Различна минимална работна заплата в различните региони, предлага финансовият министър Симеон Дянков, предаде bTV. Ако живеете в малък и беден град с много висока безработица, минималната работна заплата да е по-ниска от тази в големия град със силна икономика и високи доходи.

Според Дянков, минималната по закон заплата трябва да бъде определяна на този принцип. Идеята все още не е обсъденас работодателите и с бизнеса. Според финансовия министър обаче тя е разумна. Вицепремиерътподчерта, че тя не е негова, а е заимствана от сметки на работодателите и на синдикатите.

„Смятам, че е разумна идея, защото дава гъвкавост от гледна точка на това каква е икономическата ситуация в региона, но дали юридически е възможно да стане това ще се каже в тристранния съвет. Има доста европейски държави. Част от тях са федерален тип Германия, примерно", каза Дянков.

Дебатът в тристранния съвет предстои. Логиката е, че в малки градове бизнесът изнемогва да плаща дори минималната заплата, която от догодина става 310 лева и че това може да предизвика още по-голяма безработица в тези региони. Идеята все още не е обсъдена с работодателите и с бизнеса.

Синдикатите се обявиха категорично против. КНСБ не приема въвеждането на различни минимални заплати. В позиция до медиите, от синдиката посочват, че трябва да има единна минимална заплата, като се предоставя възможност тя да се определя в процеса на колективно трудово договаряне на равнище бранш или предприятие.

Това равнище не бива да е по-ниско от минималната заплата за страната, тъй тя има защитна функция за всички и размерът й не бива да е под официалната линия на бедност, посочват от КНСБ.

Синдикатите твърдят, че са имали съвсем друга идея - минималната надница да е по браншове, а не по градове.

„Разслоението в заплащането не е географско, а професионално. На база икономически дейности. Или не е разбрал какво му предлагаме или ни слага в устата думи, които не сме казали", коментира вицепрезидентът на КТ „Подкрепа" Димитър Манолов.

Българската стопанска камара приветства намерението на финансовия министър за диференцирана минимална заплата.

Въвеждането й е стъпка за предпазване на бизнеса от закриване на работни места и самоликвидиране. За никого не е тайна, че регионалните различия водят до сериозното преливане на кадрови ресурс към големите центрове, отбелязва председателят на БСК Божидар Данев.

Нещо повече - от камарата предлагат минимална работна заплата да съществува там, където държавата е работодател.

Според Данев, в резултат на прилагането на антикризисните мерки, обезщетението за безработица е нараснало до 60% от средната работна заплата, което се отнася за цялата страна и не отразява регионалните икономически аспекти.

По тази причина в много региони хората предпочитали да получават обезщетения за безработица и да се развиват в сивия сектор на икономиката.

Бизнесът отбеляза, че чрез повсеместното увеличение на минималната работна заплата и вдигането на обезщетението за безработица държавата създава силово безработица с финансови механизми, с което утежнява финансовите баланси.

А увеличаването на минималната заплата създавало и проблеми на общините, които трябва да търсят допълнителни средства, за да запазват работни места, в това число за нискоквалифицирани и временно заети работници.

По данни на камарата от 2009 г. насам България е загубила 400 000 работни места, а в последната година - 93 000.

Логиката на хората в малките градове е съвсем друга. В Търговище например безработицата е почти 20 процента. За хората там минималната работна заплата трябва да има единствено защитна функция да не живеят още по-бедно, независимо от кризата в техния град. А с новия модел, смятат, че ще стане обратното.

Според противниците на новия модел той ще задълбочи още повече пропастта между големите и малките населени места в България и ще увеличи наплива към мегаполисите, по икономически причини.