Колбасите ни са пълни с рога и копита. 90% от сиренето ни не е истинско. Гордостта ни - киселото мляко, се прави с нишесте. Какво купуваме всъщност? И какво ядем? "Стандарт" направи опит да разбере истината както за сиренето, така и за кренвиршите, киселото мляко, лютеницата, безалкохолните и всички продукти, в правенето на които има нещо гнило. Ще ви представим резултатите, пък вие решете какво да ядете.

Бабината лютеница, на която ухаеше филията в детството ви, вече е в историята. И нищо чудно, ако детето ви се мръщи на същия "сандвич", когато му го поднасяте за закуска. Защото вие му давате не филийка със зеленчуково пюре, богато на витамини, а най-често доза оцветено в червено нишесте, наблъскано с овкусители, оцветители и други "ители", описани на етикета с индекса Е и цифри след него.

Най-честият "гост" в продукта е модифицираното нишесте, признават дори хора от бранша. Преработвателите на зеленчуци понякога тъпчат вкусния крем с продукти, които се употребяват и за обработката и на тъкани. Основата за производството на лютеница и кетчупи по принцип би трябвало да е зеленчуковото пюре, най-често то е изписано и на етикета. Растителната съставка обаче е скъпа и едва ли бурканчето би ви струвало под два лева, ако се ползва само тя. За да спестят разходи, фабрикантите увеличават процента на нишестето. В определени количества то не е вредно, но когато съдържанието му започне да преобладава, вместо зарзават ядем сурогат.

При това нишестетата, които фирмите употребяват, също биват различни видове. Когато става дума за чисто органичен продукт, който подобрява емулсионните качества на зеленчуковата смес, се приема, че рецептурникът е спазен. Много пъти обаче производителите заменят скъпите съставки с по-евтини, които са химически синтезирани вещества. Някои от тях са предназначени за употреба в индустрията, но не са подходящи за хранителната промишленост.

Освен че тъпчат лютеницата с нишестета, фирмите производителки слагат в тях и стабилизатори под формата на натриев бензоат и калиев сорбат. Първият от тях, замаскиран в етикета под невинния индекс Е211, в нормално количество служи като консервант. Другата му функция обаче е да маскира вкуса, затова в някои случаи производителите преиграват с количеството. А в увеличена доза въпросното съединение предизвиква обриви или може да усили проявата на астма у астматиците.

Хитри производители пък опитват да заместят нишестето с пюрета от тикви или банани, към които също сипват на воля оцветители и подобрители на вкуса. Според шефа на Федерацията на потребителите Павел Кърлев не са редки случаите, когато към минималното количество смлени домати се добавя дори картофено пюре, понякога и на прах. Това се прави с цел да се увеличи масата на суровината и тя да си остане все така евтина.

За да им се размине санкцията за неверен етикет, обикновено производителите изписват на него "зеленчуково пюре". В действителност много често то е микс от полуразвалени банани, изкупени малко преди да изгният буквално за стотинки. За да се стабилизира вкусът, се добавя мононатриев глутамат, изписван още като Е621. В по-големи количества обаче той е силно токсичен и причинява чревни разстройства или обриви.

От РИОКОЗ в страната признават, че следели как се спазват санитарните норми, но какво се слага в лютеницата производителите крият под претекст, че е фирмена тайна. "Това също е недопустимо - да не се предоставя технологична документация с обяснението, че ако се оповести, някой може да открадне технологията. В действителност именно по тези документи инспекторите трябва да проверяват дали има рецидивисти, които пълнят на своя глава бурканчето с тикви и нишестета", възмути се Павел Кърлев.