СКАНДАЛНО
Мастити родни капацитети в медицината правят всичко възможно за геноцид над болните от астма

Александър Цанков е един от членовете на Обществения съвет “Магурата”. Той е от хората, изправили се срещу група твърдоглавци от Министерството на здравеопазването, които умишлено подлагат болните от астма и от белодробни заболявания на продължителни мъки. Г-н Цанков разказва за в. “Доктор” как години наред специалистите от обществения съвет са жестоко атакувани от мастити родни медици, които се грижат единствено за своите интереси.

- Г-н Цанков, за какво точно става въпрос?
- За 750 хиляди българи, болни от бронхиална астма, които и до днес можеха да се лекуват без пари и без рецидиви в уникалната пещера Магурата, ако тогава чиновниците от Министерството на здравеопазването бяха обърнали поне малко внимание на уникалния експеримент, който проведохме с 220 души, болни от хронична астма и с усложнени бронхити и други белодробни заболявания.
- Говорим за двегодишния експеримент, проведен през 1975 г. в пещера Магурата за спелеолечение на тежко болни с алергични белодробни пристъпи?
- Да, точно за това говоря. Като обществен съвет отидохме при завеждащия катедрата по алергология в бившата Медицинска академия, проф. Кирчев, и поискахме подкрепата му за провеждане на експеримента по спелеолечение в Магурата. Абе, вие сте чудни хора, рече професорът, аз още нямам кабинет в Медицинска академия и съм на тавана, а вие ме карате да се завирам в онази дупка. Няма да стане... Трябва да се изчисти пещерата, да се гради санаториум, а парите за сметка на моята катедра, нали? Няма да стане... Този човек направи всичко възможно, за да ни натика заедно с ентусиазма ни в миша дупка.
- Отказахте ли се от експеримента?
- Не, разбира се. Отидохме при тогавашния министър на народното здраве, Ангел Тодоров, който веднага издаде 41 министерско постановление за проучването на пещерата и за спешното изграждане на санаториум за лечението на хора с проблеми в белите дробове. За съжаление, колелото пак се върна при проф. Кирчев и той му сложи най-якия прът. Каза, че нямал време да се занимава с глупости. И за да потвърди отрицателното си решение посети Магурата и докладва в Министерството на здравеопазването, че предложението ни е абсурдно. Условията в пещерата не били подходящи за такива глупости. Министърът обаче не обърна внимание на доноса му и нареди да се извършат най-подробни изследвания в пещерата от висококвалифицирани специалисти и да започнем експеримента. За негов ръководител назначиха проф. Борислав Тодоров. В продължение на две години в пещерата се лекуваха 220 болни с инфекциозно-алергична, тежка форма на болестта. На болните бяха направени подробни медицински изследвания, приложиха се над 70 съвременни методи, методики и тестове. Отразихме научните данни в 106 подробни таблици.
- И какъв беше резултатът от лечението?
- Уникален! 86,7 на сто от болните имаха невероятно подобрение, без рецидиви впоследствие. Тези наши резултати се оказаха много по-добри от постигнатото по същия метод на лечение в Полша, Чехословакия, Унгария, Австрия и други страни.
- И на какво се дължи този успех?
- Според мнението на специалистите това се дължи на подходящото съчетание на лечебните фактори в пещерата, каквито няма в нито една пещера в целия свят.
- Навярно, след приключването на експеримента, са ви вдигали на ръце с овации и са ви закичили с ордени и с медали?
- Точно обратното - заклеймиха ни, ако можеха, щяха да ни обесят. Противниците на този експеримент заляха Министерството на здравеопазването и бившата Медицинска академия с помия, нещо по-лошо и от досиетата. Никой не попита как се чувстват болните, как са със здравето, но гадните им докладни всеки ден летяха за там, където ще им обърнат внимание. И резултатът не закъсня. Бе образувана комисия, която прегледа доклада на проф. Борислав Тодоров и направи своето заключение - експериментът е плод на необоснован, профански ентусиазъм. За да ни заклеймят още по-солидно, враговете на спелеолечението организираха през 1980 г. свой експеримент в гр. Сандански, за да докажат силата на положително въздействие на въздуха и на планината върху белия дроб. Официално отчетоха, че 88,5 на сто от болните са оздравели напълно. После се оказа, че процентът е много под 50, но ние вече бяхме напълно унищожени. Макар че хората, които се излекуваха в пещерата, не преставаха да ни пишат и да ни разказват колко добре се чувстват само за едно или две денонощия, прекарани в Магурата.
- И вие се предадохте?
- Където и да посегнем, все ни чупят ръцете. Кореспондентът на “Работническо дело” написа голяма статия за уникалния експеримент, но тя не видя бял свят. Не ни разрешиха да правим научни съобщения, да даваме интервюта, нито да огласяваме писмата на благодарност от оздравелите участници в експеримента. През 1975 г. проф. Тодоров поиска разрешение от бившата Медицинска академия да защити докторската си дисертация на тема “Спелеолечение в пещера Магурата” в СССР, но му отказаха. Професорът обжалва отказа до ВАК и му разрешиха защитата да стане в тогавашния Ленинград.
- Все пак професорът е заминал, нали?
- Да, замина, но и на 3000 км от София нашите противници не престанаха да завиват душата на възел по телефона. Три дни преди защитата му изпратиха бърза телеграма да си тръгва веднага за България.Той не се подчини и защити дисертацията си.
- И сега какво?
- Нищо, неговият труд, който в България беше оплют и отречен, отдавна е признат, одобрен и утвърден за изпълнение по цялата територия на Русия. Всички санаториуми за белодробни заболявания работят по методиката на проф. Тодоров. Оценката, която дават на българина от осем руски градове, е изключително висока. За съжаление, не от България, а от Русия долетя новината: Българският учен проф. Борис Тодоров е автор на един нов, уникален метод за лечение на бронхиалната астма, който успешно се прилага във всички санаториуми и белодробни клиники на територията на Русия. Болните от астма днес могат да отидат да се лекуват в руските санаториуми, но по българската методика на проф. Тодоров. Не е ли геноцид това към собствения ни народ - да има възможност за трайното излекуване на 750 хиляди българи, болни от астма, и да се направи всичко възможно, за да им се отнеме този единствен и последен шанс, може би. Това наистина е престъпление, защото за 30 години болните от това заболяване са се увеличили 12 пъти. А пещера Магурата все още продължава да е марка за сирене...

Едно интервю на Тодорка НИКОЛОВА

НАРОДНАТА МЕДИЦИНА СРЕЩУ АСТМАТА
Рецептата е от Ванга
Да се пие цвят от подбел, приготвен като чай.
Маргарита Георгиева Панайотова - Свиленгад, ул. “Братя Миладинови” 22А

Болният да диша парата от варени картофи. Да стои с покрита глава над самата тенджера, докато кризата мине.
Светла Желязкова - Варна, жк “Вл. Варненчик”, бл. 217, вх. 1, ап. 14

Счукват се на прах 1 индийско орехче, 2 пакетчета карамфил и се смесват с 1 пакетче канела и 500 г мед, взема се по 1 кафяна лъжица 3 пъти на ден, 30 минути преди ядене.
Маргарита Проданова Вълкова - 9000 г. Варна, ул. “Под игото”, бл. 26, вх. Б, ап. 25

Един от 200-те случая
НЕ ПРОУМЯВАМ БЕЗЧУВСТВЕНОСТТА НА ХОРАТА, КОИТО ТРЯБВА ДА НИ ЛЕКУВАТ
Разумът ми отказваше да възприеме, че между нашите медицински светила може да има хора, които да отричат една човешка истина. Убедена съм, че отричането на необходимостта от лечение в Магура може да идва от тези, които никога не са се борили за глътка въздух, не са изпитвали ужаса на астматичния пристъп. Искам да ги попитам: “Вие били ли сте сред болните от Магура? Разговаряли ли сте с тях, за да научите истината, да видите грейналите ни лица и спокойното дишане?”.
Изминаха 12 години от лечението ми. Преди това бях постоянен пациент на “Бърза помощ”. След лечението ми в Магура, само есен, когато е влажно, понякога имам затруднено дишане, което се успокоява с 2 таблетки. Това е нищо в сравнение с многото лекарства, които съм вземала преди, с отпуските по болест с прекарване месеци наред в санаториумите.
Спомням си, когато пътувахме за “Магура”... солените капки непрекъснато се ронеха от очите ми, защото бях оставила децата си, защото дни наред преди това бях с мъчителни пристъпи. Още през втората седмица състоянието ми се подобри. Изкарвах осем- часов непробуден сън. Сутрин дежурният персонал трудно ме събуждаше, и не само мен, а и всички останали. А преди това по цяла нощ съм изкарвала на прозореца - изтощена до краен предел от недостиг на въздух. Запазила съм един спомен за едно младо момиче от Ловешка област, което в първите две седмици беше в тежко състояние, на системи и кислород. Как тъжно ме гледаха черните му очи!... Колко нощи съм чувала хлипането му!... Нямам думи да опиша вълнението си, когато след няколко години получих поздрави от нея и радостната вест, че е омъжена и има дете...
Дни наред след лекуването ми близките ми тревожно се вглеждаха в мен дали няма да започнат отново пристъпите, но състоянието ми беше добро. Можех отново да бъда сред хора без да се притесняват от неприятната кашлица... В разговор с непознати съм разказвала за “Магура” и съм давала адреса, къде да пишат за да бъдат приети на лечение. Каква наивност от моя страна! Толкова години нищо не е направено!.. Целият труд на прекрасния медицински персонал е бил погребан. Как е възможно такава безотговорност и бездушие?! Нали всеки оздравял ще продължи своята трудова дейност, ще бъде полезен за себе си, ще бъде спокойно семейството му, ще допринася за доброто на родината...
Върбинка Гечева - Севлиево,
ул. “Георги Димитров” 7