Какво мислите Вие? (питанка по мнооого деликатен въпрос)

  • 4 008
  • 84
  •   1
Отговори
  • с/у ОколоМръсТното
  • Мнения: 19 148
Като за начало моля за извиние   bouquet, че в Навечерието на този светъл празник - Велекден, отварям такава Тема  Blush

Не ми се изпада в супер лични подробности и обяснения, но искам да знам, какво мислите Вие по този въпрос:

Водят ли се деца на погребение и после на разните му там Панахиди? Не дали е редно или не, а просто Вие как мислите/процедирате?

Аз не мисля, че ако не им давам да са ТАМ, ги предпазвам от психична травма или, че ако са ТАМ им сторвам зло?!  Rolling Eyes
 "Такъв е живота" и поради тази причина не мисля, че децата трябва да са "стерилни" и в тази посока...
Може на покойника да му е все тая, кой го изпраща в последния му път, но моралното удовлетворение за живите, че са там до него за мен също е знак на уважение и почит.

Бях на почти 7г. и на 13.5г., когато погребахме баба ми и после дядо ми. Не се чувствам похабена или травмирана и ей ме на - поотраснах...

Уф  ooooh! - дано не се сърдите  Praynig, поради естеството на Темата ми...

# 1
  • Мнения: 695
мисля,че това е лично твое решение Peace аз бих решила на момента

# 2
  • Мнения: 4 053
ами незнам,мисля,че е важно първо да се обяснят нещата и според реакцията на детето да прециниш дали да го водиш ТАМ. Cry

# 3
  • Мнения: 249
Аз не бих ги завела-ще има баби,които ще реват и ще се тръшкат и не искам децата да го преживяват.

# 4
  • София, Младост 2
  • Мнения: 8 374
Аз бих обяснила на детето какво се очаква, бих го уверила, че присъствието или неприсъствието няма нищо общо с това дали обичаш човека, който е починал и бих го окуражила да реши само. Не смятам, че ще се травмира - децата се вълнуват от мисълта за смъртта и се опитват да си представят много неща - така че ако детето има желание, значи е ок да отиде.
Аз лично не съм ходила на погребенията на баба ми и дядо ми, независимо че бях голяма (на 14 и 17 години) - не исках да гледам и предпочитах да си ги спомням живи. Не съжалявам за това изобщо. Иначе като дете на село съм ходила и на погребения, и на поклонение при мъртви (даже не роднини), даже ръцете им целувахме по пример на големите, си спомням Sick Нямам негативни спомени, свързани с това и никак не ме е притеснявало.

# 5
  • На погрешната планета
  • Мнения: 2 762
Бях около 10 год.,когато почина дядо ми.По стечение на обстоятелствата нямаше как да не присъствам.Не можех да осъзная какво точно ставаше,не разбирах че повече никога няма да го видя.Някак си не можех да си го представя.Но наоко беше пълно с ревящи и опяващи баби,което ми докара травма и месеци наред сънувах кошмари.От тогава не мога да спя на тъмно...Ако трябва аз сега да решавам,не бих подложила детето си на това,но всеки сам си преценява.Може пък аз да съм си по-чувствителна,знам ли..

# 6
  • София
  • Мнения: 2 530
За първи път бях на погребение на моя съученичка, бях на 17 год., дотогава не бях ходила. Дълго след това също не отидох. Развих невроза даже и от некролози. Мисля, че децата трябва да знаят как свършва живота, и че няма нищо страшно да изпратиш един починал човек.За мен е нормално едно дете след 7 годишна възраст, да отиде на погребение.Но уважи и тяхното мнение.
Съжалявам за нещастието, което преживяваш.Нека почива в мир.

# 7
  • Му Кинд Оф Плаце
  • Мнения: 4 033
Бях на около 5, когато почина любимата баба на баща ми. Не ме заведоха на погребението, а на разходка и ми казаха, че вече я няма, защото е отишла някъде. Знаех, че са тъжни, не разбрах защо.
После ме водеха на погребения, но защото нямаше как да ме оставят на някого, а не можеха да не отидат. Обикновено баща ми събира всички деца и ги води настрани от множеството, за да не се стряскат. Сега аз правя това, отделям децата настрани и нещо си говорим.
Нямам страх от такива събития, даже съм доста особена-научих се да чета от некролозите и досега уважавам тази страница във вестника.
Сбогуването с любим човек е нещо лично, а тук става една сериозна трагедия, която може да обърка и стресира едно малко дете.
Аз имам едно лошо изкривяване-на едно погребение ме бяха изпуснали от поглед и аз се наредих да плача с бабите около ковчега, после ми се накараха, но аз разбрах нещата погрешно и оттогава една сълза не съм проляла на погребения (вкъщи и далеч от хора е друго).

# 8
  • Варна, морето и сините вълни!
  • Мнения: 2 618
Аз бих обяснила на детето какво се очаква, бих го уверила, че присъствието или неприсъствието няма нищо общо с това дали обичаш човека, който е починал и бих го окуражила да реши само. Не смятам, че ще се травмира - децата се вълнуват от мисълта за смъртта и се опитват да си представят много неща - така че ако детето има желание, значи е ок да отиде.


Подкрепям мнението на Хедра. Нека детето иде, но ако иска!

# 9
  • Мнения: 1 564
Аз не бих ги завела-ще има баби,които ще реват и ще се тръшкат и не искам децата да го преживяват.
=======================================================================
 Naughty

# 10
  • София
  • Мнения: 6 767
Аз съм на 23 и още не съм ходила на погребение. И няма да отида възможно най-дълго. При самата мисъл ме побиват тръпки. Миналата година почина баба ми, но бях родила преди 1 месец и нямаше как да оставя бебето и да хукна на 400км... Cry Но в този случай ми се размина на косъм, следващия /дай Боже да не е скоро/ надали ще успея да го избегна...
Аз не бих завела дете на погребение.

# 11
  • Мнения: 7 474
Абсолютно излишно е според мен. Все пак зависи колко е голямо детето. Аз лично като малка изпитвах ужас при вида на умрял човек, чак като станах на 15г. ходих на погребение на прабаба ми и не бях толкова шокирана.

# 12
  • с/у ОколоМръсТното
  • Мнения: 19 148
Мерси на досега споделилите мами.

# 13
  • Мнения: 2 978
Моите родители никога не са ни водили на погребение.

Майка ми казваше:

- "Хубаво е да запомниш човека жив!"

# 14
  • София
  • Мнения: 18 679
Мисля, че не бих завела малко дете.Кой знае какви краски ще обрисува после фантазията му, може да се стресне нещо Rolling EyesНо си зависи от детето, колко е чувствително, колко се впечатлява Thinking

Общи условия

Активация на акаунт