Емоционалната страна на връзката след раздялата

  • 2 385
  • 18
  •   1
Отговори
  • Мнения: 473
Бих искала да ви попитам как се 4уствахте след като се разделихте с половинката си newsm78?Много ми е любопитно защото имам една приятелка която се раздели с мъжа си преди време и много тежко го понесе.Беше се затворила в себе си с детенце.Не искаше да говори с никой никъде не излизаше.А сега като стане въпрос за мъжат и тя все едно никога не е страдала по него.Даже скоро се слу4и 4е бяхме в едно кафе  и той влезе с приятели.Тя като го видя стана и каза 4е ще ни 4ака отвън защото и било неприятно.И най интересното е 4е преди тя му звънеше той си изклю4ваше телефона а сега той и се обажда постоянно а тя  въобще не му вдига.Според нейните думи първите 3 години след раздялата е много тежко спомени и такива неща са ти в главата а и най ве4е малко детенце си имаш.След което отминава вси4ко това.Дали е така незнам,при вас как е?Защото при мен е трудно още ми е гадно :(4есто като оставам сама и слушам музика и най ве4е като съм с детето си мисля как сме били знаедно как сме излизали какво сме си говорили .Абе гадни4ко е доста Rolling Eyes.

Последна редакция: пн, 17 апр 2006, 13:20 от Tonkata

# 1
  • Мнения: 11
Да ти кажа честно и при мен минаха около 3 години в спомени и разни мисли, които ме измъчваха /или по-скоро аз се измъчвах/ -  с една дума "гадничко". Но като се замислиш какъв е смисъла?! Сега по-скоро живея с настоящето и лекичко поглеждам напред......  Simple Smile
Все още съм сама, но не мисля за това, каквото е писано и каквото трябва ще се случи. Радвам се на детенце и си мисля какво пропуска и губи човек като баща и, но............Доста филосовски се научих да възприемам живота, но всяко нещо с времето си - горе главата - живота е пред теб!

# 2
  • Мнения: 583
при мен беше по-малко от 3 години. изпадах в такива ситуации, че ме е срам от себе си Embarassed-няколко пъти и на мен ми се случи да му звъня посред нощ и той да не ми вдига или да си изключва телефона Embarassed. но бях бременна и сигурно е от хормоните Embarassedно много бързо стъпих на земята и сега мога да кажа, че не го обичам, не го мразя-просто ми е безразличен! нищо не изпитвам към него, даже понякога ми е жалък и смешен/нещо което никога не съм забелязвала преди newsm78, а той си е същият/.сега той ми звъни-аз не! не мога да си представя, че бих могла да бъда отново с този човек някога! просто при мен причинената болка смаза всички чувства към него! и смея да кажа, че отдавна не съм била по-стабилна емоционално! Hug

# 3
  • Мнения: 1 809
В моя случай аз бях тази,която исках да се разделим.Окончателната раздяла,т.е. развода за мен беше едно облекчение.При мен мъките,сълзите и тежките моменти бяха,когато живеехме заедно.Смея да кажа,че раздялата ми подейства много добре,просто все едно ми падна един огромен товар.Дори когато получих решението от съда се почувтвах щастлива,че всичко е зад гърба ми.

# 4
  • Мнения: 473
Да но явно всеки минава през някакъв етап от време за да стигне до безразли4ие към дадения 4овек.Знам хората казват 4е времето лекува.Но кое лекува спомените ,болката емоцията и т.н.4овек след една раздяла не оставали "осъкатен"емоционално?Аз мисля 4е никога пове4е не бих допуснала мъж така в сърцето и живота ми.Незнам дали е правилната дума но това раздялата не е ли "емоционално осъкатяване",ставаш след това по-подозрителен неможе напълно да се отдадеш на друга връзка.Както се казва бягаш като "дявол от тамян".И наистина ли е така 4е след раздялата 4овек минава през няколко етапа и стига до това безразли4ие.Ами ако никога не стигнеш до там?Ако ти е тежко до края на живота си за този  4овек? newsm78

# 5
  • Мнения: 1 809
Да,определено си "осакатен " емоционално.Аз  лично не съм сигурна,че бих могла да се доверя на мъж,да го допусна до сърцето си ...А при мен сякаш нямаше етапи,просто го намразих органически за много кратко време,задушавах се от отвращение само като му чуех гласа...Сега като си помисля за него и се потрисам SickЛошото е,че всичко това оставя дълбока рана и сега това се отразява на личния ми живот...Да,точно като "дявол от тамян" бягам от други връзки...Кофти работа Rolling Eyes

# 6
  • Мнения: 473
Да,определено си "осакатен " емоционално.Аз  лично не съм сигурна,че бих могла да се доверя на мъж,да го допусна до сърцето си ...А при мен сякаш нямаше етапи,просто го намразих органически за много кратко време,задушавах се от отвращение само като му чуех гласа...Сега като си помисля за него и се потрисам SickЛошото е,че всичко това оставя дълбока рана и сега това се отразява на личния ми живот...Да,точно като "дявол от тамян" бягам от други връзки...Кофти работа Rolling Eyes


Malvina аз немога да разбера едно добре безразли4ен да ти стане.Малко ми е странно при условие 4е ти е бил любовта.Но как си го намразила органи4ески ?Та нали сте се оби4али?Как става това първо оби4аш после мразиш и се отвращаваш?

# 7
  • Мнения: 1 809
Да,определено си "осакатен " емоционално.Аз  лично не съм сигурна,че бих могла да се доверя на мъж,да го допусна до сърцето си ...А при мен сякаш нямаше етапи,просто го намразих органически за много кратко време,задушавах се от отвращение само като му чуех гласа...Сега като си помисля за него и се потрисам SickЛошото е,че всичко това оставя дълбока рана и сега това се отразява на личния ми живот...Да,точно като "дявол от тамян" бягам от други връзки...Кофти работа Rolling Eyes


Malvina аз немога да разбера едно добре безразли4ен да ти стане.Малко ми е странно при условие 4е ти е бил любовта.Но как си го намразила органи4ески ?Та нали сте се оби4али?Как става това първо оби4аш после мразиш и се отвращаваш?
Когато те пребиват до смърт и те унижават,просто няма какво друго да изпиташ освен омраза и отвращение...Крачката от любовта до омразата е малка....

# 8
  • Мнения: 473
Да,определено си "осакатен " емоционално.Аз  лично не съм сигурна,че бих могла да се доверя на мъж,да го допусна до сърцето си ...А при мен сякаш нямаше етапи,просто го намразих органически за много кратко време,задушавах се от отвращение само като му чуех гласа...Сега като си помисля за него и се потрисам SickЛошото е,че всичко това оставя дълбока рана и сега това се отразява на личния ми живот...Да,точно като "дявол от тамян" бягам от други връзки...Кофти работа Rolling Eyes


Malvina аз немога да разбера едно добре безразли4ен да ти стане.Малко ми е странно при условие 4е ти е бил любовта.Но как си го намразила органи4ески ?Та нали сте се оби4али?Как става това първо оби4аш после мразиш и се отвращаваш?
Когато те пребиват до смърт и те унижават,просто няма какво друго да изпиташ освен омраза и отвращение...Крачката от любовта до омразата е малка....

Това е ужасно което ти се е слу4ило.Но ти когато си се запознала с него и си се влюбила не си ли видяла в него вси4ки тези неща като агресия и т.н.Аз също имах подобен слу4аи още малка тъкмо бях завършила и се бях сгодила.Тогава той ми посягаше.Казах на майка ми и тя каза 4е няма да видя живот с този 4овек.Тогава 2 дена преди годежа ме смаза и аз избягах в друг град.За да не се смее града на нашите(така е по селата).Да това което после 4уствах е омраза  но аз сега като се замисля не съм го и оби4ала.

# 9
  • Мнения: 583
Да но явно всеки минава през някакъв етап от време за да стигне до безразли4ие към дадения 4овек.Знам хората казват 4е времето лекува.Но кое лекува спомените ,болката емоцията и т.н.4овек след една раздяла не оставали "осъкатен"емоционално?Аз мисля 4е никога пове4е не бих допуснала мъж така в сърцето и живота ми.Незнам дали е правилната дума но това раздялата не е ли "емоционално осъкатяване",ставаш след това по-подозрителен неможе напълно да се отдадеш на друга връзка.Както се казва бягаш като "дявол от тамян".И наистина ли е така 4е след раздялата 4овек минава през няколко етапа и стига до това безразли4ие.Ами ако никога не стигнеш до там?Ако ти е тежко до края на живота си за този  4овек? newsm78
тонка, според мен такива неща времето лекува-други много по-страшни не лекува според мен! докато обичаш човека е нормално да си мислиш, че не можеш да допуснеш друг до сърцето си-та то още не е свободно, но когато се освободиш от това си чувство нещата ще си дойдат на мястото, но без да го насилваш! това, че ще си по-подозрителен в нормални граници може да бъде плюс. ако ,дай боже всекиму ,попаднеш и на точния за теб човек, ще забравиш бързо за това''емоционално осъкатяване'' и просто ще стигнеш по-бързо до извода, че той не е бил подходящият и ще се радваш, че си се отървала от това душевно бреме.така мисля аз Peaceкофти е ,ако и втори и трети те нарани, защото тогава се замисляш дали пък на теб нещо ''не ти е на ред''-щото аз съм от тези! hahaha Cry

# 10
  • Мнения: 1 809

Това е ужасно което ти се е слу4ило.Но ти когато си се запознала с него и си се влюбила не си ли видяла в него вси4ки тези неща като агресия и т.н.Аз също имах подобен слу4аи още малка тъкмо бях завършила и се бях сгодила.Тогава той ми посягаше.Казах на майка ми и тя каза 4е няма да видя живот с този 4овек.Тогава 2 дена преди годежа ме смаза и аз избягах в друг град.За да не се смее града на нашите(така е по селата).Да това което после 4уствах е омраза  но аз сега като се замисля не съм го и оби4ала.
[/quote]
Имах връзка с него почти 7 години и през това време не ми е посегнал,дори и не ми повишаваше тон.10 дни преди свадбата ме преби за 1-ви път...Аз вече знаех ,че съм бременна,не исках да правя аборт  и реших да се омъжа и като си стъпя на крака да се разведа.Ако имах някакви средства нямше да се омъжвам,но аз нямах.Не исках да се тупна на родителите си бремнна и да им причинявам подобна болка.Просто стиснах зъби и изтърпях 2 години...Скоро споделих тези неща на майка ми/разбира без да влизам в подробности за изживяванията ми/ и тя ми каза,че не трябвало да се подписвам,че те са зад гърба ми каквото и да стане.Да,знаех че е така,но исках да им го спестя...И така...живот...

# 11
  • Мнения: 2 327
Май раздялата е като смъртта. Дето и Милк пишеше - да погребеш бившия.
Първо е отричането, после гнева, болката и накрая просто се примиряваш. На всеки му отнема различно време да разбере че нещо е свършило и връщане няма.
После спомение са си спомени, те са си в миналото. Хубави или лоши постепенно стават нереални. И от значение е утрешния ден.

# 12
  • Мнения: 6 315
Аз пък почувствах облекчение - страхотно просто. Не зная, не съм минавала през етапи ... Сега ми е безразличен. Да, той ще остане баща на детето ми, но само толкова. Имали сме и хубави моменти, но превес взимат онези, които са ми донесли болка...

Емоционално осакатена също не се чувствам. Зная, че мога да обичам все още...

# 13
  • Варна.....
  • Мнения: 1 754
аз си взех решението за развода сама- в момента в който осъзнах че не искам повече да живея с този мъж, ми олекна страшно много. виждах че той ужадно страда- или поне така представя нещата, но нямах чувства към него- съжалявах го , така е и до днес, но не чувствах нуждата да бъда с него, трепването отвътре като се сетя за него. това обаче се получи не изведнъж , просто така, с времето, системното му гадно държане към мен ме накара да се затворя, да не споделям с него, просто съжителствахме. последните месеци когето живеех с него дори и не исках да се караме, мълчах си и толкова, ден да мине, друг да дойде.
това е с много думи, но всъщност наистина  с времето осъзнах че аз мога да живея без него, нещо повече, осъзнах неговата ненужост за мен.
а сега, дори и след толкова време се чувствам по някакъв  начин наранена от този човек, и дори когато виждам в сегашната си връзка едно съвсем различно отношение ме е страх да се предоверя, така както някога.

# 14
  • Мнения: X
Ми виж Тонка, аз си се чувствам зле. Не искам да се оплаквам, но е факт. При положение, че раздялата съм я приела преди олколо 3 месеца. Незнам ако наистина трае 3 години ....  ooooh!. А при теб този момент с приемането на раздялата още не е дошъл... така че си назад...  Wink

Общи условия

Активация на акаунт