Вече става банално, но всеки, на когото кажа, че очакваме близнаци/ особено от българите/, започва едно притеснение, " как ще се справите, много ще е тежко, трябва ви помощ, много разходи," и т.н
Разбирате какво имам предвид.
Или пък "ама как се решихте, случайно ли стана, грешка ли беше и прочие.
И аз , нали сега съм емоционална, почвам да се шашкам, дали наистина ще се справям, как ще е, що ще е...направо не знам.Даже вчера се изпуснах часа за узи, щото толкова съм се шашнала
А и първите няколко седмици няма да имам помощ, само баткото/на 16/ и мъжкия фактор...е имам и мойта приятелка, тя ми е съседка, обещала ми е да идва след работа за час, два.
Та какво щях да питам?
Ами по-скоро исках да се оплача.
При вас как беше, шашкаха ли ви хората предварително, оправдаха ли се очакванията, че ще бъде "тежко"?
Благодаря, че ме изчетохте.
Поздрави на всички и целувки на бебенцетата.