Лазарина Рузова – ЛАТИНА от София, е само на 32, но от години е една от най-търсените ясновидки. Тя е съвременна млада жена с приятно излъчване и изискани маниери.
Облича се модерно, интелигентна е, но има странна дарба – вижда хората “през обвивката им”. Латина е потомствена ясновидка и не се изненадва, че само на 2 и дъщеря й проявява същата дарба. Това ни напомни за филма “Медиум” и накара репортер на “Женски Тайни” да се свърже с Латина.

Как разбра, че тя притежава тази дарба?
-Беше само на две, когато отидохме на село, в къщата, в която е живяла баба ми. Тя почина преди много години – дъщеря ми не беше родена още. По обичая бяхме раздали бабините дрехи и обувки на съседки. Дойде една възрастна жена да ни види. Дъщеря ми я погледна и каза: “А-а, тази жена е с обувките на баба Васка!..” Нямаше откъде да знае това. Разбрах, че си имаме още една ясновидка в семейството.

-Как гледаш на дарбата на детето?
-Честно казано, не исках това да се случи и малко ме притеснява. Защото я натоварва с информация, която влияе на мисленето, на емоциите. Исках да си е обикновено дете. Хората, които знаят, че “вижда”, често я питат за глупости. Дори и възрастни хора злоупотребяват с това. Мен самата ме тормозеха да гледам, когато бях дете, а аз исках да играя. В момента дъщеря ми Карина е на 9, във втори клас. В частното училище, в което учи, взимат храна за стола от кухня-майка. И децата, разбира се, се осведомяват от нея какво ще има за обяд. Изрежда им цялото меню: супа топчета и кюфтета със зелева салата напр. /смях – б.а./ Гледахме двете заедно изпитанията в първата серия на тв-шоуто “Ясновидци” и тя позна, че зад паравана има жена, която рисува.

-А ти защо не се яви в шоуто?
-Не мисля, че дарбата трябва да се пропилява по този начин. А и няма пред кого да се доказвам. Хората, които идват при мен, знаят какво мога.

-Кой ти даде ясновидското име – знам, че това е нещо като “кръщение”...
-Кубрат Томов. Ние сме близки приятели. Аз бях доста време негова лична ясновидка. Всъщност, отидох при него за консултация. Той ми направи психометричните тестове.

- Във филма “Медиум” често на ясновидката й се привиждат събития от живота на други хора – и минали, и бъдещи. На теб случвало ли ти се е това?
-Да. Доста е натоварващо. Ще ти разкажа нещо във връзка с това. Аз всяка година ходя на Цветница в Ловеч. Бяхме отседнали с мой приятел в един стар хотел. През нощта при мен дойде една жена...

-Как така?
-Не мога да ти го обясня. Аз я виждах и чувах. Беше облечена с костюм и риза под сакото. Модел, който се е носел преди години. Около 30-годишна беше жената, с едър кокал. Беше много разстроена, искаше да ми разкаже историята си - непрекъснато плачеше. Каза ми, че е имала голяма любов с женен мъж.

На някакъв банкет този мъж я е унижил пред хора и това силно я е наранило. Тя идва в този хотел, наема стая и се нагълтва с хапчета – отровила се е. Плачеше и повтаряше моментите преди смъртта си – оскърблението, което е изпитала, и дори как са започнали болките в стомаха й...Най-силно ме порази това, че непрекъснато ме уверяваше, че не е била пропаднала жена, а че силно е обичала този мъж. После ми каза, че няколко месеца след нейната смърт е починал и баща й. Тя изпитваше огромна мъка, че е наранила по този начин баща си – според нея той не е могъл да преживее самоубийството й. На сутринта разказах всичко това на моя приятел. Когато си тръгвахме, той попита жената на рецепцията чувала ли е имало ли е такъв случай в този хотел. А тя, вместо да отговори, попита: “Откъде знаете, кой ви каза?” Това беше повече от отговор. Отидох и запалих една свещ в църква, с молба да се успокои душата на тази страдаща жена, да не броди така духът й...
-Имала ли си и други такива случаи на срещи с отвъдното?
-На гроба на Ванга чух гласа й. Каза ми, че “си иска комбинезона”.

Явно са я погребали без да й облекат комбинезон, на който тя държи. За пръв път споделям това, но винаги съм се питала как да го кажа на близките й. Всъщност, любими и забравени вещи и дрехи на починалите, могат да им се “пращат” като се сложат в ковчега на още непогребан мъртвец.

-А мъжете в твоя живот как гледат на дарбата ти?
-Ами, първоначално малко се плашат. След това свикват и гледат на странностите ми като на нещо нормално. Бившият ми съпруг например първоначално все ме питаше :"А ти откъде знаеш?!", но после разбра, че това е глупав въпрос. Една вечер той закъсня много и се опита да ме излъже, че е останал на работа до късно през нощта - работеше като готвач в едно елитно заведение и беше напълно естествено това да се случи. Аз обаче го контрирах: "Ти си излязъл оттам в 10 без двайсет и после си бил с един приятел в заведение, където..."-и почнах да му описвам подробности от интериора на ресторанта, в който са били. Той онемя, но понеже нямаше за какво да се притеснява - това е било една съвсем приятелска, мъжка среща на раздумка, взе да се смее. И двамата се смяхме. В друг един случай го открих в едно кафене, в което беше, без изобщо да знам кое е. Случаят беше такъв: Мъжът ми беше руснак. Потърсиха го по тревожен случай от родината му - баща му беше се разболял много тежко. Аз нямах никаква връзка с мъжа си, за да му съобщя това. И изведнъж го "видях" къде е - беше седнал с приятел в кафене. Улицата ми се видя позната - имаше трамваи - досетих се, че става дума за пряка на една голяма улица. Разпознах бул. "Мария Луиза". А коя е пряката, беше въпрос. Виждах ясно магазините от двете страни на улицата. Дъщеря ни беше бебе в количка. Принудих се да тръгна с нея, като помолих и майка ми да дойде с мен - беше късно вечерта, към 9 някъде. Трябваше първо да издиря улицата, която беше в главата ми, а после и самото кафене - виждах го срещу някакъв строеж. Виждах и че има метални решетки, а мъжът ми е седнал на кръгла маса до вратата. Следвах само представата си за мястото, и го открих. Като ме видя на вратата на едно забутано между малки улички кафене, мъжът ми направо онемя и разбра, че имам да му казвам нещо важно. По израза на лицето му премина тревога, само се обърна и ми каза:"Нещо се е случило, нали?!"
-Ясно е, че можеш да намираш хора и места, че "разчиташ" събития, които са се случили във времето...Виждаш ли болестите на човека?
-Да, добър диагностик съм, но не се наемам с лечение.

Понякога виждам, че идва краят на човека - такива хора нямат бъдеще. Аз гледам с трите имена и рождената дата - така откривам кода на човека. Оттам нататък всичко започва да "говори" от само себе си. Ако можех да го обясня как става, сигурно нямаше да бъде тайнство. Истината е, че не съм го искала за себе си, а още по-малко - за дъщеря си. Нашата дарба е натоварваща и вредна за психиката, ако човек не се научи да мисли положително дори когато вижда тъжни неща. Защото има причина за всяко нещо, което се случва - хората няма как да я знаят, но тя съществува...

-Вярваш ли в чудеса?
-Разбира се, те се случват всеки ден. Хората могат да оздравеят от неизлечими болести - трябва само да повярват в това. Но ако им е закодирано да не вярват, то няма и да им се помогне - така ще следват схемата, която им е предначертана. Има събития, които могат да бъдат избегнати. Човешката интуиция често дава знаци, но хората или не ги разбират, или им се противопоставят от невяра. Да проявяваме инат за неща, които са по-големи от нас, е глупаво. В нашата религия има много светци, които помагат: например пр. Св. Николай Угодник помага за избавяне от родови проклятия, Св. Георги помага за намиране на работа, за успешен бизнес, и т.н. Църквата помага. Тук, на земята е адът - тук са нашите изпитания. Ние сме ученици, които трябва да научат много уроци. И ако човек няма опора във вярата, той се чувства някак си объркан и неподкрепен. Духовната опора е важно нещо - както за морала, така и за пътя и за спасението на душите ни.