В началото на месеца бе обнародвана Наредба за устройството и дейността на детските ясли и детските кухни и здравните изисквания към тях.

Моментът, който разбуни духовете, е "В дневните ясли се приемат деца от три месеца до тригодишна възраст за дневен престой”.

Досега минималната възраст за приемане на дете в детска ясла беше 10 месеца. Сякаш на всеки е ясно, че не е редно бебе на три месеца да бъде отглеждано в ясла. Ето обаче защо наистина това НЕ трябва да се случва!

Д-р Румяна Милушева, детски клиничен психолог в Университетската катедра по педиатрия - гр. София, е категорична, че би било изключително пагубно за детето да се откъсне от майката толкова рано.

Световноизвестен факт в психологията е, че отделянето на майката от детето е опасно преди навършването на осеммесечна възраст, тъй като децата изживяват чувство за изоставеност. Раздялата за тях е необяснима, защото те още нямат механизми, за да разберат защо майката изчезва.

У детето се формира страх от изоставяне, който може да доведе до психопатология на развитието, с по-късни прояви на изоставане в развитието, засилени страхове, липса на привързаност към близките.

До шестия месец се изгражда връзката между майката и детето  - една много специфична  връзка, която е основана най-вече на кожния контакт. Бебето има нужда да бъде гушкано и трябва да бъде гушкано, да му се обръща внимание, да му се говори, да се контактува с него, за да може да се развият всички предпоставки за бъдещо адекватно и синхронно развитие.

Нещо, което една жена в кърмаческа група в ясла не може да направи. Просто защото е невъзможно един човек да обгрижи 8 деца.

Единственото, до което ще доведе създаването на т.нар. кърмаческа група в яслите, е ефект на институционализиране. Всичко ще се извършва толкова механично, че няма да има истинско човешко присъствие. Бебето ще е обект на физическо обгрижване, но няма да е субект.

Според д-р Милушева приемането на тримесечни бебета в яслите ще създаде условия да се заменят домовете "Майка и дете", с тази разлика, че децата трябва да се прибират вечер вкъщи, просто за да преспят.

Голяма част от децата, отглеждани в домовете, нямат никакъв здравословен проблем, освен липсата на внимание, която на по-късен етап води до отклонения в развитието. И не заради качеството на персонала, а поради невъзможността един човек да обгрижи толкова много деца.

До втората си година детето не трябва да се отделя от майка си за повече от шест часа в денонощието, смята психологът Хенриета Илиева.

Съществува теория, според която в периода до третата година максимално пълноценно общуване може да бъде извършено с толкова хора едновременно, колкото са годините на детето: т.е. до края на първата година – с един човек, до края на втората – с двама, и т.н.

У нас сме свикнали, като се роди бебето, да го връчим на някоя от бабите. И тук д-р Милушева е категорична: "Ако трябваше бабите да гледат децата, те щяха да могат да раждат!"

Детегледачките също не са добро решение, защото терапевтичните  кабинети в момента са пълни с деца, оставяни на грижите на детегледачки. Според родителите детето има всичко, което е пожелало, но те нямат контрол и влияние над него. Защото детето им няма доверие, то не знае доколко може да разчита на тях.

А какво да правят майките, които, притиснати от обстоятелствата, са принудени да се върнат на работа колкото се може по-скоро? Може би точно това е тяхното „спасение”?

Не е това начинът да се облекчи положението на майките, които трябва да започнат работа толкова скоро след раждането, категорични са психолозите.

По-скоро трябва да се помисли за налагане практиката родителят да може да отиде с детето на работа или работодателят да осигури място, но което това дете да може да бъде отглеждано два или три часа, докато съответният служител си свърши работата в името и на оцеляването на семейството, и на работата на самия човек, и на развитието на въпросната фирма.

Ще кажете – ама на Запад майчинството е по няколко седмици. Да, вярно е, че в много развити страни майките ползват много кратко майчинство, но в тези страни има и система за грижи за бебетата и тя не е яслена.

Това най-често е един малък дом, в който една жена се грижи за най-много четири бебета. Има индивидуална грижа за детето, съобразена с психическото му развитие, и тя е почасова.

Т.е. тази Наредба е жалък опит механично да се внесе чужда практика, за която в България няма основа и показва единствено липса на съвременен подход към детското психическо здраве.

В документа е записано още, че на 60 деца ще бъде назначен един педагог. Как този педагог ще следи и оценява грижите за децата и тяхното психическо развитие?

Не е ясно и откъде ще се вземат тези сестри или акушерки, които ще се грижат да бебетата. Още повече че в България няма висше учебно заведение, което да формира у медицинските сестри умения за полагане на грижи за толкова малки деца.

Разбира се, психолози не са предвидени като присъствие сред персонала, въпреки че в България има достатъчно специалисти психолози.

В детската ясла преобладаващото мнозинство от персонала е с медицинско образование. А не трябва да бъде така, защото това не е болница и не е дом за изоставени деца, които непрекъснато разменят болестите помежду си.

Кога ли някой ще се сети, че трябва да се отвори простор за достъп на други специалисти: социални работници, кинезитерапевти, логопеди, психолози?

Интересно е, че документът е обнародван почти едновременно с решението майчинството да се удължи до една година, т.е. да може да гледаш детето си до първата му година, но да можеш и да го метнеш на лелите, за да се върнеш на работа. Така респективно майчинството се прекратява.

Друга още по-пъклена идея: дали това не е скрит начин да се прехвърлят законно децата от домовете, които според изискванията на ЕС трябва да закрием?

Дано да съм прекалено параноична...

Ние знаем, че места в яслите за нови групи няма.
Знаем също, че и персонал, който да се грижи за тримесечни бебета, няма.

Надяваме се, че няма да са много майките, които ще се решат на тази отчаяна крачка. Но все пак е добре да си кажем, че сме информирани за възможните последици от това нововъведение.

Защото става въпрос за деца. За нашите деца, а не за опитни зайчета.
 

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase