Забраната на лекарства ще удари по “Фармация”, “Софарма” и “Антибиотик”

След задължителното пререгистриране на лекарствата през 2000 г. много от масово употребяваните в страната български лекарства може да не отговорят на изискванията на Комисията по лекарствените средства, съобщиха през седмицата експерти от Националния институт по лекарствените средства. Начело на списъка с лекарства, които според експертите са с най-големи шансове да не получат регистрация за продажба на вътрешния пазар, са такива като аналгин, аналгин-хинин, бусколизин, тетраолеан, спазмалгон, седалгин нео, нафазолин и др. “Повечето от тези лекарствени форми имат съмнителен ефект върху здравето на пациентите и по наше мнение фирмите производители трудно ще успеят да ни дадат клинични доказателства за положителен ефект и липса на странични ефекти”, обясниха от института. Според тях повечето от тези препарати имат силно изразени странични ефекти като алергични обриви и замърсяване на кръвта.
Основни производители на тези препарати са три български фирми - “Фармация”, “Софарма” и “Антибиотик”. От производствения асортимент на “Фармация” в този списък могат да попаднат таблетни форми като аналгин, седалгин нео, депотсулфамид, спазмалгон и др. “Софарма” произвежда и изнася бусколизин, спазмалгон, нафазолин и темпалгин. Разградската фирма “Антибиотик” произвежда антибиотични препарати като тетраолеан, тетрациклин и др. Всички тези препарати са широко употребявани в страната и са добре познати на българските потребители. “Евентуалният отказ на регистрация от комисията ще има влияние само на българския пазар и по никакъв начин не може да засегне износа на тези препарати”, уточниха от института. Самият факт на признаване на вредния ефект от употребата на тези лекарства обаче несъмнено ще има негативен ефект върху продажбите им на външните пазари.
Според експерти от бранша след загубата на позиции на основните пазари в ОНД през 1997 и 1998 г. спирането на продажбите на тези масови препарати и на вътрешния пазар може да се окаже вторият удар върху фармацевтични предприятия като “Фармация” и “Софарма”. Въпреки че тези две предприятия се смятат за експортно ориентирани, данните за 1998 г. показват съвсем различна ситуация. Продажбите на “Фармация” на вътрешния пазар например са за 43.1 млрд. лв. при общо реализирана продукция за 69.5 млрд. лв. Въпреки разнообразното производство - медикаменти, субстанции, пасти за зъби, шампоани и др, основно остава производството на твърди и течни медикаменти за вътрешния пазар, от които голяма част са именно таблетни форми, застрашени от спиране.
Въпреки по-качествените си показатели, производството на “Софарма” през 1998 г. също е станало изцяло зависимо от продажбите на вътрешния пазар - над 75% от продажбите. Останалата част се изнася предимно за Русия и страните от ОНД. Поради липсата на качествени стандарти обаче продуктите на “Софарма”, както и тези на “Фармация”, се конкурират освен помежду си (поради припокриване на част от производствените номенклатури) единствено с фирми като тези от Индия, с които заемат най-ниския ценови сегмент на пазарите на страните от ОНД. В същото време продуктите на източноевропейските им конкуренти от Унгария (Egis, Richter и Chinoin), Полша (Polfa), Югославия (Galenika и Yugomedia) и Словения (KRKA и Lek) се продават на далеч по-високи цени и с далеч по-силни пазарни позиции. От “Софарма”, която е смятана за най-качественото българско фармацевтично предприятие, признават, че за покриване на стандартите на Европейския съюз ще бъдат необходими инвестиции от поне 80-100 млн. долара за следващите години.

Дял на вътрешния пазар на лекарства през 1998 г.

Фармация АД	15%
Софарма АД	13%
Novo Nordisk (Дания)	11%
Антибиотик АД	7%
Janssen-Cilag	4%
Eli Lilly (САЩ)	3%
Pharmacia Up John (Швеция)	3%
Други	44%