Nicodile беше писал, че изразът „Човек не знае какво печели, когато губи“ бил клише. „Клише“ е френска дума, която означава калъп, матрица. В нашия език, както и много други думи, тази дума е придобила по-различен смисъл и се използва за нещо, което не просто се е изтъркало от употреба, но вече е загубило и смисъл.

Доколкото разбирам, идеята на Nicodile е точно такава – да покаже фрази, които си мислим, че са много мъдри и ценни, а всъщност вече са се обезсмислили от прекомерна употреба. Е, аз тук малко няма да се съглася. Това, което той цитира са мисли, които никога не могат да се изхабят и обезценят, колкото и често да ги употребяваме, защото са заредени с много житейска мъдрост. Всеки повод да си ги припомним, обикновено е случка, която е траен оставила отпечатък в нашите души и която ни е помогнала да направим още една крачка към духовното си израстване.

Ако не сме разбрали силата на тази фрази или просто ги употребяваме безцелно, значи нашето съзнание е закостеняло и се е превърнало в клише. Силата и мъдростта на тези изрази не може да се изхаби никога и винаги ще има случки, в които да ги преоткриваме.

По този повод ви предлагам една история на древните суфи, посветена точно на мисълта, че никога не знаем какво печелим, когато губим, и обратното. Източникът, естествено, е блогът на Паулу Коелю.

Преди много години, в бедно китайско село, живял един фермер със своя син. Единственото му богатство, освен земята и малката му колиба, бил един кон, който той наследил от своя баща.

Един ден, конят избягал, оставяйки човека без никакво животно, с което да обработва земята си. Съседите му го уважавали за неговата честност и трудолюбие и затова отишли в дома му, за да изразят своето съчувствие за неговата загуба. Той им благодарил за посещението, но попитал:
– Откъде знаете, че това, което ми се случи, е нещастие?

Някой промърморил на приятеля си:
– Той очевидно не иска да приеме фактите, но по-добре да го оставим да си мисли каквото си иска, отколкото да тъжи за това.

И съседите си отишли, преструвайки се на съгласни с него.

Една седмица по-късно конят се върнал в конюшнята, но не бил сам – водел със себе си красива кобила за компания. Жителите на селото били развълнувани, защото едва сега разбрали смисъла на думите, които човекът им казал, и те отишли отново в неговата къща да го поздравят за неочаквания късмет, който го е споходил.

– Сега вместо един, имаш два коня! Честито! – казвали те.
– Много ви благодаря за вашето посещение и за вашата подкрепа, но откъде знаете, че това, което се случи, е късмет?

Съседите решили, че човекът се е побъркал и решили да си тръгнат. Помежду си споделяли:
– Как не може да разбере, че конят е дар от Бога!?

Месец по-късно синът на фермера решил да обязди кобилата. Животното, обаче, било диво и отхвърлило ездача си. Момчето, понеже било неопитно, паднало на земята и си счупило крака.

Съседите отново дошли в дома на фермера и донесли подаръци за нараненото момче. Кметът на селото тържествено заявил съчувствието си на бащата и от името на цялото село изразил съжаление за това, което се е случило.

Човекът им благодарил за визитата и за тяхната любезност, но отново попитал:
– Откъде знаете, че това, което се случи, е нещастие?

Тези думи поразили всички, защото те били категорично убедени, че инцидентът със сина му е бил истинска трагедия. Докато напускали къщата на фермера, те си споделяли:
– Сега вече напълно се е побъркал. Синът му може да остане инвалид за цял живот, а той не е сигурен дали това е нещастие!

Минали още няколко месеца и Япония обявила война на Китай. Емисари на императора тръгнали из страната да търсят здрави млади мъже, които да пратят на фронта. Когато стигнали до селото, те мобилизирали всички младежи, освен сина на фермера, чийто крак все още не се бил възстановил.

Никой от младежите не се завърнал от фронта. Синът на фермера се възстановил, а двата коня родили жребчета, които били продадени на добра цена. Фермерът започнал да посещава съседите си, за да ги утешава и да им помага, тъй както и те винаги са проявявали съчувствие към него. Когато някой от тях се оплаквал, той винаги казвал: „Откъде знаеш, че това, което ти се е случило, е нещастие?“ А ако някой прекалено много се е радвал на нещо, той питал: „Откъде знаеш, че това, което ти се е случило е късмет?“ Така хората от селото разбрали, че нещата от живота имат скрит смисъл, който не може лесно да бъде видян.

Ако харесвате моите статии, моя стил на писане или гледната ми точка, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се за съдържанието на този блог чрез RSS хранилка или по имейл.