Диференцирането и изброяването на левкоцитите се извършва главно по два начина:
- Електронни методи. Използват се различни видове апаратура (хемоанализатори) и принципи за диференциране на резултатите (хистограми, микроскопиране с телевизионна камера, протича система с цитохимично диференциране и др.).
- Визуално-оптичен метод. За целта са необходими добре направена и оцветена кръвна натривка, микроскоп и обучено лице.
Начин на извършване – изброяването се извършва с имерсионен обектив във втората половина на натривката, защото клетките не са разполагат равномерно по цялата площ. В началото и края се намират повече големи клетки (моноцити, гранулоцити)с малко относително тегло, а в средата повече малки клетки с голямо относително тегло (лимфоцити). Подходящата зона за наблюдение е втората половина на натривката (без четчицата), защото еритроцитите се разполагат един до друг, без да се струпват един върху друг, а морфологията на левкоцитите е най-добре изразена. За да не се повтарят полетата при изброяването то се извършва по схемата на Шилинг по т. нар. меандровидна линия. Най-малкия брой клетки, който трябва да се изброи е 100. Необходимо е винаги едновременно с изброяването на различни видове левкоцити да се оглежда и морфологичната на еритроцитите и тромбоцитите и морфологичните отклонения на левкоцитите (ако има такива).
Клинично тълкуване на резултатите:
Референтни стойности:
(St) пръчкоядрени неутрофилни левкоцити: 3 – 6% (0,14 – 0,54.109/l)
(Sg) сегментоядрени неутрофилни левкоцити: 51 – 67% (7,12 – 7,58.109/l)
(Ly) лимфоцити: 22 – 40% (0,77 – 4,20.109/l)
(Mo) моноцити: 4 – 8% (0,14 – 0,28.109/l)
(Eo) еозинофилни левкоцити: 2 – 4% (0,0 – 0,11.109/l)
(Ba) базофилни левкоцити: 0,25 – 1% (0,0 – 0,11.109/l)
(Pl) плазматични клетки: 0 – 0,5% (0,0 – 0,47.109/l)
Стойностите на Диференциалната Кръвна Картина (ДКК) са релативни, тоест променят се в зависимост от общия брой на левкоцитите без това да е свързано с действителна промяна в стойностите на даден левкоцитен вид. Резултати от ДКК задължително трябва да се тълкуват след съобразяване с общия брой на левкоцитите.
Една от най-честите изменения в ДКК е олевяването. Изразява се в увеличаване процента на пръчкоядрените наутрофили и поява на метамиелоцити, миелоцити, промиелоцити и по-рядко на миелобласти в периферната кръв. Появяването на олевяване говори за инфекциозен процес в организма.
При бактериалните инфекции се наблюдават 3 фази:
1. Остър стадии, в който се увеличават неутрофилите като активно фагоцитиращи клетки, това увеличение е свързано с олевяването.
2. Стихване на острата фаза, при което неутрофилите и олевяването намаляват, а се увеличават моноцтите)
3. Оздравяване – увеличават се лимфоцитите и еозинофилите
Неутрофилия – щаб и сигмент са увеличени при сепсис, абцеси, бронхопневмонии.
Неутропения – щаб и сигмент намаляват при тежки бактериални инфекции, вирусни заболявания, хронично възпалителни процеси.
Лимфоцитоза – увеличаване на лимфоцитите. Среща се в оздравителна фаза на остри бактериални инфекции или при хронични възпалителни заболявания.
Лимфопения – намаляване на лимфоцитите в остра фаза на бактериални инфекции, уремия, лечение с цитостатици и др.
Моноцитопения – намаление на моноцитите при тежки септични състояния.
Моноцитоза – увеличение на моноцитите при туберкулоза, вирусни пневмонии и цироза.
Еозинофилия – увеличение на еозинофилните клетки. Важен признак при алергични заболявания – астма, уртикария, колит, гастрит, бронхит и при паразитни заболявания (ехинокок, глисти, фасциолоза).
Еозинопения – намаление на еозинофилите, при тежки инфекциозни заболявания
Базофилия – увеличаване на базофилните левкоцити при хемолитични анемии, диабет, токсични състояния и плазматични клетки, при вирусни инфекции, хепатит, скарлатина, моненуклеаза.
