Прохождане на недоносено дете!

Не се притеснявай щом детето го следи педиатър на който имаш доверие. На две познати децата им проходиха на 1г5м при положение , че са родени напълно доносени.

Синът ми проходи на почти 1 година и 8 месеца. Много му помогнаха рехабилитациите и физиотерапията в детската поликлиника на ул.Найден Геров 2 в гр.София.
Той също се изправяше, ходеше по мебелите, лазеше, реално проблем нямаше, там само го стимулираха. Доносен е, но смятам, че това няма значение.

Вярка, сина ти бил ли е на рехабилитацията която е задължителна за недоносените?

Все още не е бил, защото както споменах в коментара си, педиатърката ме увери, че ще проходи, просто малко търпение да имам и затова не ни е пратила на  рехабилитация.

Каква е коригираната възраст на детето?

Коригирането му възраст е 1, 3м.

Нямам личен опит, но тази коригирана възраст не ми звучи много коректна.
Детето е родено 2 месеца преди термин с изключително ниско тегло.

Затова смятам, че е напълно нормално да му е рано още за самостоятелно ходене.

Съвсем нормално е недоносените деца, особено тези с тегло под 2 килограма, да прохождат малко по-късно. Все пак препоръчвам консултация с физиотерапевт и евентуална хабилитация (рехабилитация е грешна дума, защото предполага връщане на способност, която пациентът е имал, а не научаване на съвсем нова). Добре е, че педиатърката има опит, но тя няма нужното образование един детски физиотерапевт има. Едното ми дете се роди недоносено и проходи на почти 2 годишна възраст след дълготрайна и активна физиотерапия с помощни средства, специални обувки и много съвети от страна на физиотерапевта как да стимулираме детето.

Т.е. Вие не сте водили детето на неонатолог и невролог? Правилно ли разбрах?

Дъщеря ми е родена 32 г.с. с тегло 1400 грама. Проходи на година и пет месеца. Но е ходила интензивно на рехабилитация.

Коригираната му възраст е два месеца назад, не един. Всъщност дори след годинка вече не се изчислява.

Рехабилитацията на недосените се прави от бебета. Стават и 4 кила веднага ги пращат на Войта.

Невролог също е добра идея. Физиотерапевтът ще наблюдава как се движи детето и как стои и евентуално ще препоръча консултация с невролог, ако забележи нужда. В нашия случай детето имаше хипотония, която изчезна с усилени ''тренировки'' да заякне мускулатурата.

Синът ми е роден в 32 г.с. с тегло 1600г. Проходи самостоятено на година и 6 месеца. Не е ходил на никакви терапии. До тогава пълзеше като хлебарка.

Моята дъщеря, родена в 31 г.с. също проходи късно - на година и половина (1г  и 4 м. коригирана). Но през цялото време беше наблюдавана от рехабилитатор, който ми даваше увереността, че всичко с развитието на детето е наред. Инак аз не съм на мнение, че всяко недоносено дете трябва да ходи на Войта. Защото като всяко нещо и този метод има противопоказания, най-малкият от които е стресът (който и без друго идва в повече в такава ситуация) и използван без нужда може повече да навреди. Но и при най-малкият сигнал за отклонение в развитието, рехабилитацията трябва да се започне веднага, а не да се чака детето да стане на възраст, когато състоянието е вече необратимо. Аз не бих разчитала на мнението на общопрактикуващата педиатърка. Нашата, която уж също има опит с недоносени деца, и до ден днешен не можа да разбере, какво е това коригирана възраст и изобщо през цялото време се изказваше неадекватно, не разбираше диагнозите от епикризата. Затова се обърни към специалист - детски невролог или рехабилитатор.

 Точно така не сме го водили, защото петиатърката ни посъветва, че няма нужда да го водим, той сам ще се отпусне и ще проходи. Също така ни успокой, че преди прохождане всички деца ходят на пръсти, както и моя син. Ако има нужда разбира се, че ще го заведем, аз пак ще се посъветвам с нея.

Моето дете , родено 32г.с. също не е ходило на рехабилитация. Но, не е и имало нужда, само че е водена на невролог. А преди прохождането не е ходила на пръсти.

Ходенето на пръсти във възрастта 1-2 години не съм убедена, че е признак на каквото и да било. Доносената ми дъщеря ходеше дълго време на пръсти, недоносената още от началото стъпваше на цяло стъпало. Рехабилитатори и невролози следят за други признаци.

Моята дъщеря е на 17 и е родена в 28 седмица, 1430г.
По наше време нямаше задължителна рехабилитация, Войта също не се правеше, не знам дали е била популярна изобщо.
Водех я при най-добрия неонатолог в Пловдив, който искаше максимално да я изчакаме, чак на 9 месеца препоръча кинезитерапия, защото имаше лек хипертонус и не можеше да седи стабилно. Тя реагира много добре и само за седмица вече имаше успех. После прескочи фазата на пълзене и направо се изправи.
Проходи на 1,1 г., самостоятелно, даже много смело, обаче падна и после от страх месеци ходеше само ако я държим, или по мебелите.
На пръсти не е ходила, но ходеше с вдигнати ръце в началото, пак от страх да не загуби равновесие.

Моят син е роден в 34та г.с. (2400гр, 45см). Мисля че най-ниското му тегло беше 2180 (в родилното).
Проходи на 1,3г. Не е ходил на пръсти. Не падаше много често, но като падаше винаги беше по чело и ходеше със синки.
Каката също проходи на 1,3г.

Благодаря ви момичета, откакто го държа със специални обувки за прохождане в къщи, той започна да стъпва на цялото краче и е по стабилен, скоро ми се струва, че ще ви зарадвам с хубава новина.

Според мен „проблемът“ в случая не е в недоносеността, а в това, че детето уверено и активно се придвижва с други ср-ва и по други начини. За какво му е да проходи? А на Вас за какво Ви е? Да, знам, за да сте сигурна, че всичко му е наред (то и аз на моменти се улавям, че яко ме тресе амбицията). Но, доколкото схващам, педиатърът вече Ви е уверил, че просто трябва време.

Иначе, за статистиката, нашият недоносен син проходи на година и 4 м. (година и месец коригирани), но ако не му бях дала начален тласък, нямаше да тръгне тогава, защото на него си му беше добре да си пълзи.

Голямата ми, доносена, дъщеря проходи на година и половина (дотогава пълзеше, включително и навън).

Малката проходи точно на 1 година, явно кака ѝ я е стимулирала.

За справка - аз съм проходила на 10 месеца и тяхното прохождане ми се струваше ужасно късно.

Извинявам се, но що за въпрос, за какво ми е да проходи детето? Както всички майки и аз искам да го видя как прави първите си крачки, за мен ще е голямо щастие. Аз съм убедена, че всичко му е наред, просто още не е укрепнал за да се отпусне.

Мисля, че Мяучето имаше предвид, че ние, майките на недоносени деца все се притесняваме дали всичко е наред и все ги сравняваме с другите. Моят недоносен вече е голям, на 23 години е и като се обърна назад си давам сметка за какви глупости съм се притеснявала, сравнявайки го с другите деца и колко нерви съм потрошила напразно.

+1

И, че като проходи, ще ти е голям зор все да си след него.

По принцип, да защото вече ми тежи на ръце да го нося, но и сега като пълзи съм само след него.

Това че ще проходи не значи, че моментално спирате да го носите.
Имайте търпение.
Купете му дървен уокър.

Моят е на 11г., но и аз се смея на себе си, като се сетя как съм си късала нервите.Особено махането на памперса ми беше голяма драма.
По темата-недоносен, 34г.с.2200,до перви клас поднормен на ръст и тегло.Първи стъпки на 1г. И 8 мес.На три години съм го гнила по улиците да не пресече без мен, в първи клас само едно дете бягаше по-бързо от него.

Моето е донесено, но проходи на 1,5 г. Много се притеснявах, но слава на бога проходи.

Моя позната има дете, което е родено 700 гр. в началото на седми месец. Значително по-късно проходи, но мисля, че е нормално. Не се притеснявай, според мен ако не проходи до 2 г. би било тревожно. 

Ще проходи. Просто активно пълзящите прохождат по-късно, защото им е много удобно  на 4 крака и нямат мотивация да се морят на 2. Пълзящият ми като хлебарка син проходи на 1г. и 6м., а дъщеря ми, която изобщо не е пълзяла, от 9 месечна се придвижваше на собствен ход, държейки се за мебелите и проходи самостоятелно преди да навърши 1 година.

По принцип отговори тип "не се притеснявай,  всичко ще се нареди от самосебе си" са несъстоятелни.
По принцип!
В случая обаче Авторката наистина няма за какво да се притеснява, защото детето и всъщност Е проходило. Това, че се придвижва с комбинация от пълзене и придържане към мебели говори за едно здраво и добре развиващо се дете.
Пускането от помощно средство е само един малък  елемент. То вече си ходи.
А пълзенето е изключително важен етап,  който помага на детето да научи как да контролира тялото си в околната среда. Оставете го да пълзи колкото само' иска и не го карайте против волята му да се изправя.

Познавам само едно дете,  изключение от горното правило.  Уверявам ви, при проблем си личи и нямаше да питате по форуми - щяхте да сте сигурна.

Освен това е важно не дали и колко е недоносено, а имало ли е съпътстващи проблеми с кислороден глад в мозъка. Такъв настъпва и при съвсем до носени бебета понякога.

За статистиката,  моето недоносено дете (1200гр родилно тегло)  проходи на 1г1м окончателно и много стабилно. Преди това си ходеше с комбинация пълзене+ппридържане по мебелите. Категорично не разрешаваше да го водим за ръка. Терена нямаше значение .
Доносеното ми дете (3100) също проходи на 1г20дена,  но дълго време падаше,  спъваше се,  търсеше ръка при неравен терен.В парка по трева и насипна настилка не можеше да ходи сама до поне 1г и 6-7 месеца.

Племенницата ми проходи на година и половина.Родена е в 28г.с.Непрекоснато беше под лекарско наблюдение,особено заради късното прохождане и правеха рентген и я консултира специалист.Нищо и нямаше,крачетата и бяха по-слабички.Тръгна детето,сега е супер!

Да, явно не съм се изразила ясно. Имах предвид, не защо искате детето да проходи по принцип, а защо трябва това прохождане да се случи непременно сега и защо се тормозите и правите неща, без които то ще проходи, когато се почувства готово и когато реши, че иска да мине на по-високо ниво.

Ясно е, че притесненията при едно дете, което е родено недоносено, са по-големи, но, стига да сме се консултирали с доверен специалист (например Вашият педиатър), който ни е уверил, че всичко е наред, можем спокойно да оставим детето на мира. Всичко друго аз го пиша в графа „родителски амбиции“. И не че не ги разбирам, защото мисля, че на малко родители са им чужди, особено с първото дете, недоносено или не.

Включително и аз съм имала такива напъни с голямото си момиче. Толкова много се дразнех на това нейното пълзене до година и шест (ходеше понякога навън, но само за ръчичка, в останалото време - на 4 крака). И колкото повече се ядосвах, толкова повече детето се инатеше и не искаше да се пусне. А доказа, че може, защото се пусна веднъж за десет минутки (на година и малко, обиколи два пъти двора на едно у-ще), усмихна ми се дяволито, и после край, та чак до година и 6 (натри ми носа, един вид). Но когато тя проходи, не ходеше като току що проходила - а все едно, че е ходила минимум половин година.

Другото важно нещо е, че според невролога доц. Чавдаров пълзенето е много важен етап от детското развитие. Пълзенето е полезно за физиологичното развитие на децата ни, така че онези деца, които повече пълзят, развиват групи от мускули, които другите деца не активират чак до такава степен.

Така че, ако е възможно, успокойте топката, че силите ще Ви трябват за втория препъни камък - проговарянето. Последното беше в кръга на шегата, моля, не го приемайте буквално.

Дъщеря ми се роди в края на 29 г.с. с тегло 1280гр. и проходи на година и три месеца,без да пълзи.

От това, което сте описали, и на мен ми изглежда, че детето няма проблем. Но на ваше място бих го завела на една консултация с невролог за всеки случай.  Ще напиша и няколко неща по принцип, не за конкретния случай, защото темите ги четат и други родители.  Развитието на недоносените деца си има специфики, с които дори и опитните педиатри не са достатъчно наясно и поне до 1г. е добре да се консултирате с неонатолог. Задължителните прегледи след изписване са поне очен, невролог и ортопед. Повечето деца, за щастие се справят, особено ако детето не е било родено преди 30 г.с. и не е било на апаратна вентилация, шансовете му за безпроблемно развитие са много добри. Но има и деца, при които недоносеността не остава без последствия и това невинаги си личи отрано. По повод поста на Добра, моят син, роден в 28 г.с. имаше отклонения във физическото развитие съвсем в рамките на допустимото за недоносено дете, ходеше по мебелите от 10-11 м. коригирана възраст, винаги е бил много активен, но е с лека форма на ДЦП. С това не искам да плаша никой, просто обръщам внимание, че е добре недоносените да се заведат на препоръчителните (според мен задължителни) прегледи при специалист.

Здравейте, мами! Искам да ви съобщя хубавата новина, малкия проходи, но е все още нестабилен, прави 4-5 крачки като го пусна между мен и съпругът ми. Водя го също така и за една ръка и ходи, но се клатушка като пиян морков.

Еееее, страхотна новина! Честито! 

Душица! Всичко ще е наред.

Браво!

Честитооо!

Да споделиш за пощъпулника, ако правите!

Еее, чудесно! Моето дете проходи късно - малко след 2-рия си рожден ден и започна така, с няколко крачки между мен и таткото, после по-дълги и по-дълги разстояния, но много се клатушка още и бързо губи равновесие като се разсее Моят не е пълзял. От седнало се изправи и тръгна - първо го държахме за 2 ръце, после за една, после самичък се пусна за няколко крачки и сега се пуска постоянно и се пробва постоянно на по-дълги.

Здравейте, мамчета. Много съм щастлива утре ще правим прощапулник на малкия, той вече сам се отпуска и ходи из целия апартамент сам без помощ, но когато падне на дупето си не може сам да се изправи, а трябва да се хване за да се изправи. Утре ще кажа какво е хванал на прощапулникът. Явно всичко с времето си се нарежда, а аз се притеснявах излишно.