0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

*
Здравейте приятели,
Дойде моментът да определите своя фаворит в конкурса "Коледно желание". Задачата никак не е лека, защото всички 51 участнички са изразили много вълнуващо и искрено своите мечти, копнежи и желания в навечерието на един от най-светлите Християнски празници - Рождество Христово. Желание за нещо свято, истинско и осмислящо живота на човек - да бъде родител. Искаме да пожелаем на всички тези красиви и чисти желания, вдъхновили вашите вълнуващи работи, следващата Коледа да се превърнат в щастие отразено в очите ви от щастливи детски усмивки!

Правилата за гласуване са следните:

1. Можете да гласувате за до 5 творби;

2. Могат да гласуват само потребители, регистрирани във форума преди 14.11.2008 г. Гласовете на потребители, регистрирани след тази дата ще се отделят служебно от базата данни на всеки 24-48 часа. Така ще се избегне създаването на множество регистрации само и единствено за гласуване в анкетата;

3. Гласуването приключва на 19.12.2008 г. в 24:00 ч. като фаворитът на публиката ще бъде обявен на 20.12.2008 г.

Успех на участничките в конкурса и сбъдване на всички Коледни желания!
« Последна редакция: Декември 15, 2008, 00:35:38 am от Сдружение Зачатие »
*
А това е от Огняна. Тя не участва в конкурса, но иска да го посвети на всички, които се борят за най-хубавото на този свят – за дете!

 ornaico1

Коледна молитва
 
Мене ме е, мамо,
пуста вещица заклела,
заклела ме е, проклела,
да си нямам детенце,
да се сретам клета, сама,
пусто празно сърце
да кърви, да кърви
във глухи мъки.
Мене ме е, мамо, обаче,
добра орисница нарекла
да си имам другарче,
на рамо, мамо, да мога
да се опра, да поплача.
Носи ме, мамо, той, обича ме,
гизди ме с нова премяна.
И рекла съм, мамо, миличка,
ще си сложа медно коланче,
в коси ще си биле забуча,
до сърце си рубин голям ще окича
и ще затъпча по тоз огън,
дето тази черна вещица ме нарече
в нестинарка да се превърна.
 
В огън играя, мила ми мамо.
Нозете ми черна жарава тъпчат,
тъпчат, но не горят, мамо,
не спират, нито болят, само изтръпват.
Не черни от сажди стават, мамо,
а пишат горчива молитва:
„Смили се над мен, Господи,
прати ми, добра вест
детенце да си имам!
Подкрепи ме, Майко Божия,
здраво него да износя, родя,
главица да си галя,
очите ми, мила Майко,
светло да гледат,
сърце ми да бие
за една малка звездица,
да чуя думата -  „Мамо”!”
*
 ornaico1    1. titkata   


         Бихме дали всичко за едно биещо сърчице,

         протягаме надалеч и двете си ръце.

         Искаме да сграбчим нашето дете,

         да гледаме как щастливо то расте!

         

         

         Ех…бави   се във времето то,

         дългоочакваното   нежно същество

         и кара нас да тъжим,

         причините у нас да търсим!

      
         

               
         

         
      
         Лутаме се, пътуваме по пътищата,

         бленуваме и се радваме на сънищата –

         в тях сме дори четирима

         двама по двама в комбина

      
         Една малка калпазанка сладка

         под ръка с пакостника – милия си батко,

         правят малки белички и се смеят

         и около нас с играчки лудеят.

         

         

         Бихме дали всичко за едно биещо сърчице,

         а защо не сърчицата да са две

         дружинка ще са в живота те

         и всеки   при нужда на другия ще се опре.

         

         

         Ето за това ние си мечтаем

         живот на две душички да дадем

         и ще продължаваме да се стараем

         с любов и нежност ще ги създадем!!!

      
         

      
      
*
ornaico1    2. aevin   

Здравейте. Няма да пиша увод, защото когато се замисля за коледното си желание се натъжавам и не мога да измисля нищо положително. Все повече се питам, колко още ще имам едно и също коледно желание. В края на януари 2008 година правих опит за инвитро. Тогава ми дойде музата да напиша едно стихотворение. С него исках да вдъхна повече оптимизъм на момичетата, с които бяхме заедно. Заглавиео се чете отвесно от първите букви на редовете.

Вятърът нежно люлее клоните.
Ято птици безцелно кръжи.
Реките неуморно бягат по пътя си.
Времето лудо земята върти.
А ние сме тук, частица от времето
И чакаме кротко своята съдба
Търкалят се дните, следват ги нощите
Ехо изпълва самотни сърца.

Момичета, запалете искрица в душите си!
Очите не бива да са пълни с тъга!
Мечтайте и вярвайте истински,
Има смисъл от всичко в света.
Човек е по-силен от бремето.
Единствен господар на своята съдба.
Трябва наистина, силно да вярваме
А Господ ще ни дари с радостта
*
ornaico1    3. rally_pat   


Привет на всички,
Та мили ми дами и господа, и моята светла личност се престраши да кандидатства.
А Коледната ми мечта... Ехх, коледната ми мечта е да посрещна следващата Коледа в такава компания:



Да имам най-прекрасната къдрокоса главица, най-прекрасните ръчички на света да хващат пръста ми, две крачета да топуркат след мен и прекрасното ми черно четирилапо момче.

Да гледам как детето ми расте заобиколено от щастие и любов, да чувам смеха му, да превързвам надраното коленце и да бърша сълзи от негодувание.

Мечтая... и дано мечтите ми някой ден се превърнат в реалност
*
ornaico1    4. deep   


*
ornaico1    5. Pesheck   


Не знам дали е точно желание, защото май приключих с желанията. По скоро е надежда и вяра. Вяра, че това, което искам толкова много, най-накрая щесе сбъдне. И този път съм напълно уверена в успеха си. Така че, не си пожелавам, а вярвам. Вярвам, че ще стане. Ще!

(кликни, за да прочетеш стихчето на Pesheck)

*
ornaico1    6. volleyball/joli75   

Така минават дните ми и пак се задават вълшебните Коледни празници.
Всеки път се молех за детенце. Този път променям писмото си до Дядо Коледа, като си пожелавам здраве, късмет и любов.
Ако Той ми подари частица от желанията ми в навечерието на Рождество Христово, вече няма да празнуваме с милото така:



Обещавам да се променя, да преосмисля радостите от живота и ще очаквам момента, когато ще се роди плодът на нашата любов.
Вярвам и се моля да бъдем благословени!
Пожелавам го на всички!
*
ornaico1    7. zazolinka   

ПредКоледно

Вярвате ли в чудеса?
Или пък сте реалисти?....
Ако вашите сърца
пазят тайни светли, чисти,
а мечтата е една –
рожбата си да прегърнете –
забравете за страха,
просто трябва да се върнете
към надеждата и вярата,
силата и любовта,
да заслужите подаръка
на Великата Съдба......
Коледата наближава.
Чакате ли вие всички
най-големия подарък –
Шуър Чек със две чертички?
Да, подаръци ще има -
за големи и деца.
Но през Новата година
Вярвайте във чудеса!
*
ornaico1    8. Kylie   

Миличко,
Исках да ти разкажа една приказка, но не приказка от 1001 нощ, а моята приказка.
Сурова зима беше живота ми досега, без слънце което да стопли ръцете, без обич която да сгрее сърцето. Пак идваше Коледа, но знаех, че чудеса стават само в приказките и нищо не очаквах и този път. Обичам този празник и купих най-красивите играчки за елха. Дойде време да я украся и започнах да ги вадя от кутията една по една. Взех първата топка, огледах се в нея и от там изплува една картина, една от моите мети! Видях как срещам, човека в моя живот, мъжът който ме прави щастлива, моята половинка. Закачих я на елхата и взех следващата. Изненадах се, там се появи друга картина. Направих подарък на моя любим, една малка снимка с едно малко туптящо сърчице. Една голяма въздишка се изплъзна от устата ми, една прятна топлина обля тялото ми. Поставих и тази играчка на елхата. Взех друга. На нея видях как един татко говори на корема на мама най-хубавите думи на света. Да... това бяха моите мечти, които трябваше да украсят не елхата, а моя живот! Взех следващата. От нея ми се усмихнаха две децки личица – НАЙ-КРАСИВИТЕ на света! Нямах търпение да видя какво има в другите играчки. Извадих ги всичките, а от там започнаха да ме връхлитат един след друг моменти от един мечтан живот. Децата растяха, а ние се радвахме на техния смях, техните бели, татко беше станал най-добрия майстор на шапки, а мама работеше в своето магазинче за цветя...
Украсих цялата елха. Остана само върха на елхата, който е в теб! Без него тази магия няма да стане реалност! Бъди моята коледна приказка БЕЗ КРАЙ!
*
ornaico1    9. Cvetee   

Това е моето Коледно Желание...


Едни детски очи, вперени в нас!
Едни детски ръце, протегнати с обич!
Едно малко сърчице за което ние сме целия свят,
а то за нас цяла Вселена!

Толкова много ли искаме...
*
ornaico1    10. Bebi   

От много време желанията ми се не сбъдват,
живея в свой измислен,бездушевен свят.
От много време без крила е моята душа,
загубих силата да виждам и малките неща.
Вървях по улиците със наведена глава,
оглеждам се и виждам красотта.
Празник е сега,ала не и в моята душа.
Да,Коледа е,сега трябва болката да ме напусне
и да избягам от реалната жестокост,
защото знам,че някой ще ме чуе в този мраз...........
Сълзите си ще скрия във душата,
защото днес е Коледа голяма.
Мъжът ми тихичко ми казва:
"Не спирай да мечтаеш.
Истински е онзи,който вярва в чудеса."
Да,можем да опитваме,отново и отново-
"Когато нещо трудно става"
"И когато нещо разруши се,ще градим наново,
то все по-силно в сърцето ни ще става"
И дълго взирайки се във нощта,
в небето с бялата луна,
откриваме своята звезда,
искряща с нежна светлина.
За чудо помолих от Коледа аз-
"Най-щастливата ме направи
и мечтите ми осъществи."
Да стана МАЙКА-ИСКАМ АЗ.
ТОВА Е КОЛЕДНАТА МИ МЕЧТА.
*
ornaico1    11. viki_vat   

Нещо в мен се пропука...и заболя! Счупи се с гръм и заваляха безброй
капчици...сълзи! Горещи, парещи, тъжни, бездиханни...хиляди, но сами.
Стопи се надеждата. Угаснаха усмивките. Умряха мечтите.
Остана само НИЩОТО - черно и грозно, зловещо и тегнещо.
Стенание... Вопъл... И пак мрак...
Събудих се. Беше тъмно, но не беше НИЩОТО... Беше красиво сумрачно, беше успокояващо
тъмно, беше загадъчно.
Прокрадна се лъч светлина. Проблесна и ме заслепи. Там някъде беше надеждата, там
някъде беше бъдещето, там някъде бяхме ние с нашите мечти и  копнежи... Там беше
НЕЩОТО! Това, което толкова дълго търсихме, това което толкова упорито преследвахме,
това на което толкова дълго се подчинявахме.
Там беше нашето щастие. Далечно може би, но достижимо.
Отворих очи. Пухкави бели облачета плуваха в кристално синьото небе, обгърнати от
мека розова пелена.
Някой се смееше... Не бях аз!!! Но някой все пак се смееше...
Протегнах ръце и докоснах НИЩОТО. То беше там...с цялата си мощ! На вече не ме
плашеше. Беше безсилно.
То беше там, но там бяха и мечтите ни. Далечни може би, но постижими!!!
*
ornaico1    12. didka_

Отново  идва коледа, а с  нея идва и нашата още по-голяма надежда.
Всяка година този период е най-тежкия за онези от нас които няма кога да зарадват с подаръци, не виждат  блясък в очите на така желаните деца.
Виждат единствено тъжните очи на любимия който гласно, а понякога и негласно се моли заедно с теб. Нека това е последната коледа която посрещаме сами.
Нека това е последната коледа с проблеми и за всички вас, без които ние нямаше да бъдем същите.
Искрено благодарим на целия форум, за това, че винаги има с кого да споделиш и да бъдеш разбран.
*
ornaico1    13. eterna

Четиринадесетата Коледа

By ETERNA

Денят преди Коледа е! Безброй светлинки наоколо. Опияняваща музика се носи отвсякъде. Звънти детски смях. Като в приказка! И в същото време толкова земно и истинско. Прибираме се вкъщи. Украсили сме коледната елха  като златна булка – панделки, свещички и … четиринадесет играчки. За всяка година от семейният ни живот по една. Прекрасна е. Поставяме подаръците под нея. За всекиго от семейството по един. С любов и желание избирахме всеки един от тях, та нали с тях показваме на близките си хора колко ги обичаме. Приготвям трапезата. Ухае вкусно. Струи любов от всяко ъгълче на стаята. Уж сме щастливи. Май щастливо-тъжни!!! Родителите ни пристигат. Сядаме на масата. Отново усмивки и смях. Но нищо не е в състояние да запълни дупките, който всеки от нас има в сърцето си. И това го чета в очите на родителите ни. Вече 14 години те са до нас и ни дават от своите сили, за да можем да продължим напред. Поклон пред вас мили Родители!!!
Време е за подаръците. Най-чаканият момент. Развълнувани сме. Отваряме с нетърпение пакетите. Благодарим си взаимно, прегръщаме се и си пожелаваме да продължим да вярваме в Доброто. Да продължим да вярваме, че единственият неотворен вече 14 години подарък под елхата, догодина ще намери своя притежател. Господи, не оставяй любовта ни да се пилее в пространството!
Честита Коледа!
*
ornaico1    14. sistur

Отново идва Коледа-вълшебното време на годината За мене тя е поредната Коледа с надежда за нещо вълшебно да ми се случи през следващата 2009 година.Тогава всеки,дори най-скептичният,дълбоко в душата си се надява,че ще стане чудо…че мечтата ще се сбъдне.Един мечтае за богатство,друг-за любов,трети просто иска близките му да са живи и здрави.Но всеки си пожелава нещо лично и съкровено във вълшебната нощ,загледан в сипещите се снежинки в бялата тишина навън и святкащите разноцветни лампички на коледното дърво . И  всеки вярва,че ще се сбъдне.Защото иначе за какво са мечтите?
И аз си мечтая нещо.Не,тази година желанието ми не е като досегашните.Тази година като че ли за първи път няма да мисля само за себе си.Сега искам нещо различно.Нещо голямо.Нещо за човека до мен.
Искам човека до мен най- сетне да може да се похвали без страх на целият свят, че ще има някой който да му каже най-накрая „ТАТКО”.Искам  да видя в очите му сълзи от радост, а не както до сега сълзи от мъка...Искам да няма самота,тъга и мъка в неговата душа. Искам щастието на този човек-моят съпруг да обгърне земята,така както снегът покрива мрачния пейзаж и го кара да заблести с хилядите искрици на отразените слънчеви лъчи. Искам светлината да достигне всяко кътче.

 

Искам тази светлина да угасва само за да отстъпи място на спокойствието в тъмнината.И то точно на тази нежна тъмнина,която така загадъчно ни се усмихва през прозореца в Коледната нощ.Тъмнината не е край.Тя е начало.Начало на надеждата за утрешния ден,на вярата,че той ще ни донесе повече,отколкото вчерашният ни е взел.А утрото?Какво по-хубаво от пробуждащ се ден,обещаващ още с изгрева си щастие?
Мечтите…дали се сбъдват по Коледа? Не зная…Но тази година ще проверя.И ако моята мечта се сбъдне,бъдете сигурни,че ще разберете.Най-малкото по усмивката на някой вечно намръщен.
 
Весела Коледа! И мечтайте!
*
ornaico1    15. теди.

Коледно желание
Идва Коледа... Празниците на домашния уют, на топлия семеен огън, на очакванията и надеждите за нещо добро и хубави неща през новата година. Но у нас Коледа не носи тази топлина...От 10 години си пожелаваме другата Коледа да не сме сами и нашият дом да се озари от детската усмивка. Само преди година усетихме това щастие, но беше твърде кратка радостта. Преминахме през отчаянието, безумната болка и по пътя сякаш поизгубихме вярата. С надежда очаквах днешния ден да видя отново мечтаните две чертички и отново си пожелавах старото Коледно желание – да имаме детенце. Но
днес... днес след поредния неуспех, след поредните сълзи и тъгата в очите, си пожелавам за нас  сила . Сила да се съхраним като семейство въпреки житейските несгоди и годините с несбъднати мечти, силата да се изправим и продължим напред след поредния неуспех, сила да дочакаме и прегърнем щастието, силата да постигнем мечтата си! И може би един ден, изчерпали всички възможности, да имаме силата да преосмислим живота си и да подарим любовта си на някое самотно, изоставено дете.
*
ornaico1    16. Maxi

(кликнете върху изображението за да прочетете стихчето на Maxi)

« Последна редакция: Декември 14, 2008, 01:44:20 am от Сдружение Зачатие »
*
ornaico1    17. Azzara

Моето наи-голямо Kоледно желаниe!

Моето най - голямо Kоледно желание е нещо много лично....
всъщност нещо което неможе да се купи с пари...
...нещо което от много дълго време си пожелавам.
За съжаление досега остава желанието ми неизпълнено.
 
И точно на Коледа расте това желание неизмерно.
Това, което си желая е най-естественото нещо на света...
но за мен една мечта,която не се изпълнява.
С голямо удоволствие бих се събудила и бих започнала да живея моята мечта.
Вече почти 3 години аз и моят съпруг си мечтаем за наше дете..
Но природата си има своите граници и ние стоим пред едно
препядствие, което неможем да преодолеем.
Нашaтa  желана рожба неможе да намери пътя към нас..
но надеждата остава, чудеса се случват, трябва самo  да повярваме.
 
Защо това е нашето Kоледно желание?
Защото с помоща на ин витро опложданетo  може да се усъществи!
Повече желания нямаме...
ръка за ръка да вървим и цялата си любов на едно малко съкровище да дарим
Ти си нашата надежда, нашата светлина..
Никой друг подарък неможе да ни донесе по голяма радост!
*
ornaico1    18. terzieva_

Коледно желание.
Декември е и наближава най- желания за мен празник Коледа. Знам, че на
Коледа стават чудеса и се надявам някой ден и моето чудо да се случи.
За трета Коледа подред ще си пожелая едно и също. Не искам подаръци
нито цветя, а едни малки очички да ме погледнат и с протягащи към мен
ръце да ми кажат „МАМО”. Желанието да имаме дете с любимия се роди в
нас преди повече от три години.След като две години преди това ми бяха
поставили диагноза поликистозни яйчници, започнах лечение и така
години наред сменяне на доктори,лечения и диагнози. Не съм очаквала,
че мога да съм толкова силна и да приемам една след друга диагнозите,
които ми поставяха. Лутах се и всеки път при настъпване на поредната
ми менструация изпадах в криза и в същия момент започваше отново
НАДЕЖДА и очакването до следващия път. За приятелите и семейството ми
съм винаги засмяната и привидно без проблеми жена, но много малко от
тях знаят колко страдание и мъка се таят в мойта душа. На 1 юни тази
година, на най-красивия празник „Деня на детето” аз пак бях изпаднала
в отчаяние, че и тази година нямам детенце, което да зарадвам. Съдбата
обаче беше благосклонна към мен и ми пусна малко светлина в тунела,
срещна ме със страхотните хора от фондация „Искам бебе” и по-точно с
Радина Велчева и Вера Вулджева. Благодарение на тяхната подкрепа и
куража, който ми дадоха се изправих на крака и взех да гледам
по-розово на живота. Макар, че тяхното пожелание тогава:”На 1 юни 2009
да се срещнем и да съм с поне едно бебе в ръце” няма да се случи, аз
знам, че ще дойде и моят 1 юни, в който ще имам детенце. Миналата
Коледа в баницата с късмети ми се падна: „малко юначе в люлката да
плаче” и си мислех, че това е мойта година и ще се случи чудото
„ДЕТЕ”. В края на годината сме пак сами, но тихичко се промъква една
Надежда, че тази Коледа ще е моята Коледа, че другата година късмета
няма да ми се изплъзне. Винаги съм била добра с хората и знам, че
Господ ще ме възнагради. За Коледа и Новата 2009 година си пожелавам
да видя мечтаните две чертички, да усетя как детето ми расте в
утробата, да изживея мъките и болките на раждането и накрая със сълзи
на очи и най-свидното ми на ръце да кажа - АЗ УСПЯХ!
*
ornaico1    19. lions

Искрица оптимизъм

Ние белязаните,обречените
на вечното чакане ,се усещаме
през девет царства,векове и морета
- просто в небето се срещат крилете ни.
Всички сме странни -сами търсим болките си,
сами  лекуваме душите си за да ни олекне.
И натоварени с двойна тежест,
ускорително падаме.
Какво като имаме рани,
отново пак се изправяме .
Пак поглеждаме към небето, надежда там
мъничка свети.
Души  раними се гърчат
в неизвестното.
Често от нищо обидени, млъкваме,
Или от внезапен намек се смущаваме,
всички острите намеци гордо преглъщаме.
После забравяме.
И пак очакваме от бог една надежда,
от хората топла дума, една усмивка.
Не се притеснявайте от добротата ни!
Не се дразнете от нашта наивност!
Ний цял живот се учим да ходим
много старателно.
Старанието ни ще бъде възнаградено.
Не се отчайвайте мили момичета и
„за нас има надежда”



"Щастлива Коледа на всички!


Борете се за мечтата си,
на Коледа
стават чудеса!"


*
ornaico1    20. zayak3

(кликнете върху изображението за да прочетете стихчето на zayak3)

*
ornaico1    21. Имам_Вяра

...............Незнам от къде да започна.....Аз съм на 29 год. съпруга ми на 30.Вече
8 години се борим за бебе,но все още без резултат. Минали сме през какво ли не, медикаментозни
лечения, операция, инсеминации и куп лекари. През м.октомври 2008 имаме 1 неуспешен опит Инвитро, въобще не се стигна до трансфер, преживяхме го много тежко,но с помоща на чудесния лекар,и най-ве4е човек Стаменов,аз съм готова ,с пълни сили да продължа!

Съвместния ни живот е щастлив,обичаме се както винаги сме се обичали,и двамата имаме чудесни родители,но имаме също така и една ГОЛЯМА празнина,която може да бъде запълнена само с помоща на Бог!За това за Коледа ,вече девета под ред аз си пожелавам едно-Здраве за семейството ми и едно Бебе!

Знам,това не е никакъв разказ или есе,но наистина нямам настроение,имах го,преди години,писала съм и стихчета,но......вече се изчерпах..........

Може би,ако Бог чуе молитвите ми,и ни дари с едно дете,което да изпълни нашия дом,нашите сърца, сърцата на родителите ни,които го 4акат заедно с нас,аз ще напиша моята щастлива Приказка!


Късмет на всички,и нека Коледа донесе на всеки желания подарък!
*
ornaico1    22. Eti76



Еееееех, идва пак Коледа, празници, дни за семейството! Хубаво е да сме заедно, да си разменяме подаръци с близки и приятели, да се смеем на весели истории, да празнуваме, ноооо.... Винаги на празник за нас има и едно НО... Всеки път, когато имам повод да си пожелая нещо, било то за рождения си ден, когато запаля свещичка в църквата, Велик ден е или е Коледа, та дори и когато часовника показва 11:11, винаги си пожелавам едно и също: „Най-сетне и в нашето семейство да изгрее усмивката на едно малко слънчице... И аз да мога да гушна в обятията си нашето чедо... И като се събужда сутрин, още топличко и сънено, да го целувам по топлата и мека гушка, докато се опиянявам от аромата на бебе!”
Да, ама сега си мисля, че тази година Коледното ми желание ще бъде малко по-различно!
Ще си пожелая да е жива любовта!
Да, това е моето желание! И знаете ли защо, защото любовта е това чувство, което всъщност осмисля живота ни!
Преди известно време осъзнах, че толкова много обичам съпруга си, че ако Господ слезе от небето и ми даде избор – да се сдобия с рожба, но да се откажа от Ицката, аз всъщност ще избера човека, който вече шест години е моя опора, подкрепа и осмисля живота ми! Та то всеки миг с него е радост! Как мога да се оплаквам?! Такъв късмет имам да сме заедно, да се обичаме, да има на кой да разчитам за всичко, винаги и по всяко време!
Все още в главата ми звучат думите, с които ми предложи да се омъжа за него: „Искаш ли заедно да отгледаме децата си?” Оооххх, каква ирония на съдбата! Да, разбира се, че искам, но малко се забавихме с постигането на тази мечта! Нищо, сигурно не е дошъл реда да се роди НАШЕТО детенце! Може би то чака, ние да станем готови за него, да помъдреем, да узреем!
Не знам дали сте се сблъскали с осиновяването, но ние тази година се решихме и започнахме процедурата. И знаете ли, има нещо много интересно в принципа, по който казват, че избират кои родители с кое дете да съберат – избират най-подходящите родители за дадено дете! Ето, това е разковничето, може би нашето дете още не се е родило или не му е дошъл реда да се роди! То ще ни избере, когато му дойде времето! Защото аз съм сигурна, че с нас ще му е добре! Като гледам Ицката, как си играе с децата на нашите приятели, как се заливат от смях, докато се бори с тях, как го гледат с широко отворени очи и осъзнавам, че аз имам най-голямото съкровище на света и че съм най-щастливата жена на този свят! Да, така се чувствам! Моля се само, да ми е жив и здрав и да запазим любовта си жива завинаги! А за Коледа, неговия имен ден, му пожелавам, дано скоро нашето дете ни избере! Защото аз съм сигурна, че ние ще бъдем родители, въпроса е само КОГА!

*
ornaico1    23. rozovelka

Коледно желание ли? Когато бях малка вярвах, че в полунощ на Коледа небето се отваря и каквото и да си пожелаеш, то се сбъдва. Обикновено ми се приспиваше и на другия ден майка казваше, че знае какво съм искала и си го е пожелала вместо мен. Аз пък бях убедена, че така си запазвам правото за едно голямо желание и когато дойде времето ще го получа. А сега ли? Сега съм уплашена, защото не знам в какво да вярвам. Коледното ми желание се превърна в единственото ми желание. Да имам  истинска Коледа! Такава, за която мечтая от години. Искам да видя коледните дръвчета, да почувствам коледното настроение. Искам да имам сили да украся елха, а две малки ръчички да поставят най-красивата играчка върху нея. Тази, в която ще се огледат прекрасните очи на моето момче и на нашето дете, защото знам, че ще бъдат еднакви. Зелени като планината, от която дядо Коледа ще дойде. Но дали някога ще спре при мен? Ами ако ме е забравил? Ще трябва да продължа сама. Знам, велик е не онзи, който никога не пада, а този, който винаги се изправя. Остава само да намеря сили да продължа борбата за моята Коледа...
*
ornaico1    24. аra/кака Радка

Надеждата, че ти ще дойдеш, мило мое, държи ме будна и внимателна.
С желанието да те има, слънчице, обаждам се сама на себе си по телефона. 
Не се отчайвам.. Очаквам нещо да се случи!
И детски якета по чуждите балкони, като обсебващи мечти...

Една Коледна картичка с ръцете и сърцето си направих за теб,
вестоносец вятъра северен пращам за да стигне там където си ти....
Коледно Желание в едно Коледно Сияние събирам
догодина да бъдем ти, той и аз, тримата!


*
ornaico1    25. Kremkaramel

Писмо до Дядо Коледа


 Мили, Дядо Коледа!

 Всяка  година ти пишех с надежда, че ще донесеш така жадувания от нас подарък . Всеки път си пожелавах едно единствено нещо – детенце! И така, пращах ти едно и също писмо 11 поредни години. Исках само вечер да заспива в прегръдките ми едно малко създание и сутрин като се събуди да протегне ръчички към мен с думичката “Мамо”. Това си пожелавахме и на всеки наш рожден ден...

Ти,скъпи Дядо Коледа, сигурно си много зает и изпълняваш първо детските желания. Затова не си успял да прочетеш много от писмата на големите. Не бях сигурна, че и тази година ще видиш писмото ми, затова ние решихме да дадем любов на изоставено детенце. Да, ще си осиновим!

Този път писмото ми до теб е различно. Пожелавам си да прочетеш писмото на  дете, което не иска поредната скъпа играчка, а семейство. Дете, което си пожелава най-добрите мама и тати. Моля те, Дядо Коледа, изпълни желанието му! Това е моето желание! Следващата Коледа да пишем заедно с него писмото си до теб!

Весела Коледа на всички!
*
ornaico1    26. krem2003

Коледа!
Сбъднати желания, надежди и усмивки!
А знаете ли, защо Коледа е в края на годината!?
КОЛЕДА е начало, извор, източник на нашите нови мечти.
Всъщност тогава се раждат желанията и се осъществяват цяла една година, защото какво е една сбъдната мечта? Може би местенце за нова  :balk_602:
Бях най-щастливото дете. Родителите ми са страхотни. Като много други, те винаги са били с мен, до мен и подкрепата им е налице и сега. Имах страхотно детство, много забавен пубертет, обучението ми беше на ниво и работата ми е страхотна. Всичко което съм си представяла се е осъществявало с труд, постоянство и усмивка. Винаги съм знаела какво получавам и зная какво желая.
Нашата приказка започна в 00,00ч на 31 декември 1996г. Отново имах сбъднато желание – моят съпруг. От малка мечтая за близнаци и знаете ли как се зачеват и раждат най-успешно??? Всъщност това е моят единствен страх. При толкова щастие, съм се замисляла дали? Но не, дори няма да го напиша на този лист.
Всички ние имаме страхове с които да се борим и които да побеждаваме. Нека това е с усмивка и вяра в бъдещето, защото няма несбъднато желание на тази земя. Защото всички ние живеем за да бъдем щастливи, да обичаме, да имаме приятели, да имаме семейства. И това ще стане ... да! Моля ви, всички вас, влюбени млади хора – МЕЧТАЙТЕ, БЪДЕТЕ ЩАСТЛИВИ, УСМИХВАЙТЕ СЕ, всеки ден бъдете добри и ще видите как един ден ще се окажете в настоящето на вашето минало желание, а то се е превърнало в ново бъдеще. И ето отново местенце  за ново желание и нова мечта, нали! Кръговратът е безкраен. Бъдете слънчеви и всичко ще бъде една магия.
Това съм аз едно щастливо дете, една щастлива жена и ще бъда една щастлива майка, защото бащата на моите деца е най-прекрасния човек на света.  Човекът с най-голямото сърце, което   :balk_48: “бие само за мен” :balk_48:. Това е бащата на моите слънчеви деца! Аз вярвам в себе си! Аз вярвам в Дядо Коледа!
А ти?
Пожелай си нещо ...
*
ornaico1    27. Tarja 

(кликнете върху изображението за да прочетете стихчето на Tarja)

*
ornaico1    28. kiti007 

Идва време, когато почти у всяка жена се заражда копнежа за бебе! Напълно нормално! На нас ни е отредена ролята да даваме началото на живота. Защо искаме всъщност да имаме деца?
Искам да имам бебе, защото се чувствам достатъчно 'голяма' да поема отговорността за грижата и възпитанието му.
...защото имам усещането, че вече ми е време.
...защото обичам деца и искам да имам много.
...защото обожавам да играя и така никога няма да скучаем заедно.
...защото ще ме лиши от самотата.
...защото ще ме прави щастлива.
...защото ще направя всичко то да израстне щастливо.
...ще осмисли живота ми.
...ще го напълни.
...ще имам оправдание за всичките плюшени играчки в гардероба.
...ще ме стимулира да работя и постигам повече, за да дам добър пример.
...ще го обичам, ще ме обича.

А ето и моето КОЛЕДНО ПОЖЕЛАНИЕ:
Мили дядо Коледа,
Ти държиш моят Сашко.Много  те моля донеси ми го тази година по Коледа...
А може да го пратиш по щъркелите на пролет.
Моля те, нека пристигне при мен през 2009.
Много ще го обищаме.

П.С.Може и малка Сашка да ми пратиш.


А най много искам и двамата да ми пратиш,всъщност.

Много, много ще ги обичам!

Пожелавам го на всички и дано през идната година се сбъднат нашите мечти и желания!
*
ornaico1    29. Valia_kr   


НАДЕЖДАТА!



Да поговорим ли за НАДЕЖДАТА?
Май на никого не му се говори за НАДЕЖДАТА. Всеки е скътал това последно убежище за изтерзаната си душа дълбоко в сърцето си и я брани с нокти и зъби. Надеждата е последното, което ти остава след мръсотията на живота, обидите и неправдите. Тя е силата, която се появява част от секундата преди да се предадеш и да се свлечеш в калта на собственото си безсилие и бездушието на хората. Тя е силата, която те кара да стиснеш здраво бодливата тел на ежедневието и необръщайки внимание на раните да се изправиш, да отупаш изранените си от толкова падания колене, да изтръскаш мокрите си от сълзи коси и да продължиш своята лична донкихотовска борба с вятърните мелници на предразсъдъците, равнодушието и лицемерието на този свят. НАДЕЖДАТА, колко пъти тя е изправяла отново на крака всеки един от нас – тези, които сме лишени от едничката истинска човешка радост да приютиш в обятията си своята малка рожбичка, едничкият истински смисъл на живота. Навярно тя е най-силното нещо на света. Помислете само, една година е 365 дни – 365 дни, които за обикновените хора са просто поредица от дни, в които стават, водят децата си на градина, отиват на работа, и прибирайки се вечер прекарват няколко часа с тези малки, слънчеви, щъкащи навсякъде същества, които са неизменна част от тях самите. Те вече са позабравили голямата радост на раждането на рожбите им. Вече са погълнати от ежедневието и все по-малко оценяват радостта, която живее редом с тях. Те нямат представа какво е да чакаш тази радост да споходи и теб. Какво е да се събуждаш сутрин с мисълта, че днес е поредния ден, в който нямаш кого да целунеш изпращайки го на училище, какво е да прекараш работния си ден стремейки се да спечелиш още някой лев за лекари, процедури, лекарства, транспортни разходи до най-близкия град в който има инвитро клиника. Нямат представа, че вечер няма по-страшно от това да се прибереш в празната квартира, където в най-добрия случай те чака твоята половинка, чиито очи са помътнели от стаените сълзи на болката, отчаянието и безсилието. А колко искрящи и слънчеви бяха някога. НАДЕЖДАТА – само тя ни остана на нас – самотниците без деца. Това е последния ни извор на сила и никой не може да ни го отнеме.

НАДЕЖДАТА!
*
ornaico1    30. venus2   

Моето а и на моят партньор най голямо желание е да си имаме дете.Желая
 на всички участвали в този конкурс новата 2009г. да ни дари с най голямата радост на
света!!!!Благодаря на моят доктор Владимиров че ни дава възможност да не губим
надежда.Нека да си пожелая през новата година да се зарадвам пак че съм бременна
само че този път ДОКРАЙ !!!!

Успех на всички двойки ,много много здраве и дано
разберем че наистина по
Коледа СТАВАТ ЧУДЕСА !
« Последна редакция: Декември 15, 2008, 00:01:25 am от cygnus »
*
ornaico1    31. Цеци   

Моята Коледна мечта и надежда

Всичко беше свършило вече.Тя се събуди с известна доза облекчение.Нямаше вече инжекции,нямаше боцкания,нямаше дълго чакане пред лекарския кабинет,липсваше страха от цифри,процедури,резултати.Имаше само надежда.Тя погали Надеждата и започна да се моли.Молеше се така,както всяка година,както всеки месец,както всяка седмица,както всеки ден час,минута,секунда.Молеше се на тази Коледа да бъде най-щастливата жена на света,да усети живота в себе си,да види малката точица там,където винаги беше мечтала,да чуе най-прекрасния звук на света-тупкането на малко сърчице,да види на малкия екран човечето,което ще промени живота им-нейния и на съпруга и.Мечтаеше как той ще гали коремчето и,как ще говори на малкото неродено бебче.Знаеше,че съпруга и ще бъде най-добрият и достоен татко.Представяше си как ще гледа детенцето им,как ще му се радва и трепери.Мечтаеше си,че вече дома им няма да е празен и самотен като тях самите.Знаеше,че малкото човече ще осмисли живота им,ще ги направи щастливи,ще им примомни какви хора са били преди да попаднат в ада на  стерилитета,за какво са  мечтали,на какво са се радвали.Боже,колко отдавна беше!Тя не помнеше каква беше преди пет години.Чудеше се какво ли я е карало да се усмихва.Не помнеше.Няма значение,това е минало.Сега вече всичко ще се промени,сега вече ще бъдат мама и тати.Колко е хубаво, си мислеше тя.Но за кратко...Наближаваше денят за теста.Една сутрин тя се събуди със смазващата мисъл,че нищо не се е получило,че онези красиви ембриони са си останали просто снимки върху една дискета,които тя винаги ще помни.На следваща сутрин беше обладана от същата мисъл,на по следващата-също.Вече не искаше да се буди,само плачеше,страхуваше се да мисли,но дълбоко в себе си знаеше какво я очаква.Вечерта преди решаващия ден беше ужасна.Тя имаше чувството,че утрешният ден ще промени за пореден път живота и,но не по начина,по който тя си мечтаеше.Беше я страх да сподели мислите си с любимия мъж.Той спеше,а тя тихо ридаеше до него,за да не го събуди.
Беше прекрасен летен ден.В лабораторията казаха,че до обяд резулата ще е готов.”Господи,пощади ме!”Стана 12-30,тя стоеше пред компютъра,натискайки за пореден път бутона „рефреш”.Цялата и и енергия,целият и свят беше съсредоточен в този малък екран.0.67 най-убийствената цифра в живота и.След нея вече нищо не виждаше,чуваше само някаква жена,която ридаеше и стенеше с глас,позна своя глас и осъзна болката и безсилието си.Не можеше да проумее това ново чувство,което никога не беше изпитвала до сега-тя не искше да живее.Навън кипеше живот,а нейният току-що беше загубил смисъл,сърцето и плачеше.”Как ще кажа на човека,който толкова много обичам,как?!”Телефона звънна-беше ТОЙ.Рабра всичко за секунди.Прибра се и започна да я утешава.Беше много силен,дали?Или просто не можеше да си позволи да бъде слаб.
И така живота продължи ден след ден,месец след месец,със същата смазваща монотонност.Тя се промени.Осъзна наистина,че времето лекува.Не бързаше за никъде,не следеше повече за никакви промени в тялото си,не се надяваше на нищо,сякаш жиевееше чужд живот,а не собствения си.
Но с наближаването на един от най-прекрасните празници-Коледа-и надеждата в нея отново се пробуди.Надежда,която тя мислеше за погребана в онзи слънчев летен ден.Украсявайки елхичката си в техния дом, тя си помисли:”Боже,пак ли ще изричам онази молитва за малките протегнати към елхата ръчички,за блестящите детски очички?Не,няма да казвам нищо!Ти,Господи знаеш за какво копнее сърцето ми,знаеш какво обсебва мислите ми и тази година на Коледа,когато погледна към небето,Ти ще прочетеш този копнеж в очите ми и вярвам,че на следващото Рождество пак ще гледам към небето и ще ти благодаря за щастието,което ще държа в ръцете си!”
*
ornaico1    32. du6ka   

МОЕТО КОЛЕДНО ЖЕЛАНИЕ

Реших тази година да помогна малко на Дядо Коледа. Няма да имам мое коледно желание. Ще се помоля за мир и благоденствие на всички хора, за щастие и по-добър живот на всички българи, за любов, здраве и късмет на всички, които ме обичат и които обичам!
Познавам няколко добри деца, които макар да имат родители, не получават подаръци за празниците. Приготвих им по една топла блузка, чифт ръкавички, шал и шапка, ще прибавя книжка, плодове и шоколад. Нямам търпение да дойде Бъдни вечер. Ще поканя мама на гости. Ще запалим камината, ще хапнем и пийнем, както си му е реда и мъжът ми ще заспи от топлината на огъня и от умората от тежкия ден.  Ще помоля мама да обиколим къщите и да оставим подаръците пред къщите на децата, ще звъннем и ще се скрием….Ще останем на близо, за да видим реакцията на децата. Ще бъда безкрайно щастлива, ако видя усмивки на лицата и в сърцата на тези дечица.
Дядо Коледа изпълнява желанията за подаръци само на децата, и то на добрите деца. Аз бях добро дете, но сега се сещам, че всъщност никога не съм мечтала да стана булка, да имам деца, да бъда принцеса… Единственото ми желание е било – да имам добър мъж! Е, всъщност Дядо Коледа е изпълнил желанието ми – имам го! За това аз нямам право вече на други желания. Имам най-милия, най-прекрасния, най-добрия мъж на света! Ще се моля само да е жив и здрав! А заради него продължавам да мечтая и вярвам, че приказката, която написах за моето, за нашето дете ще я прочета някога…
http://www.zachatie.org/kz2009/kniga.ppt
*
ornaico1    33. mira-iv   

Моето коледно желание

Коледа, Коледа...
Хубав и дългоочакван празник на рождество и възраждане. Толкова много надежди, мечти и очаквания има в тези дни. Срещи с любими хора, размяна на подаръци, веселие, смях, усмивки.
Но
Защо винаги има едно Но.
За мен лично Коледата вече не е желан и хубав празник. В тези радостни за другите дни, аз трябва да мобилизирам всичките си вътрешни сили, да си наложа една усмивка и да бъда добра. Да се опитам да забравя двата ни неуспешни опита. Да забравя страха си от всякакви медицински манипулации, а те вече са толкова много при мен.
Сега на Коледа трябва да се смея, когато е нужно,  да отговарям и да се държа любезно, да не се впрягам на глупавите въпроси: Какво чакате, Хайде нямате време, Успокой се, много си нервна и затова не става бебето и т.н. да водя разговори, да забавлявам децата на приятелките ми, да си играя с тях, да слушам оплакванията на майките им от тях. Така ще минат коледните празници при нас.
 Това е още една Коледа без нашето дете. А то не идва в нашия дом вече няколко години. През това време разбрах, че съм много силен характер, че трудностите не ме плашат, а напротив радват ме. Осъзнах, че хубавите неща стават бавно  и трудно, а при нас нашето щастие ще дойде по-късно и доста трудно. Борбата за собствената ни рожба направи мен и моята половинка  още по-влюбени, сплотени и омагьосани един от друг. Разбрах, че както аз плача всеки месец, защото чудото не е станало за пореден път пак, така плаче и той, но не със сълзи, защото силните мъже не плачат със сълзи, а вътре в душата си. Той е моята опора, силния и здрав гръб, на когото мога винаги да разчитам. Имам усещането, че той вярва повече от мен, че ще станем родители и ще създадем дете – плод на нашата голяма любов.
Коледа е...
Елхата блести, отрупана с подаръци. Поглеждаме се с Росен и си пожелаваме:
Нека да сме живи и здрави, да са здрави и родителите ни, за да ни помагат когато имаме нужда от помощ. Да сме добри в този труден живот, да не позволяваме лошото и грозното да ни отчаят. Да вярваме, че доброто винаги побеждава. Както в  приказките принцесата винаги отваря очи от целувката на принца, така и аз ще чакам всеки ден, всеки час любимият човек с неговиге целувки. Ще живеем весело, интересно, няма да се поддаваме на отчаяние и да губим вяра, че ще дойде  и нашият час. Ще бъдем в очакване и ще броим дните до началото  на  месец март когато ще направим  поредният си опит ИКСИ  и той ще бъде успешен. Ще видим дълго чаканите две чертички на теста за бременност и ЧХГ на 14-ти ден повече от 5 единици. Ще вярваме, че това е последната ни Коледа сами без детенце.
И непрекъснато думите от стихотворението на Дамян Дамянов “ И пак тръгни” ще ни дават кураж:
Когато от безпътица премазан си
И си зазидан в четири стени,
От всички свои пътища прерязани
Нов път си направи и сам тръгни.
Вече чакам Коледата с нетърпение, пътят ни вече е начертан.
*
ornaico1    34. kiara   

Следващата Коледа............
 
  Как да започна и аз вече незнам и откъде, то всичко е толкова
отдавна започнало........ Най-прекрасният ден в животът ми е деня в
който се омъжих за най-прекрасният човек на света в далечната 1998
година. Бяхме с ди джей на сватбата и при уговарянето на типа музика
той ни пита: "Булката да не е бременна, че трябва да знам аз, за да не
я тормозя много с танци", аз викам "Не, не съм", а вече правехме опити
от година...... Странно е човек какви работи си спомня!!! После
кандидатствам в Свищов и започвам едни пътувания от София до там и
обратно. Минали са две години, неудобните въпроси започват и аз все
викам, "нека да завърша, то бебето ме чака да се изуча"..... 2000
година операция на кисти, впоследствие оказали се ендометриозни......
След операцията доктора казва, че вече всичко е наред и няма причини,
за да не стане бебо!!! Всяка Бъдни вечер се моля да сънувам бебче, че
да вземе да се сбъдне Коледният сън и при отброяването на първите
секунди от Новата година се целуваме с Милото ми и всеки път вече от
10 години си пожелаваме едно и също:да сме трима на следващата Коледа
и Нова година!!! Следва лутане от доктор на доктор, изследвания,
надежда........ и Коледа след Коледа, и Нова година след Нова година,
и ние сме си все още двама........... по-обичащи се от всякога,
по-подкрепящи се от всякога досега, но някак си самотни и малко
натъжени от липсата на нашето малко Създание, което да озари и нашата
къщичка!!! 2005 година открих своя Доктор!!! Борим се усилено вече 3
години....., лапароскопия, четири опита икси, трети успешен, но за
кратко..... и пак сълзи, падане, ставане, надежда, макар и понамаляла
в мен, но за сметка на това виждам как моят Доктор е уверен, че ще
успеем и това ми дава сили, да не се предаваме, да гледаме напред, да
продължим борабата...... Много подкрепа и помощ получавам тук,
разбиране.... White е винаги до мен и в най-тежките ми моменти от
близо три години!!! 2007 си подадохме и документи за осиновяване без
да имаме колебание във вземането на решението за това!!!
  Следващата Коледа........, нека да сме здрави, да сме заедно, да се
обичаме толкова много както и досега, да дарим от тази ни любов на
поне едно Мъниче, да имаме сили да се борим...... Следващата Коледа да
си украся елхата и да се радваме вече трима на празничният уют, и
лампичките да се отразяват в бляскавите очички на нашето Дете....
Толкова ли много искаме всяка следваща Коледа, че все не става и не
става.........., но за следващата Коледа продължаваме с молитвите,
дано, дано, дано...........................
*
ornaico1    35. boba   

<a href="http://i47.vbox7.com/player/ext.swf?vid=bde13acf" target="_blank" rel="noopener noreferrer" class="bbc_link bbc_flash_disabled new_win">http://i47.vbox7.com/player/ext.swf?vid=bde13acf</a>
(ако не се стартира клипчето кликнете тук)
« Последна редакция: Декември 14, 2008, 02:27:16 am от Сдружение Зачатие »
*
ornaico1    36. boiger   

Вярвам в чудесата покрай Рождество Христово !
 
Изпълнена съм  с благодарност към всички :
към  Бог , че така ме е сътворил - да се отърся сравнително бързо след неуспеха си и
отново да зарея поглед към бъдещето , към новото начало ,  по-силна и по-уверена от
преди, 
към моят съпруг , който с безкрайната си нежност ме подкрепяше и  въпреки трудните
моменти винаги беше и все още е плътно до мен , 
към моите близки и приятели , които ме зареждат с любов , положителна енергия и вяра
 , че “ и на нашата улица ще изгрее слънце“ ,
към сдружение“ Зачатие“ за помоща и подкрепата и затова , че се бори за толкова
благородна кауза .
 
И тази Коледа ще вярвам силно и ще се надявам ...
И Бога ми , ще се изпълня до последнен дъх  с надежда , че следващия път   ще е
успешен .
И тази Коледа ме кара да копнея за бебешко  ухание ... докосване и смях и  тихо
прошепнати истини  до  ухото на едно малко създание .
 
Вярвам ,че покрай Рождество Христово се случват чудеса , затова и ние си  го
пожелаваме - едно  тъй-желано  чудо  да стане реалност.
*
ornaico1    37. vesito_69   

Мили Дядо Коледа,
   
Виждам, че си гушнал моето малко момиченце. Донеси ми я тази година по Коледа...
А може и да я пратиш по щъркелите на пролет.
Моля те, нека пристигне при мен през 2009.
Много ще я обичаме   






*
ornaico1    38. nimika   







« Последна редакция: Декември 14, 2008, 02:52:12 am от Сдружение Зачатие »
*
ornaico1    39. mavrol   

На ръба
/есе/

Случвало ли ви се е да се чувствате ...сякаш сте на ръба на скалите над бучащ вълнолом? Опитвате се да се откъснете от вледеняващата мисъл за евентуално политане надолу с рефлекс да пристъпите крачка навътре към сушата, но някаква невидима сила ви тика да останете на ръба с поглед към пенливия ужас!
Сякаш не сте на себе си, устремили се към неестествен стемеж към злочеста участ!
Но не...това може да е само усещане на несъпричастен наблюдател или случаен „минувач”.Защото...
Всъщност вълнолома не е толкова ужасяващ!
Там някъде, под пенливата му повърхност се стеле плътен рибен пасаж. Сякаш безброй малки рибки усещат първите трепети на живота. И ако не си на ръба,няма как да станеш свидетел на тази уникална природна картина.Защото...
Повдигаш поглед и съзираш група делфини, прескачащи се над морската шир. Невероятни морски гимнастици или...неповторима природна фантазия. Непонятен и пронизващ душата танц на първичното за прагматизма и на съвършенното за идиалиста.Защото...
Усремяваш поглед в небосвода над морската шир, съзирайки ято щъркели, устемили се към по-топли географски ширини.Есен е все пак! Съзираш необикновената подредба на това ято-сякаш уникален творец го бе сътворил. Онези-щъркелите водачи , насочвайки ятото в един момент долитат до края му , за да посрещнат изостаналите по-млади птици, доближавайки ги и напътствайки ги. Сякаш им вдъхват сили да догонят останалите, за да оцелеят! Омаломпщените стари птици едва долитат до брега и...това е последната им дестинация! Те стават твои съмишленици. Питаш се-дали ще оцелеят.В мига съзнаваш-те са заедно с теб на ръба.Защото...
Тогава отклоняваш поглед към сушата и съзираш фасадите на крайните градски къщи. И...други мисли нахлуват в главата ти. Пулсът зачестява, а ...нещо в гърдите се свива...Чувстваш се толкова ...не на място.
Всъщност кое е твоето място?
Дали до майката природа, която вглъбена в мисията си да сътворява повече съвършенства е пропуснала...да те дари с нещо, което е типичната й роля. Да те направи част от своето усещане да създадеш живот....
Дали до себеподобните си, обитаващи близкия град, които в стремежите си за материално благоденствие , дотолкова са се самовглъбили и отчуждили, че сърцата им са станали на камък...
Дали до най-близките ти същества, които живеейки с тази неправда от ден на ден откъсват част от сърцата си и давят се в безкрайното море на неосъществената надежда...
Дали до себе си, отправяща неспирна и копнееща молитва към сили необикновени, да ти помогнат в сбъдване на твоя свят копнеж да имаш малка , нежна рожба ...
Дали...
Затова си на ръба! Сърцето в гърлото ти се е спряло, а мисълта...в мъглата сякаш се е скрила!
Политаш!Но...разпери ръце.И нека погледът ти се избистри.
Погледни...пасажите , делфините и щъркелите са творение божествено...и толкова реално!
И хората ...най-близките от тях са упованието!
И ти...от теб зависи сляпо да не вярваш, а със мисъл да възседнеш непресъхваща надежда! И не под зимните завивки да таиш желание, а с мисли позитивни и поглед в бъдното подарък скъп на себе си за Коледа да поднесеш.
Защото...крачка настрани ще те откъсне от ръба!!!

*
ornaico1    40. rozalin (miki3)   

Животът тъй умело ни е дал
мечти, надежди и печал.
Защото все пак ще разбереш,
че всичко за което си мечтал
е един несбъднат твой копнеж...
Но за да кажеш, че на този свят си ти живял,
и пътят труден ти си извървял,
път изпълнен със тъга,
една усмивка, загуба и самота,
ще трябва да поплачеш с глас,
да ридаеш с всички нас,
за болката от това,
че твоята мечта
не ще намери мястото си в реалността...
А живота си върви
и колкото и да боли
с него ти ще продължиш -
стискаш зъби и вървиш,
като всички, всички нас,
до последния си час...
Но пък чакай, помисли
ако животът не боли
щеше ли да разбереш,
че все пак истински си ти?
И по пътя продължи
болката, сълзите преглътни,
играй и ти жектоката игра
на коварната съдба.
И ако върху сърцето не посипе скреж,
скрий ти там един копнеж,
една надежда и мечта,
че някой ден ще че збъдне
моята МЕЧТА!

не спирам да мечтая че тази коледа ще дойде за нас....


 
  Весела Kоледа и не спирайте да вярвате!

*
ornaico1    41. malinkap   

(кликнете върху изображенията за да прочетете приказката на malinkap)


*
ornaico1    42. mira_mimi   



Реших да участвам със снимката, защото в този момент бях безкрайно щастлива и
неописуемо тъжна. Така се чувствам и до днес.
В ръцете си държах моята малка звездичка, която обичам като свое дете. Племенницата
ми вече е голямо момиче на цели 3 годинки. Преживях всички тревоги, съпътстващи
нейния растеж. Радвах се на първата и разбираема думичка (каза я на мен), не спах
преди операцията и, защото пресмятах всичките рискове, и ... През всичките тези
години на неуспешно "бебеправене" страдах ужасно, защото знаех много добре от какво
съм лишена. Цялото ми същество копнееше да полага ежедневни грижи за нашето дете.
Задавах си въпроси като "Защо точно ние?", "Къде греша?", "Сигурно го заслужавам!?"
Всеки месец тръпнех в очакване! По неволя станах "специалист" в гинекологията.
Изчетох книгите и форумите, обсъждащи нашия проблем. Давах съвети на приятелки.
Изпадах в самосъжаление, отчаяние, обземаше ме непукизъм и безразличие. Вече съм
твърде изморена от разпилените емоции.
Реших да се радвам на живота, сега, такъв какъвто е! Аз имам моята прекрасна, малка
звездичка, от нея черпя сили да се надявам, че един ден ще чуя думичката "мамо"! И в
същото време виждам какво пропускам, как времето неумолимо изтича и пак ме обзема
страхът, че "мамо" ще остане само мечта!
Такъв е моят живот! Нашият живот! Ние няма да спрем да се надяваме и да се молим!
Господи, помогни на всички семейства в нужда!

*
ornaico1    43. ninkata1   

Ето поредната Коледа чука на вратата,а аз отново я посрещам с насълзени очи в
прегъдките на съпруга ми,който с мили думи ме успокоява,че и нашето Чудо ще се случи
и че ще дойде тогава когато то реши,а ние трябва да бъдем подготвени за това свято
събитие и всеки ден,всеки час да сме в очакване.Поглеждаме се,около нас е тихо,чува
се само шепота на снега навън и кънтенето на камината у дома създавайки невероятен
уют и топлина но някакси чувстваме,че тя не ние достатъчна,искаме да бъде допълнена
от едни топли очички,от едни топли ръчички,от една сияеща и беззъба усмивчица,която
да огрее нашите лица и да стопли нашите изстрадали сърца живеещи и борещи се за една единствена цел и мечта-да имаме Рожба,която да осмисля живота и дните ни,която да ни дава сили да да живеем ,да гледаме напред и да се радваме  на живота колкото и труден да е той.

Мили момичета пожелавам си за всяка една от нас това да е последната Коледа лишена
от детски смях и нека догодина по това време да пишем в някой друг конкурс свързан с нашите деца и техният истински и неподправен свят.Аз вярвам,че и  на нашата уличка ще изгрее слънчице,чакам го този миг вече толкова време и ще продължавам да чакам колкото е необходимо само да знам че ще се случи  някой ден,защото от всичко най-ме плаши мисълта че Господ може друго да е решил за мен,тази мисъл понякога ме завира в черна дупка от която немога да излеза с дни но след това пък  идва период изпълнен с много Надежда и Вяра че и на мен някой ще ми казва вълшебната думичка Мамо.

Вярвайте момичета,на Коледа наистина се случват чудеса!
*
ornaico1    44. zvezda03   

Е, за никой не е тайна какво е моето коледно желание   
  Имам си една мечта 
  ха познайте каква е тя:) 
   две малки детски сърчица   
   да галят моята душа!   


   ИЗПИТАНИЕ     
   
   
  Попитах Живота   
  -Животе ,защо ме наказваш така?   
  -Не те наказвам,само искам да те направя по силна-отговорил….   
  Попитах Съдбата   
  -Съдбо моя защо ме лишаваш от най-истинското   
  -Истинското ще получиш когато си готова-отговорила…..   
  Попитах Сърцето   
  -Ех мило мое ,защо се раздираш всеки път когато ми липсва Истинското?Спри болката
моля!   
  -Ще я спра,но ще имам нужда от помощта ти-отговорило….   
  Попитах Майка   
  -Майчице мила,защо страдаш така както аз?Как да ти спестя болката?   
  -Слушай чедо мое,когато имаш това което си Ти за мен-ще ме разбереш-отговори тя   
  Попитах Господ   
  -Господи,вече 8 години имам едно и също желание-ще ми помогнеш ли То да оживее?   
  И Господ отговорил   
  -Аз помагам на всеки ,но първо трябва да си помогнеш сама.Когато Богородица те
целуне ще оживее желанието ти! 
  Предай това на всички като теб!   
  Нека вярват в Доброто   
  Нека вярват в себе си   
  Нека да вярват,че мечтите се сбъдват 
  На Коледа стават чудеса!   
 
*
ornaico1    45. nyny   



Коледно желание

Моите племенници написаха писмо до Дядо Коледа и посочиха желаните подаръците. Ние близките надникнахме в тяхното коледно писмо, за да сме подготвени и да видим после, онези щастливи очички и грейнали от щастие личица пред елхата, затова че “На  Коледа желанията се сбъдват”.

Сега започвам да обикалям магазините за играчки за да сбъдна едно от желанията на момчетата и се питам не е ли време и моето коледно желание,  непроменяно години наред, да се сбъдне?

Аз не чакам подарък под елхата, аз го чакам под моето сърце и знам, че няма по голямо щастие от това да бъдеш родител.  Моля се, тази година и моето желание за дете  и желанието на хилядите като мен, които не искат много, но го искат от сърце се сбъдне и  следващата Коледа, под елхата оставяме по един  подарък повече.

nyny

*
ornaico1    46. polin   



Наближава пак Коледа. И пак си мисля за изминалата година и за това какво да си пожелая за следващата. Този път честно казано малко се затруднявам. Избиваме нещо на философски мисли….
     Преди две години и половина най-накрая срещнах човека, когото търсих и си пожелавах толкова време. Най-добрия, съвършенния за мен, прекрасен, страхотен! Много си го обичам и съм благодарна на Господ ,че ни събра. Явно хубавите неща идват бавно, но пък си струва чакането, и сълзите, и хилядите молитви…. Казах си “ Има Господ!”.
     Още в първите ни месеци на съвместен живот рашихме, че искаме детенце. Нямаше време за чакане, бяхме сигурни в желанието си, а и годинките малко или много вече ни подпират, родителите ни също отдавна копнеят за внучета и в очите им виждахме надежда, че най-после това ще се случи. Беше пак по Коледа. Пожелахме си едно малко същество да бъде с нас следващата година по същото време.
      Годината мина, а осъществяването на нашето желание се бави….
      Пак дойде Коледата. Този път си казахме: “Ще търсим причината, трябва да има начин и ние да си имаме бебе, няма да се откажем…”
      Речено сторено. Отидохме в специализирана клиника, направихме необходимите изследвания за двама ни…….и всичко стана ясно. Мъжки фактор - много малко живи сперматозоиди, почти неподвижни….., причина - неизвестна, лечение - почти невъзможно. Ами сега? Разбрахме, че можем да използваме донорски материал, ако искаме……
      Казах си: “Ще направя всичко, което зависи от мен, за да имаме наше дете.” Незнам дали има мъж, който да не иска да има СВОЕ детенце от любимата жена. Ще се борим! Трябва да има начин! Вече си знам урока : Хубавите неща стават бавно и понякога доста трудно. Има надежда!
      И пак мина годината, ходихме при най-добрите лекари в страната, изгълтахме много лекарства и билки, събрахме цяла папка с изследвания. На родителите – нито дума, на тяхната възраст не искаме да ги тревожим, на приятили и познати – също, все пак не трябва да  се уронва мъжкото достойнство. Двамата сме си достатъчни, за да се подкрепяме и помагаме /поне засега/.
     …..За съжаление още нямаме положителен резултат от нашите усилия. И сега се замислям какво да си пожелаем на тази Коледа. Има ли още надежда за нас? Малко се поизморихме… Годините ни се увеличават. Започваме да се колебаем. Ами нали има толкова изоставени деца, чакащи с отворени обятия своите родители…. Дали пък да не опитаме това…. Аз обичам децата и за мен е почти без значение дали съм го родила аз или не, ще му дам цялата си любов. Да, но моя любим…..дали ще може да го обикне, как ще се чуства той….,не искам да е нещастен, може би няма да ми го каже, но вътре в сърцето му ще остане една празнина, която никога няма да бъде запълнена….. 
       Не, реших – и тази година ще се борим…. трябва да има начин, няма да се откажем, искаме да имаме НАШЕ детенце. Това е Коледното ни желание.
       Знам си урока – хубавите неща стават бавно, но си струва чакането!
*
ornaico1    47. temenuga   

Догодина по същото време, това ще бъде моята приказка за теб, която ще мога с много обич да ти разкажа, мое мъничко дългоочаквано съкровище:

“Мило мое, сега ще ти разкажа най-хубавата и най-истинската приказка на света. Това е приказката за най-красивото и най-доброто Дете и за най-красивата и най-добрата девойка, и за техния приятел Данил.

Та нали всички деца са красиви и добри. Това са нашите земни ангелчета. Все пак това е нещо особено.


Девойката се казва Мария. Тя се е родила преди повече от две хиляди години, но е жива и днес. Тя е тук, в твоето сърце.

А знаеш ли кой е Данил? Това е този малък тъжен пастир, който е свирел толкова хубаво на кавал, че и овцете и агънцата са го слушали. Само едно малко палаво агънце не е обръщало внимание на това и се отделило в гората. Заради това и Данил е бил тъжен.

Но виж ти чудо! Той видял в сумрака прекрасна девойка на магаре и човек в чийто очи искряла доброта и праведност. Това били Пресвета Дева Мария и нейният защитник Йосиф.
На Мария наистина й трябвала защита, защото нямала никакъв близък. А с нея се случило нещо невиждано и нечувано, най-голямото чудо на света.

Но за това ще ти разкажа по-късно.

Един лош цар издал заповед за преброяване на населението. Затова Пресвета Дева Мария и праведният Йосиф тръгнали за своето родно място Витлеем.
Вървейки през гората те видели едно премръзнало агне и го взели със себе си. На влизане във Витлеем, те срещнали младия Данил. Като видял, че той е тъжен, Йосиф извадил палавото агне от пазвата си и му го дал.

Данил благодарил на своите нови приятели и ги попитал накъде са се запътили в тази студена нощ. Тогава Йосиф му казал, че отиват във Витлеем да потърсят място за нощувка.

- О, трудно ще намерите сега свободна стая, защото селото е препълнено с хора заради преброяването. Ако не намерите къде да се настаните, там при онова голямо дърво има един обор. Сега той е свободен, - казал Данил и се сбогувал със своите нови приятели.

И наистина, Пресвета Дева Мария и Йосиф напразно търсили  място във Витлеем, където да се настанят. Но за тях не се намерила нито една свободна стаичка в цялото село.

Пресветата Дева била много скромна. Затова тя помолила праведния Йосиф да отидат в обора, който им показал малкият овчар Данил.

Пътят до обора бил осветен по-ясно отколкото през деня. Никога звездите не са блестели така, както през тази нощ! Но една от тях била по-светла и по-чудна от всички останали.
Това е била нощта в навечерието на Рождество. На Пресветата Дева й предстояло да роди и то по свръхестествен начин Богомладенеца Иисус.

Но не само добрият Йосиф, но и небето и земята, и самият Бог, се грижели за нея в тази свята нощ.

Но какво се случило с младия Данил? Нещо чудесно трепкало в неговото сърце.

“Как да спя в топлото легло, докато моите уморени и премръзнали приятели се лутат по улиците на Витлеем? Трябва да ги намеря и да им помогна!”, мислел си Данил.

Като погледнал през прозореца, той възкликнал: - О, Боже мой, каква чудесна звезда има на небето.

- Виж, и в обора блести светлина! Може би все пак са тук? Може би им трябва помощ? Трябва бързо да отида при тях.

Оборът е бил много близо и Данил бързо дотичал до него. Неговото малко палаво агънце го следвало неотстъпно по петите. 

- О, Боже мой, каква е тази чудесна светлина? – попитал малкият пастир.

Той боязливо почукал. И ето, на вратата се показал праведният Йосиф, но озарен с такова щастие и радост, че Данил на мига се стъписал.

- Какво ли толкова чудно се е случило с моя нов приятел? –запитал се малкия пастир.

- Даниле, Христос се роди!

- Моля? - попитало смутеното  пастирче.

- Казвам ти малък приятелю, Христос се роди! Ела и виж!

В главата му започнали да се появяват много въпроси, чувайки най-хубавата приспивна песен.

- Дали така Майката приспива Детето или пеят самите ангели? И дали това е Дете или е Слънце? Къде се намирам? Нима обикновеният обор може да бъде по-красив от царския дворец?

- Виж как волът и магарето топлят със дъха си Детето и Майката!

- О, Боже, дали това е сън или е истина? – прошепнал Данил. – И дали това е Бог или е Дете?

- Това е Богомладенец. Казва се Иисус. Ето, наистина Христос се роди! Йосиф казал на смутения пастир: - Пристъпи спокойно при Него.

Данил се приближил бавно до Пресвета Богородица, която приспивала в своя скут Божия Син. Изведнъж някаква тъга завладяла чистото сърце на Данил.

- Защо сме такива ние хората? Вместо в царски палати позволихме най-красивото дете да се роди в обор!

- Даниле, това е Божията воля, казал му Йосиф.

- Но какво ще стане, ако настине? – попитал Данил, и бързо свалил своя топъл шал и го подал на Пресвета Богородица.

- Моля те, повий Го в този шал. Това ми е най-скъпия дар от мама.

След това извадил от джоба си своя кавал, подал го на Йосиф и му казал:

- Моля те, свирете с този кавал на Христос приспивна песен; това ми е най-скъпия подарък от татко. Нямам нищо друго да Му подаря.

Тогава Пресвета Богородица казала: - Ти му подари най-скъпия дар на света – ЛюБОВТА.

А Христос като че ли искаше да каже:

- Да, ЛюБОВТА е най-красивия дар.

Но вместо думи само отворил клепачите на своите красиви небесносини очи и се усмихнал на Данил.

В мига на Рождеството в небето пламнала необикновена светлина – явил се ангел, който съобщил на намиращите се наблизо, че на сета е дошъл Спасителят.

И, ето чудо - там стояли  много  хора, които носели  безброй подаръци.

- Дойдохме да се поклоним на Царя и Спасителя, на нашия Господ. Пуснете ни при него, - викала всички в един глас.

Елате! - покани ги Йосиф.

Изведнъж настанала пълна тишина. Полека-лека всички влизали в обора с някакво чудесно страхопочитание, покланяли се до земята на Богомладенеца и оставяли своите дарове пред яслите, в които спял Христос.

Всичко било чудесно, изпълнено с празнична молитвена радост.

Опиянен от щастие, Данил се върнал в къщи, легнал в своето топло легло и заспал блажен сън.

Няколко дни по-късно във Витлеем пристигнали трима мъдреци от Изтока. По този дълъг и опасен път денонощно ги водела една необикновена, много, много сияйна звезда.

Според техните мъдри и много стари книги, тази звезда била знак, че се е родил Царя на царете.


Минали дни и години, а свидетелите на Христовото раждане разказвали за първата рождественска нощ, за раждането на Сина Божи.

А Данил? Когато и да погледнел към обора или към небето и започнел да се моли на Христос, бързо си спомнял, че Христос е тук в неговото сърце, и препълнен с любов възкликвал:

- Ела, Господи Христе, моля ти се ела и се всели в сърцата на всички деца и на всички хора!
Това се случило преди две хиляди години. Тогава Христос е дошъл и завинаги останал в сърцата на всички деца и на всички добри хора.

С Рождеството си Христос донесъл частица от светостта на небесния мир. С неговото идване на земята се отбелязало  началото на Новата ера.”

Това е твоята история, мило мое съкровище. Ти си нашето чудо, ти си нашата най-ярка звезда, нашата пътеводна светлина, огряла живота ни и прогонила мрака чрез дълга, упорита борба, ЛюБОВ и НАДЕЖДА.

На Коледа се случват вълшебства.
Една Коледа – за много желания и мечти.
Една Нова година – за безброй УСПЕХИ на много семейства.


P.S. С най-сърдечни благопожелания към всички истински приятели и най-вече – към всички всеотдайни Лекари – олицетворени в лицето на Данил, които с много професионализъм, Любов и Доброта се борят и споделят успехите си заедно с нас.


*
ornaico1    48. gulieta   

"Моята най-хубава Нова година у дома беше миналата – когато посрещнахме 2008 г.,
защото за първи път бях с мечтаното си Коледно чудо. То се казва БожиДар.
 

Чаках го цели 17 години! И цели 17 пъти се вълнувах от Коледно-новогодишните
празници – да, защото страдах. Всяка година със свито сърце приемах и най-малката
лампичка за украса, всеки намек за празник, и всичко свързано с децата... Едва сега
осъзнавам защо не съм обичала тези празници и смятах, че са суета... 

Миналата година на осми март станах майка. Случи се по нетрадиционен начин, но това
ни най-малко не попречи на щастието ми да изпитам романтиката на майчинството!
Уникално е! Това е най-хубавото нещо, което може да се случи на една жена! То няма
нищо общо с останалите възприятия, усещания и чувства! То изпълва душата до
безтегловност... и в това е смисълът ни – на нас и на живота ни.. Всъщност то е
Всичко! 

 И така, изпълнена и окрилена от щастие, аз и любимият ми съпруг единодушно решихме
да посрещнем Новата година у дома с нашето ангелче, като едно истинско вече
семейство.  Съзнателно отклонихме всички оферти за срещи с близки на шумни и
еуфорични места, защото за нас най-важно беше да сме тримата заедно... у дома!
Украсихме както подобава, запалихме свещите (които за първи път горяха с нов пламък
и нов трепет), подредихме трапезата и се потопихме в уюта на новогодишния празник!
Около полунощ отидохме на площада, посрещнахме новата година заедно с всички там,
сред светлини и фойерверки и отново се прибрахме. Танцувахме си на коледни и зимни
песни. За детето това беше толкова вълнуващо и интересно. А аз бях с усещането, че
съм обградена с ореол на светлина и в душата ми се разлива топлина..

 

Господи, имало го – Щастието! Благодаря ти, че ме дари да го позная! 

Благодаря и на вас, че помолихте душата ми за изповед! 

Коледата е магьосница – прави ни добри и мили! Дай боже да ни прави и щастливи!
Всички ни! "

 
С този разказ исках просто да споделя, че не съм се отказала от мечтата си да бъда
биологична майка! 

 А и нали Надеждата умирала последна...
*
ornaico1    49. rangely   

Вик за помощ

Помогни ми нямам сили!
Боже мили,помогни ми!
В борбата с отчаянието
да се преборя, помогни ми!

Цялата съм аз ранена.
Всичко вика в мен -Предавай се!
Но душата ми измъчена
чува, казваш -Не отчайвай се!

И ставам бодро аз отново,
със сърце за мъки пак готово.
В морето от житейски скърби,
дано помагаш ми о, Боже мили

Мечтата си да сътвориме и детенце да си родиме!!!



Мечта

Мечтая ... за дете, и тази мечта изълпва деня ми откакто се помня.
А колко двойки по света са като нас – мечтаят ден и нощ. Защото тази Мечта е голяма колкото света, колкото самия живот.
   Никой никога не ми е казвал, че ще е лесен пътя по който вървя, но и не бях подготвена за тази борба и задушаваща мъка от нереалирането на една Мечта.
   Нима има по-голяма истина от тази да създадеш живот. Та нали дори Християнското начало е в зачатието на Исус – Божият син. Няма по-голям Божи дар, благословия и щастие за човек от това да създаде, носи, почувства, да доведе до бял свят и да се огледа в очите на рожбата си, да й посвети живота си ! Дете което ще осмисли живота ти, ще те подмладява до сетния ти дъх преживявайки ниговите копнежи и терзания. То ще е плод на любовта между човека до теб – единство на двама ви. Мечта – блянувана от момента на осъзнаването на всяко човешко същество – смисъла на живота му.
   Житейската борба – учение, кариера, материални успехи ... всичко е в името да подсигуриш добра почва за да покълне и да израсне тази Мечта. Мечта ..., която нищо в живота не е в състояние да компенсира и замести, затова тази мечта никога не умира. Те е вечната надежда !
   Размишлямам, а в очите ми назрява сълза, в гърдите ми тежест, но на усните ми се появява усмивка и сърцето ми бие спокойно, защото вярва че Мечта не е блян, а е все по близка реалност! Защото Бог е всеопрощаващ и всемогъщ. Той върши чудеса чрез лекарите на които ние в очакване на Мечтата си сме се доверили.
Тези хора, които са посветили живота си да сбъдват Мечтити на хиляди двойки, са Спасителите в нашите сърца. Те са тези които ни дават най-голяма надежда и смисъл да продължаваме борбата си и да вярваме в Чудото и сбъдването на тази толкова мечтана Мечта. Защото няма нищо по чисто и красиво от детските очи, които купнеем да видим всички ние – хората очакващи Мечтата си!

По Коледа стават Чудеса – ВЯРВАЙТЕ! Нека привлечем сами нашата Мечта в реалността!
     
                                                                            С благодарност към всички, посветили се
                                                                            на каузата да има повече свъднати мeчти!
*
ornaico1    50. котенце   

ЗДРАВЕЙТЕ,
ОТДАВНА НЕ СЪМ СЕ ЗАХВАЩАЛА С НЕПОСИЛНАТА ЗАДАЧА ДА ОПИША КОЛЕДНОТО СИ 
ЖЕЛАНИЕ. ДОРИ НЯМАМ ПРЕДСТАВА ДАЛИ ВСЕ ОЩЕ НАБИРАТЕ УЧАСТНИЦИ... МОГА 
ДА ПОДПОМОГНА ДОМА ЗА ДЕЦА В ГР. РОМАН С ДРЕШКИ. САМО ТРЯБВА ДА МИ 
КАЖЕТЕ КЪДЕ ДА ГИ ДОНЕСА ИЛИ ДА ГИ ИЗПРАТЯ.
НЯМАМ МНОГО ДАР СЛОВО, ОСОБЕНО ОТКАКТО НАПРАВИХ И ВТОРИЯ СИ НЕУСПЕШЕН 
ОПИТ ИН ВИТРО. ПЪРВИЯТ ПРИКЛЮЧИ МНОГО ТЕЖКО ЗА МЕН, ЗАЩОТО СЕ ОКАЗА 
ИЗВЪНМАТОЧНА БРЕМЕННОСТ, НО ЯВНО ИМАМ ОЩЕ ДНИ НА ТОЗИ СВЯТ И БЯХ 
СПАСЕНА. ВТОРИЯТ ОПИТ ПРИКЛЮЧИ С ПРОКЪРВЯВАНЕ В ДЕНЯ, В КОЙТО ТРЯБВАШЕ 
ДА СИ НАПРАВЯ ТЕСТА... СЕГА ЩЕ СЕ БОРЯ ЗА СЛЕДВАЩИЯТ ОПИТ. ТАКА СЕ 
НАДЯВАХ ТАЗИ КОЛЕДА ДА СТАНЕ ЧУДО... ПОНЕЖЕ ВСЕ ОЩЕ НЕ СЪМ КУПИЛА 
ПОДАРЪК НА ЛЮБИМИЯ, ИСКРЕНО СЕ НАДЯВАХ ДА МУ ПОДАРЯ ПОЛОЖИТЕЛЕН ТЕСТ 
ЗА БРЕМЕННОСТ. ТОВА ЩЕШЕ ДА Е НАЙ-ПРЕКРАСНИЯТ МОМЕНТ ОТ ЖИВОТА МИ И 
СЪОТВЕТНО НАЙ-ХУБАВИЯТ ПОДАРЪК И ЗА НЕГО И ЗА МОИТЕ БЛИЗКИ. ДОРИ ВЕЧЕ 
СИ ПРЕДСТАВЯХ КАК ЩЕ СТАНЕ. ИМАХ НЯКАКВО СТРАННО УСЕЩАНЕ, ЗАЩОТО ИМАХ 
ДЪЛГОТРАЙНИ И СИЛНИ БОЛКИ В ГЪРДИТЕ, А И САМИЯТ МЕСЕЧЕН ЦИКЪЛ 
ЗАКЪСНЯВАШЕ С 4 ДНИ. БЯХ СЕ ОБНАДЕЖДИЛА. ДАЛА СЪМ СИ ОБЕЩАНИЕ, АКО 
ЗАБРЕМЕНЕЯ, ПЪРВО ДА ОТИДА НА ГРОБА НА БАБА МИ И ДА СПОДЕЛЯ С НЕЯ 
НЕВЕРОЯТНАТА НОВИНА. ДОРИ ВЕЧЕ СИ ПРЕДСТАВЯХ КАК Й ГО КАЗВАМ. ДАЛА СЪМ 
СИ ТОВА ОБЕЩАНИЕ, ЗАЩОТО МИЛАТА МИ БАБА ПОЧИНА ПО ВРЕМЕ НА 
СТИМУЛАЦИЯТА МИ ПРИ ВТОРИЯТ ОПИТ ИН ВИТРО И ЗА МЕН ТОВА БЕШЕ 
НАЙ-ТЕЖКИЯТ ПЕРИОД ПРЕЗ ЖИВОТА МИ. ТЯ БЕШЕ МНОГО БЛИЗЪК МОЙ ПРИЯТЕЛ, 
ПРЕЗ ЦЕЛИЯТ МИ ЖИВОТ Е БИЛА ДО МЕН. МНОГО Я ОБИЧАХ И ВСЕ ОЩЕ МНОГО Я 
ОБИЧАМ. И ВЪПРЕКИ, ЧЕ НЕ Е МЕЖДУ ЖИВИТЕ, ЗНАМ ЧЕ МЕ ГЛЕДА И МЕ ОБИЧА 
ВСЕ ОЩЕ. ЗАТОВА ИСКАХ ДА ОТИДА НА ГРОБА Й И ДА Й СЪОБЩЯ НОВИНАТА, НО 
ЗА СЪЖАЛЕНИЕ КЪРВЕНЕТО УБИ ВСИЧКИ МОИ НАДЕЖДИ... ИСКАХ ТАЗИ КОЛЕДА ДА 
Е ПРЕКРАСНА, ДА Е ИЗПЪЛНЕНА С НОВИ НАДЕЖДИ И РАДОСТИ... ТОВА БЕШЕ 
МЕЧТАТА МИ ЗА ИДЕАЛНА КОЛЕДА...ЗНАМ, ЧЕ НЕ ЗВУЧА ОПТИМИСТИЧНО, ЗНАМ, 
ЧЕ НЕ ИСКАХТЕ ТОЧНО ТОВА ПИСМО... ПОЖЕЛАВАМ НА ВСИЧКИ УСПЕХ В 
НАЧИНАНИЕТО!!! НЕ СЕ ОТКАЗВАЙТЕ!!! НЕ ОСТАВЯЙТЕ НАДЕЖДАТА ДА УМРЕ!!! 
ВИНАГИ ИМА ЕДНО ПО-ДОБРО УТРЕ!!!
 
*
ornaico1    51. лили   


*
Мили момичета,

Гласуването за фаворит на публиката в конкурса "Коледно желание" приключи.
Всички истории бяха невероятно вълнуващи и истински. Пожелаваме ви и дълбоко в сърцата си вярваме, че тези съкровени Коледни желания много скоро ще станат реалност.

Посетителите на форума на Зачатие определиха тази вечер своя фаворит - du6ka.
Тя ще получи награда за финансиране на лечение на репродуктивни проблеми или ин витро процедура на стойност сумата от събраните средства, предназначени за финансиране на лечението на двойка, в инициативата на Зачатие - "Коледно желание". Честито!

Всички останали участнички в конкурса "Коледно желание" ще могат да участват в тегленето на жребия, в който ще бъдат раздадени:

- 3 ваучъра на стойност 1500 лв предоставени от сдружение Зачатие за финансиране на диагностични и лечебни процедури за стерилитет;
- 2 безплатни опита ин витро в център за репродуктивна медицина и оплождане ин витро "София" - д-р Явор Владимиров;
- 1 безплатен опит ин витро, с включени медикаменти за него в клиника "Надежда" - д-р Георги Стаменов;
- медикаменти предоставени от МЛД трейдинг

Жребият ще се тегли на 20.12.2008 г. на Коледното парти на Зачатие

Момичета, благодарим ви, че споделихте с нас най-нежните и истински чувства! Благодарим и на д-р Явор Владимиров, д-р Георги Стаменов и МЛД Трейдинг за подкрепата на благотворителната инициатива на сдружение Зачатие - "Коледно желание"!


Пожелаваме ви успех, сбъдване на всички мечти и Коледни желания и Весели Коледни празници!

П.П. Отключваме темата за поздрави и пожелания към участничките в конкурса!
« Последна редакция: Декември 20, 2008, 00:53:58 am от cygnus »
Поздравления Dushka! :D
Нека твоето коледно желание се сбъдне през 2009!
*

    mishanta

  • *
  • 7232
  • Не пропускайте профилактика при мамолог! Важно е!
Душе, Душе мое галено.
Нека цялата позитивна емоция тук бъде с теб този път!
Вярвам!

Късмет на всики довечера!


Благодарение на Вас съм Майка :flower: :flower:
Димитър 07.11.07 и Калина 21.10.09
:heartbeat: :heartbeat:

* Чувствителните хора живеят върху върха на пръстите си, за да не притесняват никого.
Прекосяват живота без да вдигат шум, защото целият шум е вътре в самите тях *


:eat: Рецептурник на майсторките в Зачатие :)
*

    Nadyn

  • *
  • 2703
  • Всяко зло за добро!
Душе, мила, изключително съм щастлива за теб!
Нямам думи да опиша радостта си, затова ще кажа само:
Вярвам! Много вярвам, че ти ще успееш!
Прегърщам те!
 :bighug:
*
Честито du6ka!!! Пожелавам ти твоето Коледно желание, да бъде факт през Новата година.
P.S Използвам да благодаря на всички гласували за мен.
*
du6ka честито!!! :bighug:

Дано това да е късметлийския ти опит и да се сбъдне коледното ти желание!

Успех и на всички останали!


Душка честито!  :balk_50:
Прекрасно коледно желание! Много позитивно и щастливо. Вярата в любовта я прави реална! Желая ти щастието, което имаш да бъде вечно! А в 00,00ч. на коледната нощ, затвори очи, дишай три пъти и си помисли ... Вярвай! Пожелай си ...
Весели празници!

*

    eganeva

  • *****
  • 4584
  • И утре е ден, но друг....
Душе, честито!!!
Успех и на останалите участници!
ООООООООО, Душе! Хахахахаха - ти си! Година 2009 е твоята!
Моите стиснати палци навсякъде  :crossfingers:
Успех и на другите момичета в предстоящите им процедури!
*
Душеее  :bighug:

Успех довечера на другите момичета!

На купонджиите довечера - много приятни емоции!  :wave:
*

    Pesheck

  • *
  • 5861
  • Туй аз няма да го търпя и толкоз!
Душееее, честито мила. Тая година ще ти е късметлийска, ще видиш.
*
Душка,честито!Желая ти успех! yahoo_17
Стиснати палци и за останалите момичта.
Душка Честито!Нека 2009 да бъде твоята година през която да сбъднеш всичките си мечти,желая ти го от сърце! yahoo_17 :crossfingers:

Късмет и на останалите момичетата! :crossfingers: yahoo_17

*

    z22

  • *
  • 3293
  • мама на слънцa
Честито Душе!Нека 2009-та година е твоята и мечтите ти се сбъднат! :bighug:
<br />
*
Мили момичета,
вълнувам се много, пишейки тези редове… Благодаря ви много!!!
Благодаря на всички ви – на тези, които гласуваха за мен и на тези, които не гласуваха за мен, на тези, които ми писаха на лични, на тези, с които сме заедно почти всяка вечер на Skype, на тези, които успяха, но все още вярват в мен и ме подкрепят, на хората от „Зачатие”!
Не съм вярвала, че имам шанс да спечеля, особено тази най-ценна за мен награда -"Фаворит на публиката”! Бях сигурна, обаче, че ще участвам в конкурса, че ще дам на себе си, на съпруга си и на мечтата си още една последна възможност! Още от първия ден, когато беше обявен конкурса, започнах да мисля с какво да участвам. Нямам апарат, така че снимките отпадат. Нямам дар слово, така че разказът също не ми е силната черта. Преди години редих стихове. Седнах и написах стихотворение, допълних го с картинки и до като реша да го публикувам и гледам Titkata с подобна изява. Отпада. Нищо, втори опит!
Написах нещо, което беше много емоционално, но реших, че не става.
Трети опит! Започнах да пиша книжка, която да прочета на бъдещото ни дете, но не можах да завърша на време. Тогава се сетих, че мога да покажа нещо подобно но това, което правя още… Сигурна съм, че доста от момичетата, са гласували не заради презентацията ми, не заради коледното ми желание, а просто заради мен самата, което ме прави още по-щастлива!
Аз също гласувах много трудно. Прочетох всички истории, едни ме натъжиха, други обнадеждиха…Гласувах за две истории, които ме докоснаха най-много. Останалите си гласове дадох за момичета, които познавам лично, знам историите им и борбата им.   
Мили момичета, искам всички желания да се сбъднат, не само коледните! Знам, че момичетата, пишещи в „Зачатие” са много стойностни, истински, борещи се и вярващи! Знам, че един ден всички ние ще успеем по един или друг начин! Знам, че всички ще сбъднем мечтите си! Знам, че ще бъдем най-добрите родители! Знам, че децата ни ще бъдат най-щастливите деца, защото са дълго чакани и много искани и обичани!
Стискам палци на всяка една от вас да прегърне мечтата си, а защо не и мечтите си, колкото е възможно по-скоро!
А аз обещавам, че ще успея! Просто няма друг начин! Целувам ви и ви прегръщам всички! Обичам ви!
Светла

П. П. Късмет на всички участници в конкурса!
Снощи късно съчиних на бързо едно подаръче за всички вас от цялото си сърце! Не е много издържано, но е истинско!
 :bighug: :goodluck: :balk_21:



« Последна редакция: Декември 20, 2008, 12:07:01 pm от du6ka »

*
Душке,Честито.Пожелавам ти успех. yahoo_17
             Честито,
и макар борбата тепарва да започва  през новата 2009 - няма как да не е благосвовенна защото е искрено пожелание от нас(сестри по сътба).
*

    kassi

  • *
  • 5258
  • Мама на трима
Душе, честито. Много ме развълнува, да знаеш. Вярвам, че ще успееш, и книжката, която пишеш за твоето бебе, съвсем скоро ще започне да се прелиства. Успява, този който вярва и не се предава. Ти си мъжко момиче, и ще видиш, че един ден, и то скоро ще станеш мама. Прегръщам те.

Пожелавам късмет на останалите момичета. Тази вечер ще бъде различна. Успех!


София е нашето чудо! Благодаря ти, Наде!
Душе, честито!Пожеланието ми към теб го прочетох вече по нагоре-Нека това да е късметлийският ти опит.Вярвай в това!  :goodluck:
*

    nimika

  • *
  • 3357
  • Да сме усмихнати , добри и слънчеви!
Честито  на Душка и от мен -  всичко  написано и казано е толкова  силно  и искрено -поздравявам  нея  ,както и всички останали  и  желая късмет и успех на всяка  една от нас !!!!


Честито ,миличка.Желая ти успех.
Честито, Душе! Успех!

Успех и на другите участнички в жребия довечера!

Бъдете добри и не губете кураж! :)
*

    Osiana

  • *****
  • 4888
  • Обещах, че повече никога няма да обещавам...
Прекарасни творби, всички много чувствени, много искрени, много затрогващи!

Успех на всички тази вечер. Стискам ви палци.

Душе, честито! Този път ще успееш! Не знам дали ще родиш своето дете, но съм сигурна в едно - ти ще имаш дете, по един или друг начин. Аз ти стискам палци, това да се случи съвсем скоро.
Цветя 2009 Рози Цветя 2008

"Има два начина да изживееш живота си. Единият е като мислиш, че не съществуват чудеса.
Другият е като мислиш, че всяко нещо е чудо."
*
Душе, честито мила!
Много се радвам за теб! Искрено вярвам, че твоята приказна тепърва предстои.

Дядо Коледа, донеси на Душка
едно или две сладки бебета да гушка.
 :bighug:
Честито, Душе!
Дано 2009 да е твоята година!
От сърце ти желая на следващата Коледа да сте най-малко трима!!!
Ако се появят препятствия по пътя Ви - сменете посоката, а не крайната цел...





БЛАГОДАРЯ ВИ, Д-Р СТАМЕНОВ!
*
Момичета, благодаря ви! Не знам какво друго да кажа! Очите ми са пълни със сълзи! Не съм намерила още сили да кажа на моето момче, че ще правя нов опит! Обичам ви всички! Много!
 
Цитат
Дядо Коледа, донеси на Душка
едно или две сладки бебета да гушка.
Sia, а това най-много ми хареса!  :wink: :lol:
Да ви се връщат на всички милите пожелания! Приемам ги безрезервно, защото знам, че са искрени! Благодаря ви! :youwoman:

*
Душка  :bighug:
радвам се, много се радвам, че печелиш. Вярно е, не те познавам лично и не сме общували тук, но знам, че си много много добър човек, истински приятел и винаги си позитивна и готова да откликнеш с добрина :)
ПОжелавам ти това да бъде твоят опит и догодина по това време да сте поне 3-ма :)
Стискам палци
 :bighug:
В природата оцеляват силните. Само трябва по-често да си припомняме, че и ние хората сме част от природата...
За нашите четири звездички на небето - обичаме ви.

Поздравления, Душка !
Нека с края на тази година зад гърба ти останат всички несполуки.
Нека Новата да донесе само хубави неща,
сбъднати желания и постигнати  цели !
Поводите, които предизвикват усмивката ти
да са много, и час по скоро да идва времето,
когато ще четеш книжнки на твоето Коледно чудо !
*
Честито,Ду6ка! :bighug:
Нека твоето,и на вси4ки,Коледното желание ,стане реалност  :crossfingers:
Вчерашния ден е история!
Утрешния е мистерия!
Днешният е дар от Бога!

*

    kiara

  • *****
  • 1449
  • Това, което не ни убива, ни прави по-силни!!!
 Душе, честито!!! Дано през Новата година успееш да сбъднеш дългоочакваната си Мечта!!! Желая ти го от сърце!!!


*
Душе, честито, мила! 2009 ще е твоята година, ще видиш :D

на всички участвали в конкурса от сърце желая коледните им молитви да бъдат чути!
*

    *слонче*

  • *****
  • 1764
  • вече сме трима и съм най-щастливата жена на света!
Честито Душе. Желая ти късмет и щастие през новата година.
На всички благодаря за гласовете и подкрепата. Тя ми дава надежда, че ще успеем скоро. Весели празници!
никога не отстъпвай на принципите си!
*
Поздравления, мило Душе! :bighug:
Новата година, ще е твоята година!Вярвам в това!
На всички участници пожелавам сбъднати мечти!
*

    Ganka

  • *****
  • 5926
  • мама и леля на ангелчета
Душе, честито! Много много се радвам за теб! Надявам се това да е последния ти щастлив опит и скоро да гушкаш ръчичките, които ще отгръщат твоята книжка!
Обещах на Лили:)
 
"... Защото, ако има някаква утеха в трагедията да изгубиш любим човек, тя е в необходимата вяра, че може би така е по-добре.
""Вещицата от Портобело", Паулу Коелю
Душка, Честито!
Нека 2009 сбъдне мечтите ти и бъде твоята най-щастлива година.
Честито, Душка!
Желая ти много скоро да гушнеш коледното си чудо, и заедно да продължите да пишете в прекрасното дневниче!!!
Късмет!
Житейски закон е:
Когато една врата се затваря,
друга се отваря пред нас.
Трагичното обаче е,
че човек гледа само към затворената врата
и не обръща внимание на отворената.
*
Душе, честото! Много се радвам за теб, за това че точно ти спечели! След толкова дълга борба заслужаваш да сбъднеш мечтата си!
Пожелавам ти го от сърце!!Много силно ти стискам палци! :bighug: :bighug:
*

    Lisko

  • *
  • 5448
  • Липсваш ми Бари:)
Душка, честито:)
Пожелавам ти успех в процедурата защото книжката трябва да бъде прочетена:)
*
Душе, сигурна съм че ти ще успееш. Ти си разкошен и добър човек, просто няма как да е иначе. Виж колко хора вярват в теб.
Знаеш колко те обичам, с теб съм.
Успех
*
Благодаря ви още веднъж, от цялото си сърце, мили момичета!!!
Нямах никакво намерение да празнувам Коледа!  :(
Но вие ми давате нова надежда, мечти и поне мъничко коледно настроение! :lol:
Честито и на Pesheck! Дано тази награда я приближи колкото се може повече към мечтата и!
Мили момичета, скъпи мои познати и непознати приятелки, бъдете благословени!
На вас, на семействата ви, на хората, които обичате, на всички дарители, желая от душа и сърце - здраве, щастие, любов и успехи във всички начинания!
П.П. И аз ви обичам!  :bighug: :bighug: :bighug:

*
Честито Душенце!
Дано следващата година бъде най-щастливата в живота ти!
*

    vilimili

  • ****
  • 512
  • Ще ми липсваш много татко!Поклон пред паметта ти.
Поздравления!Душе,Рали,Пешек!Пожелавам ви много КЪСМЕТ момичета!
Благодаря ви момичета! Аз чак сега имам нет, и направо....

Лекарства след процедура се спират само след изрична консултация с лекуващия лекар!!!