ЗДРАВОСЛОВНАТА ХРАНА ВЪЗСТАНОВЯВА ПАМЕТТА

С въз­раст­та па­мет­та за­поч­ва да ни из­не­ве­ря­ва, да ни под­веж­да. Мо­же ли да се съх­ра­ни за по-дъл­го вре­ме? А да се по­доб­ри?

Стоянка Сте­фа­но­ва, Со­фия

Про­ве­ре­ни­те сред­с­т­ва за по­доб­ря­ва­не на па­мет­та са здра­вос­лов­но­то хра­не­не, фи­зи­чес­ки­те уп­раж­не­ния, ин­те­лек­ту­ал­но­то на­то­вар­ва­не и раз­лич­ни­те на­чи­ни за на­ма­ля­ва­не на стре­са.

Хра­на­та тряб­ва да съ­дър­жа мно­го ан­ти­ок­си­дан­ти и ви­та­ми­ни

Здра­вос­лов­на­та хра­на е най-ефикасни­ят ин­с­т­ру­мент за под­дър­жа­не ос­т­ро­та­та на ума и на доб­ра­та па­мет. За да бъ­де оп­ре­де­ле­на хра­на­та ка­то здра­вос­лов­на, тя тряб­ва да съ­дър­жа мно­го ан­ти­ок­си­дан­ти и ви­та­ми­ни. Ан­ти­ок­си­дан­ти­те за­щи­та­ват на­ши­те клет­ки от ув­реж­да­не от сво­бод­ни­те ра­ди­ка­ли. Въ­об­ще сво­бод­ни­те ра­ди­ка­ли са нор­ма­лен стра­ни­чен про­дукт от об­мя­на­та на ве­щес­т­ва­та.
Все­ки ор­га­ни­зъм умее да се спра­вя с тях. Оба­че ко­га­то те се об­ра­зу­ват в пре­ка­ле­но го­ля­мо ко­ли­чес­т­во, или в ор­га­низ­ма не пос­тъп­ват дос­та­тъч­но ан­ти­ок­си­дан­ти, се на­ру­ша­ва ба­лан­сът.
Сво­бод­ни­те ра­ди­ка­ли за­поч­ват да ув­реж­дат всич­ки клет­ки на­о­ко­ло, раз­би­ра се, и мо­зъч­ни­те. То­ва во­ди до преж­дев­ре­мен­но вло­ша­ва­не на па­мет­та, ко­я­то би мог­ла още дъл­го вре­ме да ни слу­жи доб­ре.
Струп­ва­не­то на сво­бод­ни ра­ди­ка­ли се про­во­ки­ра от за­мър­се­на­та окол­на сре­да, от по­ви­ше­на­та ра­ди­а­ция, но чес­то тя е след­с­т­вие и от ло­ши на­ви­ци:

- пу­ше­не;
- пре­ка­ля­ва­не с ал­ко­хо­ла;
- зат­лъс­тя­ва­не;
- неп­ра­вил­но хра­не­не.

ВИТАМИНИТЕ С И Е ЗАБАВЯТ БОЛЕСТТА НА АЛЦХАЙМЕР

Из­вес­т­ни­ят ан­ти­ок­си­дант ви­та­мин С тряб­ва да бъ­де в 10 пъ­ти по-го­ле­ми ко­ли­чес­т­ва в мо­зъ­ка, от­кол­ко­то в дру­ги­те час­ти на тя­ло­то.
Нас­ко­ро ав­с­т­ра­лий­с­ко из­с­лед­ва­не на пен­си­о­не­ри­те по­ка­за­ло, че те­зи от тях, ко­и­то пос­то­ян­но са при­е­ма­ли ап­те­чен ви­та­мин С, са се спра­ви­ли с 60 про­цен­та по-доб­ре с тес­то­ве­те за за­пом­ня­не. Ко­га­то из­с­ле­до­ва­те­ли­те до­ба­ви­ли към тях­но­то хра­не­не про­дук­ти, бо­га­ти на то­зи ва­жен ви­та­мин, то­га­ва раз­ли­ка­та меж­ду тях и тех­ни­те връс­т­ни­ци на­рас­на­ла до 70 про­цен­та.
Впе­чат­ля­ва­щи ре­зул­та­ти да­ва и при­е­мът на ви­та­мин Е, друг мно­го ва­жен ан­ти­ок­си­дант. Той не са­мо по­ма­га да се съх­ра­ни па­мет­та при здра­ви хо­ра, но и съ­щес­т­ве­но за­ба­вя по­ни­жа­ва­не­то и за­гу­ба­та є при стра­да­щи­те от Ал­ц­хай­мер.

КАКВО НИ СЪСИПВА УМА

Из­бяг­вай­те вред­ни­те за па­мет­та ле­кар­с­т­ва!

Мно­го от най-раз­п­рос­т­ра­не­ни­те ле­кар­с­т­ва, ка­то обез­бо­ля­ва­щи­те и ан­ти­хис­та­ми­ни­те нап­ри­мер, как­то и бе­та-бло­ке­ри­те и бло­ка­то­ри­те на кал­ци­е­ви­те ка­на­ли, се от­ра­зя­ват на мо­зъч­ни­те фун­к­ции. Кол­ко­то по­ве­че по­доб­ни пре­па­ра­ти при­е­ма­те, тол­ко­ва по-ви­со­ка е ве­ро­ят­ност­та да се вло­ши па­мет­та ви.

От­ка­же­те пу­ше­не­то!

Пу­ше­не­то по­ви­ша­ва ни­во­то на кор­ти­зо­ла, кой­то, как­то ня­кол­ко пъ­ти спо­ме­нах­ме, ув­реж­да мо­зъ­ка. То по­ви­ша­ва и ко­ли­чес­т­во­то на въг­ле­ро­ден окис в кръв­та, а то­ва во­ди до спаз­ми в кръ­во­нос­ни­те съ­до­ве и кис­ло­род­но гла­ду­ва­не на мо­зъ­ка. И ка­то ка­пак на всич­ко, пу­ше­не­то на­ма­ля­ва ко­ли­чес­т­во­то за­щит­ни ви­та­ми­ни в ор­га­низ­ма, ко­е­то ус­ко­ря­ва не­го­во­то ста­ре­е­не.

Ог­ра­ни­че­те при­е­ма на ал­ко­хол!

Френ­с­ки из­с­лед­ва­ния по­ка­за­ли, че ча­ша су­хо чер­ве­но ви­но на ден по­доб­ря­ва фун­к­ци­и­те на мо­зъ­ка при въз­рас­т­ни же­ни, но не и при мъ­же­те.
А зло­у­пот­ре­ба­та с ал­ко­хол во­ди до дег­ра­да­ция как­то при же­ни­те, та­ка и при мъ­же­те. И още не­що за ал­ко­хо­ла. Кол­ко­то по­ве­че ми­на­ват го­ди­ни­те, тол­ко­ва по­ве­че ал­ко­хо­лът ка­то при­е­ма­но ко­ли­чес­т­во ста­ва ток­си­чен за хо­ра­та.

ИЗБАВЕТЕ СЕ ОТ КОВАРНИЯ СТРЕС С МЕДИТАЦИЯ

Стре­сът, без съм­не­ние, е един от ос­нов­ни­те фак­то­ри, вли­я­ещи на вло­ше­на­та па­мет. До­ри един крат­кот­ра­ен стрес ка­то бър­за­не­то нап­ри­мер, е в със­то­я­ние да из­т­лас­ка от гла­ва­та на чо­век важ­ни не­ща.
А как­во да ка­жем за про­дъл­жи­тел­ния стрес? Той се­ри­оз­но ус­лож­ня­ва ра­бо­та­та на мо­зъ­ка и по­ви­ша­ва ни­во­то на кор­ти­зол.
А то­зи “лош” хор­мон ув­реж­да хи­по­кам­па - тази част от глав­ния мо­зък, която от­го­ва­ря за обу­че­ни­е­то и па­мет­та. Важ­но е да се знае, че пре­ка­ле­но спо­кой­ни­ят и ед­но­об­ра­зен жи­вот съ­що не по­ма­га за оп­рес­ня­ва­не­то на па­мет­та. И най-ле­ки­ят стрес мо­би­ли­зи­ра це­лия ор­га­ни­зъм и обос­т­ря вни­ма­ни­е­то и па­мет­та.
Все­ки мо­же да на­ма­ли раз­ру­ши­тел­но­то вли­я­ние на стре­са с по­мощ­та на оп­ре­де­ле­ни ме­то­ди - за­ба­вя­не ри­тъ­ма на жи­вот, раз­хлаб­ва­не, ме­ди­та­ция. Ме­ди­та­ци­я­та е осо­бе­но ефикасна, за­що­то тя ка­ра под­съз­на­ни­е­то да из­пус­не нап­ре­же­ни­е­то от се­бе си. А точ­но то­ва вът­реш­но, под­съз­на­тел­но нап­ре­же­ние по­раж­да тре­вож­ност и из­лиш­но из­ра­бот­ва­не на кор­ти­зо­ла.
Всич­ко, ко­е­то е нуж­но за ме­ди­та­ци­я­та, са 20-30 сво­бод­ни ми­ну­ти и най-ве­че вя­ра­та в то­ва, че ней­но­то дей­с­т­вие е из­к­лю­чи­тел­но по­лез­но. Из­бе­ре­те си спо­кой­но мяс­то, удоб­но по­ло­же­ние на тя­ло­то и ня­как­во на пръв пог­лед без­с­мис­ле­но за­ни­ма­ние: нап­ри­мер пов­та­ря­не на ман­т­ри, наб­лю­да­ва­не на соб­с­т­ве­но­то ди­ша­не, или бро­е­не на крач­ки­те, ко­га­то вър­ви­те.

МОЗЪКЪТ ИМА НУЖДА ОТ НАТОВАРВАНЕ

Ед­но от глав­ни­те ус­ло­вия за под­дър­жа­не на па­мет­та е ней­но­то ак­тив­но из­пол­з­ва­не. Здра­ви­ят мо­зък сам си тър­си и има пот­реб­ност от на­то­вар­ва­не. Мно­го е важ­но да не заг­лу­ша­ва­те умиш­ле­но то­зи им­пулс. Ви­на­ги се ста­рай­те да на­то­ва­ри­те мак­си­мал­но мо­зъ­ка си, спо­ред въз­мож­нос­ти­те, раз­би­ра се.
Не се ос­та­вяй­те на мър­зе­ла да ви ръ­ко­во­ди. Раз­би­ра се, ста­ва ду­ма за че­те­не на кни­ги, как­ви­то ви ха­рес­ват, до­ри и да са де­тек­тив­с­ки или фи­ло­соф­с­ки, или на­уч­ни. Но ако вие по-ско­ро се за­е­ме­те с изу­ча­ва­не на чужд език, то­ва ве­че е чу­дес­но и тряб­ва да го нап­ра­ви­те, ако ви поз­во­ля­ват въз­мож­нос­ти­те. Са­ми ще се убе­ди­ти кол­ко мно­го то­ва за­ни­ма­ние ще по­мог­не за по­доб­ря­ва­не на па­мет­та. Е, раз­би­ра се, че не все­ки, кой­то е из­ля­зъл в пен­сия, има въз­мож­ност да се на­у­чи да сви­ри на флей­та или да на­у­чи френ­с­ки език. За­що да не опи­та­те да си на­ме­ри­те пар­т­н­ьо­ри за иг­ра на кар­ти или шах­мат. Не се сра­му­вай­те, и не се от­каз­вай­те от те­зи удо­вол­с­т­вия, ко­и­то са тол­ко­ва по­лез­ни за мо­зъ­ка. Из­бе­ре­те си за­ни­ма­ние по вкус.

Вни­ма­ние!
Има ед­но об­с­то­я­тел­с­т­во, ко­е­то тряб­ва да има­те пред­вид. Хо­ра, ко­и­то са спо­соб­ни да се от­да­ват на за­ни­ма­ния, от ко­и­то не очак­ват ня­как­ви до­хо­ди, мно­го бър­зо ос­ве­жа­ват ума и ду­ша­та си, съх­ра­ня­ват па­мет­та си. За те­зи, ко­и­то стра­нят от ув­ле­че­ния и за­ни­ма­ния, е по-труд­но. За­що­то не е тол­ко­ва прос­то и лес­но цял жи­вот да си на­ми­раш точ­но та­ки­ва за­ни­ма­ния, ко­и­то изис­к­ват ум­с­т­ве­но нап­ре­же­ние, дос­та­вят удо­вол­с­т­вие и на всич­ко­то от­го­ре - но­сят до­хо­ди.