Артемида
| Артемида Ἄρτεμις | |
| древногръцка богиня на лова, плодородието, женското целомъдрие, покровителка на всичко живо на земята | |
 | |
| Семейство | |
|---|---|
| Баща | Зевс |
| Майка | Лето |
| Братя/сестри | Аполон |
| Артемида в Общомедия | |
Артемида (на старогръцки: Ἄρτεμις) е древногръцката богиня на лова и богиня на женското целомъдрие (класическата представа за Артемида е като за девица), покровителка на всичко живо на Земята. За неин еквивалент в древноримската митология се счита Диана. В митологията на етруските също присъства подобно божество, наречено Артуме.
Легенди за Артемида[редактиране | редактиране на кода]
Артемида е сестра-близначка на бога на изкуствата и мъдростта Аполон. Техни родители са титанката от второ поколение Лето (Латона) и Зевс - богът на гръмотевиците. Диана се ражда първа и помага в израждането на брат си. Все пак основна роля в раждането, както на Аполон, така и на Артемида има богинята Илития (без чиято помощ по принцип, според митологията, ражданията не се случват), а Лето е подпомогната и от редица други божества, сред които и Посейдон.
В мита, докато е бременна, Лето е тормозена от свръхестествено същество, известно като Питон/Делфиний. Впоследствие отношенията между него и новите богове са враждебни. Както за него, така и за Титий, син на Елара, който също преследва титанидата, но след раждането на децата й, това завършва по ужасен начин, което вероятно отразява изместването на техните култове от тези на новите божества. Скрит в дълбините на Земята (неговата майка - както и на Питон - Гея) или тикнат в Аид (Подземното царство), Титий е непрекъснато разкъсван от огромна змия/змей/дракон или от 2 гарвана, докато от своя страна Делфиний след смъртта си гние в дълбока дупка под Делфийския оракул.
Освен това, преследвана от ревността на Хера/Юнона (съпругата на Зевс/Юпитер), Лето ги ражда на единственото място, на което й е позволено - остров Делос, който се носи, според легендата, свободно по морските вълни до момента, в който тя не идва на него. Предполага се, че първоначалното име на този остров е Ортигия, която също е споменавана, като място на раждането на Артемида, но тъй като съществува и друг остров с това име (край остров Сицилия, в землището на град Сиракуза), той също може да е свързан с тези легендарни събития.
Богинята е прочута, както със своята красота, така и с агресивността си, особено когато чувства своето или на някоя от спътничките си целомъдрие застрашено. Тя е въоръжена със сребърен лък, който използва - подобно на Аполон - за да сее смърт (със стрели, изработени от циклопите), сред разгневилите я. Така загива потомството на Ниоба, царицата на Тива в Беотия. В други случаи Диана си служи с проклятия и магии - например срещу осмелилия се да я съзерцава гола ловец Актеон и срещу нимфата Калисто, нейна съперница по хубост и нарушителка на обета за девственост, даван от дружките й. Също така, тя използва и разни чудовищни и демонични създания, като Киринейската кошута и Калидонския глиган. Понякога нейни жертви стават хора, в които е влюбена - например великанът Орион. Също така, като причина за нейните жестокости е сочено и съперничеството й с други богове, по-специално - с Афродита, чийто възлюбен Адонис, според една от легендите за него, погубва, като отмъщение за сходно отношение на богинята на любовта към нейния пък фаворит на име Иполит.
По време на Троянската война, боговете-близнаци воюват на страната на троянците. Тя е - като Артемида Ефеска - покровителка на амазонките.
Култ към Артемида[редактиране | редактиране на кода]
Светилищата на Артемида Лимнатис („блатна“) често се намират в близост до извори и блата (свързан с митологията пример за това е храмът, край обиталището на Стимфалийските птици) и символизират плодородието. Култът към Артемида е разпространен повсеместно в Древна Гърция, но вероятно отначало среща съпротива, във връзка с което са и легендите за хора, които се осмеляват да оспорват значимостта й, като царица Ниоба или царя на Калидон Ойней или да отнемат моминството на девите-ловджийки, като Мелеагър/Меланион, който се жени за Аталанта. Въпреки, че влиза в числото на олимпийските богове, като божество от второто им поколение Артемида вероятно е почитана и от автохтонното население на Древна Гърция култове към нея може да са били разпространени из цялото Средиземноморие още от преди преселването на гръцките племена в южните части на Балканския полуостров.
В Пелопонес е почитана Артемида Ортия. Установяването на общ култ към богинята спомага за единството на четирите градчета, - Месоя, Лимнай, Кинсура и Питана (към които се прибавя и селището/племето Егида)[1], - в резултат на чието обединение е образувана дорийската Древна Спарта.[2] Най-известен е Ефеският храм (построен вместо изгорения от Херострат и считан за едно от Седемте чудеса на света), в град Ефес, Мала Азия, където почитат Артемида, като многогърда богиня, покровителка на раждането. Върху статуята са показани и редица свещени за богинята животни (като малки фигурки по дрехите й). Тази форма на богинята е известна и с организираната около нейния образ ритуална проституция.
На Артемида е приписвана роля на причинителка на естествената смърт на жените (както на Аполон - на мъжете), но е считана и за благодетелка на жените, а особено - помощница на родилките - както и за пазителка на децата и въобще на младите хора. Според митологията, тя дарява щастие в брака. Преди сватба ѝ принасят изкупителна (явно - за химена на булката) жертва. Това е можел да бъде символичен дар, като кичур от косата, както и любимите играчки или детското облекло на момичето. За да облагоприятства ражданията са изгаряли в нейна чест дрехите на умрели при раждане жени.
Жертвени животни посвещавани на Артемида са свещените за нея: диво прасе, елен, козел, коза и токачка. Други животни, явяващи се елемент от култа й са животните, ползвани от хората при лов, като кучета или сами известни, като умели ловци, като мишелови. На Артемида Таврическа/Тавриола са се принасяли човешки жертви. Пример за това в митологията е съдбата на Ифигения - щерка на микенския цар Агамемнон, който - убеден от гадателя Калхас - се съгласява да я убие в угода на богинята. Все пак тя оцелява и става нейна жрица. По-късно нейният брат Орест я посещава в далечната страна Таврида, където той получава и пренася в Гърция ксоанон (примитивен идол, издялан от парче дърво) на Артемида (наричана от местните жители и Дева), а самата Ифигения се мести в Браурон/Браврон (Атика).
Неин символ е Луната. Във връзка с това е отъждествявана с богинята й - Селена. Също така е била свързвана и с култа към Деметра и понякога отъждествявана с нейната дъщеря Прозерпина (Персефона) или възприемана, като дъщеря на Прозерпина, както и като своеобразен събирателен образ на трите лица на Хеката (имаща важна роля в мита за търсенето и намирането на Персефона от майка й в Хадес - тя огрява пътя й със своите факли). Изглежда отначало Артемида е била божество на всичко тайнствено и скрито, както и на входовете и подстъпите към такива места, като горски дебри, пещери, пропасти, планински върхове, отвори на вулкани, разпростряно по пътя на абстракцията и върху почвата, нощното небе и женското тяло.
Артемида е отъждествявана и с Потния Терон - повелителката на зверовете на остров Крит. Етимологията на името ѝ води до – „меча (като мечка) богиня“, „убийца“. Древната Артемида не е само ловджийка, но и мечка. Остатъци от тотемичните представи за нея са запазени в някои ритуали. В Браурон жриците на Артемида Браврония в ритуалните си танци надяват мечи кожи, наричайки се „мечки“. Също така е имало и ритуал, практикуван от малки момичета (5-10 годишни), в който те са били оприличавани на малки мечета. Друга богиня, с която Артемида е свързвана е Ищар. Освен това тя има и много епитети, ползвани на местно ниво, които отбелязват близостта и с различни регионални култове, например - към критската богиня Бритомартис/Диктина, към Дафне (любимата на Аполон), Пейто (богинята на убеждаването и благосклонността), Синтия (лунната богиня на остров Делос). Наричана е и с имена като Агорея, Арицина, Ангелос, Базилея, Делия, Делфиния, Мелиса, Сотерия, Сарония, Феба, Ферея, Пития - изтъкващи високата степен, в която в Древността хората са разчитали на нея за своето благополучие.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Апулей, „Метаморфози“, 11.2
- Павзаний, Beschreibung Griechenlands 10.32.13 – 17
- Ch. Augè, P. Linat de Bellefonds, Artemis in peripheria orientali. In: Lexicon Iconographicum Mythologiae Classicae (LIMC). Band 0002II, Zürich/München 1984, S. 766 – 771.
- Eoin Colfer, Artemis Fowl – der Geheimcode. List Taschenbuch, Berlin 2004, ISBN 3-548-60485-4; S. 278
- Theodor Schreiber, Artemis. In: Wilhelm Heinrich Roscher (Hrsg.): Ausführliches Lexikon der griechischen und römischen Mythologie. Band 1,1, Leipzig 1886, Sp. 558 – 608.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Artemis, Theoi Project
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Карта на Древна Спарта
- ↑ Полиняк, Франсоа дьо. Раждането на гръцкия град. Култове, пространство и общество VІІІ-VІІ век пр. Хр. София, издателство на Нов български университет, 2009. ISBN 978-954-535-572-1. с. 120.
| ||||||||