много ми е тъжно, че съм далеч от нас

  • 1 999
  • 43
  •   1
Отговори
  • в Tara
  • Мнения: 3 287
искам да споделя с някой....
баба ми е зле, състоянието й се влошава, а аз съм много далеч от нея.
иска ми се да я прегърна, да си говорим до късно както миналата година го правехме, както винаги. искам пак да играем на 'не се сърди човече' и да ми бърбори сладко, както само тя може. искам пак да чуя гласчето й-как ми се радва, дори как ме критикува...
много си я обичам....боже, дали ще ме дочака?!
спомням си миналото лято как ме изпрати с тъжен поглед и с думите 'дали чедо ще съм жива да ви видя пак?'

много ми е криво, бе хора.....

# 1
  • Мнения: 714
Съчувствам ти много  Confused Надявам се баба ти да се оправи!!! Praynig
и ти пожелавам да се връщаш още много години при нея и тя да си те изпраща!!!!

# 2
  • Мнения: 1 363
 Cry Hug Hug

Разбирам как се чувстваш. Аз често се чувствам по този начин, с тази разлика, че става въпрос за майка ми

 Cry Cry

# 3
  • MERIGNAC, FRANCE
  • Мнения: 1 551
Съ4уствам ти  Cry , и аз се надявам да видя моето баб4е на лято  Hug

# 4
  • в едно миланско село
  • Мнения: 4 124
искам да споделя с някой....
баба ми е зле, състоянието й се влошава, а аз съм много далеч от нея.
иска ми се да я прегърна, да си говорим до късно както миналата година го правехме, както винаги. искам пак да играем на 'не се сърди човече' и да ми бърбори сладко, както само тя може. искам пак да чуя гласчето й-как ми се радва, дори как ме критикува...
много си я обичам....боже, дали ще ме дочака?!
спомням си миналото лято как ме изпрати с тъжен поглед и с думите 'дали чедо ще съм жива да ви видя пак?'

много ми е криво, бе хора.....


не знам как да те утеШа... израстнала съм с баба ми и дядо ми и много тежко изживях раздялата... не мога и до днес да приема 4е тя не видя нито едната си пра вну4ка, а той не видя втората. не можах да смогна за погребенията е никога не съм ходила (и нямам намерение да отида) на гроба им. единственото което ме крепи е 4е знаеха колко ги оби4ам.
съжалявам 4е сигурно ти утежних мъката, но аз пък се разциврих... много болна тема...
пожелавам ти да се радваШ на баба си колкото се може по дълго време

# 5
  • Мнения: 2 825
 Съжалявам мила, че се чувстваш по точи начин  Sad Вярвай че баба ти ще се оправи, че скоро ще я прегърнеш отново и ще си приказвате.
Това, за мене, винаги е било най-трудното от живота в чужбина  Sad
Прегръщам те  Hug Heart Eyes

# 6
  • Мнения: 7 430
Мила Хара, знам колко т ие трудно, защото аз го преживях преди 5 месеца - знаех, че баба е зле и нищо не можех да направя, нищо Cry Cry Cry Милата, тя даже не можеше да ме познае по гласа  Weary докато един ден преди Коледа не ми съобщиха, че е починала  smile3518 smile3518 smile3518
Надявам се твоята бабка да се оправи и да си я видиш и прегърнеш  Hug
Ей за това не искам този емигрантски живот  Tired

толкова ми е тъжно...
Прегръщам те и се моля да се оправи  Praynig

# 7
  • Мнения: 1 269
И аз те разбирам какво ти е.Дано те до4ака женицата и дано имате още многоо  години заедно.
И мен от това наи ме е страх.Ве4е загубих маика си.Страшно беше.Не можахме да се сбогуваме и погребението и не сварих. smile3518 newsm45 А само след броени дни щеше да ни доиде на гости Weary

# 8
  • Мнения: 2 952
Никакво умиране!Горе главата!Пак ще се видите!

# 9
  • Мнения: 2 959
искам да споделя с някой....много ми е криво, бе хора.....
Скарлет, споделената болка е половин болка.  Peace Дано вече си се почувставала по- добре. Стискам ти палци да можеш да се видиш отново с баба си.  Praynig Но каквото и да стане- Горе главата, тя самата би ти го казала. Това е живота- радост и мъка. В такива трудни моменти, в които сме безсилни пред съдбата, малко плач/ които успокоява/ и гушкане на най- скъпото за теб/ малката чаровница/ и дано Бог да Ви помогне да се видите с баба.  Heart Eyes

# 10
  • Мнения: 2 195
Харичка,кураж!
Мисли с добро!Надявам се да успеете да се видите.
Аз не успях, както по-горе споделят  Cry

# 11
  • Мнения: 1 246
Хари4,недей така,знам,4е няма как да не ти е мъчно.И моята баба като й се обадих за осми март,така ми каза-дано ви до4акам!
Не се отчайвай!

# 12
  • Мнения: 1 793
ох, толкова добре те разбирам. Това са думите и на моята баба всяка година като ни изпраща: "Дали ще съм жива да ви посрещна догодина".  Пред нея се държа, но след като си вземем довиждане и тръгнем, рева като магарица. Всеки път си казвам " дано това не е последната ни среща".

не зная какво мога да ти кажа сега, за да те накарам да се почувстваш поне малко по-добре и да ти е по-леко. Едва ли ще успея, но пожелавам да се видите пак с баба и да ви предстоят още срещи занапред.

# 13
  • в Tara
  • Мнения: 3 287
благодаря ви, мили момичета!  bouquet

аз си поплаках доста и сега уж ми е по-добре.
разбрах, че братовчед ми е ходил при баба,  като го питах как е тя ми каза след някаква пауза 'ами, бива...и на мен ми е мъчно, ама тя си е възрастна бабенцето'

аз не получавам никога цялата информация, все едни половинчати истини и после ми идва като гръм. незнам какво да мисля и правя Confused
тя и леля ми преди 3 г беше се оправила уж, а се оказа после, че била починала вече и всички освен мен знаят.

мъжа ми и той само ми повтаря, че трябва да свиквам с мисълта, а аз не искам....много ми е ценно бабенцето и знам, че много ще страдам.

заседнало ми е едно буцище в гърлото......

# 14
  • Мнения: 4 390
  action032

Дано те дочака и дано си има дни да поживее още!

В такива моменти, когато ми е много мъчно за моята баба, си спомням мои смешни и мили преживявания с баба ми или пък чета хорските такива. И ми олеква. Временно.

Ето ти една история, дано малко те разведря.

Цитат
Селото е Белозем, часът минава два сутринта. Бяхме ходили да "крадем"  сини сливи с две момичета от компанията - крадем е в кавички, защото въпросното дръвче си растеше на улицата.

 Девойките - картинка - едната кинта и двайсет, другата - метър и осемдесет и няколко, аз по средата - като аптекарски шишета. Напълно трезвени, това не ни пречи да си пеем с пълно гърло "Lay your hands on me" на Bon Jovy и да се кискаме. Наближаваме центъра и вече виждаме останалата част от компанията, когато от една пресечка изскача ... призрак! Огромно бабе по нощница, с нощна шапчица на главата (тогава ми беше за първо и последно да видя наживо някой да ползува подобен атрибут), върти педалите на велосипеда.

 Изпопадваме от смях, естествено, а високата девойка, едва поемайки си дъх коментира "Леле, тоя таласъм как прилича на баба ми..." . В следващия момент таласъма ни забелязва и се провиква "Станиславааааааааа! Марш веднага в къщи!!!"

  И стана една ... Simple Smile


П.П. Името е сменено по разбираеми причини.

Общи условия

Активация на акаунт