03/ 67

BG

Официален вестник на Европейския съюз

188

L 318/19

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

(1)

Директива 2002/32/ЕО предвижда, че употребата на продукти, предназначени за храна на животни, които съдържат количества от нежелани вещества над максимално допустимите нива, определени в приложение I към нея, е забранена.

(2)

Когато бе приета Директива 2002/32/ЕО, Комисията заяви, че разпоредбите, определени в приложение I към посочената директива, ще бъдат преразгледани въз основа на актуализирани научни оценки на риска и като се вземе предвид забраната за разреждане на замърсени несъответстващи продукти, предназначени за храна на животни.

(3)

Научната група за замърсителите в хранителната верига към Европейския орган за безопасност на храните (EFSA) прие становище относно искане, отправено от Комисията на 2 юни 2004 г., свързано с оловото като нежелано вещество в храните за животни.

(4)

Замърсяването на храните с олово е проблем от значение за здравето на хората. До известна степен оловото се натрупва в тъканите на бъбреците и черния дроб, мускулните тъкани съдържат много малко остатъчни количества олово и пренасянето в млякото е ограничено. Поради това храните от животински произход не са главния източник на излагане на хората на въздействието на олово.

(5)

Едрият рогат добитък и овцете изглежда са най-чувствителните животински видове по отношение на остра токсичност от олово. Съобщени са отделни случаи на отравяния в резултат на поглъщане на фуражна суровина с произход от замърсени райони или случайно поглъщане на оловни източници. Обаче откритите количества във храни за животните, пуснати за продажба в Европейския съюз, не предизвикват клинични признаци на токсичност.

(6)

Като цяло действащите законови разпоредби относно олово в продуктите, предназначени за храна животните, са подходящи за да гарантират, че продуктите не представляват опасност за здравето на хората, здравето на животните или че не влияят неблагоприятно върху животновъдното производство.

(7)

Едрият рогат добитък и овцете изглежда са най-чувствителните животински видове, а зеленият фураж е основна съставка в дневната им дажба, затова е важно да се включи разпоредба за преразглеждане с оглед на евентуално по-нататъшно намаляване на максималното ниво на олово в зеления фураж.

(8)

В допълнение установяването на максимално ниво на олово за добавките, принадлежащи към функционалната група на следите от елементи, свързващите елементи и противослепващите агенти, както и за премиксите е подходящо. Максималното ниво, установено за премиксите, взема предвид добавките с най-високо съдържание на олово, а не чувствителността на различните животински видове към олово. С оглед опазване здравето на животните и здравето на хората, следователно е отговорност на производителя на премикси да гарантира, че освен спазването на максималните нива за премиксите, инструкциите за употреба на премиксите са в съответствие с максималните нива за допълващи и пълноценни храни за животни.

(9)

Научната група за замърсителите в хранителната верига към EFSA прие становище относно искане, отправено от Комисията на 22 септември 2004 г., свързано с флуора като нежелано вещество в храните за животни.

(10)

Флуорът се натрупва особено в калцираните тъкани. За разлика от това пренасянето в ядивните тъкани, включително в мляко и яйца, е ограничено. Поради това концентрациите на флуор в храните от животински произход, допринасят твърде малко за излагането на хората на неговото въздействие.

(11)

В Европейския съюз нивата на флуор в пасищата, пасбищата и в комбинираните храни за животни по принцип са ниски и затова излагането на животните на въздействието на флуор е по правило под нивото, което оказва вредни въздействия. Обаче в някои отдалечени географски райони, случайно намиращи се в близост до промишлени обекти с висока емисия на флуор, свръхизлагането на флуор се свързва с някои аномалии на зъбите и черепа.

(12)

Действащите законови разпоредби относно флуора в продуктите, предназначени за храна на животните, са подходящи, за да гарантират, че продуктите не представляват опасност за здравето на хората, здравето на животните, както и че не влияят неблагоприятно върху животновъдното производство.

(13)

Използваната процедура за екстрахиране има огромно влияние върху аналитичните резултати и затова е уместно да се определи процедурата за екстрахиране. Допуска се да използват равностойни процедури с доказана равностойна ефикасност за екстрахиране.

(14)

Нивото на флуор в морските ракообразни животни, например морския крил, трябва да бъде изменено, за да се отчетат новите техники за преработване с оглед подобряване на качеството на храненето, както и намаляване загубата на биомаса, но което води също така до по-високи нива на флуор в крайния продукт.

(15)

Директива 84/547/ЕИО на Комисията от 26 октомври 1984 г. за изменение на приложенията към Директива 70/524/ЕИО на Съвета относно добавките при храненето на животни (3) установява максимално ниво за флуор във вермикулит (E 561). Приложното поле на Директива 2002/32/ЕО предвижда възможността за установяване на максимални количества нежелани вещества във фуражните добавки, като правилата, уреждащи нежеланите вещества, следва да бъдат обединени в един общ текст с оглед на по-голяма яснота.

(16)

Научната група за замърсителите в хранителната верига към EFSA прие становище относно искане, отправено от Комисията на 2 юни 2004 г., свързано с кадмия като нежелано вещество в храните за животни.

(17)

Замърсяването на храните с кадмий е проблем от значение за здравето на хората. Натрупването на кадмий в животинските тъкани е функция от концентрацията в храната и продължителността на излагането. Краткият живот на животни като прасета за угояване и домашни птици намалява до минимум риска от нежелани концентрации на кадмий в ядивните тъкани на тези животни. Преживните животни и конете обаче могат да бъдат излагани през целия им живот на кадмий, който се среща на пасищата. В отдалечени райони това може да доведе до нежелано натрупване на кадмий, особено в бъбреците.

(18)

Кадмият е токсичен за всички животински видове. При повечето от домашните животински видове, включително прасета, които се считат за най-чувствителния вид, е малко вероятно да се появят съществени клинични симптоми, ако концентрациите на кадмий в храната остават под 5 mg/kg за фураж.

(19)

Действащите законови разпоредби относно кадмия в продуктите, предназначени за храна на животните, са подходящи, за да гарантират, че продуктите не представляват опасност за здравето на хората, здравето на животните, както и че не влияят неблагоприятно върху животновъдното производство.

(20)

Понастоящем не е установено максимално ниво за храните за домашни любимци и хранителните суровини от минерален произход, с изключение на фосфати. Целесъобразно е да се установи максимално ниво за този вид продукти, предназначени за храни за животни. Подходящо е да се измени настоящото максимално ниво за кадмий при храни за животните за риби, с оглед да се вземат предвид последните развития при приготвянето на храни за животните за риба, като се включат по-високи съотношения на рибното масло и рибното брашно. В допълнение установяването на максимално ниво на кадмий за добавките, принадлежащи към функционалната група на следите от елементи, свързващите елементи и противослепващите агенти, както и за премиксите, е целесъобразно. Максималното ниво, установено за премиксите, взема предвид добавките с най-високо съдържание на кадмий, а не чувствителността на различните животински видове към кадмия. Както е предвидено в член 16 от Регламент (ЕО) № 1831/2003, с оглед опазване здравето на животните и здравето на хората е отговорност на производителя на премикси да гарантира, че освен спазването на максималните нива за премиксите, инструкциите за употреба на премиксите са в съответствие с максималните нива за допълващи и пълноценни храни за животни.

(21)

Директива 2002/32/ЕО и Директива 84/547/ЕИО следва да бъдат съответно изменени.

(22)

Мерките, предвидени в настоящата директива, са в съответствие със становището на Постоянния комитет по хранителната верига и здравето на животните,