Доц. Никола Василев: Миомата е най-честият тумор в таза на жената!

Все пак тя не е предраково състояние и не се превръща в рак

19 Юли 2013, 12:00 33890 прочита 2 коментара

Доц. Никола Василев

Все пак тя не е предраково състояние и не се превръща в рак

70% от жените от бялата раса развиват миома на матката. Това сочи медицинската статистика в световен мащаб. В България в някакъв етап от живот си около 500 000 жени се сблъскват с явлението &bdquo;миоматозна матка“. Миомата е най-честото доброкачествено туморно образувание на матката. Близо 1/3 от всички гинекологични операции се правят по тази причина. Макар че цифрата звучи внушително обаче, една сравнително малка част от жените с миоми наистина имат нужда от лечение. Ако у нас 500 000 жени имат някакви образувания, едва 40 000 са тези, които е наложително да се лекуват. &bdquo;Опасно ли е?“ е най-честият въпрос на пациентките, разказва онкогинекологът доц. Никола Василев, началник на Клиниката по обща и онкологична гинекология във ВМА. - Доц. Василев, какво всъщност представлява миомата? - Това е най-честият доброкачествен тумор при жените. Ние обикновено говорим за &bdquo;миома“ в единствено число, но тя винаги се състои от множество малки възелчета от тъкан, миомният възел никога не е един. Затова според мен е по-правилно да говорим за миоматозна матка, а не за миома на матката. - Какви са различните видове образувания? - Определяме ги основно според мястото, на което се развиват. Част от миомите израстват &bdquo;на краче“. На латински краче е педикул и затова ги наричаме педикулизирани миоми. Те са любима плячка на хирурзите, които ги премахват лапароскопски, тъй като са лесни. Другите възможни видове също се определят от локацията – понякога образуванията растат навън, но не са на краче, друг път вътре в стената или в лигавицата. Тези, които се появяват в кухината, понякога се наричат раждащи се. Голяма част от тези възли не предизвикват симптоми. Най-често маточно кървене предизвикват тези, които растат вътре в маточната стена, и тези, които се развиват в кухината. - Каква е разликата между миоматозна матка и миомна болест? - За болест говорим, когато имаме миоматозна матка плюс някакви клинични симптоми – кръвотечение, болка, дискомфорт. Това са случите, в които предприемаме някакво лечение. Когато имаме наличие на миоми, но нямаме симптоми, тогава не говорим за болест и не се налага лечение. Тогава предприемаме проследяване, защото ако се стигне до прекомерно нарастване на този комплекс от възли, дори и при липса на друга симптоматика, това само по себе си е достатъчно, за да говорим за болест. - Колко често се среща този проблем? - Една сравнително скорошна статия в сп. “Бритиш медикъл джърнъл” казва, че миомите са най-честите солидни тумори в таза на жената и са водеща причина за премахване на матката в цял свят. Има данни и за честотата на този тумор. А, като казах тумор – много е важно да се знае, че миомата няма потенциала да се превръща в злокачествено образувание. Тя не е предраково състояние и не се превръща в рак, въпреки че има колеги, от които ще чуете обратното, когато аргументират своята препоръка за операция. Та – честотата до 50-годишна възраст при жените от черната раса е много висока – над 80%. Говорим не за възли, които предизвикват оплаквания, а изобщо за налични възли. При бялата раса тази честота е около 70%. Жълтата раса в това отношение е пощадена, там честотата е под 20 на сто. Сега, при тази огромна честота при бялата раса, към която се числим и ние, логичен е въпросът трябва ли да се премахват матките на всички тези жени, които имат някакви възелчета – логично – не. - Как тогава се лекуват тези жени? - Първото условие е да имаме симптоми. При наличие на симптоми лечението може да бъде планово или по спешност. По спешност се налага да се намесваме, когато имаме случай на масивна кръвозагуба или когато миомата предизвика остър хирургичен корем. По-важно обаче е плановото лечение, което е и по-честият случай. За да се предприеме лечение – не само в този случай, а винаги – трябва да имаме някаква цел; оптималната за конкретния пациент лечебна цел. Пак повтарям – това заболяване не е заплаха за живота, то само го влошава. Тези болки, кръвоизливи могат да нарушат бизнес-планове, планове за пътуване, ежедневието, контактите, включително любовния живот. Ако целта ни е трайно повишаване качеството на живот, най-сигурният метод е да премахнем матката, ако не ни трябва. Ако обаче този вариант е твърде радикален и оптималната ни лечебна цел е облекчаване на симптоми, тук вече се ръководим от това в каква възраст се намира пациентката. В млада възраст процедираме по един начин, когато наближи менопаузата - по друг начин постигаме целта си. - Може ли да се предложи достатъчно надеждно решение, което да не е толкова радикално? - В млада възраст търсим начин да премахнем възлите, в по-късна – да редуцираме обема им. Редуцирането на обема дава един &bdquo;светъл период“ така да се каже, за да се изчака физиологичното настъпване на менопаузата, когато те така или иначе престават да създават проблеми. Премахването им, от своя страна, обикновено цели решаване на репродуктивен проблем, и също нерядко се налага да бъде предхождано от редуциране обема на възлите. Всъщност затова и намаляването на обема на възлите е много съществен момент в лечението. Редукцията може да бъде инвазивна и неинвазивна. Инвазивната от своя страна може да бъде хирургична и нехирургична. Към хирургичната спадат термоаблацията и замразяването. И в двата случая имаме умъртвяване на клетките на тумора, но в единия случай, грубо казано, ги сваряваме, в другия – ги замразяваме. Методите са хирургични, защото обикновено инструментите, с които се извършва процедурата, трябва да са в тялото на пациентката, тоест по някакъв начин нарушаваме целостта на организма. Нехирургичните инвазивни методи, това са инжектирането на медикаменти в самите възли, запушването на кръвоносни съдове, които хранят възела, и ултразвукова термоаблация. Неинвазивните методи за редукция са всъщност медикаментозните. Има различни хормони, антихормони и други вещества. Най-актуални в момента са две групи – едното са химическите аналози на хормони, които нормално се произвеждат в централната нервна система, другото са вещества, които оказват същия ефект върху хормоните на яйчниците, но имат по-малко влияние върху останалата част от организма. - Всички тези възможности ли са достъпни за пациентките у нас? - Не всички. Но и, честно казано, не всички са доказали, че имат смисъл. Сега хирургичните техники няма да коментирам, към тях обикновено се прибягва, когато нехирургичните не дават желания резултат. Инжектирането на медикаменти във възлите е много по-сложно, отколкото системният прием – перорално или инжекционно, без да е по-ефективно. Класическото хормонално лечение за съжаление също има своите недостатъци – то или не е достатъчно ефективно, или отчита твърде много нежелани странични ефекти, или и двете, което е най-лошият вариант. Запушването на кръвоносни съдове дава добри резултати – до 35% намаляване обема на възела - но на този етап у нас не се практикува регулярно, има само няколко пациентки, които са лекувани по този начин. При термоаблацията с ултразвук високата температура във възела – от 70 градуса в центъра и до 40 в периферията – се постига чрез фокусиране на ултразвуков сноп в сърцевината на всеки от възлите. Технологията, нужна за да се постигне това, е доста сложна и затова – скъпа. Това лечение се прави у нас само на едно място и струва между 3000 и 5000 лв. за пациентката, защото Здравната каса не плаща нищо. При този метод обемът на миомата намалява с 15 до 55%. Лекарственото лечение се базира на това, че миомните възли са под мощното влияние на яйчниковите хормони. При приложение на аналози на хормоните възлите се редуцират с 20 до 50 на сто, а при другите препарати, които действат директно върху матката и се наричат модулатори – 15 до 40%. Разликата между двата вида лекарства е в много аспекти – молекулата, действието, страничните ефекти, цената. Това, което най-пряко интересува пациентките, са последните две. Както вече отбелязах, понеже въздействат на цялата верига хипоталамус- хипофиза-яйчници-матка, аналозите на хормони на централната нервна система имат повече странични ефекти, най-неприятният от които е остеопорозата. Цените са сходни, като модулаторите са малко по-скъпи, но много зависи и откъде се купуват. Тук Касата също не се включва. Надежда Георгиева