Какъв съвет да дам? (сляпо дете)

  • 2 772
  • 13
  •   1
Отговори
  • София
  • Мнения: 2 958
До нас живее едно много сладко 5 годишно сляпо момченце. Майка му се оплаква, че детето си е объркало деня и ноща и не може да го смени с нормалните. Детето заспива към 17-18 часа и се буди в 3-4. Искам и да мога да занимавам детето и да се заиграваме, но не знам как  Embarassed Много е сладко детето и се опитвам да говоря с него, но то се прави, че не ме чува и продължава да върви без дори да се спре. На майка му е много трудно и води отшелнически живот. Дори не иска да се вижда с хора. Иска ми се да намерим общ език и показвам разбиране и загриженост. Проблем е и, че сме заобиколени от съседки клюкарки, които си търсят теми за раздумки и жената се притеснява да споделя за проблемите си. Дайте ми някакви съвети, защото цялото семейство са много симпатични хора, но ги е страх да споделят.
Има ли тук мами с незрящи деца? Как ви протича ежедневието? Помогнете ми да помогна поне с подкрепа!

# 1
  • густо майна Филибето
  • Мнения: 8 530
Не помня да е писала тук такава майка, но всички майки на деца с видими особено проблеми сме минали през това. Това , че се прави че не чува може да се дължи на друго, а не на нежелание. Моето дете също си дава вид че не чува, нито мен нито околните. ПРосто не настоявай. За съжаление не зная какъв съвет да дам, ако виждаше, можеше без много думи,да опиташ да привлечеш вниманието му с предмет или действие,но  в този случай просто не знам. Може би логопедите, които пишат в този форум имат някакъв опит и нещо ще те посъветват.
Изолацията не е решение, майката още не е приела проблема на детето си и се срамува или се опитва да го предпази, много й е трудно, трябва да се подхожда много деликатно в такива ситуации.

# 2
  • в края на града
  • Мнения: 4 446
Здравей.
Не знам как се чувства едно дете, което не вижда и по какъв начин може да се работи с него. Предполагам, че в Интернет има доста сайтове, на родители на дечица, в които майката може да намери съвет за проблема с объркването на деня и нощта. А иначе, че детенцето не ти обръща внимание, може да е по-затворено, да не познава гласа ти, да му е чужд и за това да не реагира на него. Ако е така, си мисля, че с постоянство, ще започне и да те познава, дори и да не ти обръща внимание първоначално, ти си го заговаряй, може би в един момент ще реагира... Колкото до майката, хубаво е, че контактуваш с нея, не я натискай, не я разпитвай, ако прецени сама ще се отпусне и ще сподели. И най-важното, отнасяй се към детето, като напълно обикновено дете, без съжаление, или нещо подобно. Като майка на глухо дете, най-благодарна съм на хората, които въпреки, че разбраха за глухотата на Яни продължиха да се обръщат към него като към нормално чуващо дете, без разлика в поведението или отношението си към него и към нас.
Все пак не съм специалист, ще се радвам да ти отговори и човек с повече опит.

# 3
  • Мнения: 542
Здравей Джуджанка,
много е мил жеста ти, че си съпричастна към тази ситуация. Абсолютно е вярна интуицията ти, че майката и детето се нуждаят от общуване и то най-вече с добронамерени хора.
Наистина е трудно при незрящите деца да се нагоди дневният режим и когато се обърка, трябва малко време, за да се върне в релси. Майката може да направи много неща, хората около нея - също. Позволявам си да говоря толкова уверено, защото втората ми специалност е тифлопедагогика (за зрително затруднени деца) и съм работила известно време и в тази сфера. Разбира се, готова съм да ти пратя (или на майката), както решиш, че е по-удобно, най-различни съвети и методи от книгите и практиката не само за дневния режим, а и за много други неща. За съжаление не всички са на електронен носител, за да мога да кача веднага...
Най-важното в момента е тези хора да получат подкрепа, защото психичната нагласа на майката е особено определяща и за емоционалната такава при детето.
Дали все пак не са се обърнали за помощ към службата за ранно въздействие към Училището за зрително затруднени деца в София? Ако не са - мога да ти дам координати на специалисти - доколкото знам - посещават децата по домовете и е по държавна програма.
Понякога тези деца са по-свити и не дават вид, че ги интересуват другите, но всъщност няма и как да го демонстрират по начина по който ние очакваме. Най-добре е  - ако искаш да заговориш детето - първо да заговориш майката и постепенно да се обърнеш и към момченцето - така ще има време да свикне с гласа ти (ПетяК е много права - ако не от първия път, то тогава от втория и т.н.), много ще е добре, да може да ти пипне дрехата или ръката, да те почувства някак, но това разбира се, зависи и от майка му и от още много неща. Малко е трудно, но със сигурност последното нещо, което е се нуждаят е изолацията...
Ако мога да помогна - само пиши Simple Smile

# 4
  • София
  • Мнения: 2 958
Ще бъда благодарна да получа информация, каквато и да е тя. До колкото знам на детето са правени няколко операции за да се подобри зрението и сега се очаква още една на която възлагат големи надежди  Praynig Ние малко сме говорили с жената, а всеки път когато видя детето го погалвам по гавата и го питам как е! Дори се черпим с кой каквото носи. Майка му е много лъчезарен човек, но я виждам как се притеснява да споделя, а толкова ми се иска поне да и олекне и да получи нужното разбиране, а не въпрос след въпрос както правят тъпите сеседки #2gunfire Дано получа поне някакви насоки за поведение. До сега не съм общувала с дете, което е незрящо и ми се иска да не си пропилявам шансовете за сближаване! Благодаря ви!
П.П. До сега нито веднъж не съм се отнасяла със съжаление нито към малкия, нито към майка му.

# 5
  • София
  • Мнения: 9 826
Джуджанка,много е хубаво ,че искаш да общуваш с това детенце.Още по-хубаво е,че не го съжаляваш.Аз лично се чувствам много неприятно,когато някой каже за детето ми "горкото" заради операцията ,която претърпя.Ако майката сама иска да сподели с теб-добре,ако не-не прави нищо ,за да я насилваш.Може да излезете в някоя градинка,да говорите за общи работи,за домакинстване,за цените на детските дрешки GrinningПросто се старай да я разнообразяваш. Peace

# 6
  • София
  • Мнения: 2 958
Ами те като излизат на разходка се движат, защото малкия има нужда да изразходва енергия и няма да можем да пием кафе, но ще намеря начин!  bouquet

# 7
  • София
  • Мнения: 830
Джуджанка,
Аз живея в Студ. град и в нашия блок са настанени много незрящи. За щастие в повечето случаи само родителите са такива и то рядко напълно незрящи. Нооо има едно семейство, което двамата родители и голямото дете (връстничка на Боян) са незрящи. Та от тях само малкия (2г) вижда и то не изцяло. Можеш да си представиш какъв товар пада на плещите на това дете.
 Та... те са съвсем обикновени деца. Искам да кажа дори са в съседни групи със сина ми. Учат в нормална детска градина, идва за тях специално педагог (не знам как се казва), за да се занимава със специфичните им нужди. Имат си там хитринки, за да ги научат да възприемат форми, обем и т.н. Неща които ние виждащите считаме за даденост. Знам, че директорката се обади на тази педагожка, че има в групите и такива деца. Тук имаше и утежняващи условия (слепи родители).
 Не знам колко е голямо детето, за което говориш, но градината е супер вариант. Детето се социализира, другите започват да го възприемат по-нормално. Боян толкова е свикнал с това момиченце, че въобще не му прави впечатление, че не вижда. Мъкне я на горе-на долу. Тя като го загуби само казва : Бобчо къде си? Той се обажда и пак надолу по стълбите.
Исках да ти дам добър пример за напълно социализирани деца. Истината е че до скоро вървяха по-назад от връстниците си. Но откакто ходят на детска и се занимава професионалист с тях, са същите келешчета като нашите. Отворени, пет пъти по-приказливи  hahaha
 Аз общувам с тях от както малката беше на 8 месеца. Не съм имала проблеми със сближаването. Аааа и още едно уточнение- тя отначало виждаше. Ослепя постепенно от глаукома.

# 8
  • Мнения: 2 116
Здравей! Аз съм майка на такова дете! Наистина е много трудно... Който не го е изживял той незнае! Много е тежко да гледаш детето си как страда, но се успокоявам с факта че той още не го е осъзнал/на годинка и нещо е/! Много боли когато го гледаш как се опитва да напипа играчката която всъщност му е до главата, когато търси биберона си а той му е до ръчичката, когато очите му срещнат твоите а няма реакция, защото не те вижда... За него ти си просто усещане! Аз също съм се затворила в болката си! Отбягвам хората и много ме е страх от тях! Незнам защо! Боли ме а неискам другите да знаят, страдам ужасно а иначе вдъхвам кураж на другите! Парадокса е голям но ме е страх да допусна хора до себе си! Затова мила не се предавай!Бори се да спечелиш доверието на майката! Знай че тя има нужда от ИСТИНСКИ приятел! И нещото което бих те посъветвала за детето-дръж се с него като с НОРМАЛНО дете, но с много такт и търпение! То с нищо не е по-различно! Съжалявам че може би бях много изчерпателна и подробна, но за първи път във форума попадам на нещо, което ме засяга толкова пряко! Желая ти успех и стискам палци! Дано има повече хора като теб!  smile3525

# 9
  • София
  • Мнения: 2 958
Туко що една мама от форума ми изпрати една книжка от 28 странички е, но предполагам, че ще ти е от полза. Има препоръки за дечица от самото им раждане до училищната възраст. Ако искаш мога да ти я изпратя през ай си кю. Остави ми само номера ти.
На теб пожелавам да се отвориш към света и да даваш сила не само на хората около теб, но и да черпиш с пълни шепи. Дано малкият ти син не среща много трудности и ги преборва много сила и хъс. Целувки на малкия юнак и повече щасливи мигове за цялото ви семейство!   bouquet

# 10
  • Мнения: 2 116
Ako e Show_Me_How_Mary_Brennan и на мен я прати преди 2 седмици! Все пак благодаря! Това бе единствената мама във форума която разбра за какво става въпрос!  Tired

# 11
здравейте,аз също съм майка на незрящо дете и знам колко е трудно и болно на нас и нашите близки.криси е на 2.8г,много умно и контактно дете.още като беше бебе се събирах с другите майки на дет. площадка и тя свикна с чуждите хора,порасна заедно с другите деца и постоянно търси контакт с тях.много е важно да се осигури нормална среда на детето.телевизора вкъщи е включен нон стоп и тя само попива.научила е всички реклами и предавания и само по мелодиите ги познава.
бог много отнема,но и много дава.в никакъв случай не трябва родителите и детето да се изолират-така то няма да свекне с реалния живот.

# 12
  • Мнения: 3 537
Много боли когато го гледаш как се опитва да напипа играчката която всъщност му е до главата, когато търси биберона си а той му е до ръчичката, когато очите му срещнат твоите а няма реакция, защото не те вижда... За него ти си просто усещане! smile3525
много ми стана мъчно,като четох това Sad

# 13
  • Мнения: 2 531
Здравка79 не бива да подтискаш в себе си емоциите, още по малко това да е причина да отбягваш другите ! Колкото повече говориш , толкова по малко ще боли ! А детето ти има нужда от самоуверена и силна майка!
много ми стана мъчно,като четох това Sad
И на мен ми става адски мъчно, но после си помислих колко ли нежно и гальовно ще е това дете и с колко ласки то ще дари майка си ! Моя син никога не ме е галил- само блъска рита и щипе  Close

Общи условия

Активация на акаунт