автор: Бу, сп. ‘Кенгуру’, 2008
Дълго време къпането на детето беше приятен момент от ежедневните ритуали, който доставяше радост и удоволствие и на двете ни. Изведнъж малкото човече разви страх от водата, която тече по лицето му, когато миех косата и започна да се дърпа и плаче, когато се стигне до ‘А сега да измием косата’. Обичайните причини за миене на главата не важат пред малкото дете и най-често търпях пълно поражение, излагайки разумни доводи защо това се налага. Какво правим тогава?
Преструваш се, че не съществува проблем. Вкарваш в банята, поливаш изненадващо, натъркваш с шампоан, приказвайки весело и изплакваш.
Неудобство: работи само веднъж или два пъти. След това детето вече предусеща коварните ти ходове и започва да пищи предварително.
Къпеш насила. Така де, кой е родителят тук?!
(още известен като метод за възпитание ‘Тук се слуша мойта дума, Аз съм капитан, Бум!’)
Неудобство: придружено е със засилване на страха от мокрене, нагълтване с още повече вода, много борба и страховити писъци, които могат да накарат съседите да позвънят на Агенция за закрила на детето; детето започва да пищи още преди да сте влезли в банята, даже да става дума за миене на зъби.
Не миеш косата изобщо. Няма къпане, няма проблем.
Неудобство: на третия до петия ден от тази тактика детето започва да мирише подозрително като каче с престояло кисело зеле. Роднини и приятели те гледат осъдително и в очите им четеш, че си майка-престъпница.
Правиш прическата на детето нула номер. Колкото по-малко има за миене, толкова по-лесно.
Неудобство: връщаш се на изходната позиция от първите месеци да обясняваш на всеки заинтересован, че това не е момче, случайно преоблечено в ярко розова рокля поради недоглеждане; суетата на момиченцата може силно да пострада.
Купуваш козирка, която да предпази лицето на детето от стичащата се вода. При други деца, чуваш, това работи отлично.
Неудобство: точно при твоето дете може да не действа и все пак да има проблем с малки вадички вода, промъкващи се под козирката. Минават ти мисли за специално конструирани каски за скафандър, за жалост неосъществими.
Къпеш с очила за гмуркане. Също работело при хорските деца, са ти казвали.
Неудобство: очилата предпазват очите, но водата все така се стича по лицето на дребното и ефектът се обезсмисля. Отделно ластикът, който ги държи на място, притиска голяма част от косата и миенето й е трудно.
Баня за двама. Ако някой друг (мама или татко) се къпе с детето във ваната/под душа, то може да е по-склонно да се изкъпе също – а може и да не е. Вариант е, ако се къпе с друго приятелско дете (питай за разрешение родителите!), защото ентусиазмът на другарчето му може да го зарази.
Неудобство: ако имаш само едно дете, не е особено удачно всеки ден да каниш приятелче ‘за баня’
Учиш детето да си полива главата само. Така ще набере смелост да се къпе и само ще преодолее страха си от водата.
Неудобство: за детето е безкрайно забавно и наистина преодолява страховете си, когато контролът е в негови ръце, но за да избегне мокренето на лицето си, е склонно да полива косата само от ушите назад, поради което възниква гореспоменатата миризма.
Отменяш поливането с вода за сметка на измиване с хавлиено парче. Така четеш, че съветват експертите – за известно време, докато страхът на детето от водата премине, да миеш внимателно само с меко насапунисано хавлиено парче.
Неудобство: миенето на тялото е ясно. А какво правим с косата?
Вкарваш елементи на игра. Във водата пускаш флотилия кораби, две дузини патета и много чаши. Правиш страшно много мехурчета, които да помогнат на забавлението. Преместваш фокуса върху играта във водата, не самото къпане.
Неудобство: детето може да е безкрайно доволно да си играе във водата и все пак да отказва да му миеш главата – какво общо имат двете неща?! Може да е склонно да прекарва часове във водни занимания, без да прояви грам желание за измиване на косата.
Даваш личен пример, като показваш на детето как мама не я е страх от водата и виж как смело се мокри цялата.
Неудобство: детето няма нищо против да се къпеш, както намериш за добре, стига да не замесваш и него в начинанието.
Учиш детето да накланя силно глава назад, за да можеш да полееш и измиеш косата, без да мокриш лицето му.
Неудобство: тази операция изисква сериозно накланяне на главата назад, което детето не винаги може да направи. Обикновено трябва да се държи за нещо, за да не падне или ти да имаш три ръце: две за миене и поливане и трета, която да поддържа гърба и врата на малкото. Склонно е внезапно да изправи глава, когато позата му стане неудобна, лицето отново се намокря и в очите му може да потече пяна, която дори да е ‘специална формула без сълзи’, може да го ужаси. Все пак някои деца успешно се научават да го правят и това е вариант за къпане.
Окуражаваш детето да задържа дъха си и да се полива смело. Броиш ‘Едно-две-три-почивка’, преди да полееш отново или да сложиш шампоан на косата, после повтаряш, като постоянно хвалиш колко е смело и изтъкваш колко бързо става миенето.
Неудобство: обикновено работи добре при деца над 2,5-3 години, които вече разбират каква е идеята на задържане на дъха, така че преди това по всяка вероятност пак ще минеш през горните варианти.
И така, в крайна сметка пробвах всички гореизброени в период от около година и нещо, преди да постигнем някакъв мир в банята. Така и не разбрах кое точно проработи, за да свикне в крайна сметка дъщеря ми, че да, ще измием косата, независимо от желанията й. Около четиригодишна възраст започна да позволява да й мия косата почти без уговорки; в момента, близо до пет, все още на моменти води преговори, но започна смело да влиза сама под душа. Нямам какъв смислен съвет да споделя, освен: търпение, много търпение и пробване кое ще се окаже правилното при вас.
Царството на Бу 
Въпрос на периоди май. И моят син доста се дърпаше от миенето на косата между 2 и 3 годинки. Без някаква видима причина след навършването на 3 годинки започна спокойно да се мие по всякакви начини, да ме окуражава да му режа ноктите, реша косата и всякакви неща, от които преди това бягаше.
Бтв – най-лесно е да убедиш детето да държи главичката си наведена надолу вместо назад. Така влиза най-малко вода в очичките/нослето, но пък е най-трудно за възприемане за човечето, защото на всички им се струва нелогично.
корито+малко столче за мама. работи, ако хлапето все още се побира в коритото излегнало. поне по мои спомени това беше тактиката вкъщи.
И аз съм ги пробвала точно тези всички изброени варианти 🙂 Също не мога да кажа кое точно помогна в крайна сметка. Досадното е, че тъкмо Жоро излезе от този период и сега пък сестра му почна да навлиза в него, така че пак сме обратно в изходната точка. Тука продават едни специални пръстенчета, пак са нещо като козирка, но предпазват от всички страни – нещо като пръстените на Сатурн, но отвътре с ластик, който да прилепва плътно към главата. Ти може би точно за такава козирка говориш. Засега не си купувам, ама знам ли, ако проблемът при Сия стане по-сериозен, може и да се наложи, засега само гледа панирано като й мия косичката.
Ей, браво, страхотен текст и много идеи, страшна си! :))
хаххххх! изпробвах с голямата щерка всичко гореописано, с изключение на стригането нула номер. изтърпях и изнервящо повтарящото се периодически учудване на съседката три етажа под нас… `ама защо така пищите, докато се къпете? да не се е изплашила нещо? моят син толкова обичаше да се къпе!` – пффффф! не, не пищим, пищи само детето. не, не се е изплашила, нищо особено не се е случвало. и да, добре, явно дъщеря ми не обича банята, за разлика от сина ти. аман!
накрая /след една реплика на бащата, че мирише на плевня/, срам-несрам, се примолих в един фризьорски салон да измият косата на детето. проработи! после известно време у дома мих коса на мивка `като каките в салона`. и то всяка вечер! вече нещата са нормални. слава богу, малката дъщеря обича къпането – нямаме такива п риключения.
п.п. сетих се и друг начин за справяне с проблема – викаме някой страничен човек / приятелка, приятел, баща…/, някой на когото не минават номера – той да мие.
Още един, който работи безпроблемно при нас (всичко друго от гореизброените не даде желания резултат):
Взимаш една малка и чиста хавлийка. Слагаш я на очите, като с длани обхващаш челцето да прилепне плътно хавлийката и да не се стича надолу вода. С другата ръка сръчно жонглираш с душа, шампоана и косата. Внимателно да не притиснете носа и устата.
а това си беше направо екшън……….стигнахме до три месеца немиене,дори вече ми изглеждаше не толкова мръсна(косата де,иначе се къпем всеки ден) ,в един момент си мислех дали не се самопочиства косата ,ей така като мине давност 🙂 спряхме се на варианта с главата назат и единия държи хавлия с готовност за подсушаване и гърба за да не падне и съответно аз душа и шампоана и много бързо………………. е вече не е толкова трудно,но сега очаквам изненади от малката(сега сме на варианта с голата глава но ……..с основание очаквам втори епизод 🙂
🙂 Избухнах в смях на няколко пъти, четейки забавния стил. Е, през сълзи е тоя смях, имайки предвид мъките при тоя процес – миене на главата. И на Настя косата, колкото и време да е стояла досега немита, сякаш дори започва по-хубаво да мирише, но на външен вид губи хубостта си. Така, че вариантът с немиенето отпада :D, дори и без възмутените погледи от околните. Но определено по-рядко ни се случва (няма засрамена иконка). Има време за повече чистоплътност като порастне, когато вече наистина ще има и по-реална нужда. Просто си мисля, че ако и миех главата ежедневно или ако не, то твърде често, можеше да се стигне до сериозните проблеми, за които споделяте. А като е по на рядко и то, милото, позабравя и затова и протестите са чак към края като сме приключили почти и пак се стига често до сълзи, но по за кратко, имам предвид. 🙂