Пиша го за простосмъртните, нали :)
Затова ще спестявам данни от сорта на патофизиология и хистология.

---------------------------------------------------------------------------

Гастритът предствлява остро или хронично възпаление на стомашната лигавица, предизвикано от външни (ексогенни) или вътрешни (ендогенни) фактори.

1. Остър гастрит

Етиология
Ексогенни фактори: Обилна храна, алкохол, никотин, прием на медикаменти - аспирин, нестероидални противовъзпалителни средства (НСВП) - ибупрофен, диклофенак (Волтарен), кортикостероиди и цитостатици, хранително отравяне със стафилококи, салмонели и др. бактерии.

Стрес: Травми, изграяния, оперативна намеса, спорт ("runner's stomach").

Клиника: Липса на апетит, гадене, повръщане, болки или натиск в стомашната област, неприятен вкус в устата.

Усложнения: Кървене при ерозивен гастрит. Остра стрес-язва.

Диагнозата се поставя посредством гастроскопия.

Прогнозата е благоприятна и лигавицата се възстановява напълно за около 1 седмица. Препоръчва се премахването на дразнещия лигавицата фактор.


2. Хроничен гастрит
Хронично възпаление на стомашната лигавица с дългогодишно протичане. Трайни изменения, които причиняват атрофия и недостатъчност на секреторната функция. Развитието от повърхностен хроничен гастрит до атрофичен гастрит трае 20 години.

Тип А: хроничен автоимунен корспусен гастрит (5%)
Етиологията е непозната. Образуват се автоантитела срещу йонна помпа в стомашните клетки, които отговарят за прозводството на стомашен сок.
Субституира се витамин В12. Редовни контролни гастроскопии поради повишения риск за развитие на карцином. Автоимунният гастрит често е свързан с други автоимунни заболявания като Тиреоидит на Хашимото, болест на Сьогрен и някои форми на диабет.

Тип В: Хеликобктер пилори-асоцииран гастрит (85%)

Тип С: химично индуциран гастрит (10%)
Продължителна употреба на НСВП (Волтарен, ибупрофен), аспирин и рефлукс на жлъчни киселини от дванадесетопръстника. Лечението се провежда с инхибитори на протонната помпа (Омепразол, Пантопразол), които намаляват киселиността на стомашната среда. Мизопростол. Премахване на токсичното влияние върху стомашната лигавица.


3. Хеликобактер пилори-асоцииран гастрит
Диагнозата се поставя само посредством ендоскопия и биопсия. Кръвният тест не дава необходимата информация и не следва да се използва за диагностика.

Лечението се провежда с тройна комбинация:
1. Италианска схема: Кларитромицин + Метронидацол (2 антибиотика) за 7 дена + Омепразол (или друг препарат от групата) за 4 седмици

2. Френска схема: Кларитромицин + Амоксицилин + Омепразол

Предпочита се употребата на Амоксицилин пред Метронидацол поради 30-50% резистентност.

Успехът на терапията се проверява 6-8 седмици след приключване на лечението посредством повторна гастроскопия или дихателен уреазен тест за Хеликобактер.

Рецидивите са редки (1% годишно).


4. Стомашна и дуоденална язвена болест

Язвената болест на стомаха и дванадесетопръстника обикновено се развива на базата на гастрит или дуоденит.
Колонизция с Хеликобактер се намира при 99% от случаите с дуоденална язва и при 75% от стомапните язви. 50% от здравите хора на 50 години също са колонизирани, числата нарастват пропорционално на възрастта.
Всяка стомашна язва, която под терапия не изчезва за 1 месец, е съмнителна за карцином. При дуоденалните този риск е минимален. Затова и стомашните язви се контролират задължително след курса на лечение посредством гастроскопия, дуоденалните - не, при липса на оплаквания.

Лечението на Хеликобактер пилори е сходно с това на тип В-гастритите. Смята се, че тази терапия е успешна >90% и ерадицирането на Хеликобактера води до излекуване. Не се налага профилактика на рецидиви.

Язвите без асоциация с Х. пилори се лекуват симптоматично.
Диета: препоръчва се прекратяването на приема на алкохол, кафе и кофеинови напитки, газирани напитки, люто, пържено, никотин.

Лекарства за намаляване киселинността на стомашната среда:

1. Инхибитори на протонната помпа
Омепразол, пантопразол и др. в дози от 20 до 40 мг дневно.
В зависимост от дозата се постига до 100% потискане на производството на стомашна киселина.

Странични ефекти: диария и гастроинтестинални прояви, главоболие, повишаване на чернодробните ензими.

Не се прилага при бременни, кърмачки и деца.

2. Антагонисти на Н2-рецепторите
Ранитидин (300 мг дневно), Фамотидин (40 мг), Циметидин (800 мг)
Потискане на 50% от производството на стомашна киселина.

Странични фекти и контраиндикации: същите.
Циметидин и ранитидин могат да увеличат нивото на алкохол в кръвта посредством блокиране на разграждащия ензим.

3. Мизопростол
За профилактика на язвена болест при продължителен прием на НСПВ
Строга контраиндикация: бременност!
При жени в репродуктивна възраст само под хормонална контрацепция.

Хирургична интервенция
Индикации: артериално кръвотечение, което не може да бъде овладяно ендоскопски. Перфорация. Карцином.

... душата ми, тая прекрасна паянтова лудница... - Мирела Иванова