Всички знаем, че кърмата е нещо хубаво и полезно нещо. Дори майки, които по принцип не искат да кърмят или по стечение на обстоятелствата хранят бебетата си с адаптирано мляко, са съгласни, че кърменето е най-добро за бебето.
Педиатрите също са единодушни, че кърмата е важна и е добре да се кърми. Подкрепят. Обществото – и то. И изобщо, всички сме на едно мнение.
А въпреки това, макар че тук около 98% от родилките започват да кърмят, само 2% от майките закърмват новородените до час след раждането, 18% от бебетата са на смесено хранене още от първия месец, като 11% от новородените са на изкуствено хранене от първия месец след раждането. Остатъкът от статистиката: 17% от майките кърмят само месец; 19% кърмят до два; 12% до три и около 37% – до шест (което не значи, че бебетата са само на кърма, а че получават някакво количество кърма). Казано по обратния начин: почти всички майки започват да кърмят след раждането, но по-малко от 15 на сто от тях все още кърмят само няколко месеца по-късно.
Това, съпоставено срещу страни като Норвегия, където около 100% от майките започват да кърмят, на 3 месеца над 80% от тях кърмят изключително и около 70% от бебетата все още сучат към годинката (след като са захранени с други храни). За да не се каже, че Норвегия е развита страна с много информация и подкрепа, в Руанда 97% от майките започват да кърмят след раждането и 90% кърмят изключително бебетата си на шест месеца, а в Монголия 93% от майките кърмят изключително бебетата си на 4 месеца.
Очевидно имаме някакъв проблем. Какъв може да е той?
Ето какъв: над 95% от майките казват, че по време на бременността си не са получили никаква информация за кърменето от наблюдаващия ги лекар, а мотивацията и решението да кърми в болшинството случаи майката взима докато е бременна. Ако по това време тя не получи адекватна информация, много по-голяма е вероятността лесно да се откаже при първите евентуални трудности, които с повече информация и подкрепа иначе би преодоляла сравнително лесно или би избегнала изобщо.
В родилния дом над 60% от майките не са получили никаква информация за кърменето на бебето. Това, както е ясно, е мястото, където започва кърменето и първите дни могат да са от решаващо значение за това, как ще протече то по-нататък. Но въпреки това, повечето майки не получават никаква информация след раждането, или получават неадекватна и остаряла такава, която по-скоро носи вреда и ги обърква допълнително. В други страни майката не се изписва от родилния дом, докато не е сигурно, че бебето засуква добре и е започнало да наддава, осигурява се консултация от специалист по лактация, ако е нужно, а също на майката се предоставят брошури и се насочва към организации за подкрепа от майки за майки.
От педиатрите си около 70% получават насърчение. Но 56% от майките не са получили информация от лекаря на детето. Какво значи това? Ето какво: отива майката на консултация.
– С какво го храниш?
– Кърмя.
– Ми добре.
Това е. Лекарят я насърчава – ми добре, кърменето е хубаво нещо по принцип. Но той не й дава информация при евентуално затруднение, като най-често срещаните притеснения дали детето наддава добре, защо суче толкова често и това нормално ли е и т.н. И в такава ситуация майките са принудени да потърсят нужната им информация от другаде – най-често от други майки, ако имат достъп до интернет – и така губят доверие в педиатъра си, който би трябвало да е една от ключовите фигури, когато се отнася до детското здраве. По света педиатрите или предоставят нужната информация поне в кратък вид (с няколко думи или информационни брошури), или препращат майката при кърмачески организации, защото знаят, че това облекчава тяхната работа, а майката ще получи адекватен отговор на въпросите си.
От семейството си 98% от майките получават подкрепа и насърчение за кърменето и това е чудесно. Това, което понякога е спънка обаче е, че тази подкрепа е подобно на педиатърската – всички са съгласни, че кърменето е чудесно за бебето, но при проблем няма кой да даде информация. Нашите майки са от поколението, което е кърмило малко, строейки петилетки, и практиките от бабите ни, кърмили успешно по 2-3 години и повече, са започнали да отмират. Едно от нещата, които са много важни, е не само майката, но и бащата, както и бабите, да получават информация за естественото хранене. Тогава при евентуален проблем, когато майката е под стрес и е притеснена, останалите членове на семейството ще могат да я подкрепят ефективно и да предложат идеи, които биха били от полза.
По по-сложен начин седи положението с подкрепата от работодателя. Според Кодекса на труда майката има право на 2 часа отпуск за кърмене на ден до 8-месечна възраст на детето и на 1 час намалено работно време след тази възраст, без горна граница (с бележка от педиатъра, че детето още суче). Как ще разпределя това време е въпрос на договорка с работодателя. Около 50% от хората обаче (мъже и жени) не знаят за това право на кърмещата майка. Не съм убедена също, че повечето работодатели ще са склонни с охота да се съгласят на намалено работно време на служителките си, особено когато няма кой да ги убеди в ползата от това. Да не говорим за научни фантастики като специални условия на работното място за изцеждане и съхраняване на кърма. Реално кърмените бебета са по-здрави и съответно родителите им по-рядко отсъстват от работа за гледане на болно дете. Вероятно ще има майки, които ще са по-склонни да се върнат по-рано на работа, ако са им осигурени такива условия на труд, които да им помогнат да кърмят по-дълго бебетата си, без да им се налага да избират между дете или работа.
На последно място, не по важност, е подкрепата от други майки. 40% от анкетираните жени посещават срещи за взаимопомощ от майки за майки; 45% не посещават, защото нямат подобни наблизо; само 13% не посещават, защото не виждат нужда. Сравнение със същата анкета от преди 2 години показва, че доверието в такива неправителствени организации или просто в майки с опит, нараства – за сметка на доверието в педиатъра и други медицински лица. Световната практика показва, че майките често предпочитат такива неформални срещи, където да получат информация и подкрепа, защото там контактът е по-непосредствен и неформален. За много майки ролята на такива срещи ‘от майки за майки’ играят интернет форумите. Там жените обменят опит и мнение, които често се различават драстично от чутото в лекарския кабинет – и се стига до ситуацията ‘Много четеш в интернет!’, казано с укорителен и леко презрителен тон. Което е жалко, защото опитът от последните години показва, че много голям процент от майките, потърсили помощ в интернет и намерили я от обучени да дават подкрепа жени, успяват да се справят с проблемите си, но биват изправени пред ненужен избор да се доверят или на педиатъра си, или на други майки.
Ето затова кърмещите майки имат нужда от подкрепа от всички и всякъде – от консултациите по време на бременността, през родилния дом и педиатричния кабинет, работодателя, до семейството си и други майки. За една цялостност и последователност в грижите за двойката майка-бебе, която да помогне на всички нас.
Голата статистика*:
Анкетите са проведени във форум Бг-мамма от 17 юли до 29 юли 2008
Смятате ли, че бяхте достатъчно подготвени за кърменето преди раждането?
Да – 225 (40.3%)
Не – 299 (53.5%)
Друго – 35 (6.3%)
Имахте ли подкрепата на семейството си?
Семейството и мъжът ми НЕ ме подкрепяха 2%
Семейството и мъжът ми ме подкрепяха 98%
Общ брой гласове: 474
Получихте ли насърчение от педиатъра на детето/друго медицинско лице?
Педиатърът/друго медицинско лице ме насърчаваха 69%
Педиатърът/друго медицинско лице НЕ ме насърчаваха 31%
Общ брой гласове: 336
Получихте ли подкрепа от приятели?
Приятели и познати ме подкрепяха 83%
Приятели и познати НЕ ме подкрепяха 17%
Общ брой гласове: 312
Обръщали ли сте се към Ла Лече Лига лидер/консултант към конс. кабинет по кърмене?
Обръщала съм се за информация към Ла Лече Лига лидер/консултант към ККК 49%
НЕ съм се обръщала за информация към Ла Лече Лига лидер/консултант към ККК 51%
Общ брой гласове: 253
Получихте ли адекватна подкрепа и информация за кърменето в…?
По време на бременността личният ми лекар/в женската консултация ми дадоха информация за кърменето 5,63%
По време на бременността личният ми лекар/в женската консултация НЕ ми дадоха информация за кърменето 94,37%
Общ брой гласове: 444
В болницата след раждането получих подкрепа и информация от персонала 40%
В болницата след раждането НЕ получих подкрепа и информация от персонала 60%
Общ брой гласове: 498
От педиатъра получих подкрепа и информация 44%
От педиатъра НЕ получих подкрепа и информация 56%
Общ брой гласове: 398
Посещавам/ла съм срещи от майки за майки и получих подкрепа и информация 40%
НЕ съм посещавала такива срещи – не мисля, че има полза 13%
НЕ съм посещавала такива срещи – в моя град няма 45%
Общ брой гласове: 237
Откъде черпи(х)те информация за кърмене?
От роднини и приятелки ––––– 117 (11.5%)
От педиатър/GP/медицинско лице ––- 67 (6.6%)
От детски списания и вестници –––- 63 (6.2%)
От книги за отглеждане на деца ––– 123 (12.1%)
От форум ‘Кърмене’ и сайта Bg-mamma – 425 (41.7%)
От интернет – други източници –––- 164 (16.1%)
Ла Лече Лига лидер/консултант към ККК – 60 (5.9%)
Общ брой гласове: 488
* анкетите са проведени в интернет, където има много информация. Очаквам реалните цифри да показват много по-лошо положение.
сп. Кенгуру, август/септември 2008
Царството на Бу 
Страхотна статия. Добре представя проблемите и възможните решения. Ще бъде ли публикувана някъде?
Еми, да, надявам се да излезе, ще бъде добър aftermath на ССК.
Хмм… не знам… казваш, че поколението на майките ни не е кърмило и за това няма подкрепа. Е не съм съвсем съгласна.
Синът ми е на 18, кърмих го до 1 година. Подкрепа имах от всички – още от предродилните консултации, после в болницата ни учеха да кърмим, да изцеждаме и да се грижим за гърдите си. При това в отделение за недоносени, където дори и на нас, майките, гледаха като на потенциална заплаха за хлапетата и гледаха много да не ни допускат…
Това беше поколението на нашите майки, кърмило по 2-3 месеца и после хайде на работа. Просто в друго време и в друга ситуация (мляко, дори и за бебешко – само с купони или на черна борса).
И от педиатърката имах подкрепа (знаеше, че кърмя, но въпреки това ми даваше купони за изкуствено мляко: „Дай ги на някоя близка“), от преподавателите си (никога не са ми правили проблем, щом се е налагало да се прибера да храня детето)… даже много ми се радваха… за семейството да не говорим.
Естественото хранене има нужда от популяризиране – истинска храна, без химия, без хиляди преработки. Тогава и кърменето ще е нещо съвсем естествено, което изобщо няма нужда от обяснения и популяризиране.
С каквото се храним ние, с това храним и децата си.
Ами аз какво да кажа.Аз съм решила да не отбивам въобще детето си.Знам че мога и никой и нищо не може да ме спре.Стига да имам кърма.(да пази господ сега имам много)Ще кърмя до 3 или 4 годинки.Не ми пука.Когато започне да разбира нека само престане детето.За какво да го отбивам.Не ми пречи да кърмя.Даже ОБОЖАВАМ КЪРМЕНЕТО.Малко се отклоних за което съжалявам.Страхотна тема.Аз за щастие раждах тук в Ню Йорк и нещата стоят по друг начин.Имах личен косултант по кърмене по няколко часа на ден.Но с подкрепа или не аз знаех че ще кърмя детето си.
Наблюденията ми са по-скоро, че има майки които имат положително отношение към кърменето и кърямят независимо от предлаганата подкрепа и информация, и такива, които имат отрицателно отношение и не кърмят пак въпреки същите неща.
Не е достатъчно да знаеш, че е полезно за да го направиш. По-важно е да го искаш и да го приемаш, да бъде естесвен избор за майката. Тогава няма пречки, а възможности.
Дали е въпрос на преоритети възпитание или среда, не мога да твърдя, но не е на подкрепа за майката основно. Може би подкрепа за обществената нагласа спрямо кърменето, майчинството би свършила далеч повече.
ПС Най-много съм научила от майка си, кърмила точно през комунизма 🙂
Напълно съм съгласна със статията и смятам, че подкрепата за майката е много важна. Изобщо не е достатъчно само положителното отношение към кърменето или това, че майката е решила предварително, че ще кърми. Защото когато детето се дере, ти не знаеш какво му е и почти всички наоколо казват: “сигурно ти е малко кърмата или не е достатъчно хранителна, детето е гладно“ . В такъв момент е наистина трудно да повярваш, че можеш да произвеждаш достатъчно кърма.
Според мен и педиатрите трябва да преминават обучение от кърмили майки, но някак си като че ли самочувствието не им го позволява, как така лица без медицинско образование ще знаят повече за кърменето!
Съгласна съм с Мая. Точно заради приказките на околните, че не и стига кърмата започнах да дохранвам щерка ми на 2 месеца и половина. А веднъж започнеш ли да дохранваш, това е първата стъпка към отбиването …
Не забелязвам да се споменават две очевидни предимства на кърменето – първо, то е безплатно, второ, не се губи време за приготвяне и миене на шишета. 🙂
Кърмих и двете си деца почти по една година и през това време не похарчих нито стотинка за адаптирано мляко. С първото дете живеехме под наем, така че си беше голям плюс. А аз съм такъв мързел и толкова мразя да мия чинии, купички и шишета… които после трябва да се стерилизират.. кошмарно. През времето, когато некърмещата майка мие по 6 шишета дневно, аз си почивах:)
Два минуса на кърменето, които според мен отблъскват майките – първо, с кърменето не знаеш колко изяжда бебето, а ние искаме да _контролираме_ всяка ситуация, включително количеството мляко на бебето си. С адаптираното мляко си отмерваме лъжичките, слагаме водата, изпълнили сме си дълга към наследника. Вторият минус е, че за да кърмиш, трябва да си там. Цеденето и даването на кърма с биберон не е оферта за мен. Помня първото си преспиване извън къщи след първия рожден ден на дъщеря ми – изпитах облекчение и се почувствах свободна. Някои жени вероятно искат да изпитат това чувство по-рано…
Гледах онлайн предаването, Бу, браво, чудесна беше.
Лекарката, която наблюдаваше бременноста ми, като разбра, че искам да кърмя каза: „Браво! (сякаш е нещо изключително). Но знаеш ли колко е изтощително…“
В болницата никой дори не се появи да пита дали знам как се кърми, дали има проблем (бях там за 5 дни). Една сестра, която ме видя да кърмя (добре че бях попаднала на форума бг.мама) каза: „А, браво! Кърмиш сякаш ти е второ!…“?! А на изписването (?!): „Ей там има филмче за кърменето, ако искаш виж“…
Педиатърката, на втория месец (лято е): „Трябва да почнеш да даваш пресни сокчета, да не лишаваш детето от витамини (?!)
Ето каква подкрепа получих официално в БГ…
Бу, от твоите постиги и от тез на мамите във форума получих истинската подкрепа! Все още съм мама на щастливо пристрастено 15 месечно кърмаче! @-&
да, чудесна статия наистина. едва ли има нещо по-добро за децата ни от майчиното мляко, което самата природа ни е дала. да, прекрасна статия за това, че майката наистина трябва да бъде ограмотявана, за да знае всичко, което е полезно за здравето на нейното дете. но едва ли хилядите други майки преди нас, които са отглеждали бебета, когато дори прадедите ни не са били още запланувани, са се нуждаели от брошури,за да отгледат децата си и въпреки това са го сторили, а доказателството е, че ние съществуваме! едва ли има брошура, която да ти каже на теб самата какво е майчин инстинкт и как следва да гледаш правилно бебето си! и ето аз самата, въпреки огромния брой брошури, които изчетох, въпреки часовете наред стискане и цедене, докато слушах как детето ми реве от глад, не успях да кърмя. поради причини, известни вероятно само на самата природа; поради причини, заради които и много мои приятелки хранят детето си с адаптирано. не защото не сме ограмотени, и не защото не сме чели достатъчно колкото другите майки-кърмачки. с интерес чета такива статии, където с гордост майките декларират,че кърмят своите деца, и такива , в каквито пише,че детето на адаптирано мляко няма привилегиите да е здраво като щастливото кърмаче и не дай си боже да тръгнат да се проявяват всички онези болести като алергии и анемии… да, чудесна статия за подкрепа на КЪРМЕЩИТЕ майки. чудя се само кога ще огранизират кампания в подкрепа на майките, които волю-неволю кърмят децата си с адаптирано, защото и ние все пак сме майки….
aliquis, аз съм майка, която е кърмила съвсем малко и после е продължила с адаптирани млека. Имам прекрасен здрав син. Но едва скоро осъзнах, че е имало възможност да продължа с кърменето. Адаптираните млека се приемат по- трудно от бебешкия организъм, често водят до алергии, запек или силни колики. Предполагам това ти е добре известно. Е, ако навремето имаше кой да ми обясни, че мога да спестя това на бебето си с малко повече усилия, може би щеше да ми е по- лесно. На бебето също.
И още нещо- Във време, когато силиконът и перфектното тяло са модел за младите жени, когато суетата надделява над здравето, смятам, че подобна инициатива е не просто полезна, а належаща.
Флор , това момиче го е казало по-добре от теб. оставям тук този цитат, който е на същата тема: „Хубаво е, че се пише за кърменето, но фокусът на репортажа не е много коректен. Темата на тазгодишната седмица на кърменето е „Подкрепа за кърмещата майка“ и е факт, че огромното мнозинство от жените, които не успяват да кърмят, се провалят не от нежелание, а поради неблагоприятната за кърменето среда в родилните отделения и детските консултации. Обществото трябва да подкрепи жените в усилията им да кърмят децата си, а не да им вменява вина за неуспехи, които самите те в повечето случаи преживяват тежко. Медицинските специалисти трябва да бъдат обучени в духа на съвременните практики за подпомагане на кърменето, които все още в много родилни отделения са напълно непознати и неприети.
дългокърмеща“
приятен ден и успех на всички кърмачки.
@ aliquis, абсолютно си права. Самият факт, че над 98% от майките започват да кърмят в родилния дом, показва, че желание има. Това е много висок процент, наистина – ако правилно помня цифри, в САЩ, например, около 60-70% от майките започват да кърмят, т.е. 30-40% не желаят да го правят от самото начало (което в голяма степен също се дължи на недостатъчна информираност, както и прекалено рекламиране на толкова хубави адаптирани млека, поради което в САЩ имаше една твърде брутална идея за кампания за кърмене, която мен лично ме потресе).
Но честно казано не мисля, че ССК кампанията внушава чувство на вина. Смятам така, защото непредубедени майки, които не са кърмили първо (второ) дете, често след повече информиране се мотивират да опитат и евентуално да успеят със следващо. Немалка част от тях го постигат. Затова е тази кампания, както и да помогне на обществото като цяло, а и здравните работници и бъдещите майки в частност да започнат да приемат и практикуват добре забравеното старо. Да се надяваме, че след още някоя и друга година плавно ще се доближим до целта.
Чудесна статия.Нещо което от зората на човечеството се прави по инстинкт,както и в животинския свят,не се нуждае от популяризиране.Ясно е че подкрепа и информация има достатъчно.Виж подкрепата на бюста се нуждае наистина от популяризиране.Подходящия сутиен,наистина прави много за запазване на правилните пропорции,и правилната посока на зърната 🙂
Бу – като за начало искам да кажа,че статията е страхотна!
Не разбирам обаче едно – защо подяволите е нужно да се окуражават майките да кърмят децата си? Та това дори не би трябвало да се обсъжда, не би трябвало да се търси алтернатива, при положение,че не съществува проблем! Така сме създадени, пригодени и още какво ли не! ЗА ДА КЪРМИМ! Това е нормалната храна за нашите малки съкровища,а да не говорм и за неоспоримата полза от това! Според мен информираността обаче пречи в някой случаи! Ако нямаше толкова реклами и статии за адаптирани млека,надали толкова жени биха дори се замислили да се чувстват „свободни“ (както каза ена жена по – горе) и неангажирани с кърмене! Ако АМ се изписваха с рецепти,като вид лекарство(заместител) дали толкова жени щяха да се откажат от кърменето без основателна причина (както е в повечето случаи)??? НЕ! Защото тогава нямаше да го приемат като нещо НОРМАЛНО!
И отново , Бу – статията е много полезна! Хубаво е,че има хора като теб, които се стараят да изкоренят мислите на хората,че заместването на кърмата е нормално и че повечето проблеми, които се появяват при кърмачките, са трудни за преодоляване и са причина за отбиване!
Миналият месец детето ми навърши 2 години. Все още го кърмя, но се върнах на работа. Не съм искала от работодателя отпуск за кърмене, защото имам притеснение, относно тази част от чл. 166 на КТ: „След навършване на 8-месечна възраст на детето този отпуск е по 1 час дневно и се разрешава на работничката или служителката по преценка на здравните органи, докато е необходимо да кърми детето.“
Какво означава „докато е необходимо да кърми детето“? Има ли вероятност да ми се откаже такъв отпуск, защото да кажем точно моето дете няма необходимост от кърмене?
Тази част от КТ, за съжаление, е оставена за тълкувание и преценка изцяло на лекаря. Съответно, е въпрос на разговор с него, за да реш той има ли или няма нужда детето от кърмене. По препоръките на СЗО децата е желателно да се кърмят поне до две години и след това толкова дълго, колкото майката и бебето желаят; дали обаче лекарят ще се вслуша в тези препоръки, за да напише на свой ред препоръка – е друг въпрос. Вероятно обаче за дете над 2 години тази препоръка няма да бъде издадена (или поне аз не съм чувала някоя от майките, с които работя и съм в контакт, да се похвали), дори и поради факта, че на 2 години повечето деца могат спокойно да изкарат работен ден от 8 часа без мама и без сукане, както вероятно и сама си установила.
Мда, установих. Само че мен ме няма вкъщи по 12 часа и ми се искаше да се възползвам, ако имам право. А според познатите ми педиатри, детето има нужда (дори е спорно до колко има нужда) от кърма през първите няколко месеца от живота си. Кърмене на 2-годишно дете е занимание, непонятно и абсурдно за тях.
Има ли някъде бланка на документа, който ЛЛ на детето трябва да попълни? Иска ми се да опитам, пък на късмет. 🙂
Не, бележката се пише в свободен текст.
Късмет, а ако има успех, на всяка цена искам да видя бележката на снимка поне!
Късно, но да кажа, че педиатърката не е възхитена от кърмени бебета след 6-месечна възраст. Според нея е абсолютно ненужно това нещо и не би подкрепила твърдение, че бебето има нужда от кърмене след 8-месечна възраст (както е в КТ). Тя също твърди, че АМ е дори по-полезно от кърмата, а в родилното отделение повечето неонатолози постоянно ме питаха защо не отивам за АМ и защо си държа бебето гладно. Там ме подкрепяше единствено санитарката, възрастна женица.
До 6-месечна възраст „дребното“ беше единствено на кърма. Сега е на 3 години, все още го кърмя сутрин и вечер, а през почивните дни поне още 1-2 пъти за ужас на бабите и дядовците. От домашните ме подкрепя единствено съпругът ми, който много се радва на „малката млекарка“. 😀
У жените от моето поколение наред с култа към силиконовите гърди бе разпространено мнението, че ако кърмиш ще изгубиш стегнатия си бюст. Аз бях убедена за себе си, че ще кърмя докато имам кърма. В отделението ме убеждаваха веднага да захраня детето си с адаптирано мляко, тъй като през първия ден то не засука. Аз се възпротивих остро. Разбира се, че се притесних, но не отстъпих. Е, засука, а аз имах толкова кърма, че можех да удавя цялото отделение. Кърмих до 1година и 10 дни. Не се притеснявах за гърдите си, те плавно си върнаха формата, а детето ми не знае грипове и антибиотици. С никакво адаптирано мляко не можете да предадете имунитета на детето си. А за чувството, което ще изпитате докато сучейки детето ви гледа с едни големи доверчиви очички е трудно да се опита някой да обясни. Жени не се лишавайте от това щастие, не лишавайте и децата си.
Pingback: Кърменето на обществени места: къде всъщност е проблемът | Царството на Бу