„Гозбата на България”: Родопската кухня се опря на Патрисия и Евгени

 

Три  вкусни ястия приготвиха в изминалия епизод на предаването „Гозбата на България” Патрисия и Евгени. Въпреки старанието им обаче, победата се изплъзна от ръцете им и отиде при техните домакини от с. Кутела, община Смолян – Снежи и Диди. Макар напоследък да си личеше, че Пати и Евгени са понатрупали опит, този път родопската кухня се оказа препъни камък и те се озоваха в ролята на губещи.  Какво ги препъна? Една огромна тиква, два клина и една пъстърва с Холандез. Мда.

Признавам си, че Снежи много приятно ме изненада с две автентични рецепти за клин, които никога не бях чувала, какво остава пък да видя как се приготвят – тиквов клин и кутелски клин. За разлика от Патрисия и Евгени, аз поне знам, че в Родопите приготвят клинове. Срещала съм много рецепти за тях, но не и точно в такива варианти.

Какво е клин?  Това вероятно ще се запита още някой, който не е чувал за тези ястия от нашата кухня. Накратко това е вид родопска баница, която се състои от две кори, по средата на които се изсипва целия пълнеж. Така приготвения клин се пече на котлон или върху печка (не във фурна), като на дъното на тавата се слага повече мазнина, за да може да не залепва. Като се изпече от едната страна, се обръща от другата  и се доизпича. Пълнежите могат да бъдат и сладки, и солени. Като че ли на-често съм срещала рецепти с ориз, но с много различни добавки към него.

Тиквеният клин на Снежи е с доста семпли продукти. Тестото се замесва с минимум съставки, а към тиквата се добавят захар и царевично брашно. Интересно ми е какъв е вкуса на тиквата, примесена с толкова царевично брашно. На финала определено ми изглеждаше много вкусен, но друго си е да опита човек.

Кутелският клин пък е с нещо като кексово тесто между корите. Как се изпича на котлон тази смес, поставена между две кори, също и е интересно. Може пък някой ден да им отида на гости и аз в село Кутела. Кой знае…

Младата домакиня Диди ни изненада с модерно ястие на фона на дълбоките родопски традиции. Тя приготви пъстърва, при това не каква да е, а филетирана. Определено се опита да покаже майсторство, а дали й се получи, може да видите сами, ако изгледате епизода – ако все още не сте. Пъстървата няма да коментирам. Обаче сосът към нея… не знам. Почти сос Холандез, ама не точно.  Направи ми впечатление, че Диди каза, че ползва основата на Холандез, само че не го сложи на водна баня, както обикновено се подготвят яйцата за него, преди да им се добави маслото. Вярвам, че и нейната импровизация се е получила сполучлива и е била много вкусна.

Още повече, че Пати и Евгени май се справиха най-добре със соса J Много се измъчиха милите с пустото точене на кори. Пък и то тънко трябваше да бъде. Трудна работа е това. Доста трудна даже. А за филетирането на рибата няма да отварям изобщо дума. Не е по тяхната част. Дано да репетират и  през следващата година да покажат повече майсторство. Може би ги очакват още по-сложни задачи от тази година.

Хм. Сега се сещам да ви кажа, че тази събота може да гледате моето съревнование с Пати и Евгени в „Гозбата на България” J Точно така – на 10 декември 2022 г. И аз очаквам с нетърпение да видя как ще се представим дружно. Не, че не знам какво се случи, но друго е с трепет да очакваш появата си на екран J Признавам си, вълнувам се и съм нетърпелива J

Ако ви е интересно как се приготвят автентични родопски клинове,  може да ги видите подробно в последния епизод на „Гозбата на България”, който е достъпен онлайн на сайта на телевизия Евроком https://eurocom.bg/show/gozbata-na-blgariya. А следващия епизод с моето участие може да гледате на малкия екран в събота – 10.12.2022 г. от 21.00 ч., с повторение в сряда от 22.00 ч, разбира се по телевизия Евроком J

 

Дойде ред и за моята рецепта. Понеже говорихме за сладък тиквов клин, реших да ви покажа тиквената баница на моята баба Станка. Тиквена баница с точени кори.

Продукти:

За тестото:

300 мл топла вода
1 ч.л. оцет
2 с.л. олио
1 ч.л. сол
около 500-600 г брашно за замесване (аз използвам брашно за баница)
и още брашно за разточване

още:

около 600-800 г тиква (зависи колко богат пълнеж обичате)
олио
захар на вкус
1 с.л. канела (може по-малко или повече)

От посочените продукти за тестото се омесва меко, гладко и нелепнещо тесто. Разделя се на 4 части, които се оформят на топки. Поставят се в наръсена с брашно тава, покриват се с кърпа и се оставят да си починат минимум 20 минути.
През това врече тиквата се почиства и се настъргва на ситно ренде. Всяка тиква има различна сладост, а и всеки има свой вкус, така че захарта и канелата, които се добавят към настърганата тиква са на вкус. Разбъркват се. Някои тикви пускат много течност, други по-малко. За приготвянето на баница с тиква и точени кори е по-добре да отцедите течността, за да не стане много клисава баницата.

Всяко топче се разточва на тънка кора, като се ръси постоянно с брашно, за да не залепва. Поръсва се с 1/4 от тиквата  и с 2-3 с.л. олио, хубаво върху цялата кора и се завива на рехаво руло. След това първата кора се свива на охлюв и се слага в намазана с олио тава по средата.
Останалите кори се навиват наоколо. Оформената баница се намазва много леко с олио, като внимавайте да не натискате при намазването, защото ще се сплеска.
Пече се до златисто в загрята фурна на 180  градуса. По средата на печенето може да я покриете с хартия, за да не загори.
След като се извади от фурната, се оставя хубаво да се охлади и се поръсва обилно с пудра захар.

Да ви е сладко!

Гозбата на България: За тиквите, виното и любовта

 

Любовта към готвенето и храната! В последния епизод на „Гозбата на България” видяхме как домакинята Нина от Средно градище приготви тиквеника, който очаквахме от миналата седмица. Освен това се пренесохме за кратко в магичния свят на виното - във винарска изба Алексанра Естейт. И разбира се успяхме да видим представянето на Патрисия и Евгени.  Ех, какво да кажа… Малко не им стигна на тези забавни млади хора. Честно казано, предвид ниската степен на трудност на приготвяне на ястията, макар и три, се надявах, че ще се представят доста по-добре. Но липсата на опит явно си каза думата и за жалост те не успяха да преборят сладкодумната Нина.

Тиквата е царицата на есента и с нея могат да се приготвят изключително вкусни рецепти – както сладки, така и солени. Вярно, не е много популярен соленият вариант по нашите ширини, но това не означава, че не бива да  сме отворени към нови вкусове и че щом баба ни не го  е приготвяла, ние няма да го ядем. Горещо препоръчвам да експериментирате с тиквата. Възможностите са неограничени: от супа, през яхния, пълнена тиква с месо, с булгур, с плодове, курабийки, торти, кремове, мусове… до пълнена тиква със сушени плодове и разбира се до любимия на почти всички у нас тиквеник.

Тиквеник аз ям откакто се помня и ми е много, много любим. Опитвала съм го в различни рецепти и всички те са ми много на сърце. Сега, ако ме питате коя ми е фаворит, няма начин да ви отговоря. Обичам ги всич-ки-те! Вярно, не знам коя е любимата ми рецепта, но знам какво обичам задължително да има в тиквеника. Това е канела. А в този епизод на „Гозбата” нямаше канела... Бих простила тази липса само, ако някой има силна непоносимост към тази подправка. Друго, което аз много обичам да добавям, са орехи. Обичам ги счукани, да се усещат парченцата. И тук ще ви издам една хитринка. Ако сложите пълнежа от тиква върху единия край на корите, както започна първоначално Патрисия, след това да завиете два пъти и после да поръсите орехите върху останалата част от корите и продължите да завивате рулото, орехите ще изпекат по-хрупкави и вкусът на тиквеника тотално ще се промени.

Хубав тиквеник ще ви се получи и със сурова, и със задушена тиква. Аз обаче повече обичам този със суровата. Спомням си как баба правеше вита баница с тиква. Струваше ми се като истинска магия, докато точеше корите, след това ръсеше върху тях със смесената със захар и канела тиква и завиваше. И после такъв аромат се разнасяше у дома, а аз бях така нетърпелива!!! Но това са минали времена, останали само в спомените. Днес много рядко срещам рецепти за тиквеник с домашно приготвени кори. Дори и аз самата предпочитам да го правя с готов кори. И това е съвсем нормално. Все по-често посягаме към по-бързото и по-лесното, дори и в кухнята.

И все пак, не бива да забравяме, че храната, която приготвяме бавно, търпеливо и с много любов – както за себе си, така и за любимите ни и близки хора, ни се отплаща. Отплаща ни се с вкуса и с удоволствието, което ни носи. И с удовлетворението, което изпитваме, като кулинари – че сме я приготвили, че сме я поднесли на близките си, на лицата на които се появяват блажени изражения J. Запомнете, че дори и да нямате кой знае какъв опит в кухнята, ако вложите любов, желание и повече време, храната ви ще бъде много вкусна. Не претупвайте нещата, опитайте се да бъдете търпеливи. Не мислете, че знаете всичко. Кулинарията няма граници. С едни и същи продукти можете да постигате различни резултати, прилагайки различни техники. Бъдете смели и влагайте цялата си страст, когато готвите! Уважавайте традициите, но и експериментирайте и опитвайте нови неща.

Ето нещо ново, което аз искам да опитам. Много се впечатлих от оранжевото вино на Алексанра Естейт и разбира се, пожелах да го опитам. Това, което отличава Alexandra Estate при отглеждането на лозята са принципите на органичното и биодинамичното земеделие. Alexandra Estate произвежда бели, червени и розе вина. Винификацията са извършва в съдове от инокс, както и във френски дъбови бъчви с капацитет 225 литра и 300 литра. Всички вина, с изключение на ALEXANDRA SAUVIGNON  BLANC, са ферментирали и отлежавали частично в бъчви, като дори и розето, в малък процент е ферментирало във френски дъб. Оранжевото вино се полученава от бели винени сортове грозде, които са прекарали известно време в контакт с гроздовите ципи. Ципите съдържат цветен пигмент, феноли и танини, които често се считат за нежелателни за белите вина, докато за червените, контакта с ципите е важна част от винопроизводството, която дава на червените вина цвят, аромат и консистенция. Оранжевите вина са получили името си от по-тъмния и наситен в сравнение с белите вина, леко оранжев оттенък, който може да варира до тъмнокехлибарен или цвят „сьомга“.

Повече за представянето на Патрисия и Евгени, както и за винарната, може да видите във видеото ето тук https://mmtvmusic.com/gozbata-na-bulgaria/tikvenik-s-oranjevo-vino-zashto-ne/

Новите епизоди на „Гозбата на България” пък може да гледате всяка сряда в 21.00 ч. на https://mmtvmusic.com/live/

 

 А рецептата, която ще ви предложа днес, разбира се ще е за тиквеник – по-точно за сиропиран тиквеник. Тиквеник с оранжева тиква и чаша оранжево вино.  И няма как да не се сетя за онази детска песничка… „Оранжево небето, оранжево морето, оранжева тревата, оранжев и градът. С оранжевите майки, оранжеви дечица, оранжеви китари, оранжево звънят.“ Пожелавам ви цветен, пъстър и щастлив живот!

                                         
СИРОПИРАН ТИКВЕНИК

Продукти:

около 1 500 г тиква (при мен бяха почти 1 800г)
500 г кори за баница
около 100мл олио
около 150 мл прясно мляко
около 100 г грис
100 г захар
ванилия
канела

За сиропа:
250г захар
400 мл вода


От водата и захарта се сварява сироп и се оставя да изстине напълно.
Тиквата се настъргва и смесва със 100 г от захарта (количеството захар зависи от вкуса ви и захарността на тиквата). При мен беше малко повече, защото и тиквата ми беше повече. Олиото се загрява и тиквата се задушава в него за кратко. Важно е да си запази цвета и да остане леко хрупкава, а не да стане на каша. Тъй като аз я сложих в тигана, а той не я събра цялата,  разделих тиквата и олиото на три части и ги задуших поотделно. Накрая събрах всичката тиква и добавих ванилия и канела на вкус.
Тавата, в която ще се пече тиквеника се намазва с мазнина и се слагат 2 от корите за баница. Поливат се с две супени лъжици прясно мляко, слагат се около 3 с.л. тиква или малко повече и всичко се поръсва с 1 с.л. грис. След това отново две кори, прясно мляко, тиква и грис и така докато се изчерпят продуктите. Завършва се с две кори за баница, които добре се намазват навсякъде с прясно мляко и се поръсват с малко грис. Тиквеника се нарязва с остър нож на квадрати и се пече в загрята на 180* фурна. След като се извади от фурната се залива внимателно със студения сироп и се завива с чиста кърпа да попие добре.

Вита баница с тиква и точени кори

Баницата с тиква и точени кори е част от моите детски спомени. Поредното парченце от спомени :) Едната ми баба правеше само точени баници, а другата само дърпани. Не знам защо никоя не правеше и двата вида, но хубавото е, че аз мога да правя и двете. До съвсем скоро разточването на хубави тънки кори за баница ми се струваше като нещо, на което няма никога да се науча. Така е като не съм се научила от баба, когато е трябвало... Е, оказа се, че и сама мога да го направя много добре и то без някой да ме учи. Явно не съм си вярвала достатъчно.
Та баба Станка, която правеше точените баници, правеше освен баница със сирене и баница с тиква. Обикновено, когато се събирахме всички за празници, приготвяше две тиквени баници - едната с канела, а другата без. Да угоди за всички вкусове :)
Сега аз я приготвям с канела, но тя може и да се пропусне, ако не обичате този вкус.
Освен това по желание можете да добавите счукани орехи.
Аз ги пропуснах и направих баницата в чист вид със сурова тиква - така, както си спомням, че баба я правеше.

Продукти:

За тестото:

300 мл топла вода
1 ч.л. оцет
2 с.л. олио
1 ч.л. сол
около 500-600 г брашно за замесване (аз използвам брашно за баница)
и още брашно за разточване

още:

около 600-800 г тиква (зависи колко богат пълнеж обичате)
8 с.л. олио
захар на вкус
1 с.л. канела (може по-малко или повече)

От посочените продукти за тестото се омесва меко, гладко и нелепнещо тесто. Разделя се на 4 части, които се оформят на топки. Поставят се в наръсена с брашно тава, покриват се с кърпа и се оставят да си починат минимум 20 минути.
През това врече тиквата се почиства и се настъргва на ситно ренде. Всяка тиква има различна сладост, а и всеки има свой вкус, така че захарта и канелата, които се добавят към настърганата тиква са на вкус. Разбъркват се. Някои тикви пускат много течност, други по-малко. За приготвянето на баница с тиква и точени кори е по-добре да отцедите течността, за да не стане много клисава баницата.

Всяко топче се разточва на тънка кора, като се ръси постоянно с брашно, за да не залепва. Поръсва се с 1/4 от тиквата  и с 2 с.л. олио, хубаво върху цялата кора и се завива на рехаво руло. След това първата кора се свива на охлюв и се слага в намазана с олио тава по средата.
Останалите кори се навиват наоколо. Оформената баница се намазва много леко с олио, като внимавайте да не натискате при намазването, защото ще се сплеска.
Пече се до златисто в загрята фурна на 180  градуса. По средата на печенето може да я покриете с хартия, за да не загори.
След като се извади от фурната, се оставя хубаво да се охлади и се поръсва обилно с пудра захар.

Да ви е сладко!

Печена тиква

Печена тиква

Живееш ли със тиква - животът е чудесен,
до тебе крачи тиква в петмезената есен.
Ако със тебе тиква добро и зло споделя,
животът се протяга и става на неделя.

                                              Автор: Marta

Мда, така е. Тиквени размисли за печена тиква има при мен днес. Не че е кой знае какво да опечеш тиква. Но пък обещах да напиша как я правя аз и ето, появи се и тази публикация. Баба на времето режеше тиквата на парчета с кората, мяташе я във фурната на печката на дърва и я забравяше там. После вадеше едни велики парчета с карамелизирана коричка и ви казвам направо да не спираш да ядеш. Е да, ама сега е друго. Мисля, че никога няма да мога да опека такава тиква, затова и не се опитвам. Макар че знае ли човек. Може пък да ми се получи на слаба фурна и по-продължително време.

Днес ще напиша начините, които съм приготвяла аз и по които най-много ми харесва печената тиква. Уточнявам, че я пека със захар. Ако на някой не се харесва този факт, да не чете нататък.

Първи начин - тиквата на снимката горе. Тиквата е тип продълговата (дългошиеста или не знам точно как се казва, защото се изгубих в разнообразието от тиквени сортове). Тиквата се срязва на две по дължина, като се преценява да се реже така, че двете половини спокойно да могат да си стоят прави в тавата, а не да се наклоняват настрани. Не се бели. Ако е необходимо, може да се среже мъничко от дъното на тиквата, за да се закрепи. Внимателно се изчиства от семките и се измива. Поставя се в тавата, в която ще се пече и се поръсва със захар. Хубаво е, ако имате време, да изчакате захарта да се разтопи върху тиквата. Ако нямате, пак ще се получи, но все пак е добре да изчакате 20 минути поне. След това се ръси с още захар, колкото да може хубаво да се покрие или пък на вкус. Може да я оставите още десетина минути след второто слагане на захар и след това да я сложите във фурната, а може и веднага.

На дъното на тавата се налива вода около 2 пръста. Тя ще изври по време на печенето и ще се налага да доливате вероятно поне 2 пъти. 

Така подготвената тиква се слага в загрята фурна на 180 градуса. Когато захарта започне да се стопява, ще се образува сироп, който би трябвало да изпълни дупката на тиквата (зависи колко вода има в нея, но поне малко ще се образува). Това да не ви притеснява. Не го отстранявайте. 

Печенето продължава и като започне да хваща лек загар отгоре, фурната се намалява на 160-170 градуса и тиквата може да се покрие леко с фолио, за да не загаря (не да се обвива цялата тава, а просто се слага лист фолио върху самата тиква).. Така се пече до пълното й омекване и карамелизиране отгоре.

Печена тиква

Друг любим начин за печене на тиква ми е този. Тук използвам бяла голяма тиква. Реже се на парченца, които се обелват. Измиват се и се нареждат в тавата, в която ще се пекат. Ръсят се обилно със захар и тиквата се оставя, докато захарта се стопи и обикновено върху парченцата се появяват капчици. В тавата се налива вода - да покрива 1/3 от парчетата тиква. Ако е необходимо, може да се долее още малко по време на печенето, но да се внимава, защото в края водата трябва почти да се е изпарила. Пече се в загрята фурна на 180 градуса до готовност.

Преди сервиране много ми харесва да я поръся с канела.

Пълнена печена тиква

И тук ще припомня още един вид тиква, който обикновено приготвям по празници - това е пълнената тиква. Рецептата съм публикувала преди време ето тук. 

Тя подлежи на импровизация според сушените плодове, които вие предпочитате, но на нас ни харесва най-много с тези, които съм посочила. Внимавайте с меда или захарта, тъй като сушените плодове традиционно са си много сладки, а има и локум.

Мързелив щрудел с ябълки и тиква

Това е един стар, стар сладкиш, предложен в нов вариант. Този сладкиш си спомням отдавна, когато сме го правили заедно с мама. По-късно съм го правила многократно и сама 
 А сигурна съм, знаете го и вие. За мен обаче беше познат само с ябълки. Скоро Вени го публикува в кулинарна група във Фейсбук и изглеждаше толкова  апетитно, че изобщо не се поколебах да преформя нейната рецепта за постещи и така, както ми харесва  
Мила Вени, благодаря ти, че сподели тази вкусотийка и разнообрази менюто ми! 


Продукти:

1 ч.ч. брашно
1 ч.ч. грис
1 ч.ч. захар
1 ч.л. бакпулвер
4 с.л. олио

За пълнежа:

1 кг ябълки
500 г тиква
1/2 ч.ч. захар
1/2 ч.л. канела
100 г счукани орехи
ванилия
1 к.ч. олио


Ябълките се обелват и се настъргват, тиквата също се почиства и настъргва.
Плодовете се смесват в купа, добавят се захарта, канелата, ванилията, орехите и олиото. Разбъркват се и се оставят около 20 минути.
Брашното, гриста, захарта и бакпулвера са смесват в купа.
Дъното на тавата, в която ще се пече се намазва леко с олио. Отгоре се изсипва 1/3 от сухата смес, след това половината плодова смес, следва 1/3 от сухата смес и останите плодове. Последната третинка суха смес се смесва с олиото (получава се нещо като маслени трохи, това да не ви притеснява) и се слага върху плодовете равномерно.
Пече се в загрята на 170 градуса фурна до готовност. Ако е нужно, може да се покрие с хартия за печене, за да не прегори.

Сиропиран тиквеник

Обичам есента с всички нейни прекрасни цветове, мъгли, дъждове и аромати. А тиквеникът е нещо, което неизменно свързвам с есента и с със спомени от детството си. Ароматът на тиква и канела се носеше навсякъде в къщата на село и приготвянето му беше цял ритуал. Баба правеше задължтелно по две тави - с канела и без канела, за всеки според желанията. Нейният си остава най-вкусният тиквеник, който някога съм опитвала. За съжаление обаче бях малка и точенето на баница тогава не беше сред приоритетите ми. Сега правя някакви опити, но не са толкова успешни, колкото ми се иска да бъдат. Може би ще се науча да ги разточвам толкова добре, колкото ми се иска, но дотогава няма да правя тиквеник с точени кори, защото наистина трябва да са много фини и ще използвам готови кори за баница.

Продукти:

около 1 500 г тиква (при мен бяха почти 1 800г)
500 г кори за баница
около 100мл олио
около 150 мл прясно мляко
около 100 г грис
100 г захар
ванилия
канела

За сиропа:
250г захар
400 мл вода


От водата и захарта се сварява сироп и се оставя да изстине напълно.
Тиквата се настъргва и смесва със 100 г от захарта (количеството захар зависи от вкуса ви и захарността на тиквата). При мен беше малко повече, защото и тиквата ми беше повече. Олиото се загрява и тиквата се задушава в него за кратко. Важно е да си запази цвета и да остане леко хрупкава, а не да стане на каша. Тъй като аз я сложих в тигана, а той не я събра цялата,  разделих тиквата и олиото на три части и ги задуших поотделно. Накрая събрах всичката тиква и добавих ванилия и канела на вкус.
Тавата, в която ще се пече тиквеника се намазва с мазнина и се слагат 2 от корите за баница. Поливат се с две супени лъжици прясно мляко, слагат се около 3 с.л. тиква или малко повече и всичко се поръсва с 1 с.л. грис. След това отново две кори, прясно мляко, тиква и грис и така докато се изчерпят продуктите. Завършва се с две кори за баница, които добре се намазват навсякъде с прясно мляко и се поръсват с малко грис. Тиквеника се нарязва с остър нож на квадрати и се пече в загрята на 180* фурна. След като се извади от фурната се залива внимателно със студения сироп и се завива с чиста кърпа да попие добре.
Рецептата видях тук.

Шоколадов щрудел с тиква и ябълки

Продукти:
10 бр. кори за баница
около 600 г настъргана тиква
3 големи настъргани ябълки
1 ч.ч. смлени орехи
150 г шоколад
захар

краве масло за мазане на корите
ванилия
канела
прясно мляко за намазване

Тиквата и ябълките се смесват. Настърганият шоколад и смлените орехи също. Корите за баница се разделят две по две. Едната кора се намазва с масло и се залепва за другата. Втората кора също се намазва с масло. Поръсва се обилно с тиквена смес,наръсва се захар - аз слагах по около три супени лъжици, след това отгоре се изсипват орехи и шоколад. Слага се по малко ванилия и канела. Завива се на руло. Става доста дебело. Поставя се в предварително намаслена тава. По същия начин се постъпва и с останалите продукти. Щруделът се пече в загрята на 180* фурна. Когато се извади, веднага се намазва добре  със студено прясно мляко. Завива се с кърпа и се оставя да омекне. Сервира се поръсен с пудра захар.

Според мен шоколадът дойде много. Не, че не е вкусно, напротив, но е прекалено шоколадово. Вкусът на тиквата по този начин почти не се усеща. Но така пък можете да заблудите неядящите тиква :)

Пълнена печена тиква

Това е един чудесен десерт, който винаги впечатлява всички гости, а се прави много, много лесно. Ще представя идеята набързо, можете да използвате каквито продукти прецените.
Ще ви бъде нужна една тиква. Не много голяма, добре е да се събира във фурната :)) Отрязва се капаче на тиквата и се почиства добре от семките.  Взимат се сушени плодове - можете да сложите каквито ви харесват, аз залагам на традиционните. Сложих сушени сливи, кайсии, смокини, стафиди и фурми. Слагала съм и разни по-екзотични, но този вариант много повече ми допада. Отплеснах се.... та, взимате плодовете, толкова, колкото да се напълни 2/3 от тиквата и ги накисвате в топла вода за около 5 минути. Взимате една кутия локум и го нарязвате на парченца. Слагате част от плодовете в тиквата, добавяте локум, после пак плодове и пак локум и така докато се напълни. Отгоре заливате с малко ром или ароматна водка. Ама да не се олеете с алкохола. Достатъчни са ви две-три супени лъжици.
Тук ще допълня още нещо - освен плодовете и локума, ще бъде хубаво, ако се сложат и орехи. Аз тази година забравих....
Предни години съм слагала и мед, но ставаше много, много сладко и затова тази година пропуснах. Но, ако все пак прецените, че тиквата не е достатъчно сладка, преди да сложите плодовете, я намажете с мед по стените.
И така, накрая се слага капачето. Тиквата се слага в тава и се поставя във фурната. Пече се на около 180 *... докато се опече добре тиквата. При мен беше два часа и половина.
И да знаете, че много пари :) Не бързайте със сервирането :))

ЧЕСТИТО РОЖДЕСТВО ХРИСТОВО НА ВСИЧКИ! ПОЖЕЛАВАМ ВИ ЗДРАВЕ И ДОБРО НАСТРОЕНИЕ!

Крем карамел с тиква

Продукти:

400 г тиква

4яйца

500 мл прясно мляко

8 с.л. захар

ванилия

6 с.л. захар за карамела

Тиквата се сварява. Яйцата се разбиват със захарта. Добавя се постепенно млякото. Слага се ванилията и се разбърква добре.  Изсипва се тиквата.Можете да изполвате чашки за крем карамел или да го изпечете в тава. Ако го правите в индивидуални чашки, карамелизирайте захарта в един съд и я разпределете във всяка чашка. Ако пък използвате тава, карамелизирайте захарта директно в тавата. Изсипете сместта от тиква, мляко и яйца. Ако използвате чашки, печете на водна баня. Ако печете в тава, сложете я директно във фурната.

Печете до готовност.

Меки курабийки с тиква

Тази рецепта е един чудесен начин да се скрие тиквата в нещо сладичко от хората, които не я обичат. Вкусът на курабийките е много приятен и тиквата не се усеща.

Продукти:

2 1/2ч.ч брашно

1ч.л. сода за хляб

1ч.л. бакпулвер

1ч.л. канела

1/2ч.л. индийско орехче на прах

1/4ч.л. сол

1 1/2ч.ч захар

1/2ч.ч масло

1ч.ч пюре от тиква(пасирана печена или варена тиква)

1 яйце

1ч.л екстракт ванилия

Смесват се брашното, содата, бакпулвера, канелата, индийското орехче и солта. Маслото и захарта се разбиват в голям съд. Към тях се прибавя тиквата, яйцето и ванилията и се разбърква докато стане хомогенна смес. Прибавя се постепенно сухата смес. Взема се със супена лъжица от сместа и се поставете върху намеслана тавичка или в тава, застлана с хартия за печене. Пече се около 15 мин в предварително загрята на 175 градуса.След като се извадят от фурната, курабийките се оставят още 2 минути в тавата и след това се изваждат върху решетка да изстинат. Заливат се с глазурата.

Глазура: Смесете 2ч.ч. пудра захар, 3с.л. прясно мляко, 1с.л. разтопено масло и 1ч.л. ванилия екстрат в малък съд и бъркайте докато стане плътна смес. Може да оцветите със сладкарска боя в желан цвят.

Това е рецептата на Танита. Аз пропуснах захарната глазура и потопих курабийките в разтопен шоколад, а тиквата, която използвах беше сварена и с добавка на прясно мляко.

Божественият тиквеник на Селма

Продукти:

1 пакет кори за баница Белла

около 1.300 кг тиква
краве масло за намазване
захар по 1- 1.5 с.л. за поръсване на плънката във всяко руло
канела,индийско орехче,ванилия

за заливката:
2 яйца
1/3 (или малко повече) ч.ч. прясно мляко
сода бикарбонат на върха на ножа
1 ванилия

за глазурата:

сок от половин лимон

пудра захар(толкова,колкото да се получи гъста каша)

Тиквата се настъргва или нарязва на ситно в блендера. Оставя се сурова. Взима се една кора и се намазва с масло. Отгоре се слага друга кора. Поръсва се с канела, няколко прашинки индийско орехче и ванилия. Отгоре се слага тиквата, около 3 големи супени лъжици с връх. Разпределя се равномерно върху кората. Тиквата се поръсва с 1-1.5 супена лъжица захар. Корите се завиват на руло. Тавата, в която ще се пече, се намазва с олио. На дъното се постила една кора. Върху нея едно до друго се редят рулата. След като са наредени, се нарязват. Така се получават квадратчета. Приготвя се заливката от вете яйца,содата,млякото и ванилията. С нея се заливатквадратчетата, като гледаме тя да се разпредели равномерно. Тук-там отгоре се слагат малки парченца масло. Пече се на умерена фурна. След изпичането, се напръсква с глазурата от лимонов сок и пудра -захар.

Това е по рецептата на Селма. Последния път, когато направих тиквеника, добавих към плънката смлени орехи, а накрая вместо лимонова глазура използвах топло подсладено прясно мляко, с което го намазах. Получи се много вкусно. Освен това, трябва да се прецени колко е сладка тиквата, защото понякога захарта се оказва малко.

Тиквен сладкиш

Това е поредно-то ми предложение с тиква. Получи се без да имам ясната идея какво точно правя, но експериментът се оказа изключително успешен. Имах останала малко тиква, която трябваше да използвам и изведнъж ми хрумна да направя сладкиш с нея. Резултатът е много вкусен!

Продукти:

2 ч.ч. настъргана тиква

2 ч.ч. брашно

4 яйца

1 ч.ч. олио

1 1/2 ч.ч. захар

1 ч.л. канела

1 ванилия

1 ч.л. бакпулвер

За заливката:

1 ч.ч. захар

1/2 ч.ч. вода

2/3 ч.ч. краве масло

Яйцата се разбиват със захарта. Прибавя се олиото и се разбърква. Добавят се брашното, канелата, ванилията и бакпулверът и сместта се разбърква хубаво. Накрая се прибавя тиквата. Сместта се изсипва в намаслена и набрашнена тава. Пече се в предварително загрята фурна.

Продуктите за заливката се смесват в малка тенджерка и се слагат на огън да заврат. След като се изпече сладкишът, се надупчва на много места с дървен шиш и се залива със заливката. Оставя се да изстине и се сервира студен.

Пай с тиква

Тиквата е изключи-телно полезна за човешкия органи - зъм. Тя съдържа най-разноо - бразни минерал-ни соли, микроелементи, витамини, лесно усвоими захари, растителни ензими, пектини и багрила. С тиквата може да се приготвят много рецепти - десерти, сладкиши, салати, мармелади, торти, кремове, дори супи и основни ястия. Днес аз ще предложа един много вкусен пай с тиква.

Продукти:

1 1/2 ч.ч.брашно

1/3ч.ч. студена вода

3/4 до 1 ч.ч. масло или маргарин

3 ч.ч. сварена или печена пасирана тиква

4 яйца

2 ч.л. канела

1 ч.ч. смлени орехи

Смесват се брашното и маслото и постепенно към тях се добавя водата. Тестото се омесва добре и от него се отделя малка част. Останалото се разточва на кръг. Поставя се в тава, подходяща за пай, като се внимава да покрие добре и стените на тавичката.

Смесват се тиквата и останалите продукти и се разбиват с миксер. Сместта се изсипва върху тестото и се слага да се пече в предварително загрята фурна. Отделеното тесто се разточва и от него се нарязват ленти. Малко преди да се изпече напълно, паят се изважда от фурната и върху него се подреждат лентите на решетка. Връща се обратно и се пече до готовност.

Тиква с мляко

Много обичам тиква с мляко от малка още. Тогава я приготвя-ше баба ми. Спомням си уреда, с който я разбъркваше. Съвсем скоро разбрах, че се нарича качамилка. Е, днес аз използвам пасатор или миксер, за да разбия тиквата с млякото. Доста по-лесно е. Дори може и да не се разбиват - както съм направила и аз този път.

Продукти:

около 1 - 1,200 кг. почистена и нарязана на парченца тиква

1 л. прясно мляко

200 - 250 гр. захар

вода

Тиквата се измива и се поставя в тенджера. Залива се с малко вода - да покрие половината тиква и се сварява. Когато уври хубаво, се прибавя предварително свареното прясно мляко. Разбърква се. Прибавя се захарта - посоченото количество е примерно. Всичко зависи от сладостта на тиквата и от вашия вкус.

Тук вече можете да постъпите по два начина - или да оставите тиквата на парченца и да сервирате така, или да пюрирате и да стане вкусен крем.

Мъфини с тиква и ябълки

Дойде сезонът на тиквите. И веднага се сетих за тези мъфини с тиква и ябълки, ароматът на които се разнася вкъщи и носи топлина и уют.

Продукти:

2 1/2ч.ч. брашно

1 щипка сол

1 с.л. канела

1 с.л. бакпулвер

1/2ч.л. индийско орехче

1 ч.ч. захар

2 яйца

2/3 ч.ч. прясно мляко

1/4 ч.ч. разтопено масло

1 ч.ч. настъргани ябълки

1 ч.ч. сварена пасирана тиква

Смесват се сухите съставки. Отделно леко се разбиват яйцата, млякото и маслото. Яйчната смес се прибавя към сухата и се разбърква. Добавят се ябълките и тиквата. Сместта се сипва в намаслени форми за мъфини и се пече до златисто. Трябва да престоят 5 мин. преди да се извадят от формата.