Тъмна гора (Земното минало II) - Лиу Цъсин

Мълчанието е най-висшата форма на презрение.

Както знаем от първият том на трилогията, трителната флотилия пътува към Земята, за да ни превземе, а при нас целият научно-технически прогрес е блокиран. Разполагаме само с време - 400-те години, в които врагът пътува насам. Въпросът "Какво може да направи човек с толкова време?" извиква у мен автоматичния отговор в стила на поручик Ржевски - "Да го пропилее!". Земляните наистина опитаха всичко по силите си, но в никой случай не мога да кажа, че очаквах това, което се получи в резултат. Нито решението за слепогледците, нито методите на всеки от тях. За развръзката пък изобщо да не говорим.

Искам да разказвам тази книга. Не цялата, само ключовите моменти, в които се обясняват двете аксиоми на ксеносоциологията, веригата на съмнението и обяснението на парадокса на Ферми. С две цели - за да ги запомня, и за да знаят още хора за това обяснение. То би могло да бъде основа за цяла житейска философия. Защо са нужни Падина и Ренесанс, изгонване от новия Рай, защо имаме нужда от това някой да поеме греха, обяснението на заглавието в последните двайсет страници.

Всичките ми бележки в книгата бяха от последната 1/6 от текста. Там е заровен целият основен заряд. Да, от самото начало има разхвърляни множество детонатори, лъжливи примамки, множество неща, които биха потрябвали по-късно, за да задействат лавината от първоначално неприемливи откровения. Но същинската експлозия от шокиращи интелекта истини е накрая. Като гилотина, като изстрел, който те оставя да мислиш, но не и да се чудиш, тя е категорично ясна.

В резултат от прочита добих допълнително желание и изслушах и най-новия подкаст на Стефан Русинов с Майа Разбойникова - Фратева за превода на книгата на Дагмар Лойполд - "За разлика от слоновете!". Балсам!

Точно така. От тревоги полза няма.

***

Истинската Вселена е тъкмо толкова мрачна - отвърна Ло Дзи и протегна ръка, за да усети тъмнината около себе си, сякаш галеше кадифе. - Вселената е тъмна гора, а цивилизациите са ловци, които се промъкват като призраци сред дърветата, отмахват лекичко  клоните по пътя си, стараят се да стъпват безшумно, даже дишат съвсем тихо, внимават във всяко свое действие, защото гората е пълна с много други ловци като тях. Ако се натъкнат на друг живот, бил той друг ловец или не, бил той ангел или демон, бил той крехко детенце или куцукащ старец, бил той жена като фея или мъж като бог, те могат да направят само едно - да стрелят по него. В тази гора другите са адът, вечната заплаха. Всеки живот, издал собственото си съществуване, е обречен на унищожение. Това е картината на вселенските цивилизации. Това е обяснението на парадокса на Ферми.

Чудната история на изкуството - Драган Тенев

През лятото на 2023 година се случи така, че бях на екскурзия във Флоренция, организирана от туроператор и съсредоточена основно върху ренесансовото наследство на този забележителен град. На всички, които ме питаха как е минала, отговарям едно и също – това е най-интересното място, на което съм бил някога. И за да спазя измислената от мен традиция да чета четива за местата, които посещавам, по време на престоя ми там, се нахвърлих на „Чудната история на изкуството“ от Драган Тенев. Ако сте внимавали, може да кажете, ама чакай, нали това е било през лятото, а сега кое време е, защо чак сега си я дочел, толкова ли не става. Напротив, много даже си става, но тогава поглъщах само частта за Ренесанса, за да съм в час с флорентинските творци, а с останалите наваксах по-късно.

Малка част от художниците помнех от друга книга на Драган Тенев по същата тема, основно обаче се запознавах на място и на живо с величието на европейското възраждане. Защо точно тогава, защо точно там, как, кои хора, с кои свои произведения. Забележителни и незабравими, тържество на хуманизма – куполът на Санта Мария дел Фиоре на Брунелески, проторенесансът на Джото, „Благовещението“ на Донатело от „Санта Кроче“, „Раждането на Венера“ на Ботичели, портата на Баптистерия на Гиберти, перспективата и линиите на Липи, фреските на Мазачо, Давид на Микеланджело, „Юдит и Олоферн“ на Донатело, „Мадоната с щиглеца“ на Рафаело, лоджията на Вазари, Кръщението на Христос от Верокио и Леонардо, Медузата на Караваджо и толкова много други...

Останалата част от книгата за по-късните периоди от историята на изкуството дочетох по-бавно и с повече усилия, но все пак се запази любопитството ми по темата. Обезателно ще чета още по темата.

История на Евангелската Съборна църква в Панагюрище - п-р Данаил Игнатов

След няколко месеца привидна почивка от четива, ми трябваше нещо кратко и живо интересуващо ме, за да успея да го завърша и сервирам тук. Чакай, ще кажете, that escalated quickly. Работата е там, че в последните повече от два месеца бях зает да изчитам хиляди страници от всевъзможни американски архиви в търсене на повече информация за моя съгражданин Събо Николов (1870-1957), за когото в съюз с инж. Цвятко Кадийски се съставяше биографична книга. Една от пролуките в житейския път на Събо се оказаха най-първите години на него и на майка му Гана в протестантството, което изиграва много важна роля в целия живот и на двамата. Един от достоверните източници за такава информация се оказа тази малка книжка.

За скромната си цена от 5 лв  и обем на текстовата част от около 60 страници тя наистина е събрала доста ценни факти от историята на Евангелската църква в Панагюрище. Покрай търсенията ми за живота на Събо вече си бях изяснил какво ще рече съборна, кои са американските мисионери Кларк и Марш, какво е влиянието на мис Елън Стоун тук преди да стане известна от "Аферата мис Стоун". 

Освен интересуващите ме теми и герои, в книгата хронологически са изложени и много други истории на личности, кои от Панагюрище, кои - не, които са изиграли своята роля в създаването, развитието и възстановяването на църквата в града ни. Дори съвсем страничен читател като мен може да открие любопитни неща, като това как Петко Р. Славейков е един от преводачите на първата Библия на новобългарски език заедно с д-р А. Лонг, както и за живота на "протестантина" Стоил Финджеков - майсторът на черешовите топове от април 1876 г.

Сметки за разчистване - Лий Чайлд

Винаги може да стане и по-зле.

Един интернетски повей ми донесе, че предстоящият трети сезон на готиния сериал за Ричър по Нетфликс ще разиграе действието от седмия роман от поредицата за бившия военен полицай - "Сметки за разчистване". Не ми трябваше повече. Намерих я и я започнах.

Знаете, че Ричър е от онези протагонисти, за които предварително си знаем, че той е от добрите и всичко ще му се размине, а на лошите - не. Както и, че авторът задължително ще го уреди с нова мацка. В случая лошите бяха трафиканти, а мацката - млада и стройна агентка от DEA. Ричър беше внедрен в базата на лошите, за да освободи някого, а нещата традиционно се развиха против всички планове. Биха го доста, но той би малко повече, плува в ледените води на Атлантика, наложи му се да пълзи, да се катери, да обръща коли и после пак да ги изправя на ръце, да причинява болка и по-лоши неща чрез камъни и дърве, да открие, че работата всъщност не е за компетенциите на DEA.

Имаше и малко по-мелодраматични моменти, които според мен бяха грешка. Имаше и доста дълга ретроспекция, която да ни обясни защо е набрал толкова на баш злодея и какъв е бил сблъсъкът им в миналото.

Приятен роман, от който има всички шансове да стане и добър сериал. Не знам дали някога преди ми е правило впечатление, но в романите на Лий Чайлд сякаш има някакъв полъх от Чейс.

Гласът ѝ беше нисък и дрезгав като на закоравял пушач или на човек, който много е плакал.

***

За кратко време Бостън е доста приемлив. Той е това, което наричам град за два дни. След втория обаче започва да омръзва.

***

Отвсякъде паркингът беше обграден с ниски офиси. Приличаха повече на фургони без колела. Бяха паянтови и зле поддържани. Имаха си собствени паркинги, тесни и запуснати, пълни със средно евтини коли. Цялата околност имаше делови и непретенциозен вид. Тук се водеше сериозна търговия. Това поне беше ясно. Никакви лъскави корпоративни централи, никакви мраморни фоайета с фонтани и бронзови скулптури - един свят на обикновени хора, които работят здраво, за да си изкарат хляба, скрити зад немити прозорци с разнебитени, провиснали щори.

***

Най-добрият начин да си циментираш предстоящото повишение е да създадеш у шефа илюзията, че си малко по-тъп от него.

***

Кървави войни и смъртоносни болести. (Как може да се расте бързо в армейската йерархия.)

Приказка за магьосници, физици и дракон - Геновева Детелинова

Преди доста години, т.е. повече от десет, списание "Сборище на трубадури"&приятели удариха целия фендъм в земята като организираха и успешно проведоха първия конкурс за фентъзи роман на България. Като читатели с фантазия трябва да знаете, че ви е бедна фантазията порой от колко и какви произвения се изваля тогава. Както обаче обичат да казват в любимото ми предаване "Изковани в огъня", победителят може да бъде само един и така тогава първа пресече финиша Геновева Детелинова с нейната "Приказка за магьосници, физици и дракон", която аз дочетох чак сега. Точно така. В благодарностите на заглавната страница на книгата наистина фигурира и моето име като скромна част от онова величаво жури, но истината е, че в рамките на конкурса се четяха само извадки от романите-кандидати от рода на 50 страници, а времето на целия роман за мен дойде чак сега.

Ето и няколко опорни точки за него:

• Заглавието на романа е едно от най-точните, на които може да попадне човек.
• Корицата обаче няма да коментирам.
• Хумористичното фентъзи неизменно създава паралели в главата на читателя с Пратчет. В което няма нищо лошо. И не, Геновева Детелинова не имитира него.
• Романът е приятно кратък, забавен и въпреки голямото количество герои за такъв обем, човек не се губи из тях. Често.
• Има известно разпиляване из множеството фантастични допускания, което вероятно може да се обясни с това, че произведението е дебют, както и с буйния ход на мисълта на авторката. Хора, повярвайте, това е нещо, което не се среща всеки ден!:)
• Провължавам дълбоко да вярвам, че млади хора не могат и не бива да бъдат редактори. Моето схващане е, че редакторът трябва да има десетилетен литературен опит, да е майстор в писането и ремонтиране на текстове и да има дързостта да работи върху ръкописа с маниера на багерист, а не да се занимава с пълен член и запетайки, което е моето наблюдение от дейността на някои прочути съвременници. 
• Историята, като нещо, което обикновено ми е интересно и важно да проследя, тук леко отстъпва на инструментите за разказване - има разни паралелни светове, портали, магьосници, един сфинкс, дракон и змей, които малко ми се сливат, дворец, вещици, проклятия и иронии на гърба на всичко, за което се сетите, че може да се получи забавно - от смешки за адвокати, гей-бракове, латино сериали, смотани физици, царство с матриархат, приказни клишета за принцеси, вретена и ябълки и много, ама много други.

В заключение, авторката има рядко срещан талант да пише, а умът ѝ генерира такива приятни смешки и фантасмарогии, че задължително трябва да се следи какво друго ще напише. Книгата можете да получите официално и безплатно в електронен формат ето тук.

Леля Станка толкова се стресна, че изпусна чашата си върху списанията за бродиране. Кафето попи в схемата на гоблена с берящите маргаритки момичета и я повреди необратимо - направи невъзможно различаването на кръгчето с точка и кръгчето без точка, а това бяха два коренно различни нюанса на екрюто.

пп. Доколкото знам, Геновева Детелинова е истинското име на авторката, не е псевдоним, което е доста яко и запомнящо се. В момента тя живее Шотландия и пише нов роман с етно привкус за голямо американско издателство, който трябва да излезе през 2024. Повече за нея - в интервюто тук.