© Associated Press
Скъпи сънародници,
Стоя пред вас смирен от задачата, пред която сме изправени, благодарен съм за вашата вяра в мен и помня всички лишения, понесени от предците ни. Благодаря на президент Джордж Буш за службата му към страната ни, както и за щедростта и съдействието, което той демонстрира по време на преходния период.
Четиридеесет и четирима американци досега са се заклевали като президенти на САЩ. Думите от клетвата са били изричани по време на благоденствие и мир, но също толкова често президентската клетва е била полагана сред буреносни облаци и бушуващи бури. В тези моменти Америка е преуспявала не само заради уменията или визията на управляващите, но защото Ние, Народът останахме предани на идеалите на предците ни и верни на документите, върху които е основана нашата нация. Така е било, така и ще бъде с настоящото поколение американци.
Това, че в момента сме криза, е добре известно. Страната ни се намира във война срещу мащабна мрежа на насилие и омраза. Икономиката ни е отслабена в следствие от алчността и безотговорността на някои, както и от колективното нежелание да се направят трудните избори, които да подготвят нацията за новите времена. Сънародниците ни губят домове и работни места, цели предприятия затварят. Здравеопазването ни е твърде скъпо, училищата ни все по-често разочароват, а всеки изминал ден ни предоставя нови доказателства, че начините, по които управляваме енергетиката си, засилват противниците ни и застрашават все повече планетата.
Това са все признаци на криза, измерими и подвластни на статистика. Страната ни обаче е обзета и от все по-очевидна липса на самочувствие и неприкрит страх, че залезът на Америка е неизбежен, и че новото поколение трябва да усмири очакванията си.
Изпитанията пред нас са истински, сериозни и многобройни. Те не са нито бързо-, нито леснопреодолими. Но бъдете сигурни - ние ще ги преодолеем
Днес се събрахме тук, защото избрахме надеждата пред страха, единението и целеустремеността пред конфликтите и разногласията. Днес ще обявим края на дребните обиди и фалшиви обещания, взаимните обвинения и износените догми, които твърде дълго възпираха политическия ни път. Нацията ни е все още млада, но сега е време да отхвърлим настрана детските привички. Време е да възстановим духа си, да изберем по-добрия вариант на историята и да продължим да носим безценния дар и благородната идея, предавани от поколение на поколение - даденото от Бога обещание, че всички хора са равни, всички хора са свободни и всички заслужават шанса да се опитат да постигнат пълноценно щастие.
Все още сме най-проспериращата, най-силната нация на Земята. Нашите работници не са по-малко продуктивни, отколкото в началото на икономическата криза. Нашите умове не са по-малко изобретателни, нашите стоки и услуги не са по-малко търсени, отколкото са били миналата седмица или миналия месец или година. Възможностите ни остават непроменени. Но времето на бездействие, на защита на интересите на малцина и отлагане на неудобните решения, със сигурност е отминало.
Започвайки от днес, трябва да се отърсим от натрупалия се прах и да започнем наново да строим Америка. Защото накъдето и да погледнем, има какво да се направи.
Състоянието на икономиката ни приканва към бързи и смели действия, и ние ще действаме – не само за създаването на работни места, но и за полагането на основите на нов растеж.
Ще построим пътища и мостове, нова електрическа и дигитална мрежа, които да хранят нашата търговия и да ни свързват. Ще върнем науката на заслуженото й място и ще използваме технологичните чудеса, за да повишим качеството на здравеопазването, както и да намалим неговата цена.
Някои хора ще поставят под въпрос мащабите на нашите амбиции. Техните спомени кратки. Защото са забравили какво е свършено в тази страна. Забравили са какво могат да постигнат свободните мъже и жени, когато въображението се добави към разума и нуждата от кураж.
Това, което циниците не разбират, е, че земята се е надигнала под тях – че досегашните политически аргументи вече не важат. Въпросът, който задаваме днес е не, дали нашето правителство е прекалено голямо или твърде малко, а дали то работи. Дали помага на семействата да си намерят работа с прилична заплата, достъпно здравеопазване, достоен пенсионен план.
Там където отговорът е положителен, ще продължим напред. Където е отрицателен – ще слагаме край на програмите. И тези, които управляват публичните средства, ще бъдат държавни отговорни – за да харчат разумно, да се откажат от лошите навици и да работят на светло, защото само така можем да възстановим жизненоважното доверие между хората и тяхното правителство.
(По-надолу текстът е със съкращения)
Ще започнем отговорния процес да върнем Ирак на жителите му и ще се преборим за дългоочаквания мир в Афганистан. Ще се трудим неуморно с нови съюзници и стари врагове да намалим заплахата от ядрена атака и ще съкратим спектъра на климатичните промени.
Няма да се извиняваме за начина си на живот, нито пък ще правим отстъпки в негова защита или към тези, които постигат целите си с терор и убийството на невинни. На вас казваме, че нашият дух е силен и не може да бъде пречупен. Няма да ни надживеете – ще ви победим.
Ние сме нация от християни, мюсюлмани, евреи, хинду и атеисти. Оформени сме от всеки език и култура, от всеки край на света.
Към мюсюлманския свят – ние търсим път напред, базиран на общи интереси и взаимен респект. Към тези лидери по света, които искат да сеят конфликти или да винят други за проблемите на обществата си Запада – знайте, че вашите собствени хора ще ви съдят по това, което построите, не по това, което ще разрушите. Тези, които се задържат на власт чрез корупция и измама и чрез запушване на устите на дисидентите, знайте, че сте на грешната страна на историята, но и че ние ще протегнем ръка, ако сте готови да отпуснете юмрука си. Към хората от бедните страни – обещаваме да работим с вас, за да процъфтят фермите ви и за потичането на чиста вода, за нахранване на изгладнелите ви тела и гладните ви умове. А тези страни, които се радват на същите условни богатства като нас, на вас казваме, че вече не можем да си позволим безразличие към страдащите извън нашите граници. Нито пък да консумираме световните ресурси без оглед на последствията.
Това, което се изисква сега от нас е нова ера на отговорност - всеки американец трябва да осъзнае, че имаме отговорности към себе си и нацията си и света. Ние ще приемем тези отговорности не с неохота, а с желание, с ясното съзнание, че няма по-голяма задоволство от това да се отдадеш напълно на трудна задача. Това е цената и обещанието на американското гражданство. Това е изворът на нашето самочувствие - знанието, че Господ ни призовава да оформим изменчивата си съдба.
Превод: Дария Манова, Виктор Георгиев
