Близо една година измина от откриването на най-новата и модерна детска градина „Слънчева дъга“ на улица „Гладстон“. За нея община Варна вложи близо 3 милиона лева. Сградата е построена и украсена по европейски образец, а дворът е пълен с разноцветни пързалки, игри и катерушки – сбъдната мечта за малчуганите на Варна. За 25 октомври директорката Янка Иванова и колективът подготвят голямо празненство за родители и деца, с което всички да отпразнуват първия си рожден ден. В ЦДГ №46 е и наградената от президента учителка на годината с над 30-годишен стаж – Василка Грудева. Директорът Янка Иванова е родена в Провадия. Завършила е предучилищна педагогика със специализация управление на образованието. Има първа квалификационна степен и 10 години учителски стаж. Според нея е лесно да станеш директор, но не и да останеш такъв и да защитиш мястото си. Лесно се става директор, отколкото да се остане и докаже този пост. Най-голямото предизвикателство за нея е да поддържаш тонуса на хората за работа в сегашните трудни времена.

Янка Иванова директор: Възпитателят не работи за пари

- Скоро се навършва една година от откриването на ЦДГ № 46 „Слънчева дъга“.

- Да, на 25 октомври беше официалното откриване през 2007 година.

- Как се разви базата и всичко в нея през този период?

- Течеше предимно организационна дейност. Поставихме началото на някои традиции, например като празнуване на вечер на християнското семейство. Идеята е от по-рано. Решихме, че е подходящо един от акцентите ни да бъде това, имайки предвид, че семейната ценност малко избледнява в настоящото общество. Трябва да напомним на хората, да събудим някакви идеали, които са традиционни за българина. Смятаме да продължаваме така. Учим децата на уважение към майка, баща, баба, дядо, защото това изпепелява през последните години. Днес няма уважение, виждаме все повече агресия, както и липса на достатъчно кавалерство от страна на мъжете. Цялата тази дейност се обобщава в един празник с родителите, който е с благотворителна насоченост. Родителите са отзивчиви. Общо взето това са хора от квартала.

- Какво имаше преди на това място?

Доколкото знам, една поляна с пристройки. Беше чудесна идеята на председателя на Общинския съвет Борислав Гуцанов и на кмета Кирил Йорданов. Поляната беше изцяло преустроена. Има модерни пързалки, люлки, катерушки. Искам да изкажа благодарност на строителя, защото не пожали средства да осигури на децата всичко необходимо. Това е категория заведение, каквото няма никъде. Сградата е на два етажа, с по три групи с около 30 деца. Много са желаещите, но не можем да претоварваме групите. Тази година приехме 66 малчугани. Има по един помощник-възпитател и две учителки в група. Работим с много развита взаимопомощ. Но без да се хваля, качеството на екипа зависи от директора.

- Какво е необходимо при работата с децата?

- Първо е много висока степента на емоционалност при нас, за да импонира на тяхната. Изискват се много познания. Сегашните деца са много информирани и винаги трябва да сме на ниво. Не можем да си позволим да ни изненадват. Интересуват се от всичко. Интересуват ги въпросите и за бебетата и за сексуалното възпитание, за извънземните, за другите планети. Питат детайлно.

- Как ги подготвяте за живота?

- Те трябва да се научат сами да се справят с живота, защото родителите са до време и ако не сме изградили у тях самостоятелност, в бъдеще няма да могат да се реализират. Дори с децата ни е по-лесно, отколкото с родителите. Те са склонни да ги обгрижват до последно. Обясняваме им, че не е нужно това да е до последния детайл. Хората трябва да се сблъскват с неудобствата, да ги преодоляват. Мисля, че имаме напредък.

- На какво обичат най-много да играят малките?

- Пресъздават това, което виждат вкъщи, и ако човек ги наблюдава целенасочено, може да отгатне какви са семейните взаимоотношения и да се предприеме някаква превантивна дейност. Не обичат много играчките, може би са преситени. Но няма и конфликтни ситуации, каквито срещаме в училище.

- Имате ли деца със специални образователни потребности?

- Не още, но сградата е адаптирана за достъп на инвалидни колички.

- На каква стойност е всичко?

- Доколкото знам, в началото беше до 2 милиона и 800 хиляди без обзавеждането. Остават ни още 100-тина хиляди да оползотворим.

Как поддържате градината като нова след 1 година употреба?

В нашата сфера никой не работи за пари. Всички обещания към учителите остават неизпълнени. Не идват вече млади хора, трудно намираме персонал, защото заплатите са ниски. Ние работим за нашите морални ценности. Градината е общинска и благодарение на това се издържа с бюджетни средства и предметни дарения от родители. Нямаме още настоятелство, пари не приемаме.

- Останаха ли много деца извън сградата?

- Да, около 200 молби има останали. Като цяло градът се пренасели. Това е демографският фактор. Градините в по-малките селища затварят. Дори в други големи градове казват, че няма такава грижа към децата, каквато има във Варна. Наскоро имах спор с една майка, която казваше, че общината нищо не прави. Това не е вярно. 40 лева такса не са нищо. 430 лева е в частните детски градини. Общината ме подкрепя във всичко.

- Ще кандидатствате ли по проекти?

- Да, основно с литературна насоченост. Младото поколение не обича да чете. Четенето на книга ограмотява човека и стилово, и езиково. Направихме 4 празника за срещи с приказките. Всяка група се кръсти на определена приказка. Родителите са заети, никой не им чете, а те слушат с огромно удоволствие. Предаваме им християнските ценности чрез приказките. Това е специфика на възрастта, както и емоциите. Стремим се да ги направим адаптивни. Ако възпитаваме материалисти, мисля, че обществото ни няма да стане по-добро. Ако ги направим добри хора, те ще бъдат и успеваеми.

- Участвахте ли в протестите на учителите?

- Не, не уважавам този начин на протест, смятам, че беше ненавременен, не на място и неточен. От нас никой не се включи. Учителят трябва да помисли, преди да изрази емоция. Нашите помислиха. Другите питат защо са го направили.

- Чувствате ли се привилегирована да сте директор в такова модерно детско заведение?

- Мисля, че моята привилегия е изстрадана. Години наред съм работила само за децата и мисля, че това е моята морална награда в момента да съм тук.