С приятеля ми живеем заедно от 4 години,преди година сключихме брак.
Искам бебче повече от всичко,плануваме да започнем с опитите през лятото...
Проблемът е,че и двамата с "таткото" се страхуваме-той от отговорността,а аз от това,че няма да се справя с промените в тялото ми и най-вече със самото раждане.Колкото и смешно и глупаво да звучи...
Постепенно разговорите за това се превръщат в неприятна тема,вместо в нетърпеливо очакване?Означва ли това,че не сме готови?И кога човек разбира,че е готов за това?
Кажете ми как да превъзмогна страха?
--------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------Искам най-сърдечно да благодаря на всички,които ми отговориха,било,за да ме разкритикуват като "суетна" и "неподготвена",било,за да ме подкрепят с уверението,че страховете не са нещо необичайно в предприемането на такава важна стъпка напред
Сега се чувствам много по-силна и смела,радвам се,че в България има такива интелигентни,откровени,"истински" мами...Ами,дано скоро и аз стана такава,още веднъж-благодаря