|
Здравейте Милички!
В петък мина моята лапароскопия в Майчин дом. Резултатът - само две дупчици и много добър протокол - тръбите пропускат, със запазен фимбриален апарат, никакви проблеми по яйчниците и матката, няма сраствания. Не се е наложила никаква оперативна намеса. Естествено, много съм щастлива! Искам да благодаря на всички ви за съпричасността и подкрепата! Ето и малко подробности и разсъждения, ако мога да съм полезна на клубчето с тях:
Много съм доволна от екипа в Майчин дом, 9-ти етаж - оперира ме пак доц.Доганов, но и всичко останало беше на ниво и хората подходиха с много разбиране. Оставиха ме да си спя вкъщи преди лапарото - към 14ч пих очистително Х-prep, което имаше много нежно действие и не създаде проблеми. Последното хранене е на обяд предния ден, до вечерта се пият течности. На сутринта ми направиха проба за поносимост към антибиотик и се запътих към операционната. Екитъп беше много мил. Единственото, за което се оказах неподготвена, беше че носих само пижама, защото при предната ми операция за операционната пускаха само с техни нощници. Това не се оказа проблем все пак, останах си с горната част на пижамата. Като се събудих в реанимация, (това ми е общо четвърта пълна упойка) - май всеки път е различно. Първите минути дишах трудно, повърнах 2-3 пъти и дишането се оправи. Треперех, което било нормална реакция от упойката. След около два часа ме върнаха в стаята. Интересното беше, че хич, ама хич не ме болеше - мислех си че е от упойката, почти сама се преместих в леглото. Така и не ме заболя, и след преминаването на упойката!! Единствено при надигане от леглото примерно усещах нещо приличащо на слаба мускулна треска в корема като болка. Най-неприятната част беше катетъра, който остана чак до другата сутрин, въпреки че мислех че мога да си ставам и сама, но явно такъв им е редът. Не се наложиха никакви обезболяващи, не ми предписаха антибиотик, нямах температура. На другата сутрин си станах и се разхождах дълго, без да усещам умора, и тъй като беше събота и нямаше лекар на етажа, се разписах в книгата че по мое желание си тръгвам, така че събота и неделя съм си вкъщи Ще отида утре сутринта за визитацията, а във вторник е определено да ми свалят конците.
Ето сега и някои мои разсъждения: Първо, искам да успокоя тези, при които при цветна снимка или хидротубация под УЗ контрол резултатите не са добри - преди два месеца правих хидротубация, при която заключението беше, че и двете тръби не пропускат (въпреки че се видя течност при яйчника, за която лекарят не даде смислено обяснение как се е озовала там). Второ, искам да успокоя тези, които са оперирани примерно от миома или им предстои такава операция - аз имам коремна през 2000г., и както се оказва, няма никакви сраствания и проблеми. На УЗ винаги се прехласват как всичко изглежда отлично и даже не се виждало къде е оперирано.
Последно - тъй като с тая лапароскопия завърших цикъла от доста изследвания при мен - потвърди се, че имам редовна овулация с хубави фоликули (като размер и естрадиол) които си се пукат на време, много добра лигавица по мнение на лекарите, лутеална фаза винаги над 14 дни, всички хормони, които изследвах са в норма, тестът за антиспермални антитела е отрицателен, сега и тръбите пропускат идеално - освен ако няма още нещо, за което не съм се сетила, работата не става вече над година и половина заради мъжки фактор. (таймираме добре опитите). Така че, последните две спермограми като брой са почти в норма, морфологията е 16 по Крюгер, подвижноста е 48% бързо подвижни (при норма 50%) - тоест съвсем леки отклонения от нормите. Това ме кара да си мисля, че онази разширена спермограма, която показа доста занижени показания за прикрепяемост (HZA индекс) и преживяемост - явно не могат да се пренебрегнат!!! Или пък има някаква друга сила, която засега пречи работата да стане...
Това е Милички! Желая успех на всички ви! Ще отговоря на въпроси, ако мога да съм полезна с още нещо!
|
Ето отчет и за моята лапароскопия
