Празникът е свързан с новогодишните обичаи. Според народното вярване св.Атанас е един от светците, които си поделят земята и небето. На него се падат снеговете и ледовете. На този ден той се облича в копринена риза и отива в планината, откъдето се провиква : "Иди си, зимо, идвай, лято". От тук идва и другото име на празника - Среди зима.
     В северозападна България, Атанасовден, също както Антоновден се почита като празник на ковачите, ножарите, железарите, а също и в чест на чумата. За предпазване от болестите се коли черна кокошка, пекат се обредни питки, които се начупват с вилица, за да не се "надупчат" децата от шарката и се раздават на съседите. Перата на кокошката се запазват, защото се вярва, че те притежават лечебна сила.
     Жените спазват същите забрани както на Антоновден.
     На този празник устройват обредни курбани за здраве.
     В някои райони на страната младите се събират на поляните и играя хоро, люлеят се и пеят песни.

     Църковен празник: св.Атанасий Велики, участвал във Вселенския събор в Никея, а по-късно става архиепископ на гр.Александрия. Наречен е "Велики " заради победата му над свещеника Арий, отричащ единно същността на Бога - Отец и Бога - Син.Наричат го още "баща на православието" .