Както се казва - ножът взе да опира в кокала.

Вчера пенсионери щурмуваха министерски съвет, днес такситата - възможно най-мобилната и организирана група - блокира парламента.

С други думи - тежка седмица за управляващите, които май трябва да приемат факта, че напоследък протестът у нас е станал основна форма на комуникация, което е лошо.

И тук не можем да не се върнем години назад и да направим паралел с началото на 2001 година, когато една семейна драма - жестокото убийство на едно детенце - изкара отново шофьорите на улицата и застраши много зериозно целостта на кабинета „Костов".

Тогава управляващите се справиха перфектно - просто за по-малко от 24 часа посочиха кой е убил детето и тушираха протеста.
Нищо, че две години по-късно съдът върна разследването срещу обвинената майка Даниела Терзийска, тъй като прозря скалъпени и зле формулирани доказателства.

Фактът е обаче, че „со кротце, со благо" шофьорите бяха прибрани по домовете им.

Сега обаче историята е малко по-различна. Таксиджиите не искат само разкриване на убийството, те искат доста законови промени, свързани с работата им.
Промени, които се правят бавно и трудно.

Затова, в момента не е достатъчно вътрешният министър Петков - по примера на тогавашния си предшественик Емануил Йорданов - да се изправи гордо и да каже - „Хванахме убиеца".

Сега управляващите трябва много дипломатично и убедително да уверят таксиджиите, че започват работа по исканията им за законови промени, като гарантират, че те ще бъдат извършени така, както браншовиците ги искат.

И друго обаче най-вероятно ще направят от тройната коалиция. Ще седнат и много добре ще анализират, доколко са спонтанни тези протести - на пенсионери и шофьори.

И дали постоянно присъстващите фигури - на Яне Янев, Волен Сидеров и някой си Боян Расате - случайно минават покрай протестите и се спират за малко, или имат друга по-сериозна функция.

Защото днес в парламента станахме свидетели на конфуза, при който Волен разпалено искаше оставки, докато един от контактната група шофьори, срещнали се с Георги Пирински, простичко обясни, че те не искат смени на министри, а смени на законодателството.

Чисто, просто и логично - понардному.

Затова и управляващи, и опозиция да се вземат в ръце и без много емоции (което е трудно постижимо) да решат поне веднъж, че добруването на хората е по-важно от политическите победи.

Защото следващия път - примерно - не само таксиметровите коли ще спрат пред парламента, натам ще се отправят и хилядите столичани, които са принудени да ходят пеш на работа, превръщайки „Цариградско шосе" в една огромна пешеходна зона - символ на факта, че някъде има нещо гнило.