1. Каква е прогнозата при отит?

Прогнозата при външните отити по правило е добра. Изключение правят "злокачествените" външни отити, които поради деструкция на костните стени на слуховия канал могат да доведат до вътречерепни усложнения, засягане на черепномозъчни нерви и др.

При острите средни отити прогнозата обикновено е благоприятна – заболяването завършва с оздравяване. В редки случаи перфорацията на тъпанчевата мембрана не се затваря и се развива хроничен отит или адхезивен отит, които водят до дълготрайно засягане на слуха.

2. Какво представлява адхезивният среден отит?

Това заболяване понякога се развива след прекаран остър или хроничен гноен отит, неправилно приложено антибиотично лечение при остър катарален среден отит (неперфоративен). Налице са сраствания в тъпанчевата кухина, които затрудняват вибрациите на тъпанчета и намаляват подвижността на слуховите костици. Това води до намаление на слуха.

Адхезивен среден отит може да се развие и без наличието на предхождащо възпаление на средното ухо в резултат на едни или други болестни процеси в носоглътката, слуховата тръба, продължително нарушение на вентилацията на тъпанчевата кухина. При перфорация на тъпанчевата мембрана се говори за "сух перфоративен отит"

Симптоматиката включва нарушение на слуха и нерядко шум в ушите.

Лечението е консервативно в началото, при липса на задоволителен ефект се прилага хирургично лечение – пластика на тъпанчевата мембрана и слуховите костици (тимпанопластика, стапедопластика).

3. Какво представлява серозният среден отит?

Предизвиква се в резултат на дълготрайно нарушение на дренажната и вентилационна функция на слуховата тръба (евстахиева тръба) при остри и хронични заболявания на носа, околоносните кухини, носоглътката, при грип, остри дихателни вирусни заболявания, алергии и др.

Симптомите са намаляване на слуха, усещане за наличие на течност в засегнатото ухо.

Лечението е консервативно – антибиотици, витамини, съдосвиващи капки за нос, компреси, физиотерапия. При липса на ефект се предприема пробиване на тъпанчевата мембрана (тимпанотомия) на точно определено място и изсмукване на течния секрет. В хроничен стадий на заболяването за избягване на развитието на усложнения (адхезивен среден отит) се предприемат специални мерки – поставяне за продължително време на тръбичка (тимпаностомия), която осигурява дренаж и вентилация на кухината и дава възможност за въвеждане на медикаменти.

4. Какво представлява хроничният гноен среден отит?

При този вид отит е налице продължително гноетечение от ухото, наличие на отвор на тъпанчевата мембрана и понижение на слуха. В болшинството от случаи това се предшества от остро гнойно възпаление. Развитието на хроничен гноен среден отит се наблюдава при висока вирулентност на микробния причинител, снижени реактивни сили на организма, наличие на хронични процеси в носната кухина и носоглътката, неправилно лечение. Различават се два вида хроничен среден отит: мезотимпанит и епитимпанит. При първия възпалителният процес се ограничава само в лигавицата на средното ухо, а при втория се засяга и костта на тъпанчевата кухина и слуховите костици. Епитимпанитът е потенциално живото застрашаващо заболяване тъй като при разрушаването на костта инфекцията може да се разпространи към вътречерепното пространство и да засегне мозъка и неговите обвивки.

Симптомите са намаление на слуха, наличие на отвор на тъпанчевата мембрана при преглед с отоскоп.

Медикаментозно лечение се прилага при наличие на отвор на тъпанчевата мембрана и свободен отток на гнойта от средното ухо. Ако отворът е запушен (от полип или гранулация) оттокът и евакуацията на гной трябва да се осигури по хирургичен път.

Хирургично лечение се налага за ликвидиране на патологичния процес в ухото и за подобряване на слуха чрез пластика на тъпанчевата мембрана (тимпанопластика).

5. Какво представлява острият среден отит?

Острия среден отит се развива при проникване на инфекция през слуховата тръба (евстахиевата тръба) в средното ухо при остро или обострено хронично възпаление на лигавицата на носа и носоглътката (ринит, грип и др.). Тя има основна роля във вентилацията на средното ухо, и при разстройства на тази функция се създават условия за възпаление.

Различават се следните форми на заболяването:

  • катарална
  • гнойна

Симптомите на заболяването са различни в различните стадии:

  • І-ви стадий – силна болка в ухото, преминаваща към същата страна на главата, към зъбите, висока температура (38-39єС), намаляване на слуха
  • ІІ-ри стадий – изтичане на гной от ухото (в резултат на пробив на тъпанчевата мембрана), болката намалява (възможно е и да се увеличи при задръжка на гной в ухото), общото състояние се подобрява, температурата спада
  • ІІІ-ти стадий – след спиране на гнойната секреция водещия симптом е намалението на слуха

Лечението се провежда от специалист по ушни, носни и гърлени болест, който по преценка назначава антибиотик, симптоматични средства – температуропонижаващи, болкоуспокоителни, съдосвиващи капки за нос, физиотерапевтични процедури и др. При липса на ефект от консервативните средства се прибягва до пробиване на тъпанчевата мембрана по хирургичен път за евакуация на гнойната колекция (парацентеза).

6. Какво представлява външния отит?

Външният отит представлява възпаление на кожата и кожните придатъци (космени фоликули, жлези) на външния слухов проход. Различават се две форми на външен отит:

  • ограничена форма (цирей или фурункул на външния слухов проход) – възниква в резултат на бактериална инфекция (обикновено стафилокок) в космените фоликули или жлезичките разположени във външния слухов проход. Причините за възникване са обикновено малки травми при почистване на ухото с клечки или други приспособления. Тази форма по-често се среща при хора предразположени към инфекции – диабетици, хора с хиповитаминоза и др.
  • дифузна форма – развива се предимно при хроничен гноен среден отит. Причинители могат да бъдат бактерии и гъбички. Възпалителния процес нерядко се разпространява и върху тъпанчевата мембрана. Разновидност на дифузната форма на външния отит представлява така нареченият "злокачествен" външен отит, при който освен кожата на канала от възпалителният процес се засяга и околната кост.

Симптомите при външен отит са:

  • болка в ухото, засилваща се при издърпване на ушната мида
  • болка при движение на долната челюст – при локализация на фурункула на предната стена на прохода
  • гнойна секреция с неприятна миризма – при дифузната форма
  • повишена температура
  • намаление на слуха – когато отока на кожата води до запушването на външния слухов проход

Диагнозата се поставя чрез отоскопия (преглед на ухото със специален инструмент).

Лечението, което ще се приложи зависи от тежестта на възпалителния процес и може да започне с локални средства и методи. При изразен възпалителен процес и повишена температура се прилагат антибиотици. При наличие на гнойна колекция (абсцес) е необходимо отваряне на гнойника и премахване на гнойта, обработка с дезинфекциращи разтвори и локални средства.

7. Какво представлява отитът?

Отитът представлява възпаление на ухото. Тъй като анатомично ухото се разделя на външно ухо, средно ухо и вътрешно ухо, затова и възпаленията на ухото биват възпаления на външното ухо (външен отит), възпаления на средното ухо (среден отит) и възпаления на вътрешното ухо (лабиринтит).

Тук ще се спрем на следните основни видове отит:

Видове външен отит:

  • ограничен
  • дифузен

Видове среден отит:

  • остър гноен среден отит
  • хроничен среден отит
  • серозен отит
  • адхезивен отит