© Дневник
Започвам училище в 9 ч. Всяка стая е в различен цвят. Кабинетът по химия е със специален под, върху който, ако се разлее нещо отровно, няма опасност. Има интерактивни дъски, на които вървят презентации на уроците. Ако някой отсъства, може си вземе урока виртуално.
Любимият ни час е по медитация - време, което всеки отделя за себе си. Спортът е важна част от обучението, както и изкуството." Така си представя идеалното училище Юлия Кошаревска, 11-и клас в 73-о СОУ в София.
За нея училището е място, където всеки може да се развие и да покаже най-доброто, на което е способен. "Учителите са невероятни, помагат ни да изкараме най-доброто от себе си и да постигнем повече. Класовете са задружни, всеки помага на другия. Това нямаше да е възможно без тиймбилдинг упражненията, които имаме.
Участваме в управлението на училището и можем да изразим свободно мнението си. Това е моето идеално училище", продължава Юлия. Тя участва в инициативата "Диалог за бъдещето", в която експерти, родители и ученици обсъждат какво и как може да се промени в образованието.
"Образованието не е пълнене на кофи, а палене на искра"
Тази мисъл на незнаен мъдрец няма нищо общо с българското образование, смята друг ученик. Определя се като такъв, въпреки че е завършил преди 6 години. Смята, че идеите на Юлия са оптимистични, но е неосъществими: "Просто защото тук е по-удобно да има рамки и схеми.
Понякога е по-удобно да е по-трудно, за да можеш да се оплакваш и да имаш оправдание." "Училището в България е схема, зазубряне, стари учебници. Нещо в системата много иска да бъде променено, но не е ясно как и кога", казва още "ученикът".
Средното образование у нас не е било реформирано от десетилетия. Последната значима промяна е от времето на социализма и децата, учили по новата тогава програма, станаха известни като "сендовчетата". По името на автора на реформата Благовест Сендов. Експериментът не просъществува много дълго.
В последните години имаше опити за промени - бяха въведени делегирани бюджети, външно оценяване (впоследствие остана само за няколко класа) и много дискусии и планове за реформи. Последният законопроект, който управляващите от ГЕРБ, твърдяха, че е приоритетен, ще стане факт в най-добрия случай в самия край на мандата.
"Нашият екип не е маниакален и тези, които очакват да обявим революция в училищното и предучилищното образование, ще останат разочаровани", охлади ентусиазма на реформаторски настроените министърът на образованието Сергей Игнатов.
Защо инките не са използвали колелото
"Казват, че инките са познавали колелото, но никога не са го използвали. И до днес няма обяснение защо. Предполага се, че връх е взела консервативната система на управление, която не е допускала никаква промяна с надеждата, че това ще запази нейната цялост. Но времената се променят, един ден се появили конквистадорите и великата империя се разпаднала.
Тази история много прилича на ситуацията в нашата образователна система", пише психологът Иван Игов в анализ за ефективността на българското образование. Той го определя "с методите на Коменски и управление от годините на късния соц".
Игов описва най-често цитирания модел на успешна образователна система, който е на австралийските изследователи Hall и Сrevola (1997 г.). В различни варианти той се адаптира и прилага в повечето страни по света. Той работи според пет критерия:
- Професионален училищен мениджмънт - хора, които са учили и специализирали управление на образованието и не е задължително да са били учители, но е задължително да са били в системата. Според Игов това не съществува у нас - "тук много добри учители се назначават за директори".
- Оценка и развитие на учителите.
"Навсякъде по света оценяването на учителите не е самоцел и не се прави с идеята да разпределим едни пари. Преди малко повече от година набързо беше приета система за кариерно развитие на учителите. Под натиска на синдикатите тя беше уродливо направена така, че трудовият стаж да е основният критерий за развитието. На всички беше ясно, че е безсмислена, никого не стимулира и демотивира младите учители", пише Игов.
- Ресурси за образование
"За да закърпят делегираните си бюджети, директорите прибягват до всякакви честни и нечестни средства - просят от родителите, режат от персонала и дори записват мъртви души на самостоятелна подготовка", смята Игов. Той дава пример: директорка от Шумен беше наела частен детектив, за да открие данните на деца, заминали в чужбина, за да ги запише в училището си. Друга от с. Вълчи дол разхождаше с автобус 40 старци от селото като ученици в 3 и 4 клас на самостоятелна подготовка. Старците били доволни, че ходят "на градо", а директорката - че закърпва бюджета.
- Ефективна и безопасна среда. В анализа си Игов цитира данни, според които в България няма училищни сгради, които да са предназначени за над 500 деца, а повечето училища са натъпкани с по 1500 - 2000. Скорошно изследване показа, че повечето деца се страхуват да използват училищните тоалетни. Влияние оказват и малките класни стаи.
"Смачканото личностно пространство и анонимността рязко повишават детската агресия и тормоза между връстници. В едно и също малко пространство са събрани деца от четири възрастови групи (6 - 19 години) с всичките ефекти от това взаимодействие. Учителите неудачно смесват преподаването и подходите си в средния и горния курс", смята Игов.
- Ангажираност на родителите и общността. Според експерт тя не съществува в българското училище.
Игов пише, че голям проблем е двойственото управление на общинските училища. От една страна, те имат свои средства, формирани от делегираните бюджети, но от друга, тези пари идват през общината и училището се явява вторичен изпълнител. "А по този път парите имат свойството да намаляват."
"Успяхте ли да изчислите какъв е процентът на съвпадение между ефективната образователна система и нашата? Едва ли числото е повече от 20", пише Игов. Той смята, че времето за меки реформи е минало и сега биха свършили работа само радикални мерки и непопулярни решения.
Говори учителят
"Бях учителка по литература три години и това бяха най-тежките години в живота ми. Ако можех, нямаше да стана учителка. Мислех, че не се справям, защото не успявах да си отговоря на някои въпроси", разказва Мария Донева. Според нея да си учител не е работа, а призвание. Но учителят "е малцинство сред десетките ученици, пред ръководството на училището, често се чувства сам и трябва да се бори сам срещу почти всичко", твърди бившият преподавател.
Опитът й е в професионална гимназия в София, мнозинството от учениците са момчета. " При теб идва един 17-годишен - планина, почти мъж, който в последните десет години е затвърждавал само лоши навици. Матрицата е заключена. Дали може да му помогнеш", пита се Донева.
"Аз не вярвам, че 24 души в сряда от 7.30 до 8.10 ч. могат да разберат шеста песен от "Илиада". И всички едновременно да я харесат. Литературата се изучава като наука, но е изкуство", разказва тя. Според Донева е проблем, че учителят не може да подбира материала според нуждите и нивото на децата.
"Може би е прекрасно, че образователната система е толкова объркана, недомислена и зле организирана, защото така един вид децата ни се учат да се справят с лоша социална система. Те се готвят за истинския живот."
