Обичам звучните и кратки имена. Исках да е класическо. Исках да започва със гласна, да значи нещо хубаво (Анна идва от Ханаан, обетована земя), да звучи добре и извън българския контекст (след като всичките ми колеги в Англия се чанчиха да произнасят грешно Zornitsa). Освен това ми харесва, че има вътрешна симетрия. Звучеше ми и енергично, внушаваше ми представата за едновременно женствена и силна жена. Струваше ми се име, в което човек може да вложи различен смисъл - еднакво подходящо и за балерина, и за писателка, и за архитект, и за актриса... име за целувки на лунна светлина и в същото време име, с което можеш да защищаваш дисертация...
Та затова.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите