Международното изследване PISA 2009: Опасна оценка за българските ученици

© Дневник

• 1/2
• Следваща снимка
• Увеличи

© Дневник

• Предходна снимка
• 2/2
• Увеличи

Тя е на 16 години, учи в софийска гимназия. Обича да излиза след училище с приятелите си и да обикаля кафенетата, дворовете или да стои в парка, когато времето го позволява. Интернет й дава достъп до нужната й информация, но го ползва основно за скайп и Facebook. Последната хартиена книга, която е прочела, е била "Приключенията на Лукчо". Математиката не й е любим предмет, мрази таблици и графики, защото не ги разбира.

Тя е измислена, но ако трябва да опишем през образ основните изводи за България от международното изследване на ОИСР за постиженията на учениците PISA 2009 г., той ще изглежда така. Резултатите са на базата на тестове, направени в 179 български училища от над 4500 деца, основно от девети клас.

Изводите, представени вчера, могат да бъдат оценени от притеснителни до опасни. Българските ученици имат елементарна грамотност – могат да четат и да пишат, но почти половината от тях се затрудняват да тълкуват и анализират текст. В цифри това е: 41% от децата са под критичния праг на грамотност (при другите страни средният процент е 24%).

Най-добре българските ученици са се представили при решаването на задачите за обобщаване. Но са с нисък резултат, когато е трябвало да намерят и извлекат информация. Те срещат трудности и да осмислят и оценят определен текст. Задачите, свързани с това, изискват ученикът да ползва личния си опит и познания и да ги свърже с прочетеното. Проблем за българските тийнейджъри е и разчитането на графики и диаграми.

"Има два положителни факта – средният ни резултат е с 27 точки по-висок спрямо 2006 г. и процентът на учениците под критичния праг на умения е спаднал от 51% на 41%", коментира зам.-министърът на образованието Милена Дамянова.

Изследването се провежда на три години. България заема 46-о място от 65 страни, което е с три позиции по-ниско спрямо 2006 г. Фокусът му този път е било четенето, като по този показател най-силни са резултатите на учениците от Корея и Финландия. "Образът на света, разделен на богати и високо образовани и бедни и ниско образовани, вече не е актуален", коментира вчера генералният секретар на ОИСР Анхел Гурия.

Всяка година проучването PISA поставя акцент върху една от три измервани области: четене (2000 г.), математика (2003 г.) и природни науки (2006 г.). Тази година фокусът отново е бил четенето (виж карето-речник), затова в детайл са проучени както уменията за работа с текст, така и какво точно четат учениците и дори колко книги имат вкъщи (виж първата графика). Данните за България са обобщени от Центъра за контрол и качество на образованието.

Само 2.8% от учениците мога да разберат нова или каквато и да е информация, да я предадат повторно и да я анализират. Много малка част от децата в държавите от ОИСР (1.1%) са с резултати, по-ниски от 262 точки, т.е. в дъното на скалата за оценка (виж втората графика), докато у нас 8% са в тази част.

Резултатите показват, че традицията да се наизустява учебният материал явно продължава и това ограничава общото развитие на децата. Очевидно учебните програми не стимулират мислене, креативност, аналитичност, което в бъдеще би гарантирало конкурентност при търсенето на работа.

Girls are back in town*

Друга тревожна тенденция е много голяма разлика между знанията на момичетата и момчетата, която е в полза на момичетата. Тя се равнява на почти две учебни години, като по този показател България е по-ниско единствено спрямо Албания. Подобно неравенство се забелязва и в другите страни, но средната разлика в показаните умения у нас е двойна.

"Причината за това може да се търси в учебните програми - изучаваните текстове са по-разбираеми за момичетата", смята Светла Петрова, координатор на изследването в България. Според нея тези данни трябва да се изследват професионално, като причина може да е и феминизирането на учителската професия и по принцип по-добрата координация с момичетата.

"Голямата разлика между най-ниските и най-високите резултати на учениците във всички области поставя въпроса за способността на училищната система да осигури достъп до качествено образование на всички ученици", се посочва в доклада. Над 26% от разликите между резултатите на учениците могат да бъдат обяснени с различната училищна подготовка. Така децата в профилираните гимназии имат много по-добро представяне в сравнение с всички останали. Те са по-високи и от средните резултати на България по четене, математика и природни науки.

"Неравенствата нарастват. Общото влошаване се съпътства от голямата диференциация в образованието. Правените реформи, които бяха основно финансови, увеличиха разликите в достъпа до образование в градове и села и дори на етническо ниво", заяви за "Дневник" Боян Захариев от "Отворено общество". Според него няма никакъв повод за оптимизъм и в следващите години ще се види негативният резултат от реформите, а не положителният.

България е една от държавите, в които момичетата имат по-висок резултат по математика от момчетата. Резултатите в тази категория отново са под средното ниво – 431 точки. Общо децата са подобрили резултатите си и по природни науки спрямо 2006 г., в която традиционно българските ученици са се представяли най-силно от трите изследвани области.

Книги ли?

Младежите в България израстват без книги. 21% от децата смятат четенето за "празна загуба на време", като преглеждат основно списания. Но резултатите на тези, които всеки ден четат, са средно с 115 точки по-високи. В проучването се отчита и броят на книгите в семейството, тъй като това е един от ключовите фактори за развитието на уменията на младите хора (виж графиката).

Според проучването родителите, семейната и икономическата среда са решаващи за резултатите на учениците. Основната тенденция е децата на родители с висок образователен и социален статус да се справят по-добре в училище от връстниците си от бедни и необразовани семейства. При равни условия в България майката е с по-силно влияние върху резултатите на детето в училище.

Освен това влияние оказват и средствата, които се отделят за издръжката на един ученик в отделните държави – има зависимост - повечето пари водят до по-високи постижения, въпреки че вече има и много изключения (виж международния текст тук).

В анализа също се посочва, че по-малкото пари невинаги водят до ниски резултати. В Полша и Естония, които отделят по 4000 долара на година за издръжката на един ученик, имат същите резултати като САЩ и Норвегия, които заделят по над 10 хил. долара. За 2011 г. издръжката на един ученик в България ще е 1350 лв.

Анализът показва, че училищната система все още не осигурява равен достъп на всички ученици до качествено образование. "В по-честите случаи училището задълбочава дискриминиращото влияние на социално-икономическите фактори, като възпроизвежда съществуващите модели на привилегии за определени групи ученици", пише в доклада.

Друга препоръка е, че тъй като децата възпроизвеждат родителите си, което често може да се превърне в препятствие за тяхното развитие, "вниманието трябва да бъде насочено към тези с ниски резултати". Затова ще помогнат специални програми за учениците, застрашени от отпадане, каквито у нас липсват.

"В изследването няма данни за отпадащите ученици. Ако те присъстваха, вероятно резултатът щеше да е още по-отрицателен", коментира Боян Захариев. Според него в момента "няма никакви педагогически и икономически механизми, които да изкарат България по-напред". Той оценява, че не са били взети поуки от последното проучване през 2006 г., което ще засили проблемите.

Според зам.-министъра Милена Дамянова резултатите от PISA 2009 ще се отчетат и ще се отразят при промяната в учебните програми и "академизираните учебници". Тя обеща да се работи и върху квалификацията на учителите и разширяването на времето за усвояване на учебния материал и да се положат усилия през 2012 г. (при следващото изследване) постиженията да са по-добри.

Според доклада успешните образователни системи се отличават с:
- незначително диференциране на учениците по вид училища или програми
- по-голяма автономия за учебното съдържание и оценяването
- ограничени възможности за родителите да избират училище за децата си
- високо заплащане на учителите и различни форми за допълнителната им квалификация.
Това на практика дава и посоките за промяна в българската система и подобряването на постиженията на учениците.

*от англ. - Момичета се завърнаха в града (песен)