Била съм в Страната-на-Почти-Будните, затова обичам Елса и баба ѝ. Онази, която праща поздрави и се извинява.
Вярвам, че всеки, който не е бил там, трябва да отиде. Просто защото е прекрасно да пояздиш облачни животни – също толкова като да се скриеш в гардероб, който винаги е достатъчно голям, че да се събереш без проблеми.
Да срещнеш Елса и баба ѝ е като да уцелиш от балкон сакото на цветя на досадна съседка с пушка за пейнтбол, заредена с розова боя. Или да прескочиш оградата на зоологическата градина и да уцелиш полицай с лайно. Да си почти на осем и да си заобиколен от супергерои.
Елса не вярва в Дядо Коледа, но вярва в хората, които вярват в него. Носи шал на Грифиндор и знае защо презрамките на раницата ти трябва да са стегнати. Тогава имаш по-голям шанс да избягаш, когато те гонят в училище, просто защото си различен.
Бабата на Елса праща поздрави и се извинява. Защото знае, че човек трябва да вярва в нещо, за да разбира приказките. А тя вярва в хората. Макар да ги подлудява с хаоса, който носи и оставя след себе си.
В блока на Елса и баба ѝ Брит-Мари побеснява, че някой лепи бележки във входа на жилищната асоциация, без нейно знание и започва да повтаря всяко изречение по два пъти. Алф кара такси, псува много и пие кафе в чаша на Ювентус. Мод прави най-вкусните сладки-сънища, а Ленарт пие „временно си кафе”. Майката на Елса е директор на ефективността и е бременна с Половинката, а вторият ѝ съпруг – Джордж е готов да забърка яйца на всеки. Бащата на Елса кара Ауди и се чувства неудобно.
Воршът, Вълчето сърце, писмата на баба, Миамас и останалите пет кралства съществуват в най-висша степен и всъщност са много по-истински от истинския свят. Защото никога нищо не умира напълно. Просто се превръща в история, прави лек граматически скок и сменя времето от сегашно на минало.
„… и така, суперсилите на баба са спасяване на животи и подлудяване на хора.”
„Защото часът е един и половина през нощта, а Елса е много изморена и иска просто да отиде да си легне, но не може, защото баба пак е замерила полицай с лайно.”
„Елса се оглежда в малката четириъгълна стая и се прозява толкова изтощено, че изглежда все едно се опитва да погълне собствената си глава на обратно.”
„Да си специален, е най-добрият начин, по който да бъдеш различен.”
„- Промяната на спомени е хубава суперсила – признава Елса.”
„ – Ако човек не може да разкара лошотията, трябва да навакса с повече добротия.”
„Но баба, разбира се, настоява, че това не е скапана измислица, че Миамас и другите пет кралства в Страната-на-Почти-Будните съществуват в най-висша степен и всъщност са много по-истински от истинския свят, „където всички са икономисти и пият мляко без лактоза и се превземат.”
„Ако бабата на Елса трябва да запомни нещо, тя го записва с лилав маркер право върху стената на кухнята. И то без значение дали се намира вкъщи, или някъде другаде.”
„В бабините блокове има нещо специално. Човек винаги помни как ухаят.”
„Тази чума или язва на душата”, обича да казва баба, тъй като Брит-Мари винаги изглежда така, сякащ току-що е налапала грешния бонбон.”
„Човек може да се състезава в лов на съкровища, защото това е Невидима дисциплина. Невидимите игри са като Олимпийските, само че всички участници са невидими. Може да се каже, че няма голям зрителски интерес.”
„Сенките са жестоки и кръвожадни, а ако те ухапят, не умираш, ами те сполетява много по-лоша съдба: загубваш въображението си. То изтича от раната и те оставя сив и празен. Започваш да линееш, година подир година, докато накрая тялото ти стане просто черупка. Докато забравиш всички приказки.”
„Но Елса знае, че лъжат, защото на баба не ѝ се случват злополуки. Баба се случва на злополуките.”
„Тя седи в Ауди. Ауди е колата на татко. Тя е като Рено, освен че не си приличат по абсолютно нищо.”
„Няма нищо по-дразнещо от дразнещ човек, който не проявява дори най-елементарната проклета учтивост да бъде гадняр.”
„Става ли дума за страх, реалността на може да стъпи и на малкия пръст на въображението”, казваше баба.
„Защото не всички чудовища са били чудовища от самото начало, някои са станали такива от мъка.”
„Елса чува как пияницата запява песента си. Защото не всички чудовища изглеждат като такива. Някои носят чудовището вътре в себе си.”
„ – Човек може да се превърне в мъпет, ако твърде дълго е сам.”
„- Хората се женят, защото се влюбват, така че сигурно се разделят, защото им е свършило влюбването – казва тя тихо.”
„Мисля, че баба ти се оправяше толкова добре сред хаоса, защото самата тя беше хаотична. Беше направо невероятна в катастрофална обстановка. Но не знаеше как да се справя с всичко тук, с ежедневието и обикновените неща.”
„Елса си спомня как баба винаги казваше, че „най-добрите истории никога не са изцяло истина или изцяло измислица”. Ето това имаше предвид, като наричаше някоя случка „реалностно изостанала”.
„Смуче ментовия бонбон толкова силно, че бузите ѝ изглеждат като бузите на баба, когато искаше да „вземе назаем” бензин от колата на татко и опита да го засмуче с маркуч.”
„Защото никой не те разбира, когато си почти на осем. Или на каквато и да е друга възраст.”
„Странно е колко бързо може да се промени значението на една миризма, в зависимост от това по кое отклонение завие на път към мозъка. Странно е колко близо едни до други живеят любовта и страхът.”
„Никога не се отваряй на някого, който има повече свободно време от теб”, казваше често баба.”
„Трудно е да си припомняш разни неща, когато слънцето нахлува през щорите. Сутринта е красива, но и ужасна.”
„Ако не харесваш хората, те не могат да те наранят.”
„Защото истинският подарък е в това да дадеш хубаво читателско изживяване, а не да го получиш. Това всъщност са си основополагащи обноски за всекиго, освен за отворковците.”
„ – Трудно е да помогнеш на някого, който не иска да си помогне сам – прошепва жената.
– Този, който иска да си помогне сам, може би не е онзи, който има нужда от чужда помощ – възразява Елса.”
„Когато се случи нещо ужасно, хората в истинския свят винаги казват, че тъгата, мъката и болката в сърцето „ще намалеят с времето”, но това не е вярно. Тъгата и мъката са вечни, но ако трябваше цял живот да ги носим със себе си, никой не би издържал. Скръбта би ни парализирала. Затова в един момент просто я опаковаме в куфари и намираме място, където да я оставим.”
Има още →
papersmell 