е направила аборт. Нещо което все по рядко се случва. Нямаме право да я съдим, колкото и да е осъдителен факта, че е изоставила, детето си.

# 4
  • Мнения: 273
Далеч съм от мисълта да я съдя, тя е направила своя избор по една или друга причина. Аз обожавам осиновената си дъщеря и не бих казала, че се страхувам от БМ. Просто и аз, както навярно и дъщеря ми след време, съм много любопитна какво представлява жената, която я е родила. Как изглежда, как живее, що за човек е. В следствие и на книгата на Нанси Верие, взех и по-често да се замислям за БМ. Нали един ден ще трябва да разкажа нещо за БМ и дори ще подкрепя детето си в търсенето й. Дали няма да е по-добре ако все пак съм (сме всички ние) подготвени за това, с което детето ще се срещне............

Въпроса ми беше, смятате ли че ни дават достатъчно информация, нужна ли ни е повече и разумно ли е сами да си я потърсим?

# 5
  • На небето
  • Мнения: 5 530
Въпроса ми беше, смятате ли че ни дават достатъчно информация, нужна ли ни е повече и разумно ли е сами да си я потърсим?
Далеч съм от мисълта, че информацията е достатъчна. И не се знае колко е обективна и точна, като се има предвид, че тя я пише лично за себе си. Пък и до колко и какво тя иска да се знае за нея!? А за втората част от въпроса, зависи от всеки човек, аз лично съм страшно любопитен човек, пък и ще искам да знам корените на детето си, евентуално като осиновя. Но има жени които не искат да знаят нищо за нея (биологичната майка).

# 6
  • Мнения: 273
Аз също съм ужасно любопитна и за това предложих тази тема.  Аз не се намесвам в темата детето търси биологичните си родители, както и в обратната - биологичните родители издирват изоставеното си дете. Аз питам за нашата, на осиновителите, информация. И не в смисъла на осъждане или защита. Тя/те не са ни безразлични, а какво знаем за тях.
...  Но има жени които не искат да знаят нищо за нея (биологичната майка)....  Не ме интересува Тя какво иска да се знае за нея, това си е неин проблем.  Тя не живее сама на тоя свят и може да се разбере за нея много, но от друга страна ... какво ли би излязло. В никакъв случай няма да отъждествя дете си с нея - нали 50% са гените и още толкова средата и възпитанието..... И все пак каква ли е тя?

# 7
  • Мнения: 3 164
знам за НЕЯ много малко-възраст, от къде е и с какво се е занимавала и ,че не е от малцинствата(т.е. е българка), а за НЕГО още по-малко.никого нямам право да съдя.не съм любопитна за повече информация-ако бях щях да я имам.

# 8
  • Мнения: 3 164
Ани М , а защо ти е толкова любопитно newsm78 и какво по-точно искаш да знаеш за нея-как изглежда как се облича с какво се занимава и т.н. newsm78 и защо е нужно това, за да сравняваш цял живот детето си по нея ли Thinking

# 9
  • Мнения: 358
моето бебче е от семейство с три деца. Зная всичко за тях. Зная как изглеждат. Виждала съм снимки на родителите. Знаете ли какъв е ужасът като вече зная как изглеждат да не ги срещна някъде по улиците. Съжалявам че бях толкова любопитна.

# 10
  • На небето
  • Мнения: 5 530
моето бебче е от семейство с три деца. Зная всичко за тях. Зная как изглеждат. Виждала съм снимки на родителите. Знаете ли какъв е ужасът като вече зная как изглеждат да не ги срещна някъде по улиците. Съжалявам че бях толкова любопитна.
Дори и да ги срешнеш какво? Те няма да те спрат и да ти вземат детето. Според мен няма от какво да се тревожеш, това вече е твоята дъщеря, те са се отказали от нея и нямат права над детето.  Peace

# 11
  • Мнения: 398
Преди доста години познато семейство си осиновиха дете.
В причини за отказа майката е писала,че детето ще и попречи за по нататъчна кариера.По същото време майката е учела медицина,а бащата е професор в същия институт.
Сега...тяхното дете също е бъдещ лекар,знае коя е неговата БМ...А какво ли ще стане ако някога са колеги?Дали ще и каже?
В крайна сметка родителите съжаляват,че са я търсили,би било по добре да не знаят нищо за нея.Още повече,че живеят в малък град с една болница и лекарите не са чак толкова много.Затова разбирам какво и е на Мира.
Разбира се майката нищо няма да каже,детенцето си е тяхно ,но на нея и е едно такова никакво.
Единствената причина  за която би било да знаете БМ са гените.

# 12
  • Там където е семейството ми
  • Мнения: 2 510
моето бебче е от семейство с три деца. Зная всичко за тях. Зная как изглеждат. Виждала съм снимки на родителите. Знаете ли какъв е ужасът като вече зная как изглеждат да не ги срещна някъде по улиците. Съжалявам че бях толкова любопитна.
Мира хич да не ти пука.
Гледай си мъжът и малката принцеса и се радвай на живота.

# 13
  • Велико Търново
  • Мнения: 8 459
Аз,съм осиновена преди 27 годинит.е. утре ставам на толкова живот и здраве.В очакване съм на първото си дете.Имах прекрасна мама-Бог да я прости.Баща ми също е невероятен човек да ми е жив и здрав.Разбрах,че съм осиновена на 19 години т.е.след като почина мама.Каза ми го една ,която ми се пишеше за голяма приятелка-тя е шест години по-голяма от мен,като доведе мнима гледачка.От тогава минаха осем години и аз нито за момент не ме е заглождило любопитството-коя е,откъде е,ама защо така е направила.Единствено като споделих на баща ми каза,че съм се казвала Мая и са ме взели от дом от Благоевград-това е.Имам възможност да разбера по-вече,защото съпругът ми работи в съда и разполага с необходимата информация и достъп до нея.Честно да Ви кажа изобщо не ме интересува нищо свързано с нея и невиждам защо трябва да се задълбочавам.Едно дете като е гледано с цялата любов на която са способни родителите да му дадат на него друго не му трябва и като порастне ми се струва,че може и да достигне до моето заключение.Извинете ме,че се улях,но приех темата лично пък се и поразвълнувах!!

# 14
  • Мнения: 1 652
Мила siska79, честит рожден ден! newsm67
Желая те да родиш едно хубаво и здраво бебе и да си много щастлива!Желая ти от цялото си сърце на майка да бъдеш и да се чувстваш осъществена като човек и като жена! Желая ти всичко, което твоята майка от небесата ти желае и в тоя миг ти се радвам почти колкото нея.
  bouquet  bouquet  bouquet
Защото ти не си първото осиновено дете, което споделя, че е расло щастливо при родителите си, но ние осиновителите имаме нужда да чуем точно вашите гласове. Защото сме заляти от информация за проблемността на осиновяването и в един момент се чувстваме безсилни. Защото излиза, че каквото и да направим- то ще си е проблем.

Поздрави татко си за успешното родителство! Много ме развълнува - не знам защо. Всъшност знам. ще се радвам да ми ришеш на лични ако решиш.

Прегръщам те, мила- нищо че не те познавам и ти желая  весел празник- да е светло и красиво в душата ти!
Благодаря, че ме зарадва! bdbaloni

Общи условия

Активация на акаунт